 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОГАТО НАВЪН Е СТУДЕНО
Когато вали и навън е студено,
рисувам морето във синьо-зелено.
По пясъка стъпвам, играя и ето:
горещото слънце ми бели нослето.
А щом се досетя, че няма я мама
и нея рисувам, и вече сме двама.
Чак после добавям и баба и татко,
но място не стига за дядко Брадатко.
Друг лист ще ми трябва за него изглежда...
Рисунката дядо замислен разглежда,
лулата си пуфка и веждите мръщи:
? Я стига си драскал! Добре ни е вкъщи.
© Анелия Янковска-Сенгалевич
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.02.2012, № 2 (147)