ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ

Джеймс Търбър

web

- Ще преминем! - строгият глас на командира наподоби звука на трошащ се лед. Той бе облякъл парадната си униформа, а украсената с ширити бяла фуражка бе килната настрана над едно от сивите му, студени очи.

- Няма да успеем, сър. Ако питате мен, задава се ураган.

- Не те питам, лейтенант Берг - рече командирът. - Включете прожекторите! Вдигнете оборотите на 8500! Ще преминем! - Бумтенето на цилиндрите се засили: та-таката-таката-таката-таката-таката. Командирът се взря в образуващия се по прозореца на пилотската кабина лед. Той пристъпи напред и завъртя поредица от сложни на вид бутони. - Включи помощен двигател № 8! - излая той.

- Включи помощен двигател № 8! - повтори лейтенант Берг.

- Кула № 3 на пълна мощност! - провикна се командирът. - Кула № 3 на пълна мощност! - Хората от екипажа, които бяха заети с изпълнението на разнородните си задачи в огромния, осеммоторен, порещ въздуха хидроплан на военноморския флот, се спогледаха и ухилиха.

- Старецът ще ни измъкне - казаха си един на друг. - Старецът и от Ада не се плаши!...

- Не толкова бързо! Караш прекалено бързо! - каза г-жа Мити. - Закъде си се разбързал така?

- А? - обади се Уолтър Мити. Той погледна жена си на съседната седалка в пълно недоумение. Тя му се стори напълно непозната, сякаш бе някаква странна жена, която му се бе развикала на публично място. - Караше с деветдесет - каза тя. - Знаеш, че не обичам да се возя при повече от шестдесет и пет. А ти караше с деветдесет. - Уолтър Мити продължи към Уотърбъри, потънал в тишина, а ревът на СН202 в най-свирепата буря за последните двадесет години от историята на военната авиация затихваше в усамотените, съкровени въздушни потоци на съзнанието му.

- Отново изглеждаш напрегнат - каза г-жа Мити. - Това е един от онези твои дни. Щеше ми се да оставиш на д-р Реншоу да те прегледа.

Уолтър Мити спря колата пред сградата, където жена му ходеше на фризьор.

- Не забравяй да си купиш онези галоши, докато ми правят прическата - каза тя.

- Не са ми притрябвали - отговори Мити. Г-жа Мити прибра огледалцето обратно в чантата си.

- Това вече сме го обсъждали и преди - каза тя на излизане от колата. - Вече не си млад. - Той форсира леко двигателя. - Защо не си носиш ръкавиците? Да не би да си ги загубил някъде? - Уолтър Мити бръкна в единия си джоб и извади ръкавиците. Надяна ги, но след като жена му се обърна и влезе в сградата, а той спря на червено, отново ги свали.

- Хайде, размърдай се! - сопна му се едно ченге, когато светна зелено, а Мити бързо надяна ръкавиците си и продължи неуверено нататък. Известно време кара безцелно по улиците, а след това мина покрай болницата, на път за паркинга.

... - Става въпрос за Уелингтън Макмилан, банкерът милионер - каза хубавичката медицинска сестра.

- Така ли? - попита Уолтър Мити, докато бавно си сваляше ръкавиците. - Кой е поел случая?

- Д-р Реншоу и д-р Бенбоу, но тук има и двама специалисти - д-р Ремингтън от Ню Йорк и г-н Притчард-Митфърд от Лондон. Той пристигна тук със самолет. - В дъното на дълъг, прохладен коридор се отвори врата и оттам излезе д-р Реншоу. Изглеждаше объркан и изтощен.

- Здравейте, Мити - каза той. - Случаят с Макмилан, банкерът милионер и близък приятел на Рузвелт, ни създава адски главоболия. Има обстреоза на чревозния тракт в третиозен стадий¹. Бих искал да го прегледате.

- С удоволствие - каза Мити.

В операционната зала се представиха шепнешком един на друг:

- Д-р Ремингтън, д-р Мити. Г-н Притчард-Митфърд, д-р Мити.

- Чел съм книгата Ви относно стрептотрихозата² - каза Притчард-Митфърд, като си стиснаха ръцете. - Справили сте се невероятно, сър.

- Благодаря Ви - отвърна Уолтър Мити.

- Не знаех, че сте в Щатите, Мити - промърмори Ремингтън. - На краставичар краставици ще продавате³, нямаше смисъл да ни викате с Митфърд чак дотук за операцията.

- Много мило от Ваша страна - каза Мити. В този момент от една гигантска, сложна машинария, свързана към операционната маса, и със стърчащи от нея множество тръби и жици, започна да се чува таката-таката-таката.

- Новата анестезираща машина⁴ сдава багажа! - провикна се един стажант. - Няма жива душа в Източните щати, която да знае как да я поправи!

