|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
NO PERFECT FIRST TIMEГоряна Търницова Анет стои гола, без да присъства. Може да е там, да я гледат, пипат, плюят, дращят, раняват и никога няма да усети нищо. Физиономията й е каменна като съзнанието, очите й не се навлажняват, защото не мига. Гледа отгоре и се смее ехидно, защото тя мести пионките и раздава картите, и решава съдби. Ала този единствен път краката й треперят, защото той я гледа. Червено й е само иначе бледото лице, дотам стига кръвта, ръцете са сухи и потни едновременно, кръвното хвърчи стремглаво, тя се обезводнява, ще умре ли от тази свръхдоза този път? Обезоръжена е от неговата кожа, от цветовете на погледа, положението му. Топи се и восъкът я пари, и нея я е гнус от всичко това. За кратко се смее нервно, превива, стомахът й се раздвижва от дразнещи спазми - наричат го attraction, привличане. Анет общува с мъже, защото са силни, разумни, защото знаят какво искат и го получават, защото са победители. Защото могат да спрат движенията и дъха й, да я преместят в пространството, да я разглобят на късове, да се подиграят с нея, за миг да я повалят с един жест и да й покажат къде й е мястото, че винаги ще са по-добри, че тя може да се прави на неуязвима, но недефектните ще са винаги те. Не просто могат и знаят как, а го правят. Просто така. Анет умее да имитира с талант техните качества, да копира тяхното поведение, но не може да играе двете роли завинаги, не може винаги да бъде и двата пола. И той ще й го напомни - ще го втъче в нея, така че тя да го запомни с всеки мускул на тялото си. Ще изтръгне и извади на показ всичко най-срамно и момичешко в нея, така че тя да няма сили да вдигне поглед от земята, и да не знае, че е останала друга част от личността й, да не помни името си - псевдоним. Подлъгала се е, набутала се е в момент, който не й е познат. Прикована е, ръцете й са опънати, после извити и закопчани, треперят от безсилие, желанието й не й принадлежи, не й е и нужно, на никого не му пука дали то е там. Тялото й не контролира своите движения, тикове, изтръпвания, дъхът й е сух, пулсът - ускорен, потят се само свивките на краката, тя мрази да чува сърцето си, но в този момент е само то, което напомня, че нея я има там, то и студеното, репетитивно и питащо, безлично шепнене без ритъм на името й. Звукът е по-силен от светлината, миризмата по-ярка от допира. Сухият въздух дразни само нейните синуси. Единственото, което присъства, е чуждо - твърд, решителен поглед и уверени движения, които не оставят пространство за опит, плахост или импровизация, нито пък прегради, задръжки. Грубост, пот и несъвършенство. Не се прави секс, в който Анет участва. Тялото й е предмет, който се ползва, единственото, което тя усеща, е натиск. Тя присъства в енергията, която ръководи горещите игри, за които тялото й служи. Тя е в гордостта от завоеванието, във високото самочувствие, в триумфа на егото, с което няма нищо общо. Някой понечва с огромна веща ръка към цялата й крехка и чуплива уязвимост, която в този миг е достъпна, животът й виси на косъм и тя е контролът, който взема решението дали да го отнеме. Анет е в момент на вакуум, в който лъвът е настигнал кошутата и понечва да я разкъса. Анет е и в доверието, което я е довело до този момент на болка и паника, в който затаеният дъх изтрива всеки инстинкт. След кратка кулминация на блокиран адреналин всичко приключва. Захвърли я, скъсай я, скуби я, удряй я, унижавай я. И отново. Ако тя свърши, ще е защото й подхвърляш милостиня, даваш й това, което тя никога няма да достигне сама. Ако свърши, ще е защото я отчиташ там повече отколкото тя самата го прави, защото я виждаш въпреки тъмнината. Ако свърши, ще е защото я мразиш по-малко отколкото тя сама себе си. Ако свърши, ще е защото - от съжаление - ще я излъжеш.
© Горяна Търницова |