ОПИТ ВЪРХУ ЕДИН ЕПИЗОД ОТ "ИГРАТА НА СТЪКЛЕНИ ПЕРЛИ"

Младен Влашки

web | Изворът на Нарцис

В педагогическата провинция Касталия отношенията между учител и ученик са основното поле, в което Херман Хесе води играта на стъклени перли. Основен принцип в нея е търсенето на целостта на познанието и на личността чрез стъпалата на пробуждането. Инструментариумът на този процес се основава най-вече на откровението в коректната диалогичност. За ориентация ще посоча само няколко примера.

Когато младият касталиец Кнехт започва да губи равновесие при първата поставена му задача да бъде достоен опонент на човека от външния свят, Плинио Десиньори, майсторът по музика, му помага чрез разказ за своята младост (Хесе 1980: 114-119). Доверието да откриеш на ученика част от грешките на "своя дълбоко личен живот" е енергията, която дава сили за преодоляване на кризата. Градивно умение на учителя е и това, да превежда ученика отвъд потискащото самочувствието му тайнство на своя авторитет (Хесе 1980: 344). Допускането на ученика до познанието на личния избор е същевременно и важен елемент от саможертвената готовност на учителя¹.

Всеки един от тези примери е малко доказателство за разбирането, че опеката на учителя е необходима до възбуждането на самообразователния и самовъзпитателен процес и че откровението на учителя е решаващият импулс за пробуждането на ученика.

В перспективата на по-горните наблюдения епизодът със смъртта на Маgistег Ludi Йозеф Кнехт е обоснован пряко от Хесе така: "Но преди всичко се боеше, че би могло да изчезне и потъне отново това, което утринният час бе подготвил и обещал..., ако сега остави младежа самичък и го разочарова, като със студената разумност на възрастен отклони опита за проверка на силата... Призивът бе по-силен от предупреждението, волята по-силна от инстинкта" (Хесе 1980: 425).

Факт е обаче, че тези няколко изречения сами по себе си не са прозвучали достатъчно убедително за някои читатели и се е налагало техният прочит да бъде подкрепян с допълнителни обяснения от самия автор² или чрез обширни контекстуални интерпретации, както прави това Йозеф Милек (1987: 297-305).

Един по-отдаден на "Играта" прочит, който има достатъчни основания в композиционния апел на романа, може да защити епизода, без да се отива твърде далече от самия текст. Основната теза на подобен прочит би могла да бъде изразена, макар и твърде схематично, така: както в центъра на първата празнична игра на Маgister Ludi Кнехт стои обединяването на ритуалната конфуцианска схема за изграждане на китайската къща с усилията на европейския касталиец Фриц Тегулариус; както в центъра на "Играта на стъклени перли" стои синтезът между схващането за вечното движение, изразено чрез конфуцианския логос от "И дзин", и духа на бенедектинския монах отец Якобус, така и във финалната част на животописа източно и западно начала се сливат, за да изведат в мощен универсален символ смъртта на Йозеф Кнехт.

В края на своето биографично съобщение за живота на Йозеф Кнехт хронистът въвежда текста на легендата за края на неговия жизнен път с една ненатрапчива забележка, че тя "вероятно е съчинена от неколцина любими ученици на изчезналия". За наблюдателния читател не би могло да остава съмнение, че в основата си сюжетът по-нататък е конструиран от познанията и уменията на Фриц Тегелариус. От една страна, Тегелариус е обучен в китайските знаци при подготовката на първата празнична игра на своя приятел Кнехт, от друга - като персонаж от романа е посветен на Фридрих Ницше. Оркестрирането на тези два разноредови знака в прочита на легендата изкушава читателя да оглежда епизода със смъртта на Кнехт както в перспективата на "И дзин", така и в тази на "Тъй рече Заратустра". С тази техника финалът на животописа се "откъсва" от реалистично-психологически мотивираното повествование и задава указание за медитация³. Сцената на смъртта, която от гледна точка на математическата логика е център на романа, се превръща в "основния акорд и дълбоко тръпния камбанен бас, който за наивните членове на общността беше най-доброто и почти единственото преживяване от празника, ала и от опитните виртуози на играта и критиците на елита, от министрантите и чиновниците чак до ръководителя и майстора той се възприемаше с благоговеен трепет" (Хесе 1980: 269).