- Замълчи, момко! - каза му Мити с дълбок, спокоен глас. Той се затича към машината, от която вече се чуваше таката-таката-таката-бийп-таката-бийп. Започна внимателно да върти поредица от копчета. - Подайте ми писалка! - отсече рязко. Някой му подаде писалка. Той издърпа едно повредено бутало от машината и го замести с писалката. - Това ще ни спечели десет минути - каза той. - Захващайте се с операцията. - Една сестра забърза към тях и прошепна нещо на Реншоу и Мити видя как лицето на мъжа пребледня.

- Кореопсизата⁵ е вече в напреднал стадий - предаде Реншоу с нервна нотка в гласа. - Имате ли нещо против да поемете оттук, Мити? - Мити погледна към него и към малодушния Бенбоу, който имаше навика да си пийва, а след това към сериозните, неуверени лица на двамата знаменити специалисти.

- Само ако Вие пожелаете - каза той. Облякоха го в бяла престилка. Намести маската и надяна тънки ръкавици, а медицинските сестри го гледаха с възхита...

- Дай назад, човече! Внимавай с онзи Буик! - Уолтър Мити натисна спирачките. - В грешното платно си, човече - каза служителят на паркинга, като огледа Мити по-отблизо.

- Гледай ти, вярно - промърмори Мити. Той внимателно започна да придвижва колата на заден ход по платното, обозначено с надписа "Само за отпътуващи".

- Остави я там - каза служителят. - Аз ще я преместя. - Мити излезе от колата. - Хей, по-добре си остави ключа.

- А, да - рече Мити и подаде на мъжа ключа за запалване. Служителят скочи в колата, с показна маневра потегли назад и я паркира там, където й бе мястото.

Да му се не види, толкова са надути - помисли си Уолтър Мити, докато вървеше по главната улица - мислят се за всезнайковци. - Един път извън пределите на Ню Милфърд той се бе опитал да свали веригите за сняг на автомобила, но успя единствено да ги усуче около осите. Наложи се един човек, млад и ухилен автомобилен механик, да пристигне с аварийна кола, за да ги развие. Оттогава насетне г-жа Мити винаги го караше да минава през автосервиз, за да му свалят веригите там. Следващият път - помисли си той, - ще си сложа дясната ръка в гипс, за да не ми се хилят насреща. Ще си сложа дясната ръка в гипс и те ще видят, че не съм в състояние да сваля веригите сам. - Той ритна кишата на тротоара.

- Галоши - промърмори си под нос и започна да се оглежда за магазин за обувки.

Когато отново излезе на улицата с кутия с галоши под мишница, Уолтър Мити започна да се пита какво ли бе другото нещо, което жена му бе заръчала да вземе. На два пъти му бе споменала за него, преди да излязат от дома и да потеглят към Уотърбъри. В известен смисъл той мразеше тези ежеседмични пътувания до града, тъй като винаги съумяваше да сгафи нещо. Кърпички за нос, помисли си той, пяна за бръснене, бръснарски ножчета? Не. Паста за зъби, четка за зъби, сода бикарбонат, силициев карбирендум⁶, законодателна инициатива и референдум⁷? Преустанови по-нататъшните опити да си спомни. Но жена му със сигурност щеше да помни.

- Къде е как-му-беше-името - ще попита тя. - Само не ми казвай, че си забравил да вземеш как-му-беше-името. - Вестникарче огласяваше улиците с викове за нещо относно съдебният процес в Уотърбъри⁸.

... - Може би това ще опресни паметта Ви. - Изведнъж областният прокурор тръшна тежка автоматична картечница пред мълчаливия човек на свидетелската скамейка. - Виждали ли сте това оръжие преди? - Уолтър Мити пое оръжието в ръце и го огледа с око на познавач.

- Това е моят Уебли-Викърс 50.80.⁹ - каза той със спокоен глас. Съдебната зала се изпълни с развълнуван шепот. Съдията почука по масата, за да въдвори ред.

- Сигурно умело можете да боравите с всякакви оръжия, прав ли съм? - подвеждащо попита областният прокурор.

- Възразявам! - обади се адвокатът на Мити. - Вече сме доказали, че изстрелът не е възможно да е дошъл от оръжието на обвиняемия. Доказахме, че в нощта на четиринадесети юли дясната му ръка е била в гипс. - Уолтър Мити закратко вдигна ръка и препирните на адвокатите затихнаха.

- Дори с лявата си ръка аз можех да убия Грегъри Фицхърст от деветдесет метра разстояние с всяко познато ни до момента оръжие - каза той с равен тон. - В съдебната зала се възцари пълен хаос. Женски писък се извиси над врявата и изведнъж едно очарователно, чернокосо момиче се озова в прегръдките на Уолтър Мити. Областният прокурор яростно се нахвърли върху нея. Без да става от стола си, Мити го удари право в брадичката.

