Радостина А. Ангелова

web

Тя работи усърдно през цялата година, за да спести пари за най-мечтаната почивка в живота си: на брега, в стая с прозорци от тавана до пода, стая, от която се вижда море. Само море. Ходи пеша, за да пести от транспорт. Прави списък на съвсем икономични ястия, които редува, за да не й омръзнат, и си забранява да купува готова храна, хамбургери и пици. Не излиза с приятели, за да не харчи грешни пари. Мисълта за ваканцията й помага да не усеща лишенията. Всъщност тя изобщо не мисли, че се лишава от нещо, а че печели. Всеки ден я отпраща по-близо до мечтата й. И докато тялото й извайва форми и губи излишните си мазнини, сметката в банката й набъбва по малко, но всеки месец.

Само един път се поддава на изкушението да купи новата книга на любимия си автор. Непредвиденият разход я разстройва, но след това оставя книгата настрана и си казва, че ще я прочете по време на почивката си. Така усещането за удоволствие става още по-осезаемо.

И ето я - в мечтаната стая на брега на морето, точно в онзи хотел и точно както си го представя цяла година. Ако седне на фотьойла до изящната малка маса - морето танцува пред очите й. Ако излезе на отрупаната с цветя тераса, то шушне в краката й. Дори от леглото си вижда само море и небе... В съзнанието й нахлува поток от нещата, които е загърбила, за да има това. Да, струвало си е... Не съжалява за нито една спестена монета, която накрая й е поднесла това удоволствие.

Отваря куфара, взема книгата и започва да чете. Чете целия ден и следващата нощ, и следващия ден, и нощта след него...

А морето шуми ли, шуми отвън и не разбира. Нищо не разбира.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2012, № 6 (151)