Теодорос Ласкаридис (1895-1921) е гръцки писател и литературен критик. Роден през 1895 г. в България, гр. Поморие. През 1906 г. след антигръцките погроми в града, като отговор на клането в българското село Загоричане (Македония), извършено от гръцки четници (андарти), семейството изпраща Теодорос в Истанбул. Там той постъпва в Университета - Юридически факултет. В следващите години многократно презаписва следването си. Накрая, през януари 1916 г., турските власти го екстрадират обратно в България, без да се е дипломирал. Малко след завръщането си е мобилизиран в българската армия. Изпратен е на македонския фронт, участва в знаменитата битка при вр. Каймакчалан и последвалите кръвопролитни сражения за отблъскване на сръбските атаки. През септември-октомври 1916 г., вследствие на преживения ужас по време на битките, в един момент дезертира при сърбите. Изпратен във военнопленически лагер край Солун, по-късно заедно с други гърци-дезертьори от българската армия е препратен в лагер край с. Баница (Македония). През ноември 1917 г. успява да избяга от лагера и отива в Гърция. Установява се в Атина и в началото на 1918 г. започва работа в левия вестник "Ризоспастис". Впоследствие става негов гл. редактор. Творбите му са основно с антивоенна тематика - кратки разкази, плод на преживелиците му през войната. Това всъщност са своего рода "етно-разкази", или как чужденецът вижда нас, българите. През 1919 г. психическото му здраве се влошава, а "Малоазийската катастрофа" от 1920 г. става причина за самоубийството му на 19.12.1921 г. Едва през 2011 г. в Солун е издаден сборник с негови творби под заглавие "Съдбоносният куршум".

ПРОЗА

В превод от гръцки език - Николай Згуров

Разкази
  Предател

© Електронно издателство
LiterNet, 2017