НАРНИЯ КАТО АЛЮЗИЯ КЪМ ТРИ СВЕЩЕНИ ГРАДА
(КОНСТАНТИНОПОЛ, РИМ И ЙЕРУСАЛИМ)

Гергана Златкова

web

---

Author/Title: Gergana Zlatkova. Nаrnia as an allusion to three holy cities (Constantinople, Rome and Jerusalem)

Abstract: Thе article focuses on the identification of certain characteristics of the wonderland Narnia from "Chronicles of Narnia" by C. S. Lewis, which allow it to be presented as an allusion to the three holy cities of Antiquity and the Middle Ages - Rome, Constantinople and Jerusalem. The reasons for these readins and interpretations can be reduced to a few basic aspects related to geography, population, lifestyle, culture, customs, certain events (reminiscent of actual events in the history of these cities) and not least the education, the philological, the philosophical and theological writings of C. S. Lewis.

Keywords: Narnia, C. S. Lewis, Chronicles of Narnia, three holy cities, Constantinople, Rome, Jerusalem

---

В литературните творби често се отразяват конкретни събития от действителността, без авторът на подобна творба да съзнава, че сътвореният от него свят много напомня на друг, който някога е съществувал, или съществува в същото време, но на друго, непознато място. В този смисъл може да се каже, че литературната творба има своя друга история, невидима с просто око, необозрима за вечно търсещия ум на изследователя. И тази история започва не с написването на текста и с предварителния замисъл на автора, а в момент, когато, раждайки се, творбата се докосва до някакъв синтез от информация за съществували някога, съществуващи в настоящето или предстоящи в бъдещето неща, от които тя приема отпечатък. Това е отпечатъкът от нишката на едно от многото времена - част от тъканта на вечността, който чрез текстът ще докосне читателя. И ако, както пише Дерида, цитирайки обръщението на Маларме към Верлен, има автори, които са написали сходни текстове, но никога не са имали представа за съществуването на другия автор и на неговия текст, защото причината за сходството между тези текстове е в общият им произход от Книгата на книгите - Библията (Дерида 1998: 19), то има градове и събития, които са сходни именно заради определени детайли от моделите на подражание, които са запазили.

Защо Нарния като "алюзия", а не като "аналог"? Аналогията предполага еднаквост, сходна идентичност, а алюзията е загатване, метафора, препратка към представата за нещо, което може дори да не е сходно, но да напомня. Така например, спирайки погледа си върху едно слънчево петно, приличащо на прорез, в "На път към Суан", Марсел Пруст вижда процеп - "врата" (алюзия) към спомените от детството. Един от характерните похвати на фентъзи прозата е взимане на елементи от вече известни митове, светове, исторически събития, летописи (анали), разкази, или от характерни за тях елементи-контури (ако ще е фигура, тя ще е подсказана чрез сянката или чрез определен оттенък, вдлъбнатина, изпъкналост, нащърбеност), детайли и трансформирането им в текст - подобие на калейдоскоп, чрез който провокират към сравнения, към представи за нещо. Но, разбира се, фентъзи творбите запазват своята идентичност и цялост като литературни произведения.

Литературният жанр "фентъзи" има свои особености, които в теоретичен аспект го свързват не просто с литературата, а с нейната история, защото "фентъзи" е израз на връщането и преосмислянето на генезиса на литературата, много преди тя да се обособи като самостоятелна и отделна единица, като наука и изкуство от философията, историята и другите науки и изкуства. Митът е в основата на нейното зараждане.

Много от историческите текстове притежават художествена стойност така, както много литературни творби имат историческа стойност. Колебанията между история, литература, философия и теология, между авторска фикция, фолклор и действителност, дават възможност за множество тълкувания и интерпретации. Какво е накарало автори като Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис, У. Ле Гуин и техните последователи да определят своите романи като "хроники"? "Хрониката" е исторически жанр. Но тези творби са и приказки, предания, митове, сказания, песни и съдържат в себе си особености, характерни за трите литературни рода и за различни литературни жанрове.

Обект на изследването е романната поредица "Хрониките на Нарния" на Клайв Степълс Луис. Фокус на изследването е митът, хрониката и светоизграждането в конкретната поредица. Предмет на непосредствения ми изследователски интерес е интерпретацията на Нарния като алюзия за Константинопол, Рим и Йерусалим. Избраният подход е интердисциплинарен. Методoлогията включва литературен метод, исторически метод, философски метод и антропологически метод. Чрез тях, въз основа на резултати от различни анализи на нива: композиция, фабула, сюжет, идеи, герои, имена, географски и антропологични особености, фигури, символи, алюзии, се очертават специфични особености, характерни за обликa и културата на градовете Константинопол, Рим и Йерусалим в тъканта на текстовете от поредицата на К. С. Луис. Особености, които дават възможност на определени нива Нарния да се тълкува като алюзия за трите свещени града.

За целите на изследването са ползвани художествени произведения на Дж. Р. Р. Толкин и на У. К. Ле Гуин, антични, ренесансови, романтически творби, приказки и други класически произведения, с които са съпоставени "Хрониките на Нарния"; филологически и философски изследвания на К. С. Луис, Томас Мор, Лудвиг Витгенщайн, Мишел Фуко, Жак Дерида, Богдан Богданов, Симеон Хаджикосев, Миглена Николчина, Огнян Ковачев, Калин Михайлов и др.; писма на Дж. Р. Р. Толкин и на К. С. Луис, "Пътеводител на Нарния" на Пол Форд; трудове, свързани с историята, градоустройството и с културата на Константинопол, Рим и Йерусалим нa Педро Барсело, Маргарита Тачева, Георги Бакалов, Тома Томов, Магдалена Исаева и Stephen Turnbull (някои ценни, заради цялостното изложение, а други заради историческите извори); изследвания на антрополози и изследователи от различни поколения - Джеймс Фрейзър, Франсоа Шаму, Джоузеф Камбъл, Владимир Григориев, Гавин Менсес и речника на Джеймс Купър, както и текстове от Библията; от "Божият град" на Августин Блажени и теологични трудове на К. С. Луис и Димо Пенков.

Чрез избрания интердисциплинарен подход към позоваванията и тълкуванията е възможно определени връзки между Античност и християнство, между минало и съвремие да бъдат обсъдени и анализирани по различен начин. Макар обектът на изследването да е художествен текст, то тълкуването му в предварително зададената рамка, е невъзможно без анализи и интерпретации, отнасящи се не само до филологията, но и до историята, философията и културата.

1. Нарния като утопия

Изграждайки света на Нарния, К. С. Луис всъщност създава една държава-утопия¹, в която могат да се разпознаят немалко градове дори и днес. ("Нашият език може да се разглежда като един стар град, с плетеница от улички и площадчета, от стари и нови къщи, от къщи с пристройки от различни епохи; и всичко това е заобиколено от много предградия, с прави и урегулирани улици и еднообразни къщи" (Витгенщайн (1988: 47).

Както всяка фентъзи страна, Нарния е свързана предимно с природата. И все пак, подобно на всички държавници по света, нарнийските крале живеят в дворци, водят войни по суша и по море, за да защитават своята страна от набезите на чужди владетели и техните войски. Ако Нарния може да де определи като утопия, то е заради хармонията между всички нейни жители, с изключение на Джейдис (Снежната кралица), и на факта, че подобно идеално място не може да съществува другаде, освен в представите на човек. Нарния не наподобява острова Утопия, описан от Томас Мор в едноименната му книга. Ако Константинопол се е стремял към някакво съвършенство заради Византийската империя, провъзгласена като Империя на Бога (Бакалов 2006: 180), то тогава може да се направи извод, че понятието "утопия" (чийто смисъл има две значения: 1) "нещо несъществуващо" и като: 2) "нещо абсолютно идеално, което не може да съществува в реалния свят") е начин да се означи невъзможното съвършенство, което Константинопол се е стремял да постигне². Следователно, понятието "хетеротопия"³ е по-подходящо като определение за място като Константинопол. Но чрез сътворяването на Нарния К. С. Луис достига по-далеч, защото хармонията в Нарния напомня на хармонията в Златния век, на който Зевс поставя край чрез Девкалионовия потоп⁴.

