ПТИЧЕ

web

Днес отворих очи за тънкостеблия вятър,
за тихия ромон, пренесъл тъгите и тайните,
за подивелия цвят, за сълзицата лъскава
и за това как листата пак си слагат герданите,

за паничката, от която снощи бе пила сърната,
за съня оживял в светлохвърлена прежда,
за това как върбата тънко сресва косите си
и за глухарчето, което цял живот се привежда.

Днес отворих очи за невидените стъпки
на всичките тези, които под дъгата преминаха
и сега ми говорят с пъстри шапки на ангели
и на поляната горе събират съчки за зимата;

за недопятата песен, която още тича по струните,
за доброто, пред което грешен се кае човека,
за праха по небето и небето в праха ни
и за пъпната връв - тази лунна пътека.

Днес отворих очи и една скършено птиче
тихо, тихо запя и после тихо отлитна,
както тих е, си спомням, софийският дъжд
и както тиха е далечната моя молитва.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.09.2015, № 9 (190)