ЗА РОМАНА "КЪМ ВИДЕЛИНА" ОТ ВЛАДО КАПЕРСКИ

Владимир Шумелов

web

И новата книга на Владо Каперски е ориентирана към родния край - българският Югозапад, Благоевград и региона. Романът "Към виделина" е реалистичен разказ за днешния ден, донякъде с автобиографични елементи. Доколкото засичам, такъв е момента на преселването на главния герой архитект Виктор Пътелев в селото, където са неговите родови корени - Будишка, Североизточна Македония (през 2000 г. Каперски напуска Благоевград и се заселва в усамотение в близкото с. Горно Лешко, в скута на Лещанската планина). Това е една от основните теми на романа - обратното преселение от града към селото и последствията от подобни "романтични" актове. Разбира се, тук е и "коренотърсачеството", влиянието на природата (величествените снаги на Рила и Пирин), фолклора (подробно нееднократно цитирана и визирана на различни места в книгата песен за Дете Малианче) и пречистващата сила на любовта. Тук е и темата за Македония, чиято основна връзка е с предишните две книги на автора - "Страхът и ти" (разкази, 2009) и "Синът на лудата" (с родово-биографичен характер, 2013). И все пак това е роман за търсещия човек, превъзмогнал болката и болестта, разделите и изкушенията, човекът, който на базата на своя свободен избор опитва и успява да изгради нов личен свят и същевременно да увлече и други хора около идеята си. Героят му е личност в развитие, човек с минало и опит, нелишен от грехове и предразсъдъци, но винаги готов да рискува в името на хуманни идеи и за благото на общността. Едно реалистично пътуване из криволиците на днешното и миналото, с лирически отклонения от микс, измислица и действителност, удивително добре зададени въпроси и техните отговори и рефлексии, което е осъществено сред зашеметяващо красивия бекграунд на природата и депресиращото въздействие на човешкото запустение и разруха.

Пътуване към "виделината", засияла в последното изречение на книгата над "Будишка планина". Чудесна метафора, която можем да успоредим с "блескавиците" от едноименната книга на Владо Каперски (2015). И докато Виделината е маркер по пътя към бъдещето (не светлото, разбира се), внушаващ оптимизъм (нещо като светлина в тунела), блескавиците са призвани да осветят Вечността, това са онези кратки проблясъци, чрез които, ако успеем да ги разчетем, можем да разберем трайните и устойчиви истини в живота. Владо Каперски е нагледен пример как селото в неговите естествени измерения и пространства преобразява човека, като го подтиква да преосмисли житейската си философия - да се научим да печелим и да губим. В своята импресия "Водолеен вихър" от едноименната си дебютна книга (1994) той пише: "Влез в мъглата от полирани успехи и нечакани падения, за да уловиш ека на най-истинската истина: как всеки ден по нещо ще печелиш, а друго ще загубваш."

Една истина, която архитект Пътелев е усвоил и се опитва да предаде на нас.

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.04.2019, № 4 (233)