В свое писмо, озаглавено "Пътуване до Лоугърс" (Луис 2009: 9), К. С. Луис споделя за общите идеи с Дж. Р. Р. Толкин, за стремежите им да пресътворят светове, близки до митичния свят на потъналия континент Атлантида. Атлантида, за който пръв е писал Платон, а след него и редица други автори. Нарния е разположена върху Нарнийския континент. Жителите на Нарния са назовани с етнонима "нарнийци", показателен за мястото, което населяват, и културата им. Те са различни и не се делят по етнически състав. Следователно формата на държавната им уредба наподобява модел, в който е включено най-доброто, събрано като идеи от всички познати форми на управление... Най-общо казано, тя прилича колкото на империя, обединяваща на моменти няколко владетели, толкова и на демократична държава, в която жителите имат свободни права, отговарящи на тяхната същност, без да са в ущърб на другите нарнийци. В "Хрониките на Нарния" и "Космическа трилогия", посоката, която следва К. С. Луис, е от Ранното Средновековие през Античността към Дълбоката древност, в която е скрита Тайната на Сътворението. В "Племенникът на Магьосника" (предпоследна по ред на написване и първа в хронологическия ред на събитията в цялата поредица) вуйчо Андрю и малките Поли (бъдещата икономка) и Дигъри (бъдещият професор) осъществяват пътешествие във времето, посредством кръгове - гривни, за които вуйчо Андрю казва, че щом са изработени от прашец от Атлантида, то те ще ги отведат там. По този начин К. С. Луис продължава литературна традиция, поставена още от античните автори.

Не е учудващ интересът му към Атлантида, като се има предвид времето, в което пише "Хрониките на Нарния". Още в началото на ХХ век интересът към археологическите находки е огромен. С отричането на Бога и търсенето на свой собствен център, модерното общество е насочило поглед към далечното минало, към корените на човечеството, и към фигурата на Великата богиня - майка, честа археологическа находка сред множество различни миниатюри и статуетки. В първото пътешествие вуйчо Андрю, Поли и Дигъри попадат във вкаменен град, с тъмносиньо небе и ярко червено слънце, където събуждат Джейдис - снежната кралица от дълбокия ѝ сън. По-късно, тази кралица е назована "Бялата вещица", заради начина, по който се проявява в различните епизоди. "Сребърният стол", където тя присъства под формата на зелена змия, започва именно с откриването на древен надпис, водещ към подземен град. Формата на змията е символ на едно от проявленията на Богинята майка - Земя, следователно не е случайна метафора в произведенията на К. С. Луис, като се имат предвид предметите, на които се натъкват археолозите, търсейки антични градове, описани от древни автори, включително и Атлантида.

Нарния не e свят, от който идват Питър, Сюзън, Едмънд и Луси Певънзи в "Лъвът, Вещицата и дрешникът", а свят, в който те попадат посредством дрешника, а по-късно и по много други начини. Етимологията на Нарния е от "Narn"⁵ (от елфически) - "разказ", което дава възможност името ѝ да се преведе като "Разказландия" - "Летописи от историята на приказната Разказландия". Не може да се потвърди със сигурност дали авторът целенасочено е създал облика на Нарния така, че в нея да се разпознават различни градове от времето на преход от Античност към Средновековие, или е повлиян от образованието, теологията и личните си впечатления.

Подобно на названието на Атлантида, топонимите на Рим и Византион са в основата на имената на две последователно възникнали империи - Рим и Византия. В този смисъл е важен и въпросът за приемствеността между тези градове и респективно империите. Византион се е превърнал във втора столица на Римската империя под ново име - Константинопол. В чест на император Константин I Велики, който е известен и като първият християнски император (Бакалов 2006: 179-180). Когато Иисус Христос е живял в Йерусалим, царство Израил е било провинция на Римската империя. Но, поради близостта по суша и по море с Гърция, освен други народи и племена, там е имало и гръцки колонии. Което впоследствие е дало възможността гърците да продължат традицията на превеждане и тълкуване на Библията и другите свещени текстове. Тези и други предпоставки (на които ще бъде обърнато внимание малко по-нататък) дават възможност Константинопол да бъде позициониран в центъра на изследването и да бъде разглеждан като свързващо звено между Атлантида, Нарния, Рим и Йерусалим.

2. Нарния като алюзия към Константинопол

2.1. Архетипове и канон

В Нарния има много езически богове, герои и същества от митологиите на Рим и на Гърция, чрез които са загатнати античността и християнството. Подобни фигури често могат да се видят изобразени върху фасади и балкони на представителни сгради (включително и църкви) в различни съвременни градове. Ако човек си представи, че каменните и изографисаните изображения оживяват, то за миг светът би заприличал на Нарния.

Важно е това да се отбележи, като се има предвид, че децата Певънзи идват от времето, което се счита за реално в романната поредица. В "Плаването на Разсъмване" те бягат от учебен час, а в "Лъвът, Вещицата и дрешникът" от бомбардировките над южните градове във Великобритания през Втората световна война. Когато децата остават сами, без своите родители, те често съживяват света около себе си. Съживяват го така, както Алиса от произведенията на Л. Карол (Хаджикосев 2010: 485) или както Кристофър Робин от "Мечо Пух" на Александър Алън Милн. Друг е въпросът, че в персонажите, сюжетите и мотивите от Нарния могат да се открият препратки към чудните светове на приказници като Братя Грим, Х. К. Андерсен, Б. Потър⁶ и много други. Давайки възможност за тълкувания на митологично, теологическо, философско, литературно, историческо, приказно ниво, съотнесено и към времето, в което живее и твори авторът, както и към следите от неговата биография, пространството на творбата се обогатява и приема различни измерения. С които тя се вписва в литературния и в класическия канон, стремейки се към вечността.

Стремежи към постигане на вечността са имали римските императори чрез завладяването на нови пространства и народи и чрез прибавянето на техните божества към пантеона на римските. Подобни стремежи са имали византийските императори, в желанието си да увековечат Константинопол като Втори Рим и Нов Йерусалим (Бакалов 2006: 180-183). Но увековечаването на Йерусалим е постигнато по друг начин, защото там е живял, проповядвал, осъден, разпнат и възкръснал Иисус Христос.

Това не е новост за литературната традиция. Ако Нарния по определен начин напомня Константинопол, Рим и Йерусалим, то много по-рано в "Алената Буква" на Н. Хоторн, в "Моби Дик" на Херман Мелвил и други творби от американската литература, героите са представители на пуританите, пътуващи към Обетованата земя, каквито са изгонените Аагар и Измаил от Стария Завет (Ruland, Bradbury 1991: passim). И ако Старият завет е в основата на американската култура през XIX век, то Нарния претендира да е част от Новия завет и европейската културна традиция. Защото във Византия са имали стремеж да продължат и установят традиции, опирайки се на Новия Завет, на Античността и на наследеното от Рим. Затова на различни нива в "Хрониките на Нарния" има препратки към земите от Старият свят - "люлката на цивилизацията", чрез боговете и митологичните същества, чрез имената им, чрез обликът им (Аслан напомня на крилатите пазители на портите на месопотамските държави, на свещени символи на редица древни държави) и на топонимията на местностите и др. Името Аслан е с персийски корен и означава "силен" (Форд 2008: 103-142), а през турски език се превежда буквално "лъв" (Речник 1992: 270). Джейдис - Бялата вещица подлъгва Едмънд с локум - ориенталско лакомство. Темите и мотивите от Библията завършват цялата картина, свързваща Нарния с Близкия Изток.

