"КЪСНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ" НА МАРИН ГЕОРГИЕВ

Владимир Шумелов

web

Признавам си, че макар и учили в един университет (с доста голяма дистанция във времето) - Великотърновския (Марин Георгиев е от небезизвестната "търновска вълна" в поезията), допреди 15-20 години го познавах по-скоро номинално, мислех си, че е несериозно темата "село" да бъде актуализирана в края на века и началото на новия XXI век. После, към края на деветдесетте, ходихме по разни издателски семинари на "Сорос", а той "мразеше" писателите (не беше лесно в онези години да ръководиш такъв сериозен вестник за литература като "Литературен форум", че и издателството), докато през 2011-а журирахме литературната продукция на Ст. Загора - той поезията, аз - прозата, и успяхме да се видим, да поприказваме, подари ми и последната си книга с "късни стихотворения", над която в момента се трудя.

Ще уточня: думите ми по-долу няма да бъдат рекламно-презентативни, по-скоро ще се опитам да бъда искрен, защото силен човек и творец с характер като М. Георгиев го заслужава. След пространните уводни думи "Към поета на потъналата народна Атлантида" на Петер Юхас (едва ли е нужно да припомням заслугите на М. Георгиев и П. Юхас в обогатяването на българо-унгарските литературни връзки) не бих могъл да кажа много. Все пак: и П. Юхас още в началото обръща внимание на силната личност на поета и човека М. Георгиев ("тежестта и излъчването на личността"), на "струящата [от теб] топлина", на неговата аура. После се потапяме в поезията: стихосбирките "Село" (1975), "Памет" (1979), "От първо лице" (1986), "Показалец" (1986), "Показания" (1990), всъщност П. Юхас твърде лаконично се плъзга по любимите картини, пейзажи, образи, за да очертае стожера на художествения свят на поета и неговите послания. Следват стиховете от 80-те, нови образи и теми - до "Записки на слугата" (1991). "Критиката досега не е открила изключителната красота на прозата ти и на поезията ти, достойна за твоя ранг" - пише Юхас. А ако се е проявявала, нерядко е била снизходителна (противопоставянето на селото на града и пр.). Разбира се, предговорът на П. Юхас е интимно-провокативен, но и деликатен, разбиращ, пожелаващ - "Недей да изоставяш, Марине, поезията от младите ти години, върху която властва деликатната ведрина на очарованието като юнското слънце, докосващо житните класове в полето". И още нещо: в тези предговорни думи, писани през 2002 г., липсва много от свършеното от М. Георгиев след 90-а година, а то е свързано, освен с издаването на в. "Литературен форум" и библ. "Българска сбирка", и с публикуването на "скандалния" роман-разследване "Третият разстрел" (1993), сборника със статии "Крах на митологията" (1994), на книгата "Здравей, разбойнико" (1995), стихове за деца, преводните книги на Ищван Шинка, "събраните стихове" в сборника "Дотук" (2011), личния роман "Отворена книга" (2011). Същественото е това, че и в прозата, която търси репортажната достоверност, факта и документа, и в наглед фиктивната поетическа тъкан има нещо твърде общо - стремежът към справедливост, красота и философско осмисляне на проблемите, прекарани през решетката на личното, автобиографичното.

"Късните стихотворения" в тази книга на М. Георгиев са датирани от 2005 до 2011 г. и са обединени в циклите "Никъде" (2005-2008), "Зелено" (2009-2011), "Кръстовден" (2009-2011), "Месецослов" (2010), "Посветено" (2007-2010), "Вечната песен" (2008-2010), "Само записвам" (2010-2011). Професионално структурирана книга, с отлична поезия, която е доказателство, че за добрите стихове, включително и "късните", няма темпорални ограничения. Заглавията на самите цикли говорят сами достатъчно ясно за настроенията, мислите и идеите, които доминират в тях, а авторефлексията на преминалия отдавна шейсетте поет и писател намираме в стихотворението "Лес": несправедливи към живота на човека, но твърде обективни (авто)заключения, които екзистенциално завършват с: "Или казано по просто / Доживяване". (В скоби ще цитирам една фраза от скорошно интервю на писателя: "От човек на действието отново станах човек на съзерцанието. Преходът бе мъчителен! Бързо се изнизва животът..." - Ватева 2011). Тази стихосбирка е и различна, но и сходна с предишните поетически книги на М. Георгиев. В нея ще открием съчетанието на рационално и ирационално, на пластика и конкретика, философско извисяване и екзистенциален поглед към проблемите на битието - всичко това през съзерцателната ретроспекция на отминалото време и рефлексиите на настоящето. А бъдещето? Преди да отговори на този въпрос, поетът разглежда една основна за творчеството му тема - темата за човешкия кръговрат, подобен на този в природата (нещо, забелязано и досега от критиката). Тя присъства и в първия цикъл на стихосбирката (дори в едноименното стихотворение "Никъде"), и в останалите цикли, но особено ясно е заявена в "Месецослов". Бъдещето за поета е свързано с Надеждата - но оная надежда, която с годините ни прави все по-вярващи, все по-ретроспективни и носталгични, все по-съзерцателни и умозрителни и по-малко дейни, скептични към света и себе си, затворени в Аза; едно преместване на цветовата гама от зелено към жълто и кафяво, от пролет към есен и зима; една Надежда през решетката на екзистенциализма и която, погледната от позицията на Сартъровия онтологически реализъм, не е голяма, но все пак е достатъчна, за да избираш свободно. Това е и позитивистична поезия, чужда на морален релативизъм и неискреност. За разлика от документалистиката му и от ясно заявените му лични позиции на различни обществени форуми - поради това и често скандални, но не по-малко ценни, поетичните книги на Марин Георгиев са безспорен факт в най-новата българска литература именно със своя нравствен максимализъм, стилова хомогенност, остър усет за съвременност и свежест на поетическото чувство. Те създават свят, първичен и здрав - такъв като у любимия му Ищван Шинка, макар и и често неразбираем за днешния унифициран, урбанизиран от цивилизацията читател.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Ватева 2011: Ватева, Иванка. Поетът Марин Георгиев: Аз съм сам юнак без коня. Интервю. // Посредник, 14.06.2011 <http://posredniknews.com> (14.02.2012).

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2012, № 2 (147)