ОСЪДЕНИ НА ЖИВОТ ВЪН ОТ РАЯ

Владимир Шумелов

web

Донякъде това е "морската" стихосбирка на Ружа Велчева. А допирните й точки с морето са биографични и други - тези, които формират вълшебството на морето в съзнанието ни като метафора на безкрая, магия на щастието и блян по свободата. Биографичните топоси ще откриете в художествено-мемоарната й книга "Любовни досиета" (2003) - една притча за приятелството, любовта и съдбата на твореца в съвременния свят. Варна между 1964-та и 1967-а е нейното първо житейско пристанище, където Ружа следва (във ВМЕИ) и откъдето тръгва към широкия свят, към поезията и любовта. Наистина невероятен е късметът й да попадне сред такива творци и да пише и да се учи редом с тях: Никола Радев, Кольо Севов, Тодор Ризников, Богомил Тодоров, Турхан Расиев, Димитър Атанасов, Боян Върбанов, Трифон Игнатов, Атанас Стоев, Иван Бориславов, Панчо Недев, Христо Германов, Михаил Михайлов, Михо Стойчев, Симеон Илиев, Михаил Михайловски, Цвятко Дечев, Дора Николова, Христо Боранов, Живодар Душков… Но животът е неумолим - следват покруси, житейски неволи, любовни разлъки и стъпване на "сушата" - първо в Габрово. "Мъчех се да свикна да живея без морето, да лекувам раните и да пиша стихове - в тях вграждах чувствата си, отглеждах любовта си, пазех я жива…"

Морето е тема, която присъства неизменно в книгата. Дори чрез отсъствието си. Първият цикъл "Морска сага" определено е най-фокусираният в темата - като (авто)рефлексия, антропоморфия, романтика, любовно чувство, бит и екзистенция, пречупени през решетката на спомена и моментната снимка върху детайлите и пейзажа. Резултатът е цял един морски свят - метафоричен и конкретен, изпълнен с вълшебни видения, мелодии и цветове, но също така и много страдания, средоточие на които е ежедневният и рискован труд на обикновените морски хора - рибарите и моряците; и както и в останалите цикли, и тук червената нишка на любовта пронизва всеки стих, вплетен е в цялостната поетична тъкан на книгата. А Варна? Чрез носталгията по отминалото време и любовта във всичките й форми можем лесно да разчетем името на града в много от стихотворенията от този цикъл. Това е Варна от епохата на соца, за която с толкова обич и разбиране ни разказваше в диахрония Атанас Липчев в предпоследния си роман "Пътят към зимата" (тихите романтични улички, рибарите и колоритните й обитатели..., но и за извращенията на тоталитаризма, провалите и успехите, грешките и нашите падения). И както Липчев, Ружа се връща в годините, за да попита кой?

Кой ми открадна старата Варна?
Кой прокуди моите спомени?

Бродя по улиците покрусена,
а в душата ми - тъмно и пусто...

Следващият цикъл с хайку не стои изкуствено в композиционно отношение. Той е естествен преход към вкарването на нови теми, идеи и внушения в поетическото съдържание на книгата, между които основна и водеща остава отново любовта - като страдание и щастие, магия и карма, молитва и път към Рая. Хайку-цикълът отразява красотата на битието в мигновени кадри, подредени в строг стихотворен канон. Те естетизират природата чрез своята искреност, простота, недоизказаност, сугестия, спонтанност и непосредственост. Те не са рожба на разума, а са пълни с емоция, предназначени са за хора с други духовни сетива, които проникват зад видимата и банална същност на нещата. Ето как:

Утро

Слънцето гали
белите пазви на крема
ухае на мир

Или:

Рила

Трева над камък
езеро над облаци
пътят към Рая

В цикъла "Очи на юг" елегичното настроение в началото неусетно прелива в радост от живота, която ни донася първият повял южняк след края на продължителната зима. В стиховете надделява копнеж по Юга и топлите морета, към споделената нежност и любов. Те са едно бягство: "Бягам от зимата,/ бягам от себе си,/ пазя с шепа/ сърцето си търсещо" ("Бягство от зимата"), но и очи, вперени на юг, очакващи стъпките на любимия да прогонят зимата. Този блян по Юга и слънцето е неприкрит израз и апотеоз на любовта - тази, която подобно на южняка гони съня от очите ни, връща усмивката върху устните ни и ни кара да мечтаем. Защото за какво друго живеем?

Ние сме хора и сме грешни. Белязани сме от първородния грях. Осъдени сме да живеем вън от Рая. Веднъж, водени от любопитството си ("Вън от Рая"), и втори път - предпочели Ада - обсебени от безпределна любов ("Орфей и Евридика").

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2013, № 6 (163)