 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АКОРДЕОНЪТ
Антина Златкова
От акордеона дядо ми виждаше само черно и бяло:
баба ми с тяло акордеонено, с мажорна усмивка и очи - полутонове
пътища светли като живота
той - черноок музикант - с две любови - бабата и акордеона
Една тамянена и безлунна нощ баба изгорила акордеончето. Дядо - бял и минорен - я удушил и до смъртта си не проговорил.
© Антина Златкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2012, № 9 (154)
Текстът е отличен с трета награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2012).