Радостина А. Ангелова

web

Каролин е грозна, откакто се помни. Косата й е остра като метла, лицето й е покрито с пъпки, устните й са прекалено големи, а очите - прекалено малки. Дланите и стъпалата й са с такива размери, че носи само мъжки обувки и ръкавици. Дупето й е огромно за тънките бедра, които го крепят. Никой не е подсвирквал след Каролин, дори момчетата от арабското кафене до дома й, известни със своята похотливост. Никой не й се е усмихвал просто така в метрото. Когато си купува дрехи, вижда как продавачките я оглеждат със съжаление. Но няма как да тръгне гола, защото съвсем ще плаши хората.

От седмица Каролин е най-щастливото момиче на света. Тя вече работи в много модерен вегетариански ресторант в центъра. Обслужва тоалетната, която точно от седмица е вече платена, за да спрат потока от шляещи се наоколо туристи. Задачата на Каролин е да внимава всеки да плати таксата си от 30 цента и да почиства на всеки половин час. Редовните посетители са недоволни, гратисчиите - влезли само заради тоалетната - също. Но нямат избор - на входа стои внушителната млада негърка и не могат да я заобиколят.

Щом платят таксата си от 30 цента обаче, ги очаква изненада. Едрата длан на момичето им подава талонче за 30 цента отстъпка в заведението, ако решат да си поръчат нещо. Изведнъж лицата на хората грейват - разбират, че получават нещо безплатно... И тогава дават най-голямата награда на Каролин: усмихват й се...

На излизане от кабинките - още по-щастливи - хората се усмихват пак и пожелават на момичето приятен ден. И само най-редовните посетители на ресторанта биха забелязали, че ноктите на Каролин от вчера са с маникюр, а блузата на гърба й днес е чисто нова. Освен това пъпките на шоколадовото й лице са с шест по-малко, но това вече наистина го знае само Каролин.

© Радостина А. Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2012, № 10 (155)