Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОТЕШКИ ДЗЕН ОТ ЕЗЕРОТО МЯУ

web

Преди точно петдесет и една минути -
котката ми се усмихва под мустак.
Чувам стъпките й -
грациозни,
любeщо хищнически -
да оставят следи в пясъка на съня ми.

Преди точно петдесет и една минути -
натискаш „вкарай",
ставаш от дървения стол -
и подгонваш струните
по муцуната на котката.

Преди точно петдесет и една минути -
„Бръмбарите" пишат ново парче -
с ритъм на тичаща египетска богиня -
която охранява опитомена -
спането на цялата модерност.

Преди точно петдесет и една минути -
сънувах - две мадами -
черна и сива -
да милват идеите си с лапи.

Преди точно толкова време -
оттласкването от тогава до после -
преди
петдесет
и
една
вселени,
преди
също
толкова големи
взрива,
преди петдесет
и една
точки,
зад опакото на писането,
преди много
много
препинателни знаци в нашето общо
поставяне на единица към
верижката на минутите.
Преди да се събудя
някъде горе - съм посочил
времето -
отзад на всичкото дотук -
плажната ивица -
в пясъка на която -
отпечатъка на осем сякаш
котешки - крачета -
танцуват суинга на прераждането
под светлината на
познай колко луни -

песъчинките, осеяни с
рецептата на отпътуващите души,
морето на джаза -
и отлива, който отнася
кармата,
писмото,
когато и двамата
сме точно двама -
запетаи
в котешкото
празно око
между всички
петдесет и една минути,
в които преминаваме -
в дълбините,
в черното на окото,
в сферата на виждането,
точно определен брой
вълни -
сочат пътя на плоския
камък,
който е хвърлен по езерото Мяу -
езерото на спящите тигри -
които си въобразяват
че си играят с кълбетата от конците
на всемира -
за да имаме време -
да се срещнем,
когато минутите свършват
и те погледна,
а зениците ми -
прорези,
в които се оглеждат
сънищата на спящите,
ти напомнят,
че ако кажеш „мяу",
ще ни събудиш -
раирани,
с дълги косми по муцуната
да облизваме остатъка
от соленото по плажа -
докато махаме за сбогом
към оттеглящите се
по водата самоти
на петдесет и един
живота -
в които не сме с козина...

 

 

© Захари Захариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2010, № 12 (133)