СЛЪНЧОГЛЕДЪТ

web

Слънчогледът
като телефонна шайба
се върти.
Набирам номера на ангела,
отнесъл душата на баща ми.
Запилял се е някъде там,
в небесата,
и не чува сигнала.
А аз така искам да си поговоря.
Имам много въпроси,
трудни въпроси,
които преследват съня ми.

И пак набирам телефона на небето.
Ще се прекърши от въртене
шайбата на слънчогледа,
но всички са се запилели някъде.
Затова изпратих гълъб -
моят пощальон за висините,
със писмо под дясното крило.
Миглите ми пърхат срещу светлината,
птицата е точка в моя поглед,
скри се там, зад облак,
и изчезна…

И си мисля,
с шайбата на слънчогледа във ръка:
колко за малко се случва животът,
почти за секунда,
отмерена от ръчния часовник
на Господ.

© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)