|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТУДОВЕЙ И ЛЕДОДУХЮлия Момчилова Когато му дойде времето, вятърът Ледодух се събуди. Цяло лято той беше спал върху най-високата снежна планина на Северния полюс и беше сънувал чуден сън - далече сред снеговете и ледовете се бе родила невиждано красивата вятърна принцеса Студовей. - Ще я намеря! - каза си Ледодух и като завихри прозрачната си мантия, излетя от върха на Снежната планина. Летя ден и нощ, прелетя над половината земя и накрая намери принцесата, която бе видял в дългия си сън. - Красива принцесо! - извика Ледодух. - Ожени се за мен! Подай ми ръка, за да летим заедно! - Не мога! - отвърна вятърната принцеса. - Нямам сватбена рокля. - Ще имаш! - обеща Ледодух и отлетя да търси Небесните тъкачи. Небесните тъкачи живееха сред облаците. Докато Ледодух обясняваше колко тънко, колко бяло, колко дълго и колко широко платно да изтъкат и каква бляскава сватбена рокля да ушият за неговата годеница, водните пари в облаците замръзнаха от ледения му дъх и се превърнаха в красиви ледени звездички. Небесните тъкачи прошушнаха: - Помогни ни да изтупаме снежинките от облаците и ще имаш роклята, която искаш. Ледодух задуха. От небето се посипаха безброй снежинки, които покриха цялата земя с фино снежнобяло платно. Като го видя, принцеса Студовей се засмя, завъртя се весело, а от дъха й около нея се завихри чудна снежна пелерина. - Ти си най-прекрасната вихрушка! - възхити се Ледодух. - Хайде да летим заедно! Подай ми ръката си! - О, не! - възрази принцесата. - Още не мога! Нямам сватбени обувки! Ледодух тръгна да търси Зимните обущари. Намери ги да пълнят с вода стъпките на хора и животни. Пълнеха и се ядосваха: - Не се получава! Водата в стъпките не замръзва! - Аз ще ви помогна - рече Ледодух. - Но в замяна искам да направите за моята годеница най-красивите сватбени обувки. - Съгласни сме! - зарадваха се Зимните обущари. Ледодух надуха хубавичко с ледения си дъх всички стъпки, отпечатани в калната земя, а Обущарите извадиха от тях замръзналите стъклени отливки. След това те измайсториха за принцеса Студовей най-красивите кристални обувчици. Принцесата ги обу, завъртя се върху леда като балерина и се спусна надолу по пързалката на големия хълм. - Хвани ме! Хвани ме! - викаше тя. - Ще ти стана жена, ако ме хванеш! Вятърът Ледодух се втурна да я гони, а вятърната принцеса бягаше и се смееше. Цял ден ветровете играха на гоненица, пързаляха се по планинските хълмове, танцуваха и вдигаха снежни вихрушки. До вечерта на сватбата дойдоха всички техни приятели-ветрове - ледени и по-малко ледени, от по-близо и от по-далече. Поканени бяха също Небесните тъкачи и Зимните обущари. Веселиха се цяла нощ. Сигурно сте ги чули, а ако не сте ги чули, добре е да знаете - чуете ли през зимата навън голяма виелица, не се страхувайте - женят се зимният вятър Ледодух и вятърната принцеса Студовей.
© Юлия Момчилова |