|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАЙНАТА ВИВладимир Шумелов Допил не знам кое си питие в бара. После излязъл - стъпвал леко, без да залита, докато салонът останал вън от съзнанието му. Не мислел за мацките вътре. Не мислел за нищо, свързано с мацки, музика, пиене, чукане и пари... По улиците, докато се прибирал, го мяркали подозрителни цивилни и униформени ръбове, но той вървял. На втората пряка го прибрали. Шибнали му два шамара и почти го скопили. Попипал топките си - "никой"; в корема - кълбо нерви в кървава слуз. "Нещо става", помислил. Толкоз. Вкарали го в четириетажна тъмна сграда, където под приклади правил минети... После го отцепили отзад. Отказал да брои... после - отново с език от "капещите пушки"... Върхът! Предварителният продължил два месеца. Без малко два - в обща килия с тумба изроди. В редките дни, когато бил привикван в присъствието на "служебен адвокат", влачел тормоза си между килиите по безкрайните коридори, обвити от мрежи, обсебен от една мисъл... На третия месец килията се поразредила, на четвъртия останал сам. Чакал... жив все още. Извикали го. Малко след карето... От вратата сбарал ченгето, съблякъл го в килията и го подкарал напред, облечен с неговите дрехи. На първия етаж го вкарал в тоалетната, захапал го с белезниците за парното и го застрелял в устата. След секунди бил на изхода. "Майната ви! - казал. - Знаете ли какво стана горе?"...
© Владимир Шумелов Текстът е отличен с втора награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2012). |