Веска Гювийска - Хемингуей в дъжда

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХЕМИНГУЕЙ В ДЪЖДА

web

Онези стихове, които ухаят на индийско орехче, заседнало в гърлото, после внезапно сменят посоката като костенурка на плажа и те сварват неподготвен за корабните дневници, писани на сушата. За болничните стаи, с чаршафи, смачкани на топка, и пасажери от снежни човеци. Онези стихове, които нощем палят дъгата волтова на лампата, под която преминаваш нажежен до бяло, нахлузил чехлите, пижамата, халата - за душата нямаш място, защото болката забравя началата, но има памет за подробности. Онези стихове по коридори черно-бели, където се придвижваш като пешка, докато Господ говори на латински и крие лице зад микроскопа. Преместваш стрелките на часовника за свиждане (часовника за свиждане винаги върви обратно). Сглобяваш от корите портокала, едно резенче не ти достига, за да бъде цяла светлината. Онези стихове, които зад ъгъла завиват като котка, а ти не знаеш какво да правиш с дъжда и Хемингуей, забравен на пода.