ЗА РОМАНА НА ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ "НЕПОТРЕБНИЯ"

Михаел Мецник

web

Романът на Георги Гроздев Непотребния е нещо повече от литературен размисъл. Той е посветен на последните двайсетина години, когато България преживява труден и мъчителен преход към демокрация и пазарна икономика.

Изобразяват се лица, сцени и състояния на българското общество след смяната на Системата, подсказващи въпросите, които вълнуват автора. Отчуждението от природата и високомерието на съвременния човек, продължаващ - макар и много цивилизовано - да "търчи подир кокала през цялото време" и да работи последователно за унищожаването на основите на собствения си живот. Главният персонаж Боян негодува преди всичко срещу (привидно) непроменящите се недостатъци на човеците, които винаги са използвали фактическия социален ред за собствени цели. Социалистическата, както и демократичната система не могат да съществуват (напук на всички официални уверения), без готовност за конформизъм, търсене на лична изгода и общоприетото отхвърляне на онези, които не се разделят с идеалите си, дори собственият им живот да е застрашен.

Погледът на Боян върху обществената действителност е ясен и едновременно отрезвяващ. Социалистическият строй оправдава изключването на неконформистите от Системата заради (мнимо) осъществяващ се грандиозен проект на бъдещето. След "избухването" на демокрацията остава едва ли не само голата борба за материално съществуване, в която има много губещи и малко победители. Свободата, жадувана от не чак толкова много хора, губи своя блясък и накрая ражда дори "чудовища". Както и преди 1989, идеалистите нямат шанс. Единствено всесилните им противници се променят. Старият елит на функционерите се замества с (ново)богаташка класа на предприемачите, чиито членове много често се състоят от предишните фамилии и превръщат всесилната държава от едно време "в частна фирма". Пътят от добрия, мислещ за цялостта на обществото, социалист до още по-добрия, единствено признаващ собствената изгода, капиталист и в българския случай не е дълъг. Стоян Стоянов, Медузата, се появява, както си му е редът за такъв прякор, и в двата обществени модела на висок пост. Последователността, с която едно време е преследвал идеологическия противник, днес продължава с не по-малка сила в гонене на собствените интереси. Синът на Боян, Савата, повтаря в условията на олигархически деформираната демокрация опита на баща си при диктатурата. Безкомпромисното търсене на истината остава и в ерата на свободата на словото опасно занимание, което много не се харесва от властващите и носи на отделния човек малко слава, но затова пък много трудности и проблеми. Вместо свободен обмен на аргументи за разбиране на обществените проблеми и цели, скандали и целенасочени фалшификации определят образа на обществото за самото себе си. Перспективите за бъдещето изглеждат мрачни. Наистина ли накрая трябва да дойде "вълка… като последната надежда на обречените?"

© Михаел Мецник
© Габи Тиеман, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2013, № 5 (162)

Текстът е предговор към немското издание на романа "Непотребния", издание на "Международно дружество "Елиас Канети", 2012.