Ервин Давидович Грим е роден в Петербург през 1870 г. Син е на известния архитект академик Давид Иванович Грим (1823-1898) и брат на професора по римско право на Санкт-Петербургския университет Давид Давидович Грим (1864-1926). Завършва исторически науки в Санкт-Петербургския университет през 1891 г., ученик е на проф. Николай Кареев (1850-1931). От 1903 г. е извънреден професор, а от 1907 г. - редовен професор по история на новите и най-новите времена в Санкт-Петербургския университет. От 1911 до 1918 г. е ректор на Санкт-Петербургския университет. През 1918 г. е принуден да напусне Петроград, пристига в София през 1920 г. От 1 септември 1920 г. до екстрадирането си от България на 20 юли 1923 г. проф. Грим завежда катедрата по нова и най-нова история на Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Тук Е. Грим чете следните курсове: История на Европа през втората половина на ХІХ век; История на Англия през ХVІІ и ХVІІІ век; Старият ред и революцията във Франция; Епохата на Възраждането в Италия; Епохата на европейския империализъм; История на първата българска конституция. В Годишника на Софийския университет на руски език са отпечатани три научни труда на Е. Грим: "Три стадии культурного развития народов" (1918-1920), "История и идейные основы проекта Органического устава, внесенного в Тырновское Учредительное собрание 1879 г." (1920-1921) и "Эпоха Священного союза" (1921-1922).

ИСТОРИЯ

В превод от руски език - Галина Петкова

Статии
  За русофилството и русофобството в България

* * *
Критика за Ервин Грим

© Електронно издателство
LiterNet, 2013