"Китайската къща"⁴ в този епизод на играта се подрежда по посоките на света чрез осемте гадателски триграма Ба-гуа от "И дзин":

- "високопланинският свят" е Гън (северозапад) със значения: пребиваване, откъсване, въздигане;

- "танцът на Тито - протегнатите ръце притегляха планината, езерото и небето до сърцето му" е Циен (юг) със значения: съзидание, активност, действителност, божественост;

- Маgister Ludi е Сун (югозапад) със значения: изтънченост, ум, интелект, дух, съобразителност, проникване;

- "бурно въодушевеният младеж, обхванат от този ентусиазъм, без да знае как" е Джън (североизток) със значения: разтърсване, импулсивност, ускоряваща се енергия;

- езерото е Дуй (югоизток) със значения: разрешаване, радост, заплождане;

- потъването е Кан (запад) със значения: опасност, гибел, несигурност, чувства, пречистване;

- слънцето е Ли (изток) със значения: сцепление, очистване, яснота;

- "смъртта, която го бе прегърнала в схватката" е Кун (север) със значения: изпълняване, себеотдаване, извайване на извечната материя.

Присъдата обаче гласи⁵:

"Състрадание! Състраданието към възвишения човек! - извика той и лицето му се превърна в бронз. - Отлично! На това времето мина!

Моето страдание и моето състрадание - що значат те? Към щастието ли се стремя? Аз се стремя към своето дело!" (Ницше 1990: 334).

Този епизод от "Играта" онагледява и озвучава сливането на съзерцанието с действието и помиряването на полюсите в индивидуалния свят на Magister Ludi. Този епизод с една мисъл-действие разказва старата китайска притча за Югун (Кюнстлер 1987: 152-153), който искал да премахне планината заедно със своите синове: "Един Мъдрец от Завоя на Реката им се присмял и като ги спрял, рекъл на Югун:

"Ти наистина си много неразумен! Със силите, които са ти останали за последните години от живота ти, не ще успееш да изтръгнеш дори дърветата в планината, да не говорим за земята и камъните."

Ала Неразумният Повелител от Северната планина въздъхнал дълбоко и отвърнал:

"Упорит е умът ти, а упоритостта е враг на прозорливостта. Не можеш да се мериш дори с малкия син на вдовицата. Дори и да умра, имам синове, които ще живеят, а синовете ми ще имат внуци. Внуците ми ще създадат отново синове. Техните синове ще имат също синове, а синовете им ще имат внуци. Така моите синове и внуци ще идват едни след други, до безкрай, а планината няма да нараства. Трудно ли ще е тогава да я изравним със земята?"

И Мъдрецът от Завоя на Реката не намерил какво да му отвърне."

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. епизодите с по-стария брат (140-144) и с отец Якобус ("Два ордена" и "Мисията") в Хесе (1980). [обратно]

2. Вж. отделните писма на X. Хесе до неговите читатели - като пример (Хесе 1973: 279). [обратно]

3. "Преди известно време, като се опирах тогава на преписката му с Томас Ман, си позволих да обърна внимание върху някои от композиционните похвати на Херман Хесе, чрез които той изгражда "Играта на стъклени перли" (Влашки 1985: 261-275). Днес, когато миговете на учение и странстване ме убедиха в градивната сила на самочувствието, намирам опора в самия романов текст: "(Magister Ludi) разкриваше акт след акт своята игра с ритуални жестове и пишеше изискано, с проблясващ златен калем знак подир знак на малката дъска, пред която стоеше, и веднага същите знаци се явяваха в тайните писмена на играта, увеличени стократно на огромното табло върху задната страна на залата, и биваха разчитани от стотици шепнещи гласове, а произнасяни високо от говорителите, после разнасяни по телеграфа из страната и света, а когато в края на първия акт заклинателно записа на таблото резюмираща формула, с прелестно и внушително държание даде указания за медитация..." (Хесе 1980: 268-269). Впрочем аналогична на тези действия е и дванадесетгодишната история на създаването на романа. [обратно]

4. Вж. указанията на Кнехт към Тегелариус при подготовката на празничната игра (Хесе 1980: 251). [обратно]

5. Вж. тълкуванията на по-големия брат (Хесе 1980: 143). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Влашки 1985: Младен Влашки. Актуализирането на хуманистично-саможертвения архетип с помощта на композиционната схема в "Играта на стъклени перли" от Херман Хесе. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Т. 23, № 1, 1985.

Кюнстлер 1987: Кюнстлер, Мечислав. Митология на Китай. София, 1987.

Милек 1987: Mileck, Joseph. Hermann Hesse - Dichter, Sucher, Bekenner. Frankfurt a. Mein, 1987, 297-305.

Ницше 1990: Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра. София, 1990.

Хесе 1973: Hesses, Herman. Materialen zu Herman Hesses "Das Glasperlenspiel". Michels, Volker (Herausg.). Frankfurt a. Mein, 1973.

Хесе 1980: Хесе, Херман. Игра на стъклени перли. София, 1980.

© Младен Влашки
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.07.2010
Изворът на Нарцис. Сборник научни статии. Литературознание. Съставители: Иван Русков и Младен Влашки. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Изворът на Нарцис. Сборник научни статии. Литературознание. Съставители: Иван Русков и Младен Влашки. Пловдив: Страница, 07.07.2000.