НАРЦИС НА СЯНКАТА СИ

web

В края на лятото
край дългата дълга река
сянката ми беше моята любима.

Тя шепнеше черешово
в опадалите листа на дъба.
Диханието й разбиваше меката зелена трева
на хиляди кристали.

Аметистови и студени светлини
от земята, очите й
се опияняваха като малки лодки,
натоварени с фенери и риба.

Гласът й разрязваше часовете
на ясни гроздове от звънци,
а устните й докосваха моите
като водни лилии, като вино.

На брега на реката моята сянка
напъха новата луна
дълбоко в гърдите ми.
С целувка крадешком ме отведе
до тъмното преддверие
на собствения ми силует.
Стара жаба крякаше диво
от горчивия пореч.

В края на лятото,
край дългата дълга река
моята сестра беше моята любима.
Очите й бяха зелени фенери,
пълни с лодки и риба.

© Кери Шон Кийс
© Антоанета Николова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2012, № 8 (153)