2.2. Пресечни точки между Античност и християнство...

2.2.1. Пресечни точки във философски и теологически аспект

Названието на континента и географското разположение на Нарния показват нейното централно място - кръстопът между държавите, с които тя граничи. В Нарния има различни богове, полубожества, дриади и нимфи, за които К. С. Луис твърди, че са подчинени на единния Бог, който ги предразполага да съжителстват в хармония с нарнийците (Луис 2006: 130). Оттук следва въпросът: По какъв начин в Нарния е заложено и присъства християнското? Затова е интересно да се проследят аспектите на Античността и християнството в Нарния. В цялата поредица могат да бъдат открити различни мотиви и препратки към библейски мъдрости, но осезаемо присъства и философията на Платон: 1) в ролята ѝ на огледало, в което се отразяват множество градове и държави от миналото и настоящето ѝ: 2) в начина, по който е разположена в една сфера между четирите основни елемента, от които се състои светът - огън, вода, въздух, земя. Светът на Нарния има своя форма, свои географски и топологически характеристики и граничи с близки или противоположни държави и светове, подобно на Ада, Чистилището и Рая в "Божествена комедия" на Данте. Обитателите на Нарния и на континента, върху който е разположена, са различни, подобно на душите, населяващи различните измерения на отвъдното в "Божествена комедия". И щом Нарния се намира в сфера сред други сфери, то тя е близка по структура до Дантевия "Рай". Разбира се, не липсва описание и на подземно царство, но то не е идентично с Ада, а обсебено от кралицата място, което е далечна алюзия за преизподнята. С характеристика, близо до тази на един от кръговете на Ада, е Леденият период от управлението на Джейдис - бялата вещица. Този период е известен и с прогонването на Дядо Коледа, и отменянето на Коледа.

Константинопол е пресечна точка не само между отделни епохи (във времеви аспект), между Европа и Азия (в географски аспект), между различни култури и между двата бряга на Мраморно море, което свързва Черно и Бяло море. В Константинопол са приели християнската култура, дошла чрез гръцките преводачи и тълкуватели от Йерусалим и чрез посредничеството на Римската империя. С течение на времето в него са се съчетавали едновременно античната и християнската култури. Сякаш античната култура е дала основата на християнската, а християнството пък сякаш е успяло да опитоми античната култура (Томов 2012: 132-341), помагайки ѝ да запази най-ценното и да се отрече от нечистото (по съветите на Блажени Августин и други църковни отци)⁷. Ако по-късно в "Божествена комедия" Данте е поставил древните философи в преддверието на Ада, заради мястото, което католическата църква им определя в периферията (Limbus), то в православието се счита, че богопознанието на Платон, Аристотел и други древни философи е естествено (а не придобито чрез религия или свето кръщение) и поради трудността да се определи какво пространство населяват след смъртта си, тази задача е оставена на Бога (Пенков 2008: 86-87). К. С. Луис споделя подобен възглед, разказвайки как Бог ще навести всички и ще раздаде своята благодат и на езичниците. С което ще ги спаси (Луис 2006: 139-140). Тази позиция на Луис показва доближаването на неговия светоглед до светогледа на тези, които изповядват православие, за което ще стане дума по-късно в този текст.

2.2.2. Пресечни точки в митологичен и християнски аспект

К. С. Луис пише "Хрониките на Нарния" под формата на митология, в която по имплицитен начин вмъква идеи и мотиви от християнството (Михайлов 2007: 191-192), защото се е повлиял от Толкин. Толкин споделя в свои писма до приятели (Милтън Уолдман), че, макар и да съдържа нравствеността и добродетелите на християнството, митологичното не бива да бъде смесвано видимо с християнството, тъй като митологията е предхристиянска и трябва да изглежда автентично. Той критикува легендите за крал Артур, които твърде много са смесени с християнството (Толкин: 2010: 13-31). Жителите на Константинопол ревниво са пазили античното наследство, облагородявайки го чрез християнството. По същия начин К. С. Луис, чрез митологичното в Нарния, проправя път на християнските идеи и светоглед. Известно е, че детството е свързано с приказния свят на митологичното, а в по-късен етап при израстването (вероятно при първо причастие) човек преминава в етап на съзнателно следване на християнските норми и принципи. Вмествайки християнското в подплатата на митологичното Толкин и Луис подготвят подрастващите за света на християнството. Неслучайно и поредицата на Толкин започва от Сътворението и следва паралелно преминаването от Старите времена към по-новите, от кръгово време към хронология, сякаш светът, който е сътворил, е отражение на реалния свят. Този методически поход е много фин и едва се забелязва, че елфите, хобитите, джуджетата и другите същества не са обитавали друг свят, освен този, чиято култура, посредством християнството, се е наложила като светска, а антагонистите (в случая Мелкор (Моргот) и Саурон) приличат по своето падение на Нечестивия и неговите помощници. Ако в "Хари Потър", магическите способности са причина децата да търсят в себе си различни дарби, както отбелязва К. Михайлов в статията "В художествения свят на К. С. Луис" (Михайлов 2007: 191-192), то не това е била целта на Толкин и на Луис. Думата "магия" липсва в речника на елфите във "Властелинът на пръстените". Галадриел прави забележка на хобитите, че не използват етимологически правилно тази дума, означавайки с нея изкуството на елфите (Толкин 2010: 13-31). Главата, в която Аслан е освободен в "Лъвът, Вещицата и дрешникът", е озаглавена иронично: "По-тъмна магия от Прапрастари времена". Аслан е по-силен, по-мъдър и по-чист от Джейдис и неговата сила (която, разбира се, не е "По-тъмна магия") надделява над триковете на Вещицата.

Лъвът е бил символ на Византийската империя, която е имала претенцията, че е място, преминало през своето пречистване, готово да продължи традицията, наложена от новата религия. Константинопол е Новият Рим и Новият Йерусалим едновременно - чрез християнството в него се е облагородило наследството от Античността. Освещаването му на 11 май, 330 година едновременно е християнско и езическо - негови символи са Богородица и богинята Тюхе. Като всеотдайни християни, константинополци строго са съблюдавали за спазването на моралните норми според Св. Писание, но едновременно с това са тънели в блясък и разкош, заобиколени от колoни, статуи, фризове и постаменти с изображения на древногръцки богове, герои и митологични същества (Бакалов 2006: 9-17; 179-184).

2.3. Общество и градоустройство

Нарния не е опасана от крепостни стени. Граничи с различни територии пряко или чрез пустини, блата и морета. Обществото в Нарния се състои от богове, полубожества, хора, животни и митични същества (фавни, еднорози, кентаври, грифони, дракони и др.). Нарнийските животни имат по-различен статут от обикновените животни (животните от Боксен - светът, създаден от К. С. Луис и неговия брат (Lewis, Lewis 2010: passim), са прототипи на част от животните в Нарния). Те притежават човешки качества, ходят изправени на два крака, използват човешката реч и консумирането на нарнийски животни е смъртен грях.

Тази тема е важна с оглед традицията на описване на раси и подраси, както и поставянето на въпроси като: Съществували ли са някога същества, подобни на тези, които са описани в митологията и в литературните произведения?

