Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЯБЪЛКОВ ЧОВЕК
web
В полунощ за какво въобще да говорим.
Снимките на записа изведнъж
стават хлъзгави
и пълни със слънчеви петна.
Чувам капки вода край теб и въздишка.
Ябълки се търкалят по стола ти.
Гълташ ги както старите събирачи
на плодове.
Нарекох те ябълков човек.
Ето те, от вода и кора,
Гриза те сочно.
Гледай какво е времето, измерва го ябълка.
Когато тя изгние,
отново ще станеш купчина месо
и ще стоиш на земята кой знае колко.
Отгледахме градина и сега
само трябва да я оберем,
преди да падне дъжд или град.
Снежните хора оставят следи в снега.
Но никой никога не ги е виждал.
Защо мислим,
че са бели и големи?
Знаем само, че са самотни.
Ябълкови човече,
нереален си като Йети.
Имам те и те нямам.
© Дария Жилич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2012, № 9 (154)
|