КАРТИНАТА

Юлия Момчилова

web

Когато Художникът прегърна щастливата си усмивка и излезе да се поразходи навън, шареният котарак се приближи, за да види най-хубавата картина на света. Погледна я и ... изведнъж Удивлението влезе в очите му. Влезе и се замята лудо насам-натам.

- Спри се! - кресна му дясното око. - Спри се и остави да помисля дали не съм погледнало картината от обратния й край!

- Не, не! - възрази лявото око. - По-скоро ти си се обърнало обратно и сега гледаме картината ти отгоре, а пък аз отдолу.

- Какво е това? Какво е това? - викаше Удивлението и се блъскаше в прозрачните котешки очи като заблудена пчела в прозорец. После внезапно спря и започна да разсъждава:

- Улиците НАРОЧНО са нарисувани като ескалатори и се изкачват към небето, защото там по релсите на слънчевите лъчи пътуват днешните деца и утрешните космически пътници.

- А защо прозорците се разхождат по тротоара? - попита заядливо лявото око. - И защо плочките висят вместо листа по клоните на дърветата, а дървета изобщо няма?

- Ами... защото... ти май нищо не разбираш!

- И какво е това око, което гледа отникъде?

- Аха! Това око е слънцето, което няма нищо против да бъде и риба.

- Ох, непоносима бъркотия! - изпъшка котаракът. - Навярно моят Художник е бил гладен, но вместо да си сготви гювеч, е нарисувал картина. Ще се наложи да му помогна!

И като взе такова решение, котаракът топна опашката си в розовата и зелената боя и започна да оправя бъркотиите по картината. Всичко сложи на мястото му. Постави улиците да легнат долу на земята, свали плочките и ги подреди старателно като съвсем нов, само малко поостарял паваж. После качи прозорците по стените на блоковете и се зае да дооправи слънцето.

Тъкмо картината започна да добива съвсем приличен вид, когато откри под счупения крак на елегантната разтегателна маса една дълбоководна риба.

- Да не си паднала от аквариума, който трябваше да стои на масата? - попита котаракът.

- Ах, какво направи, какво направи! - завайка се рибата. - Обърка всичко.

Удивлението на котарака, което си беше отишло, се върна пак и застана наблизо в очакване, че ще потрябва.

- Не те разбирам! - смънка объркано котаракът.

- Тогава защо си се заел да вършиш работи, които не разбираш? - наежи перки рибата. - Всичко си беше наред, а ти само обърка нещата!

- Напротив! Всичко беше объркано, а аз оправих нещата!

- Глупости! Ти развали песента на линиите и ритъма на цветовете и сега е настъпила такава бъркотия, че има опасност да се разболея от световъртеж!

„Изглежда на сухо мозъкът й не може да мисли нормално!” - отсъди котаракът и реши да нарисува един аквариум, за да я пусне в него.

- Не ме пипай! - писна рибата. - Инак ще кажа на червената боя да насини мустаците ти!

Котаракът почувства, че изгубва завинаги чудесния си апетит към рибите.

- Слушай, котарако! - обади се отегчено Удивлението. - Не е ли по-добре да оставиш всичко това и да идем на разходка?

- Как не! - възрази възмутено изпомацаната с бои опашка. - Първо ще си довърша работата!

И едва когато отчаяната риба беше настанена в удобен аквариум, а счупеният крак на елегантната маса беше поправен, мустаците на котарака се усмихнаха доволно и самодоволно.

Котаракът тръгна на разходка като размахваше високо разноцветната си опашка и пееше великолепно нескопосана, току-що съчиняваща се песничка:

Кой, кой ще оправи реда
ако някъде няма ред?
Пълно е с бъркотии в света -
откъде да започна по-напред?

И след малко... прас!

Една непредвидена ръка запрати по него някакъв твърд предмет. Неговият мил Художник крещеше сърдито и се заканваше никога повече да не го пуска в ателието си.

За миг светът потъна в недоумение. Сини светкавици припламнаха в котешките очи и Възмущението изпълзя по извития настръхнал гръб.

- Колко са неблагодарни хората! - измяука ядосано шареният котарак, а Удивлението клекна наблизо и въздъхна тъжно:

- Жалко е наистина, когато очевидната истина не е истина!

- Какво каза? - ококори се дясното око. - Не можеш ли да се изразиш по-разбрано?

- О-о, престани да го разпитваш! - прекъсна го с досада лявото око. - Омръзна ми да се мъча да разбера нещо, което не мога да разбера!

А опашката, която все още продължаваше да се прави на важна, се врътна и котаракът тръгна по покривите да търси подходящо развлечение за подредените си мисли.

© Юлия Момчилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2011, № 5 (138)

Други публикации:
Детски свят, год.V, бр. 2, 1993.