При Толкин различните общества са обособени отделно едно от друго, но в известни случаи са позволени бракове между елф и човек или джудже и човек. Във фентъзи произведенията на У. Ле Гуин, например, са описани различни хора с различни цветове на кожата, според местата, които обитават. Въпросът за расите и подрасите е от особена важност във фантастичните творби, където са описани всевъзможни лаборатории, генетични изследвания, мутации между хора, животни, митологични същества или извънземни. В "Хрониките на Нарния" тази тема е засегната и същевременно избегната с фактът, че Нарния е просто приказна страна и в отделни моменти нея могат да я посещават деца, или хора, чисти като деца, които все още не са готови за семеен живот. С порастването на тези деца спират и пътешествията им до Нарния. Затова, ако има някаква дружба между фавна Тумнус и Луси, тя е в сферата на симпатиите, на алтруизма. Нарния е в света на въображаемото, което не е задължително да се припокрива с реалността. Избегнато е и описание на бракове между различни видове в Нарния⁸. Описани са единствено бракове между хора и богове, полубогове, дриади. Така творческата задача, която си е поставил Луис, запазва своите етични измерения.

Външният облик на Константинопол се е отличавал от облика на другите европейски столици през Средновековието (Turnbull 2004: 4-58). В началото римляните са го оградили с две стени - външна и вътрешна. През VI-ти век император Анастасий е изградил стена откъм морето. По-късно са построени и вътрешни стени. Въпреки това, архитектурата (с пространството около и в нея) и укрепяването коренно са се различавали от архитектурата и укрепяването на средновековните европейски градове. В своя разцвет Византия е владеела много територии, с което е улеснявала своята отбрана. Строенето на крепости по скалисти и укрепени от природата, места, е било излишно.

Населението на Византия е било разнородно. Теократичната форма на управление е позволявала на всеки, изповядващ православната вяра и възпитан по византийски образец, който е притежавал всички необходими качества, да се издигне високо в служебните йерархии. Между византийските императори имало потомци на арменци, сирийци, славяни и други народи (Томов 2012: 19, 38, 75). Византия е била пример по отношение на разделение на властите, при изграждането на други административни структури и начин на управление за новите средновековни държави в Европа. Водена от християнските закони, тази империя е успяла да преодолее бариера - трудна за преодоляване, дори от редица съвременни общества. Отношението към т.нар. друговерци е било надменно, но те са имали своя свобода в границите на империята, щом се е налагало да живеят и работят там.

2.3.1. Нарния като Лабиринт

Фигурата на идеалния лабиринт - с концентрично разположени окръжности, или квадрати, завършващи с общ център, е символ на Земята (Исаева 1972: 35-37). Вероятно означава Земното кълбо със собствения център, около който се върти, за да има живот.

Лабиринт 1 - Кълбото: К. С. Луис разполага Нарния сред четири пояса в една сфера. Тези пояси отговарят на четирите елемента: Огън, Земя, Въздух, Вода, известни още от философията на Сократ и Платон (Форд 2008: 612, Диаграма Б), а по-късно и науката на персийският учен Авицена.

Лабиринт 2 - Градът (крепостни стени, замъци, подземия): Подземният град, в който властва вещицата от "Сребърният стол" също е подобен на лабиринт, но този, който, според средновековните християни, е символ на подземното, на скритото, на Ада⁹. От непристъпни крепостни стени, лабиринти и подземия са изградени средновековните замъци - те са вдъхновение за сътворяването на готическите сюжети на ужасите. Няколко са причините за възникване на подобни съоръжения - предпазване от нападение и заместване на липсващата мяра. Ако няма страх от нападатели, то крепостна стена не е необходима. В своето изследване: "Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика", Огнян Ковачев отбелязва следното: "Повествованието в готическия роман е наситено с разкази за изпитанието (но не непременно отрицанието) на тази генеалогия. Семейните тайни, зловещите инцестни връзки или неосъществени желания са скрити места на разривите в "естествено" разгръщащите се родови линии, заплаха за статуквото на кръвта, закона, наследството, с една дума - на патриархалния ред" (Ковачев 2004: 21). Описвайки зловещото, готическото въображение всъщност е насочено срещу това зловещо - подход, чиято цел е чрез преминаване през ужасното да се постигне катарзис. Страхът се ражда сред затворените пространства на укрепените градове. Мордор, градът на Моргот и Саурон от произведенията на Толкин, също е опасан от високи крепостни стени, кули и подземия. С Мордор Толкин критикува определени модели на средновековния град (Например не е подобно отношението му към Минас Тирит, Осилгиат или други градове на Гондор, както и към градовете на елфите, потънали в зеленина. Макар че Минас Тирит е зикуратоподобен като Вавилонската кула в изображенията на много европейски художници. Може би, затова трябва да падне, но мнозина продължават, както някога Авраам, след напускането на Ур.) и начинът на живот и мислене в неговото пространство. Тъй като в подобна среда, сред гъсто населени сгради, тесни улици и нехигиенични условия на живот, често се прокрадват зарази, разпространяват се болести, раждат се грехове и се достига до лудост.

Например Едмънд е привлечен в замъка на Ледената кралица и е пленен. Но именно този престой му помага да продължи напред, за да открие истинската стойност на нещата, за да поиска прошка от близките си, срещу които се е опълчил. В "Сребърният стол" Юстас, Джил и Блатният мърморец биват пленени в лабиринта на Зелената змия. Отделно нарнийските жители и децата са изправени пред изпитанието да извършат грях, равносилен на канибализъм, когато са примамени в двореца на великаните да ядат бут от елен, за който впоследствие разбират, че бил говорещ, т.е. нарнийски. А нарнийските животни и чудни същества са с по-специален статут. Те са почти като хората - умни, интелигентни, с човешки навици. Повечето от тях ходят изправени на задните си крака и ползват предните си крака за ръце.

Укрепването и затварянето на пространството се извършва поради страх, мнителност, съмнения; от желание за господство и пълен контрол върху дадена територия. И въпреки това, за да постигнат очистване, за да открият себе си, хобитите, елфите, хората и джуджетата от поредицата на Толкин - Питър, Сюзън, Едмънд, Луси, Юстас, Джил, вуйчо Андрю, Хелън, Франк, и нарнийските жители от приказната поредица на Луис трябва да преминат през тези изпитания.

Лабиринт 3 - Териториални граници: Нарния е разположена върху Нарнийския континент. Основните ѝ граници са: надалеч - с Арченланд (Страната на Аслан, където баща му е император), наблизо - с Телмар (Нови нарнийци) и Калормен чрез пустини, гори, езера, блата, или по море с други страни, както и с други светове, чрез Гората на световете. Жителите ѝ са образовани, подобно на жителите на Атлантида, Рим и Византия. К. С. Луис е осъществил имплицитна препратка към Атлантида, която съвременни учени локализират на о-в Крит (вж. Менсес 2013: passim)¹⁰, считан днес за един от родствениците на Лабиринта. Светът на хобитите, джуджетата и елфите на Толкин е свят без граници, освен естествените, които е поставила природата - блата, реки, езера, гори и др. Константинопол се е различавал от средновековните европейски градове и по това, че в Ранна Византия дворците и храмовете били изпълнени с пространство, а сградите и крепостните стени били разположени така, че да се усеща пространството навън (Turnbull 2004: 4-57). Завладяването на нови територии, които служели като естествена граница между империята и другите земи, има своето начало в идеята за лабиринта, чиято идеална фигура представлява концентрично разположени окръжности с център в средата. Така, макар и в деформирани кръгове или (топологично) в други концентрично разположени едно в друго затворени очертания, в центъра се е оказвала столицата на империята - Константинопол. Фигурата на лабиринта е известна от Крито-Микенската епоха, във връзка с изграждането на дворците в Кносос и жилищата в Крит (Исаева 1972: 35-37). Тя е давала възможност за пространство и сигурност, що се отнася до естествените граници на империята. С разширяването на границите преградите между завладените народи отпаднали. Тази тактика е известна още от политиката на Ал. Македонски (Богданов 2007: 8; 10; 11).

