Радостина А. Ангелова

web

Толкова много искаше да има дете, толкова много, че не се учуди, когато една нощ сънува Сънят. Той беше доста по-млад, отколкото изглеждаше по иконите и фреските в църквите. Нямаше нимба, но около лицето му танцуваха пламъците на всичките свещи, които горяха в името на голямата мечта. Гласът Му беше пълен с любов - дори не можа да прецени тембъра, а може би глас изобщо нямаше... Но любовта обгръщаше като пелена.

- Чух молитвите ти, но дойдох лично да ми кажеш желанието си...

- Нищо не искам, Господи, освен едно дете... Нищо!

- Това ли е, което наистина искаш?

- Да, Господи...

- Момче или момиче... Имаш ли предпочитания?

- Полът няма значение, Господи, никакво значение...

Светлината в съня угасна, но остана в сърцето. И реченото се сбъдна.

Надига чашата с вода и изпива поредната шепа успокоителни. Животът е безсмислен. Животът е пълен провал. Толкова желаният син се появи, но въпреки всички опити, не успя да има още деца. А как искаше да има пълна къща с тупуркащи крачета... Примири се и отдаде цялата си енергия на детето, което днес съсипва живота й. Маноло е травестит. Най-известният и красив травестит в областта, за радост на чуждите очи и срам на семейството си.

Освен едно дете, Господи... Полът няма значение...

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2015, № 10 (191)