 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИХО
Въпреки че очите ми още вървят след стадото,
въпреки сърцето - слабото барабанче
и ръцете - празните,
ако вдигна дума към местото, откъдето тръгнах,
ще бъде думата на обичта,
ако пратя мисъл към този, когото погребах,
ще бъде вечерния дъх на погалването,
ако дам сълзата си
ще плисне приливът й.
А когато дойде времето -
тихо да е то,
в тихото тихо,
в тихото мое,
както все тихо се завръщах в нестигнатото.
© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2012, № 9 (154)