|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕЛИКАНЪТ ЛАПНИШАРАНЧОЮлия Момчилова Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! - каза му Лапнишаранчо. - Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше рибките. Тъкмо Пеликанчо си помисли: "Няма ли да си тръгне най-после този човек?" и зърна една разсеяна рибка. Тя си плуваше весело насам-натам. Лапнишаранчо я лапна. Рибката го затегли напред. Пеликанчо я дръпна назад. Пеликанчо дърпаше назад, рибката - напред. Назад-напред! Назад-напред! Водата в езерцето закипя. Изведнъж пеликанът Ларнишаранчо се озова пред Рибаря. Оказа се, че рибката се беше закачила на въдицата и човекът я изтегли заедно с Лапнишаранчо. - Отвори си човката и пусни рибата ми, че да не те прибера в рибарската кошница и тебе заедно с нея! - развика се Рибарят. Като чу това, Пеликанчо Лапнишаранчо веднага изплю рибката, която беше скрил в торбата на човката си. - Брей, ти колко риби можеш да побереш в твоята торбеста човка? - попита го Човекът. - Пет! - похвали се Лапнишаранчо. Рибарят прибра въдицата и си отиде. Погледна Пеликанчо под водата и видя, че сребърните рибки отново си плуват весело насам-натам. От нищо не се страхуват. Подгони една - тя избяга. Тъкмо да клъвне друга и... Дотича Рибарят и го замоли: - Дойдоха ми гости, Лапнишаранчо! Нямам с какво да ги нагостя за обяд! Моля те, налови ми пет риби. После ще ти ги върна! - Добре! - съгласи се Лапнишаранчо и започна да лови риби за Рибаря. Даде му ги, а той толкова бързаше, че даже забрави да му благодари. Мина-не-мина малко време, Лапнишаранчо не беше хванал ни една рибка и Рибарят пак пристигна тичешком. - Моля ти се, Лапнишаранчо, улови ми още пет риби! Гостите ми не си отидоха, а останаха и за вечеря! - Обаче аз още не съм закусил! - запротестира Лапнишаранчо. - Не се безпокой, после ще ти ги върна! - увери го Рибарят. Лапнишаранчо побърза да му улови още пет риби и човекът доволен си отиде. Свечери се. Рибките се прибраха в подводните дупки и под камъчетата, за да спят. Колкото и да се луташе, Лапнишаранчо не можа да улови нито една. Тръгна унило да се прибере в гнездото си и... срещна Рибаря. Зарадва се Лапнишаранчо и го попита: - Кога ще ми върнеш рибките? Рибарят се разсмя и рече: - В началото ти ми даде пет риби. - Да! - кимна Лапнишаранчо. - После ми даде още пет риби. - Да! - Извади сега вторите пет от първите пет и ще видиш, че нищо не ти дължа! Пеликанчо Лапнишаранчо започна смутено да брои и да смята. Смята, смята... Брои, брои... Почесваше затруднено опашката си с големия торбест клюн и пак... Смяташе, смяташе... Броеше, броеше... - Чудна работа! Защо ли стана така? - питаше се Пеликанчо и усети, че онова нещо в стомахчето му пак се обади. Рибарят си тръгна, като си свирукаше весело, а нещото в стомахчето на Пеликанчо Лапнишаранчо започна да се кикоти, да се върти неприятно и да му се подиграва: - На мене съвсем не ми е до игра! - каза му тъжно Лапнишаранчо и отиде да спи гладен. Цяла нощ Нещото се разхождаше в коремчето му и го подканяше да тръгне на училище, за да се научи да смята по-добре.
© Юлия Момчилова |