ТОПЛИЯТ СЪН НА МЕЧО

Юлия Момчилова

web

Отдавна, отдавна... още през есента, когато по небето летяха жълти листа, Мечо заспа в дълбоката си хралупа. И така щеше да спи чак до пролетта, ако не се беше появил чуден шум.

- Зън-зън-зън-зън... - носеха се из въздуха приятни гласчета.

- Виж ти, кой е дошъл в гората! - възкликна Сънят на Мечо.

- Кой е дошъл? - попита Мечо и веднага отвори очи .

Без да отговори, Сънят му бързо изтича навън, за да види какво става там.

- Чакай, идвам и аз! - извика Мечо и изтопурка след него.

Когато излезе вън, той спря изумен от гледката, която се откри пред очите му. Наоколо стърчаха високи дървета без листа, целите покрити с бели преспи. Земята бе затрупана със студен бял прах. Мечо виждаше за първи път снежна гора.

- Сънувам! - тръсна главата си той. - Сънувам бял сън!

Внезапно небето грейна от ярка светлина. По него се пързаляше красива шейна, светеща с безброй лампички. Теглеха я четири бързоноги елена. Караше я необикновен засмян дядо, с дълга бяла брада, червен калпак и дълго червено палто. Той пееше с цяло гърло весела песен. Нежните гласчета на хиляди медни звънчета му пригласяха. Той беше... КОЙ?

Едно дете никога няма да се уплаши от Дядо Коледа, но малкото мече се страхуваше от непознатите неща. Вместо да помаха с лапа на вълшебната шейна и Дядо Коледа, то хукна да бяга накъдето му видят очите - покрай затрупани със сняг храсти, между високи бели дървета, забучили в небето голи заледени клони. Лапите му потъваха в студената белота на снега. По клепките му полепнаха снежинки, а то тичаше ли, тичаше.

- Спри, Мечо! - чу как викаше след него дядото. - Върни се, инак ще се изгубиш. Ти не познаваш зимната гора!

- Лъже ме! Това не е никаква гора! - помисли си Мечо. - Къде са листата на дърветата? Къде са зелените треви? Ами цветята? Това е сън!

Мечо продължи да бяга без посока между снежните дървета, а вълшебният дядо си каза:

- Няма да го оставя да се изгуби в гората! - и подкара шейната си надолу към земята, точно към Мечо. След миг шейната се приземи на широката бяла поляна, съвсем близо до уплашеното мече. Елените забиха копита в снега и го погледнаха учудено.

- Миличък, какво правиш? - попита го добрият старец.

Мечо беше много объркан. Искаше да каже: "Мечо сънува сън", а вместо това извика:

- Сънят сънува Мечо.

Елените изпръхтяха озадачено. Дядото се засмя.

- Събудил си се много рано. Още е зима. По това време мечките трябва да спят.

Мечо имаше намерение да отговори: "Исках да видя какъв е този шум!", а вместо това промълви:

- Шумът искаше да ме види.

Елените изпънаха шии - смаяни и удивени.

- Знаеш ли къде е къщата ти? - попита го загрижено чудният дядо.

Мечо се огледа и се уплаши още повече, защото му се стори, че е попаднал на съвсем непознато място. Над него се беше надвесил страховито огромен снежен куп. Мечо не позна в него Сребърния бор, най-високото дърво в гората, под което лете играеше с приятелите си. Уплаши се още повече и вместо да каже: "Изгубих се!", извика:

- Намерих се!

Елените се зарадваха. Дядо Коледа го подкани с облекчение:

- Тогава се прибери у дома и продължи зимния си сън!

Неочаквано за всички Мечо зарони сълзи.

- Защо плаче? - изненадаха се елените.

Пухкавото мече захлипа и пак обърка думите. Искаше да каже: "В къщата ми е топло, а тук е студено", а пък изрече: "В къщата ми е студено, а тук е топло!".

- Прибери се у дома! - ласкаво го подкани Дядо Коледа. - Аз ще ти подаря чудесно юрганче. Щом се завиеш с него, ще ти стане топло и приятно.

Мечето се разплака още по-силно. Всички се засуетиха разтревожени край него.

- Но защо плачеш, миличък? - пръхтяха слисани елените.

Мечо се обърка съвсем. Мислите му се завъртяха бързо-бързо като вятърна въртележка. Толкова бързо, че вместо пак да каже сбъркано: "Къщата ме изгуби", зарида:

- Изгубих си къщата-а-а!

Най-после всички го разбраха. Намериха хралупата му и го прибраха у дома.

Дядо Коледа зави грижливо сънения Мечо с ново топло юрганче, за да спи спокойно цяла зима и да сънува приятни сънища.

* * *

Искате ли да Ви кажа какъв беше топлият сън на Мечо?

Присъни му се човека, който обича всички деца и когото те много обичат - Дядо Коледа. Насън Мечо оглеждаше любопитно вълшебния дядо с черните си очета и си мислеше: Прилича на горския пазач, който ме черпи през лятото с мед и ябълки... Да! Да! Той наистина е моят дядо Горски пазач!

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2014, № 1 (181)