В "Златната клонка" Джеймс Фрейзър описва култовата проституция като традиция за повечето народи от Средиземноморието в Древността (Фрейзър 1984: 435). В затворените общества винаги е имало необходимост от подбор на населението, за да не се изроди поколението от бракове между роднини. Като средиземноморска страна Гърция е имала този опит, следователно не е случаен фактът, че именно във Византийската империя са се постигали баланс и голяма приемственост между иначе различни хора. Експанзивната политика на Римската империя до известна степен е постигнала същия резултат, но политеизмът, с отделни култове към различни богове, е разделял хората, докато християнството ги е обединявало. Последното е и причината Константинопол да бъде наречен Теуполис - "Град на Бога".

Наличието на подземни и надземни лабиринти до голяма степен е свързано с опозицията: Добро и Зло, характерна за приказките. Но тази опозиция всъщност дава възможност тълкуването да се задълбочи, когато прочитът продължава през християнската концепция на творбата. Ако подземните лабиринти в Нарния със сигурност са част от царството, където властва Злото, то на повърхността на Земята се срещат два вида лабиринти - на Злото, но и лабиринтите за игра и забавление, и други лабиринти, които биха могли да се определят като лабиринти, в които властва Доброто. Подобно на Земята, Нарнийският континент е нещо като междинна станция между Ада и Рая, които не са разделени един от друг с директна граница между тях, а чрез различни видове измерения. Ние разбираме това, когато четем: "Небесата са като "лукова глава, само че като навлизаш по-навътре, всеки следващ кръг е по-голям от предишния" (Last Battle, p. 181) - пише митрополит Калистос Уеър в "Господ според отците на църквата: К. С. Луис и Източното християнство" - И Луис внушава, че тези лукови люспи нямат краен предел. Нашето движение "нагоре и навътре" продължава без прекъсване "во век и веков" (Уеър 2011: 141). Луковата глава също може да се подразбира като алюзия към лабиринта. Но този лабиринт е небесен (противоположен на подземните). А сърцевината му е Страната на Аслан или Рая, за който тя е алегория. Раят, където са истинските същности на Земята и всички държави, включително растенията, дърветата и хората. Духът и вечните дрехи - телата, които възкръсналите след смъртта си за нов живот ще имат. Подобно на вечното тяло на Иисус Христос след Възкресението и Възнасянето Му. Ако дрехите, т.е. телата, са проядени от "молеца на греха", душите няма да имат в какво да се въплътят. Но героите от Нарния и самата Нарния достигат до своята истинска същност в Страната на Аслан.

2.3.2. Нарния като Хиподром¹¹

Четирите елемента - земя, вода, въздух и огън, които са в основата на света на Нарния (Форд 2008: 61), напомнят за зелените, сините, жълтите и червените партии, които се състезавали на хиподрома. Цветовете им били дадени от император Ромул. В колесницата всички са виждали вечния кръговрат на времето и са приемали, че партиите са от времето на Сътворението. Луси, Едмънд, Питър и Сюзън са крале на Нарния - Луси Доблестната; Едмънд Справедливи; Сюзън Благородната и Питър Великолепни, подобно на жокеите от партиите, управлявали конете, които имали сенаторски статут. Жокеите били облечени в един от четирите цвята, за които в Античността съответно са отговаряли и божествата: Цибела, Нептун, Веста и Юпитер. На хиподрома били и езическите символи - обелискът с гранитната маса и колоната с тройно преплетени змии. Върху каменна (макар и да не е изяснено от какъв точно вид камък) маса на сборното място (каквото е хиподромът в Константинопол) е разпънат и убит лъвът Аслан в "Лъвът, Вещицата и дрешникът". Традиционно игрите на хиподрома и цирковите зрелища са били продължение на гладиаторските борби и състезанията в Рим. По-късно те са заместени от рицарските турнири. В игрите на хиподрома на първо място били хората, а след тях и конете имали свои почетни места (Бакалов 2006: 179-184). Хиподромът бил място и на политически борби и разногласия - неслучайно е определян като парламент. Зад цветовете на партиите стоели определени съсловия.

Победите на децата Певънзи са сякаш част от игра-приключение в Нарния, в която има и битки. Сюжетите на поредицата се разгръщат подобно на пиеса върху сцена (орхестра), на стадион (хиподрум).

2.3.3. Нарния като орхестра

Когато в Древна Гърция не са могли повече да разрешават определени проблеми чрез представянето им в пиеси, постепенно започнали да възникват институции, предшестващи съдебната система, намерила значително място в Рим. K. С. Луис е предпочел да избегне съда и представил проблемите на орхестрата (сцената) в книгата. Неслучайно до голяма степен обстановката в Нарния, напомня на Константинополския хиподром - едновременно наследник на орхестрата на театъра, олимпийския стадион и агората, където са се разрешавали проблеми от важно естество.

Мястото, където е разпнат Аслан, напомня за открита сцена (орхестра), а каменната маса може да се разглежда като далечна алюзия за скалата от пиесата на Софокъл, върху която е прикован Прометей заради любовта му към хората.

Срещата и взаимоотношенията между Джейдис и Едмънд в "Лъвът, Вещицата и дрешникът" също са далечна алюзия, но към историята на Едип в малко по-различен вариант. Не е поставен проблем с инцестна връзка, както се случва между Турин и омагьосаната му сестра в "Децата на Хурин". По-скоро е показана проявата на наченки на Едипов комплекс у Едмънд. Проблемът е представен в зародиш и действа на принципа на стоп кадър. Историята на Едиповия комплекс - такъв, какъвто го представя Фройд в своите изследвания, започва от мита за детронирането на Кронос от неговия син Зевс.

Проблемът се изразява на ниво рефлекси, свързани с господство и продължаване на рода. Логически, основната причина е в това, че който има жената (кралицата), ще бъде господарят и създателят на потомството. Подобна традиция се наблюдава и в древен Египет, където цариците ставали майки на деца, заченати от върховен бог, с когото не винаги техните съпрузи - царете са се идентифицирали. С това, всеки един цар, освен родител, се е оказвал божествен брат на своите деца. Следователно пожелаването на майката от нейния син може да се тълкува не просто опълчване срещу бащата, а срещу Бога. Затова, когато митът за възцаряването на Зевс и митът за поразения мъж, посегнал да открие булото на Изида (едно от проявленията на Богинята майка), са се смесили наред с други митове, митът за Едип цар е имал богата почва, за да бъде разгърнат като сюжет в една от най-известните трагедии на Софокъл.

Едмънд, неговите братя и сестри са останали без родителски надзор. Едмънд е неразбран от всички и отблъснат от Питър, който си е присвоил ролята на баща. Именно този проблем го провокира да намери поле за изява другаде, където ще бъде зачетена неговата личност и ще бъде легитимиран чрез реално притежавани от него качества. Изпаднал в гняв, заслепен от своя бунт, Едмънд започва да вярва, че може да извърши дори неща, които надвишават възможностите му. В този момент той среща Джейдис Ледената кралица, която пък в самотата си открива още един съмишленик, над когото твърде скоро започва да властва, непознала в своя живот любовта на родители, братя и сестри, на приятели и на любим човек. Затова начинът да бъде близка с някого е като го открадне и разпростре властта си над него. Властта е единственото нещо, което ѝ е познато, а с нея и омразата. Тя окуражава Едмънд, казвайки му, че притежава необикновени качества, че може да бъде велик, да властва заедно с нея над всички останали, но за да го употреби за своите пъклени планове.

