|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ТВОИТЕ ДЕЦА НЕ СА ТВОИ ДЕЦА"Горяна Търницова Наскоро четох книга. Биография на Астрид Линдгрен със заглавие цитат от нея, "Този ден, един живот". Книгата е издадена 2014 и е първата скандинавска биография на Линдгрен в последните 40 години. Авторът е датчанин, което е според мен съвсем на място, предвид че Дания е изиграла важна роля в живота на Астрид Линдгрен. Както може би не знаеш, 18-годишната Астрид е родила своето извънбрачно дете в Копенхаген, за да защити женения баща на детето от съдебен процес в Швеция. Една от главите на книгата се казва "Твоите деца не са твои деца." Там е публикувано следното стихотворение, което Астрид Линдгрен е изрязала от вестник през 30-те години.
Авторът е ливанският поет Джубран Халил Джубран, написал книгата "Пророкът". Прочетох този текст няколко дни преди първия ми работен ден в един от добре уредените домове за сами пристигнали младежи бежанци в Стокхолм. 20 момчета между 15 и 17 живеят там в очакване на евентуално разрешително за постоянен престой в страната.
Младежите от Афганистан са най-голямата група сами пристигащи непълнолетни в Швеция. Те доминират на брой и в дома, където съм аз. Единствената ми асоциация в посока Афганистан от по-рано е Ал Кайда и не бях сигурна дали знам какъв език се говори там. Затова, разбира се, потърсих в Гугъл информация за страната. Доста бързо намерих следното:
Също и следното:
Синовете на тези обезличени, невидими жени днес изминават дългия път до Швеция с надежда за подслон и убежище. В бежанските домове тук те получават компютър, както и храна, и покрив над главата. Попадналите в дома, в който аз съм назначена, срещат и мен. Жадни погледи се спускат в търсене по лицето ми, оглеждат се. Дали им липсват майките им? В Европа Швеция е страната, която приема най-голям брой сами пристигащи младежи бежанци. През изминалата година от Афганистан над 23 000, основно момчета, са кандидатствали тук за статут на бежанец. Онези от Бог забравени афганистански майки не бива да мислят, че техните деца им принадлежат. Сега това са децата на Европа.
© Горяна Търницова |