"СЪБИРАМ НАЙ-ДОБРИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ"

Владимир Шумелов

web

Не знам защо се сещам за филми на Вим Вендерс (да речем "Снимки в Палермо"), когато чета последната (втора) стихосбирка на Десислава Неделчева. Разбира се, усещането е далечно, а асоциациите измамни. Както измамно далечна е и 1998-ма, когато се появи първата й стихосбирка "Прози в края на века". За разлика от нея, от много от текстовете на Деси от края на века и сетне върху книги, изложби и пр., "Източно време" не настоява толкова твърдо върху своята конципираност; но тя така или иначе е там, въпреки че вече не подчертава толкова себе си. Това, което вече мнозина са забелязали, е че тук стихът е лапидарен, а поезията й е "деликатна, уязвима" (Ек. Йосифова), "измамно проста и измамно прозрачна" (М. Николчина). И това, което отбелязва М. Бодаков за нея: самовзискателността й (която "ни разбива"), чистотата/изчистеността на стихотворенията, почти пълното редуциране на "умозрителността". И други.

Много неща ще забележим в тази книга, които я различават от предишната. Тя е друга, защото в този отрязък от петнайсетина години нещо се е случило - с Деси и живота около нея/нас; със самата поезия, с литературата. И това нещо ни е променило: както отбелязва Антоанета Алипиева, книгата регистрира тези видими промени - "в светоусещането, в чувствителността към ценностите", в "усещането за помъдряване и зрелост"; тя ги регистрира и жанрово: според Алипиева "миниатюрите в тази книга сякаш са дневникови записки на личната екзистенция", опоетизиране на бита, но и осмисляне на битието. Докато в "Прозите" на преден план изпъква "разколебаността"/"колебливостта" на всички равнища, деконструкцията (предположението, че "Бог е първият деконструктивист, примерът за подражание на Хайдегер и Дерида", на М. Новков; Новков правилно отбелязва този факт за корицата на първата книга - ледът, хлъзгането, "несигурността на битието"); върху корицата на "Източно време" жената здраво се е хванала (прегърнала дори) простряното пране (бита). Все пак, ако сравним М. Новков (разколебаността при "Прозите") и А. Алипиева (ролята на заглавието "Източно време"), то наистина се сблъскваме с един лирически наратив, който и в двете книги има допирни точки, отнасящи се изключително към онтологията. Есхатологическият привкус в първата книга тук отстъпва място на едно по-успокоено, "женско" (но не феминистко) светоусещане и приемане на света. Краят на света не се е състоял, ние сме живи и животът продължава. Разбира се, тази илюзорност и колебливост от "Прозите" присъства и в "Източно време": разсъдъчността и известната умозрителност, отричането на сюжетите и предчувствието за края ("ние излизаме от историята, за да навлезем в симулацията", според мъжа, "той") в първия случай тук отстъпва място на изцяло женската гледна точка по отношение на семейството, бита и заобикалящия ни малък свят, в който е потопена; позиция, леко депресивна, атомизирана като структура, какъвто е големият свят, но особено оня свят, в който живеем по "източното време". Свят, в който творецът по-често се чувства раздвоен, несигурен, измислен, самотен, въвлечен в стихията на бита и неговите екзистенциални хомоти, а това важи още повече за жената-творец. Свят с Бог и без Бог едновременно.

Тази книга е книга за избора. За избора да отложиш себе си (Екатерина Йосифова). За изборите, които правим в отчаяние и щастие. Все пак предложения не липсват: "събирам/ най-добрите предложения// и вече съм се спряла/ на едно от тях". Добър финал на една органична и диалогична стихосбирка. "А диалогът определено е приоритет на жените. Мъжката гледна точка досега май е предизвиквала само катастрофи" - казва Вендерс в едно свое интервю пред сп. "Ева".

И още, ако приемем, че изборът е приоритет само на свободния човек, то тогава Деси е още във фазата на търсене на алтернатива, предпочитание, селекция... Нейният избор е избор на вътрешно свободния човек, осъзнал характеристиките на своя затвор, нетъждествен с него самия. Човек, който опоетизира собствения си затвор и се опитва да върне хармонията със самия себе си чрез думите по един леко парадоксален начин, за да бъде адекватен на настъпващите промени.

© Владимир Шумелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.05.2014, № 5 (174)