Опълчването на Едмънд срещу семейството му и приятелите от Нарния е като опълчването на Мелкор срещу Илуватар, или преминаването на Саурон в служба на Моргот - алюзия за опълчването на Адам срещу Бога. Но само напомня - не е такова по мащаби, защото е овладяно в зародиш. То обаче дава възможност да се види каква е причината. Обсебването на пространствата от даден човек (в случая Едмънд) и желанието му да властва, са резултат от това, че е неразбран и му липсва любов, което поражда у него липса на чувство за мяра. Мяра, която се вменява с възпитанието още в най-ранно детство.

С поставянето на етичните рамки Луис не е избегнал опитите да обясни какви са причините за взаимоотношенията между Едмънд и Джейдис.

Изследвайки този проблем, освен че продължава традицията за търсене на отговор на въпросите, зададени още в драматургията на Еврипид, Софокъл и други творци, авторът се доближава до древните гърци по мярата в описването на ситуациите и тяхното обследване. Именно тази мяра му дава възможност да акцентира върху важни нишки от въпроси, които, покълвайки, растат невидими и се превръщат в проблеми, ако не бъдат овладени навреме.

2.4. Опозицията: Нарния - Калормен

Калормен е държава, която е описана в "Брий и неговото момче" и в "Последната битка". По външно описание, по облекло, нрави, обичаи и структура на обществото, жителите ѝ приличат на жителите на Близкия изток. Според Пол Форд, означава "Гореща земя" - от латински: ‘calor’; ‘men’ (Форд 2008: 286). Тя е отделена от Нарния и другите страни чрез голяма пустиня. Столицата ѝ е Ташбаан. Почитат жадния за кръв Таш¹² и имат още два бога Азарот и Зарденах. За калорменците е характерно гостоприемството, което е задължително. Докато в Нарния, както отбелязва Луис, то е от добро сърце. Градовете на калорменците са претъпкани с роби. Жените са собственост на родителите си и на съпрузите си. За тяхното изкуство са характерни внушителни паметници, не толкова приятни за гледане. Поезията им е афористична по характер и с екстравагантен изказ. Разказвачеството им е изкусно. В класовата система има рязко деление между бедни и богати. Богатите са натруфени с пищни дрехи, украсени с бродерии и тюрбани, къпят се в благоуханни води във вани и басейни. Мъжете им мажат брадите си с олио, парфюмират ги и ги боядисват. Дрехите и тюрбаните на селяните им са мърляви, а обувките им са с извит връх. Богатите са таркаани, а съпругите им тааркини. Оръжията им са извити ятагани, копия и украсени с релефи щитове. Ризниците им са с метални брънки, а шлемовете им с шипове. Храната им се състои от тестени изделия, омари, ориз с ядки и стафиди, бекасини, пълнени с бадеми и трюфели, сладкиши и сладоледи, като всичко обилно е полято с вино. Калорменците често преяждат. Всичко, което се отнася за Калормен, е характерно за държавите от Близкия Изток, които днес са повече известни като част от арабския свят и Персия. Макар че препратките до известна степен могат да се свържат и с периодите преди исляма, що се отнася до изкуството и божествата. Но като цяло културата и нравите им са по-близки до времето на влияние на исляма.

Всички тези описания не само че разкриват калорменците като ориенталски народ, но дават възможност да се допълни характеристиката на Нарния. Защото Нарния е всичко, което Калормен не е. В "Последната битка" Калормен завладява Нарния. Събитията, с които може да се потърси близост са две - падането на Йерусалим под властта на Сал(х)дин и падането на Константинопол под османска власт.

2.5. Исторически и повествователни рамки

В "Хрониките на Нарния" не се споменава кога точно е сътворена Нарния и от кого. В "Племенникът на магьосника" професорът - вуйчо Андрю, неговият племенник Дигъри (бъдещият професор) и малкото момиче Поли (бъдещата икономка) попадат в една гора с помощта на кръгове на професора. Оказва се, че гората е междинна спирка, свързана с пътища, водещи към различни светове. Първият, в който попадат, е стар свят, със странно червено слънце, тъмносиньо небе и вкаменени хора. Случайно с камбаната и чукчето събуждат Джейдис от каменния ѝ сън. Красива жена с огромен ръст и с особен характер - далечна алюзия към умните, но странни и неподатливи на емоции жители на Атлантида. Тя ги следва в Англия, където в реално протичащото за романа време успява да предизвика няколко объркващи ситуации. По-късно професорът и неговите съмишленици отново поемат на път, за да върнат Джейдис в нейния свят, но по погрешка попадат в Нарния, в момента, когато лъвът Аслан я събужда (размразява, разомагьосва). Там кочияшът Франк и неговата съпруга Хелън стават крал и кралица. Джейдис също остава в Нарния, далеч от реалния свят в книгата. В "Последната битка" Аслан отново замразява Нарния. Тогава в съзнанието на останалите, поели дългото си пътешествие към Бога, започват да изплуват картини от Англия. Не се разбира дали някога отново Нарния ще бъде събудена за нов живот с други персонажи. Границите, поставени във времето със "събуждането" и "приспиването" на Нарния, са граници на повествованието, което се разгръща при пътуването на децата Певънзи в Нарния. Дали Нарния е просто приказна страна в съзнанията на децата и на професора? Приказна страна, подсказана от обстановката в имението, където е и дрешникът? Или Нарния е паралелен свят на земния свят, който като Земята в определени епохи търпи ледникови периоди? По този начин вероятно е застъпена и идеята, че дори попаднал в ледников период, светът един ден отново ще се събуди, но съществата или цивилизациите, които ще го обитават, ще бъдат други.

Споменът за превзетия Константинопол (в който всъщност се отразява и превзетият и освобождаван на няколко пъти Йерусалим) и митът за внезапно изчезналия континент, за който се предполага, че е под водите на Атлантическия океан, се докосват чрез идеята за някакъв край (потоп, Апокалипсис). Моментите, в които са описани "събуждането" и "приспиването" на Нарния, поставят нейните исторически рамки, каквито има и Византия като империя, чието начало и край са известни на историците с точни дати (11.05.330-29.05.1453 (Бакалов 2006: 9). С падането на Константинопол в ръцете на османците се бележи край на единадесетвековната Византия. Така и Нарния е завоювана от калорменците.

Моментите, с които се поставя началото и края на приключенията на децата Певънзи, отварят една повествователна рамка, която приключва със затварянето на историческата рамка на съществуването на Нарния. Във финала на повествователната рамка Аслан, децата и другите нарнийски жители са на път към Бога, което означава, че те пътуват след смъртта. С това авторът се е опитал да внуши, че смъртта не е краят и че пътешествието едва тогава започва. Финалът има няколко нива на прочит и тълкуване, задаващи нови измерения за търсене на обяснение: Небесата, които са като "лукова глава" (Уеър 2011: 141), а с навлизането по-нагоре и по-навътре "всеки следващ кръг е по-голям от предишния". Според Митрополит Калистос Уеър, К. С. Луис внушава, "че тези лукови люспи нямат краен предел", а движението на душите продължава без "нагоре и навътре" и без прекъсване "во век и веков."

В "Последната битка" завладяването на Нарния от Калормен може да се тълкува като няколкото превземания на Йерусалим от арабите. Особено близо е като правдоподобност до завладяването на Йерусалим от Сала(х)дин с доброволното предаване на града от неговите жители, за да не бъде разрушен и унищожен. Така пада и Константинопол, но за съжаление, събитията се развиват толкова бързо, че след доброволно предаване, пълчищата от османските войски не могат да бъдат озаптени и той е разграбен и разрушен. Освен съвпадането на географски, исторически и културни рамки, Нарния има и други специфични черти, които са препратки към тези империи, държави и градове.