- Ах ти, долно псе!...

- Кучешки бисквити - каза Уолтър Мити. Поспря се, а сградите на Уотърбъри изплуваха отвъд неясните очертания на съдебната зала и той отново се намери заобиколен от тях. Една жена, която минаваше покрай него, се разсмя.

- Той каза "кучешки бисквити" - сподели тя на своя събеседник. - Този мъж каза "кучешки бисквити" сам на себе си.

Уолтър Мити забърза крачка. Не влезе в магазина за хранителни продукти до него, а в по-малкия нагоре по улицата.

- Искам бисквити за малки, подрастващи кученца - каза на продавача.

- Имате ли предвид някоя конкретна марка, сър? - Най-точният стрелец с пистолети в света се замисли за момент.

- На кутията пише "Кучетата си умират за тях" - отговори Уолтър Мити.

Мити погледна към часовника си и установи, че жена му щеше да приключи с фризьора до петнадесет минути, освен ако изпитват затруднения с изсушаването на косата й, което понякога се случваше. На нея не й се нравеше идеята да стигне първа до хотела, а вместо това очакваше той да е там и да я чака, както обикновено. Погледът му попадна върху голямо кожено кресло в чакалнята с изглед към прозореца и той постави галошите и кутията с кучешки бисквити на пода до него. Взе стар брой на списание "Свобода"¹⁰ и потъна в креслото. "Може ли Германия да завладее света по въздуха?", се казваше в заглавието. Уолтър Мити погледна към снимките на бомбардировачи и разрушени улици.

...Артилерийският огън здравата уплаши младия Роли, сър - каза сержантът. Капитан Мити вдигна поглед към него през разчорената си коса.

- Прати го да си ляга - промълви уморено той. - Заедно с другите. Аз ще пилотирам сам.

- Но Вие не можете, сър - разтревожи се сержанта. - За пилотирането на бомбардировача са необходими двама души, а зенитните оръдия са превърнали въздушното пространство в същински ад. Циркът на Фон Ричмън¹¹ се намира между сегашното ни местоположение и Соулиър.

- Все някой трябва да взриви склада за муниции - каза Мити. - Аз ще се заема с това. Искаш ли малко коняк? - Той наля на сержанта и на себе си. Около землянката бушуваше война, а нейният вой разтърсваше вратата. Чу се звук като от разцепено дърво и из стаята се разлетяха дървени отломки.

- Това беше на косъм - безгрижно обяви капитан Мити.

- Изолиращият артилерийски огън¹² се стеснява - каза сержанта.

- Един живот живеем, сержант - каза Мити и по лицето му пробяга типичната едва доловима усмивка. - А дали е така? - Сипа си още коняк и го изпи наведнъж.

- Никога не съм виждал човек да пие коняк по начина, по който Вие го правите, сър - каза сержанта. - Простете за забележката, сър. - Капитан Мити се изправи и пристегна ремъка на голямата си автоматична пушка Уебли-Викърс. - Това са четиридесет километра право през преизподнята, сър - съобщи сержантът. Мити изпи последна глътка коняк.

- В края на краищата - каза меко той - кой път не минава оттам? - Тътенът на артилерията се усили, чуваше се та-та-такането на тежките картечници, а отнякъде можеше да се долови и заплашителното таката-таката-таката на новите огнехвъргачки. Уолтър Мити се отправи към вратата на землянката, като си тананикаше "Auprès de ma blonde"¹³. Той се обърна към сержанта и му помаха с ръка.

- Сбогом! - каза той...

Нещо го потупа по рамото.

- Търсих те из целия хотел - каза г-жа Мити. - Защо ти е да се криеш в това старо кресло? Как очакваше да те намеря?

- Разни неща наближават - каза Уолтър Мити неопределено.

- Моля? - каза г-жа Мити. - Взе ли как-му-беше-името? Кучешките бисквити? Какво има в онази кутия?

- Галоши - каза Мити.

- Не можа ли да ги обуеш, докато беше в магазина?

- Бях се замислил - каза Уолтър Мити. - Някой път случайно да ти е идвало на ум, че съм способен да размишлявам? - Г-жа Мити погледна към него.

- Когато се приберем вкъщи, ще ти премеря температурата - рече тя.

Минаха през въртящите се врати, от онези, които издаваха едва доловимо подигравателно свистене, когато ги побутнеш. От паркинга ги деляха две пресечки. Когато достигнаха аптеката на ъгъла, тя каза:

- Изчакай ме тук. Забравих да взема нещо. Няма да отнеме и минутка. - Забави се повече от минутка. Уолтър Мити си запали цигара. Започна да вали дъжд, примесен със суграшица. Той се облегна на стената на аптеката и запуши...

