ПОЕЗИЯ НА СВЕТЛИНАТА, ИЛИ ЛУЧИАН БЛАГА НА БЪЛГАРСКИ

Людмила Григорова

web

Винаги когато съм писала отзиви за интелектуалци от северната ни съседка - поети, белетристи, философи, есеисти, представени в повечето случаи на български от ревностния им почитател и интерпретатор - преводача и критика Огнян Стамболиев, ми е правила впечатление тяхната съдбовна обвързаност с френската литературна и културна традиция. Някои от тях принадлежат към румънската диаспора във Франция - те са френски интелектуалци от румънски произход: Тристан Цара, Йожен Йонеско, Емил Мишел Чоран, Мирча Елиаде, Матей Вишниек. А наскоро издателство „Авангардпринт” от Русе публикува едно много изискано антологично издание на Лучиан Блага (1895-1961), поет, драматург, философ, белетрист, преводач, есеист. Този опус е отново дело на Огнян Стамболиев, автор и на великолепния, вдъхновен превод, и на аналитичния, задълбочен предговор.

Роден в малко село в Трансилвания, Лучиан Блага има трагична житейска съдба особено след войната. В годините между 1948-1956 той не може да публикува своята забележителна поезия. Реабилитират го частично след 1956, но умира твърде скоро, през 1961. Може да се каже, че Лучиан Блага, наречен от критиката „бащата на модерната румънска лирика” е бил рядко надарен и всестранно образован. Австрийски възпитаник, развил се главно под знака на символизма и особено на експресионизма, на немскоезичната поезия и философия. В творчеството му оставят следи Кант, Ницше, богатият румънски фолклор. Но не само лириката му е философска (автор е на повече от двайсет тома с философски съчинения!), автор е и на есета, афоризми, студии, част от които, представени в тази книга, ни впечатляват както с елегантния си изказ, така и с голямата си дълбочина и оригиналност.

В опусите му, публикувани след Първата световна война, срещаме толкова копнеж по общение с хората, с природата, с цялата вселена - една вселюбов, която обагря ярко първата му стихосбирка „Поеми на светлината” от 1919, дала заглавие и на това издание. Може определено да се каже, че това е лирика, която осмисля „осъзнатата връзка с Битието като единство между Земното и Духовното”, както пише в предговора си Огнян Стамболиев. Единението на Човека с Вселената, философски обогатено от поета Блага, блести с необикновена сила и красота в цялото му творчество. Неслучайно Светлината е водещ символ в ранната му поезия. Тя е част от онази субстанция, която го пречиства и внася хармония и равновесие в душата, усещането за вечност и безсмъртие. По-късно неговият лирически „аз” търси спасение в света на „вечните истини и категории”. Втората книга на Блага „Стъпките на пророка” от 1921 свързва с една своеобразна последователност „мисълта за смъртта като нещо неизбежно, съдбовно с прославата на живота” (О. Стамболиев). Тук митичният герой Пан е символ на целия сборник, докато във „Великият преход” от 1924 доминантата е тъгата, безнадеждността.

Всъщност „Стъпките на пророка” бележи ново начало в развитието на поета Блага. След като завършва университета във Виена с докторат по философия, следват блестящите му изяви на поет, драматург и преводач. По-късно настъпват промени в биографията му - става дипломат от кариерата. В продължение на тринадесет години - от 1923 до 1939 е на работа в редица европейски столици. После започва възходът му като учен и университетски преподавател - до 1948, когато закриват неговата катедра в Клужкия университет и прогонват и асистентите му. След 1956 му разрешават да публикува своя блестящ превод на Гьотевия „Фауст” и част от поезията си. След смъртта му излизат няколко цикъла лирика на резигнация и смиреност пред неумолимостта на Смъртта. Но и в тях се чувства възторга му пред любовта към всепобеждаващия Живот.

© Людмила Григорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2012, № 9 (154)