2.6. Вписване на британските и ирландските традиции в традицията на свещения Константинопол

Файтонджията Франк и неговата съпруга Хелън стават крал и кралица на Нарния в "Племенникът на магьосника". В този епизод се откроява една от идеите, залегнали в основите на християнството, че последните ще бъдат първи. По време на празник всички жители на Константинопол са били елегантно облечени като владетели, макар да са били кръчмари или прислуга, защото те са били жители на Божия град - столица на империята на Бога (Бакалов 2006: 180). Името Хелън е загатване за Хубавата Елена, заради която е започнала Троянската война. Константинопол за британците и ирландците винаги е бил алюзия за Троя, за корените от Еней, на когото считат, че са потомци, макар местоположението на Константинопол да е на север от Троя. Константинопол е свещен за християните не само защото е бил столица на Източната Римска империя, а защото по земите, на които е бил административен и духовен център, са проповядвали някои от Христовите ученици. Именно по тези земи ап. Павел е казал, че ще се появят много лъжепроповедници и лъжепророци и всеки от тях ще казва, че неговото учение е истинското¹³. Маймуната Шифт и магарето Пъзъл в "Последната битка" постъпват като лъжепророци, посочвайки неистинен бог и карайки хората да се кланят на идоли¹⁴. Проблемите, възникнали като следствие от лъжите на маймуната Шифт и глупостта на магарето Пъзъл (т.е. загубата на вярата), са причина за падането на Нарния под властта на Калормен.

Името на файтонджията - Франк, може да се тълкува като алюзия за франките във Великобритания. То дава поглед към цялата картина, изградена от Луис, който чрез тези алюзии вписва британската традиция в канона на свещените за християнството и определени народи, места - Константинопол, Рим и Йерусалим.

3. Нарния като алюзия към Древен Рим

В Нарния има много богове, разделени в девет групи, и всички те са живи. Сред нарнийските богове, богини и полубожества са: Бакхус, фавни, дриади, горски нимфи, водни нимфи, вакханки, нимфи, Помона, Речният бог, сатири, Силен, дървета-хора, горски духове и др. По отношение на тези богове в "Четири пъти любов" Луис пише: "Когато Бог пристигне (и само тогава), полубоговете остават; Оставени сами, те или изчезват, или се превръщат в демони. Единствено в Неговото име те могат с красота и увереност да "размахват своите мънички тризъбци" (Луис 2006: 130). Нарнийските богове и митологични същества са характерни за културата на Рим.

Древногръцките богове и същества са част от културата на Рим, защото Гърция е била част от Рим. Но не всички римски божества и същества (напр. на северните народи) са характерни за Гърция. Природната обстановка в Нарния напомня на обстановката в Рим, така като обстановката край горичката в Атина напомня на града Рим в "Сън в лятна нощ". Макар и действието на Шекспировата пиеса да се развива в Атина, персонажите са известни от римската митология. И ако по някакъв начин Нарния прилича повече на Константинопол, като византийски град, отколкото като римски, то е заради определени възгледи на Луис за християнството¹⁵ и други специфични особености.

Средновековното разбиране за Константинопол като Втори Рим и Нов Йерусалим дава възможност Нарния да бъде тълкувана през призмата на тези градове. Във връзка с християнството и трудовете на К. С. Луис, в Нарния има много препратки към Библията. Те не са директни, а подсказващи алюзии. Луис се е стремил да не смесва директно митологичното с библейското. Царството на Бога - Новият Йерусалим е достъпен само за онези, които могат да се нарекат деца на Бога. В приказния свят на детската фантазия - Нарния, намират място както градът-утопия, така и градът от царството на Бога¹⁶.

4. Нарния като алюзия към Йерусалим

Връзката между Нарния и Йерусалим се осъществява на няколко нива - чрез Римската империя, Константинопол, завладяването на Нарния от калорменците, които приличат на мюсюлмани, препратките към Библията и кръстоносните походи. Освен изброените вече връзки с библейското, особено внимание заслужава актът на убиване на Аслан и неговото възкръсване (Глава 14: Победата на Вещицата, и Глава 15: По-тъмна магия от Прапрастари времена). Най-вече, защото се утвърждава преходът към Новия, Чистия Йерусалим.

4.1. Порталите (портите) на Йерусалим

Интересно е да се спрем и върху някои от съответствията на книгите от поредицата спрямо порталите на Йерусалим. Защото всяка книга от "Хрониките на Нарния" е като портал към отделните сюжети, свързани в цялостна многопластова история, с препратки към Св. Писание, митовете, историята, световната литература и култура, и настоящето.

При управлението на царете Давид и Соломон Йерусалим е имал четири основни портала. По един портал за всяка стена. След завръщането от Вавилонския плен израилтяните изграждат нови крепостни стени и нови портали. По-късно римляните изграждат други портали, след тях византийците, а след тях и арабите. По-късно, по време на кръстоносните походи порталите, също са били четири. След завземането на Йерусалим от османците отново са изградени нови портали. Днес са известни общо дванадесет имена на портали, някои от които са затворени и не функционират. Затова обикновено се споменават настоящите осем (Златният портал, Лъвският портал, Порталът Яфа; Порталът Дамаск; Дънната порта, или Порталът на Бунището, Портал на Ирод (Цветната порта), Сионски портал и Новият портал). В Библията има различни описания на различните портали на Йерусалим (срещат се различни определения: Северен, Южен, Източен, Западен портал; или Порталът с двете врати, с трите врати, едната врата и др. Също: Порталът на Седемте юдейски племена, Красивата (Източната или още Златната) порта, Овчи Портал, Портал на извора, Конски портал, Рибен или Рибарски портал, Портал на пророчица Хулда и др. Но ние ще се спрем върху една много малка част от тях, във връзка с тълкуването на поредицата на Луис.

Седем е свещено число за юдеите и седем са били и порталите на Йерусалим до построяването на т.нар. Нова порта, следователно, условно можем да предположим, че броят на книгите от поредицата отговаря и на броя крепостни портали на Йерусалим между Римската епоха и XV век.

Първата книга от поредицата, която не е първа по хронология на действията, е "Лъвът, Вещицата и Дрешникът". Лъвският портал е известен от времето на римляните. Не е сред първите изградени, но е важен за християните, които са на поклонение, защото оттам започва Пътят на Страданието - Via Dolorosa на Иисус Христос. Същевременно Лъвският портал е съвсем близо до един по-стар портал, датиран от времето на Завръщането от Вавилонския плен - Овчата порта, или порталът, през който са били внасяни жертвените животни в храма. Тоест това е мястото, където Лъвът е преминал през тръненият път на жертвеното животно - Агнеца. Пред тези порти, близо до външните стени е бил убит с камъни и св. Стефан. Затова порталът е известен и под името Порталът на св. Стефан. Този портал е близо до родното място на Пресвета Богородица и до изворите на Витезда.

В Книга на Неемия четем още, че при възстановяването на Йерусалим след Вавилонския плен е отбелязан Портал на рибарите, които предлагат своята продукция на пазара в Йерусалим. С нея може да се свърже "Плаването на "Разсъмване". Също така разбираме за Конската порта, или Портал на Конниците, които са част от воините на Бог. Шаста от "Брий и неговото момче" е конникът, който бяга от своите, за да се пресели в Нарния. Един от избраните конници.

