КИТАЙСКАТА ШАПКА

Вилие дьо Лил Адам

web

Оркестърът на операта тъкмо започва да репетира най-новата творба на един немски композитор, когато диригентът забелязва, че тя съдържа партия за китайска шапка¹. Настъпва объркване: в състава на оперния оркестър няма музикант, умеещ да свири на китайска шапка! Нима това значи, че ще трябва да се откажат от блестящата партитура?

Но ето че някой от музикантите става и казва:

- Ако позволите, струва ми се, че познавам такъв човек.

- Кой взе думата?

- Чинелите.

Чинелистът познавал един някогашен професор по китайска шапка. Зарадвана, дирекцията решава да прати хора да повикат изтънчения виртуоз.

Пратениците хващат по тесните улички на квартал Батиньол, където в една съвсем скромна квартира живее професорът по китайска шапка.

Изведнъж посетителите свалиха шапка: пред тях стоеше достолепен старец с лице, заобиколено от сребристи коси, падащи на къдрици по раменете му, и явно ги подканваше да влязат в неговата светла обител. - Това беше той! Пратениците плахо пристъпиха прага. Мир на чистия и целомъдрен дом! През широко отворения, окичен с виещи се цветя, прозорец се открояваше небето, поруменяло от чудесата на залеза! Освен кушетката на професора нямаше друго място за сядане и гостите трябваше да се задоволят с нея. В ъгъла на купчина бяха струпани стари китайски шапки; тук-таме разхвърляни лежаха партитури, чиито заглавия привличаха погледа! - Най-напред: Първа любов!, концерт соло китайска шапка, после Религиозна песен, духовно песнопение за орган и китайска шапка, последвана от Блестящи вариации на тема черковно пеене по Лютер, концерт за три китайски шапки... после бърз испански танц за септет от китайски шапки (пълно съзвучие) озаглавен Нощен танц на мавритански девойки от селата на Гренада в разгара на Инквизицията.

Силно развълнувани, чинелите взеха думата от името на Музикалната академия.

- Ах! - горчиво въздъхна старият маестро. - Чак сега се сетихте за мене... Малко късно... Но нека тъй да е, щом е за отечеството. Господа, приемам!

Тромбонът вметна, че партията била мъчна.

- Няма значение - професорът ги дари с кротка усмивка.

След което протегна за довиждане бледите си, свикнали с трудностите на неблагодарния инструмент, ръце и каза:

- До утре, господа, в осем часа в операта!

На следващия ден по коридорите, по балконите, в будката на неспокойния суфльор цареше неописуемо вълнение: вестта се беше вече разнесла...

И ето че през ниската вратичка влезе човекът от миналото...

... като сложи на вековната си глава черно сатенено боне, той внимателно извади китайската шапка. Но още от първите тактове и първия поглед, хвърлен върху партитурата, ведрото лице на стария виртуоз потъмня от безпокойство и капчици пот избиха по челото му. Той се приведе над ръкописа, сякаш за да го разчете по-лесно, смръщи вежди и взрян в него, затаил дъх, взе трескаво да го прелиства!...

Явно това, което беше открил, бе много необичайно, щом така го бе смутило!...

И действително!... Композиторът с типично немска суровост, коравосърдечие и злорадство се беше позабавлявал да отрупа партията за китайска шапка с безподобни трудности! Те се сипеха една след друга, забързани, изкусни, ненадейни! Истинско предизвикателство!... Съдете сами!... Партията се състоеше от... мълчание!!! Както всеки навярно знае, за една китайска шапка няма по-трудно нещо от мълчанието!... Дълговечният артист трябваше да изсвири кресчендо от мълчание!

Осъзнавайки това, той застина; после силно потрепери, но тонът на инструмента с нищо не издаде какви чувства вилнееха в душата му. Нито една хлопка не помръдна! Нито едно звънче! Нито една висулка! Виждаше се, че владее инструмента си до съвършенство. Личеше си виртуозът! Свиреше, без да шавне, с такава вещина и увереност, че оркестърът изпадна в захлас! Изпълнението му бе толкова изразително, отличаваше се с такава дълбочина и чувство, че колкото и да изглежда странно, на моменти всички бяха готови да се закълнат, че то се чува! Тъкмо отвсякъде щяха да избухнат ръкопляскания, когато в душата на стария маестро бликна справедливо възмущение!... В погледа му светнаха мълнии, той размаха отмъстителния си инструмент, който като нечиста сила надвисна над оркестъра, и завика:

- Господа, отказвам се... не мога по-нататък! Нищо не разбирам! Протестирам от името на Конконе²!... Това е някаква неразбория! Липсва мелодия! Губи се Изкуството!...

И покосен от силата на собствения си гняв, прочутият професор се строполи мъртъв върху калъфа на инструмента, като го смачка под тежестта си, а падайки, отнесе в небитието тайната на очарованието на някогашната музика; накрая успя само да промълви:

- Ще ви пратя В края на един хубав ден, увертюра, написана от мене, за сто и петдесет китайски шапки.

БЕЛЕЖКИ

1. Ударен музикален инструмент, използван във военните оркестри към средата на XVIII в., когато във Франция излиза на мода "ориенталската" музика. Състои се от красиво обкована върлина с дължина 1,50 м, завършваща с месингов полумесец и звезда, на която са окачени хлопки, звънчета, а често и цели конски опашки. След 1840 г. този инструмент почти изцяло излиза от употреба. [обратно]

2. Джузепе Конконе (1801-1861) - преподавател по пеене в Парижката консерватория, автор на известния Практически курс по пеене със съпровод на пиано, носещ неговото име. [обратно]

© Вилие дьо Лил Адам
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2011, № 12 (145)