МОРСКА ТАЙНА

Юлия Момчилова

web

В голямото море живеят два весели делфина - баткото Дел и по-малкият Фин.

* * *

Още преди да пораснат, те обичаха да си играят на закачливи водни игри, а най-много харесваха да слушат разказите на рибите-пътешественици, които се връщаха от посещение при Големия коралов риф.

- Такова красиво място няма никъде по света! - уверяваха ги пътешествениците.

И след това разказваха за едни прекрасни създания - русалки с рибешка опашка и човешко тяло, с люспи и руси коси. Те пеели омагьосващи песни и яздели буйни морски кончета.

Дел и Фин по цял ден си мечтаеха да идат при кораловия риф, за да видят как русалките яздят кончета и развяват руси коси.

Един ден баткото Дел почувства, че вече е станал достатъчно едър и силен, за да предприеме дълго пътешествие.

- Отивам при Кораловия риф! - обяви той и замина.

Фин остана да въздиша и да мечтае за времето, когато също ще порасне и ще отиде до чудната страна на русалките.

През това време Дел успя да пристигне до Големия коралов риф. Там беше пълно с туристи, дошли от далечни морета и океани, които щракаха с фотоапарати, записваха с видеокамери красивите гледки, поклащаха изумено глави и възклицаваха възторжено; провираха се из кораловите пещери, разговаряха любезно с местните морски цветя и звезди. Навсякъде безброй шарени рибки плуваха между коралите и похапваха лакомствата, с които ги гощаваха живите цветни скали на рифа.

Дел беше очарован от приказната красота, но не забрави да се огледа за русалките. Те обаче не се виждаха никъде. Той се вглеждаше с надежда в някои шарени риби, които кръшно извиваха опашки и се чудеше дали те не са русалки, но бързо разбираше, че греши. Опита се да заговори други, но всички наоколо се стрелкаха бързо насам-натам и бяха много заети.

Дел видя наблизо хубаво морско цвете, което се усмихваше нежно с белите си листенца-пипалца.

- Здравей! - заговори го той.

- Много си голям за мене, момче! - нацупи се цветето.

Докато Дел успее да го попита къде може да намери русалка, то мигновено сви цветчето си като прегърна в него дребна пъргава рибка. Протегна устенце да я целуне и рибката бързо изчезна в нежните му обятия.

- Какво ме гледаш? - ядосано се обърна цветето към смаяния Дел. - Аз съм актиния. АКТИНИЯ! Моля те, иди си, че ще ми отблъснеш обожателите!

Дел потърси друг местен обитател, когото да попита за русалките. Наоколо имаше безброй най-различни морски звезди.

- Извинете! - обърна се той учтиво към една от многото. - Бихте ли ми казала къде мога да видя русалка?!

- Че тук е пълно с русалки! Сляп ли си? - учуди се тя.

Дел се огледа. Наоколо плуваха хиляди най-различни риби-красавици, но русалки не виждаше. Отвори широко очи, за да се увери, че гледа. В това време забеляза как шарена рибка побутна любознателно морската звезда и скоро изчезна в нейната дълбока звездна пещера. Вътре започна оживена игра и Дел реши да попита някой друг.

Видя сред червените корали едно морско конче, но понеже никога не беше виждал морско конче, не го позна и попита:

- Извинете, къде мога да видя русалка, която язди морско конче?

- Хм! Хм! - каза морското конче. - Може би ей там!

Дел се обърна нанякъде.

- Къде там?

- Нагоре или надолу, надясно или наляво, а може и по диагонал! - беше отговорът на кончето.

- Моля? - обърка се Дел и точно тогава чу кикотене.

Смееше се кривокрако раче, вмъкнало се в празна черупка на морски охлюв.

- Аз мога да ти кажа! Аз мога и да ти обясня, обаче няма! - заяви то.

- Моля те, кажи ми! - настоя с надежда Дел.

- Това е тайна! - подхвърли рачето.

- Тайна ли?

- Да! Тайните не трябва да се казват на другите!

- Не е никаква тайна! - извика Дел. - Навсякъде се говори за русалките с рибени опашки и човешки тела, които пеят омайни песни и яздят пъргави морски кончета.

Рачето отново се разкикоти.

- Пак ли се смееш? - запита го Дел.

- Смея ти се! - потвърди рачето.

- Защо?

- Защото в главата ти клокочат разни бъркотии, фантазии и смехории.

Дел настоя:

- Моля те, кажи ми тайната!

Рачето бързо се скри в дъното на черупката и извика оттам:

- Не мога! - но веднага се показа отново и рече: - Ще ти я кажа, ако ме повозиш на гърба си!

- Добре! - съгласи се Дел.

Качи рачето заедно с охлювената черупка на гърба си и обиколи надлъж и нашир Големия коралов риф. Всички туристи и жители ги гледаха смаяни и учудени. Някои дори успяха да заснемат необичайната гледка - кривокрако раче язди голям пъргав делфин.

Най-после Дел свали рачето от гърба си и каза:

- Кажи ми сега тайната!

- Добре, но само ако обещаеш, че никога на никого няма да я казваш! - заяви твърдо рачето.

- Обещавам! - промълви Дел.

- Кажи го силно! - изкомандва рачето.

- Обещавам! - потвърди звучно Дел.

Тогава рачето му пошушна:

- Русалки въобще не съществуват. Те са измислени от хората, за да има какво да разказват в приказките.

- Да не ме лъжеш? - усъмни се Дел.

Рачето продължи да му шушне:

- Морските кончета не са пъргави юнаци, а дребни костени рибки, които даже не приличат на риби. Преди малко ти говори с едно от тях, което се срамуваше да си признае, че е герой от хорските приказки.

Дел изгледа смаяно морското конче, което още си стоеше сред червените корали - дребно животинче, облечено в ризница от твърди плочки, с продълговата муцунка и опашка, навита напред на кравайче. Кротува си сред коралите и кокори очи.

* * *

Когато Дел се върна от дългото си пътешествие, братчето му Фин го посрещна радостно и нетърпеливо го запита:

- Видя ли русалките? Моля те, разкажи ми всичко! Какво научи там?

Дел си представи колко много ще се огорчи малкия Фин, ако му каже това, което му подшушна рачето, затова смутолеви:

- Научих... че когато ти кажат „тайна”, никога не трябва да я казваш на другите!

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2011, № 7 (140)