ОБРЕДЪТ КАТО ДЕВАЛВИРАНА ИНИЦИАЦИЯ

Владимир Шумелов

web

Третият есеистичен сборник на поетесата Снежана Иванова сглобява 7 културологични есета върху 99 страници - една книга, която излезе и като приложение към алманаха за литература, изкуство и наука "Света гора" - В. Търново (бр. 10, "Й", 2009 г.), и като самостоятелно издание. Докато в "Адамови хроники" (1997) авторката заяви едно модерно, европейско виждане върху символиката на архетипа, на примордиалните образи-образци в тяхната общочовешка валидност, а "Преображенията на Избраника" (2003) беше един доста по-конкретен в тематично-философската си насоченост проект, насочен в един определен топос - еврейството, проект, който диференцира и валидира символа на Избраника (Другия), то новата книга гравитира около една културологична теза: "обредът е девалвирана инициация. Бидейки повърхностно-изопачен вариант на посвещенската мистерия - сбор от метонимика, танц, пантомима и маскарад без присъщото на същинското тайнство и психологическо пренасяне, той не достига нивото на духовното (ab spirito) преображение; последното видение (епоптея) остава извън полето на обредната символика и метафорика" (с. 17).

В своята научна есеистика авторката не е толкова и само дескриптор, хронологизатор на факти и явления (каквито са в немалка част докладите, научните съобщения и монографиите на литератори, историци, етнографи, филолози, музейни работници, които описват, детайлизират и систематизират, но дотук), удивителна е способността й да извлича и селектира, да есенциализира и синтезира наученото от своя жизнен и самообразователен опит. Това, в което някои биха я упрекнали - като обект на изследване - "старата като света" езотерика, "философстването" на дилентанта, слабата "мисъл" на изследователя, се изпарява веднага, щом се докоснем до същината на нейния дискурс, който изследва дълбочинно проблемите, и липсата на всичко, което би довело до неговата профанация. Ще допълня единствено, че тези есета са снабдени с отличен научен апарат, обединени са структурно в перфектно композиционно цяло и са изпълнени на език, който е една от важните характеристики на този дискурс - лингвостилистично той се доближава до най-добрите образци от този тип научно писане - Елиаде (от чужда страна) и Маразов (българска), - ако трябва да сме пределно лаконични.

Фундаменталните въпроси, които поставят езотеричните учения, опират до главното: Смисълът на човешкият живот. А какво става, като умрем? Човешката душа преражда ли се? Как е възникнал светът? Съществува ли Бог? Най-общо те присъстват и в настоящата книга, в която от една гностична гледна точка Снежана Иванова фокусира изследователския си поглед върху процесите обред и инициация, които са се развивали темпорално - "в/зад огледалото на Кронос" - т.е. синхронно и диахронно, в хоризонтален разрез, и вертикално - чрез глобалната знаковост на езика (лингвистично - като молитва) и нелингвистично (като метафора), чрез едно дълбинно, архетипно вглеждане в символиката на българската народна песен, космоса на българина (по-точно неговия дуализъм) в някои обреди от пролетния календар, в сватбата като жертвоприношение, в люлката - като знак на повторното рождество, търси корените на богомилската символика, разглежда голотата като инициационен акт и завършва с образа на града от митологична гледна точка и като текст. Сборникът логично се открива с есето за мита - неговата функционална релативност и някои форми на митотрансформация, маркиране на начини и инструменти на тази трансформация, определяне на връзки и противопоставяния при иманентната и социална реализация на мита. Авторката използва езика като "основен инструмент за осъществяване и разшифроване на мита" (с. 5), за да освети една територия на царственото, където "съвършената небесна власт еманира в съвършена земна власт на владетеля" (с. 6) - и това се извършва чрез езиковата метафора, прекодираща знаците на съдържанието в знаци на формата; конкретно - скритото в мита се изявява като съкровено в ритуала на инициацията: въведеният и релативиран чрез метафората слънце-цар се асоциира със съвършения метал злато. Преминавайки през алхимичното тайнство, тя търси символните връзки между архаичния мит, вълшебната приказка и народната песен - българската (коледна, любовна, сватбена).

Изследваните обекти са подредени в следната постъпателност - от народностно-частното към обобщаващо-космичното, универсалното, като в техният анализ участие вземат и юнгианската психология, и алхимията, но не само. Снежана Иванова разглежда религиозни системи, които са с общ корен, свързани са с общи инициационни модели, а култовете, на които се базира, са най-вече неортодоксални, стоящи встрани от известните и утвърдените, като по този начин дават възможност за разкриване и транслиране на инициационни модели.

Като цяло книгата показва, че на архетипно ниво българската култура и инициационен модел са инвариант на Средиземноморския и Източния мистериален модел, тя е свързващ мост между Изтока и Запада.

След такива книги се чувстваме спокойни за културното си бъдеще в Европа и света. Чувстваме се световни. Метафизични.

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.07.2011, № 7 (140)