Изправи рамене и събра петите си.

- Превръзката за очи да върви по дяволите! - презрително изсумтя Уолтър Мити. Дръпна още веднъж от цигарата и я захвърли настрана. В този момент онази мимолетна усмивка отново заигра по устните му и той посрещна войниците, които щяха да го разстрелят, изправен и неподвижен, горд и надменен - той бе Уолтър Мити Несразеният, неразгадаем до самия си край.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Заболяване, измислено от Мити, което съчетава несъвместими по смисъл думи и с което авторът е искал да изтъкне некомпетентността на своят герой в областта на медицината. [обратно]

2. Вид кожно заболяване при едър рогат добитък и други животни. Споменаването на книга с подобно заглавие в горния контекст отново дава да се разбере, че Мити съвсем си няма понятие от тези неща. [обратно]

3. От англ. "Sell coals to Newcastle" ("Да продаваш въглища в Нюкасъл") - фразеологизъм, обозначаващ извършването на безсмислено действие. Тъй като в миналото Нюкасъл, намиращ се в североизточна Англия, е бил един от водещите градове по износ на въглища (15 000 тона годишно), всеки, опитал се да продава въглища там, е бил обречен на неуспех поради основни принципи на икономиката. [обратно]

4. Измислена от Мити машина за прилагане на анестезия. [обратно]

5. От англ. coreopsis - определен клас от растения. В случая става въпрос за разновидност на лютиче. [обратно]

6. Мити има предвид силициев карбид, вид химично съединение. [обратно]

7. Игра на думи. Законодателната инициатива може да доведе до референдум, дума, близка по звучене на карбирендум. [обратно]

8. Истински съдебен процес, на който са повдигнати тежки обвинения, свързани с корупция. Поради своето незнание, в своята фантазия Мити го превръща в съдебно дело, заведено срещу убиец. [обратно]

9. Несъществуващо оръжие от несъществуваща компания. Уебли са произвеждали пистолети, а Викърс - тежки картечници. [обратно]

10. Вероятно се има предвид "Liberty" - ежеседмично американско списание, публикувано през периода от 1924 до 1950. [обратно]

11. Тук авторът е имал предвид Манфред фон Рихтхофен, изключително умел немски пилот от времето на Първата световна война, спечелил си прозвището "Червения барон". Бил е начело на ескадрила Jasta 11, по-известна като "Въздушният цирк" (Flying Circus). Авторът умишлено е допуснал грешки, за да покаже че дори и в мечтите си, Мити отново не е наясно с обстоятелствата. [обратно]

12. От англ. boxed barrage. Това е бойна формация, при която три или четири артилерийски поделения образуват квадрат, в чийто център се намира мишената. Целта е да не се позволи на врага да укрепи позициите си или да повика подкрепление. [обратно]

13. Френска народна песен, която понякога войниците са си напявали при отправяне на война. Преведено от френски, заглавието означава "Редом с възлюбената си". [обратно]

ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА БЕЛЕЖКИТЕ ПОД ЛИНИЯ

Thurber, James. The Secret Life of Walter Mitty. Knowledge4Africa. 6 March 2014 <http://knowledge4africa.com/english/stories/walter-mitty-a.jsp> (31.08.2015).

Cummings, Michael J. The Secret Life of Walter Mitty: A Study Guide. 2009 <http://www.cummingsstudyguides.net/Guides6/Mitty.html> (31.08.2015).

The Secret Life of Walter Mitty: Vocabulary from the short story. 9 October 2013 <https://www.visualthesaurus.com/wordlists/319567> (31.08.2015).

Coreopsis. // Wikipedia, The Free Encyclopedia. 16 April 2015 <http://en.wikipedia.org/wiki/Coreopsis> (31.08.2015).

Streptothricosis. // Wikipedia, The Free Encyclopedia. 7 January 2015 <http://en.wikipedia.org/wiki/Streptothricosis> (31.08.2015).

Silicon carbide. // Wikipedia, The Free Encyclopedia. 11 April 2015 <http://en.wikipedia.org/wiki/Silicon_carbide> (31.08.2015).

Manfred von Richthofen. // Wikipedia, The Free Encyclopedia. 14 April 2015 <http://en.wikipedia.org/wiki/Manfred_von_Richthofen> (31.08.2015).

Barrage (artillery). // Wikipedia, The Free Encyclopedia. 14 April 2015 <http://en.wikipedia.org/wiki/Barrage_%28artillery%29> (31.08.2015).

Coals to Newcastle. // Wikipedia, The Free Encyclopedia. 23 November 2014 <https://en.wikipedia.org/wiki/Coals_to_Newcastle> (31.08.2015).

© Джеймс Търбър
© Александър Петков, превод от английски
=============================
© E-magazine LiterNet, 01.09.2014, № 9 (178)