ЗВЕЗДИ И ИЗВЪНЗЕМНИ

Пламен Петров

web

Когато нощем при ясно време излизам да пуша на двора вкъщи, постоянно съзерцавам небето. Най-невероятното нещо са звездите, подредени винаги по еднакъв начин, едни и същи, неизменни, статични. Разбира се, има и премигващи, навярно тъй наречените пулсари, или пък по-отдалечените, създаващи подобно впечатление в резултат на зрителна измама. Ако наистина са звезди, значи около тях кръжат планети, които според всеобщите закони на физиката трябва да бъдат досущ като тези от Слънчевата система. Следователно някои могат да са обитаеми и на тях да живеят хора, наши абсолютни двойници, си мисля често аз.

У мен се заражда и друга, песимистична теория - че всъщност нашето слънце е единственото, а онова, което виждаме като звезди, са неговите отражения в далечните галактически прахоляци. Ако това е вярно, излиза, че живеем в огледален свят, в нещо като огромен калейдоскоп, и че извънземните никога няма да дойдат поради факта, че те са в нас, а ние в тях и обратното. Безспорно голяма загадка, на която никой не може да даде отговор, а именно ние ли сме единствените или има още цивилизации, без значение дали са хуманоиди или ксеноморфи (чужди, непознати форми на живот). Макар че според законите на физиката те би следвало да са като нас, пък и еволюцията ни би трябвало да протича по еднакъв начин, ако изобщо тук може да се говори за еволюция. Защото никой не знае как се е пръкнало първото живо същество и какво е било: майка, баща, дете или и трите едновременно. В Стария завет пише, че Бог е създал Адам от кал, а Ева от едно от ребрата му, но не се обяснява как точно е сторил това. Кое е първичното - яйцето или кокошката?, гласи от своя страна философският въпрос, игнориращ обаче петела, както и пилето, мъжко или женско.

Не ни е дадено да знаем всичко това, от което следва, че няма начало, нито има край или ако има такъв, той е само за онези субекти, лишени от способността да осъзнаят вечността, в която сме потопени. Още повече, че Земята е част от Вселената, и то само микроскопична прашинка от нея, значи колкото сме земни, толкова (дори в много по-голяма степен) сме и извънземни. Следващият въпрос е какво е Вселената и дали тя, както намекнах по-горе, не е огледален образ на един и същ свят, на една и съща звезда, нашата? Ако е така, става скучно, защото пришълци като тези от фантастичните книги и филми наистина никога няма да ни споходят, което може би обяснява и факта, че още не сме установили контакт с тях. Просто такива няма или ако все пак ги има, те са от нашия вид и никога не ще ги разпознаем, дори да се вече тук, тайно и неусетно внедрявайки се в обществото ни.

Друга теория, противоположна на горепосочената: светове като нашия навярно колкото щеш, възниква една цивилизация, развива се, а накрая, когато всичко е опоскано, елитът се мята на свръхмощния звездолет, създаден от учените, и се изселва на някоя девствена планета със същите условия. И така всичко започва отначало - до изчерпването на ресурсите и до апогея на технологиите, благодарение на които бива конструиран поредният подобен кораб за бързо проникване в дълбокия космос, включително чрез телепортация. Ние явно сме вселенски агресори, прелитащи от планета на планета, изтребващи или заробващи по-низшите видове и възцаряващи се за определено време там, докато видим сметката и на природните ѝ богатства. Според мен изчезването на динозаврите не се дължи на ударил Земята астероид, както масово се твърди. Смятам, че те са били изпепелени с лазерно оръжие от дошлите тук наши предци, решили чрез тяхното унищожение да разчистят пътя за безпрепятственото ни развитие. В противен случай биха били голяма опасност за човечеството, което всъщност ги е заварило, а след като ги е елиминирало и ги е превърнало в персонажи от митологията и религията. Доказателство са и техните изображения под формата на змейове върху фреските, създадени преди векове и предавани като еднотипни образци на поколенията от праисторическо време до наши дни. Едва в 19. век се появява палеонтологията, установявайки, че визията им е същата като тази на динозаврите, чиято реставрация по откритите им скелети убедително потвърждава това.

Изкушава ме още една мисъл - че не е задължително (ако изобщо съществуват и са сред нас) извънземните да са непременно с нашите размери, големина и вид. Те спокойно могат да бъдат миниатюрни като различните насекоми, което е най-добрият камуфлаж за тях и което им дава още по-големи предимства пред хомо сапиенс. Иначе науката се развива и докато ги чакаме да ни се явят, ние с бесни темпове вървим напред, овладявайки съответните технологии, енергии и т.н. Както е тръгнало, вероятно след век или два ще сме построили и въпросния звездолет, с който ще се изстреляме към небесните висини в търсене на нови светове. Искам да кажа, че натам ще полети само елитът, за който преди малко споменах и който благодарение на богатствата си е мобилен, въздесъщ, успявайки реално да преодолява огромните разстояния. А при плебса, понеже е безпаричен и закрепостен, придвижването е най-вече условно, като основен двигател в случая са мисълта и въображението му. Не случайно неговата борба е за нравствено оцеляване - поне да спаси душата си, когато настъпи апокалипсисът...

© Пламен Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2014, № 12 (181)