 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЕТЪТ
Когато поетите ги мислят за луди,
а всеки луд си има сълза,
тогава, Господи, и ти си заблуда.
Така ли е, или греша?
Изкристализира ледът по стъклото
на единствения прозорец в света.
Последният залез и тъмното
лисват в стаята непрогледна мъгла.
Тогава остава светлината от погледа
на поета,
който
си има сълза.
© Кремена Ячева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2011, № 9 (142)