Подобно на повечето крепостни градове Йерусалим може да се сравни с лабиринт, който расте в историята с всяка нова крепостна стена. Описание на лабиринт, с какъвто би могъл да се сравни Йерусалим, срещаме в крепостите и замъците в "Сребърният стол". По-обстоен прочит и по-задълбочено проучване по този въпрос, биха могли да дадат повече резултати в тази посока.

4.2. Стар Завет

Опитите на Джейдис да привлече Дигъри с ябълка в градината в "Племенникът на магьосника" връщат читателите към темата за Първородния грях. А в "Принц Каспиан" Аслан казва на Каспиан X, че е потомък на лорд Адам и лейди Ева и че това е чест, която може да накара всеки просяк да вдигне достойно глава и срам, който може да накара най-великия император да сниши рамене.

Символът на Лъва в "Хрониките на Нарния" се тълкува и като Юда (Синът на Яков), който Яков в смъртта си е видял като лъв.

4.3. Нов Завет

Символът на Лъва се тълкува като Иисус, за когото в Откровението на Йоан Богослов, Гл. 5, се казва, че е Лъвът от Юдовото племе, от Давидовия корен (Откровението на Йоан Богослов 5:5). Разпването на Аслан в името на любовта не е аналог, а алюзия на разпването на Христос. Чрез пропукването на каменната маса е заимстван друг детайл от този важен момент от Библията - съдирането на завесата в храма. В Библията това може да се тълкува като знак - едновременното обединяване и разделяне на Стария свят и Новия свят, на Стария и Новия Завет, както и отцепването на определена част от юдеите, които приемат християнството. Обединяване, защото християните почитат и Стария Завет, и Новия Завет и защото Бог повелява за тях да не бъдат задължителни определени ритуали като обрязването, макар кръщаването да е друг, подобен акт. Христос повелява, че обичайки Господ Бог, служейки Му със сърце и разум, всички са достойни за Него. Новата религия се отцепва от старата - основата им е една, както е едно платното, но с Разпването и Възкресението те вече завинаги ще бъдат разделени. Юдеите не почитат Христа и не приемат Новия Завет. В Нарния това е краят на Ледената епоха на Бялата вещица (на Античността, на матриархата), на жертвоприношенията и изобщо на злото. Масата е мястото, върху което се извършват жертвоприношения, следователно тя понася своята съдба и е унищожена като уред на злото. Фактът, че е служила за злотворство, е причината тя да се разцепи. Край на жертвите. Следва ново време на любов.

4.4. Сюжетите в "Хрониките на Нарния" - алюзия към Кръстоносните походи

Рицарите кръстоносци, които се опитват да освободят Йерусалим от арабите, а по-късно и Константинопол от османците, сякаш са представени имплицитно чрез децата Певънзи. В света на Нарния всичко е идеализирано и приказно. Луси, Едмънд, Питър и Сюзън са помощници на своите приятели от Нарния. Винаги, когато е нужно, те се притичат на помощ, в защита на Нарния и нейните жители. Често попадат в Нарния точно тогава, когато нарнийските жители имат нужда от помощ - срещу телмарините, Бялата вещица или Калормен. За своите заслуги Питър, Луси, Едмънд и Сюзън получават правото да властват в Нарния. Разбира се, Нарния има свой крал, а Аслан е върховният владетел над всички. Управлението на кралете и кралиците в Нарния се осъществява за периоди, в които на самите тях им се управлява (Подобно на владетелите от различните християнски деноминации, които имат свои представителства в Йерусалим). Те управляват отговорно и прогонват злодеите далеч на Север. Но имат и други задължения, в реалния свят, затова често се връщат в училище. Присъствието на Луси, Едмънд, Сюзън и Питър в Нарния е като игра, която прекъсва в определен момент, за да продължи в друг. Така, както обедът, училищните часове или разходките прекъсват децата от постоянните им занимания вкъщи или там, където обичат да са през ваканциите.

4.5. Алюзии към Небесният Йерусалим в "Хрониките на Нарния"

В "Хрониките на Нарния" Арчеланд е родината на Аслан, където управлява неговият баща. Там са поместени същностите на всички държави и континенти, включително на Великобритания - родината на децата Певънзи, Юстас Скруб, Джил, професор Андрю Кетърли, конярът Франк, прислужницата Хелън и на други герои, както Нарния и други приказни земи.

Според английския правопис, нарнийският топоним Archenland може да се тълкува двояко: веднъж, като "Най-старата земя", "Главната Земя", "Първата Земя", като се има предвид основата от старогръцката дума "arch" - "древно, старо, архаично, главно, първо"; и английската дума "land" - "земя", която се използва за означение и на държава, страна, царство, както в повечето езици от германското езиково семейство. Същевременно, като се има предвид и думата "arch" от старолатински и среднолатински, която означава "най-добър/ пръв приятел" и се употребява в английския език, името на родината на Аслан може да се тълкува и като "Царството на най-добрия/ най-стария/ първия приятел".

А Аслан често е алегория за (алюзия към) Иисус Христос, следователно бащата на Аслан е метафора за (алюзия към) Бога-Творец, когото Иисус Христос нарича "Моят Отец" или "Ело(х)им" (едно от имената на Израилския Бог, което в българския превод на Библията например е с двояко значение: "Татко"; "Отче"; "Боже", но води към един и същи смисъл, че Богът Творец е Бащата на Иисус Христос).

Царството Небесно, както е известно, се намира в Небесната Градина Едем, от чиято земя Бог е взел пръст, с която е създал Адам, а после от реброто на Адам е създал Ева. От същата Едемска или още Райска градина Бог прогонва Адам и Ева на Земята, където е човешкият род и понастоящем. Но от някои библейски податки и въобще информация, част от световната култура, чрез посредничеството на различни текстове, свидетелства и развенчани митове (най-общо казано), се подразбира, че тази Земя, която в момента е обитавана от човеците, е нещо като "модел" на мястото, където е Едем. Ние можем да предполагаме това и от запазените свидетелства за казаното от Иисус Христос по отношение на същността на Възкресението. Тоест става въпрос за вид материя от светлина, която е вечна. Телата от тази материя неведнъж са определяни като "нетленно тяло" или "нетленни дрехи" (след Христовото Възкресение) или "вечен храм, който Иисус може да изгради до три дни" (когато Иисус Христос гони търговците от храма). Като се имат предвид възкресенията, които извършва Иисус Христос, докато е сред хората на Земята, и Неговото Възкресение, както и свидетелствата от Библията, можем да говорим за два вида възкресение. Едното възкресение е свързано с укрепване на тялото и връщане на душата в това тяло. Това се случва с Елеазар (Лазар), когото Иисус възкресява в пещерата във Витания. За разлика от шаманските призовавания на душата да се върне в тялото, докато то е здраво (случаи, за каквито свидетелства преданието за Нишанската шаманка от Манджурия), възкресението на Елеазар в тленното му тяло е извършено три дни след смъртта му, когато тялото му е започнало да се разлага и да мирише неприятно. Иисус Христос изцелява тялото и заповядва на Елеазар да се върне в тялото си, да стане и да ходи. В този ключов момент, освен че показва пред свидетелите, че Силата Му е голяма, доказва, че Делата Му са с благословението на Бог и че Същността на Иисус е божествена. Защото никой, освен Творецът, не знае как да дари живот и да възвърне към живот създаденото от Него. Другият вид възкресение е възкресението за Вечен живот, за което е пример Христовото Възкресение. Като за Страшния съд ще бъдат възкресени всички в тленните им тела, подобно на Лазар. Но вечни тела, като тялото на Христос, ще получат единствено онези, на които ще им бъдат опростени греховете. Съвсем метафорично, поради този вид послания, в литературната традиция много често се използва молецът като алегория или метафора за нечестива сила или за самия грях, които "прояждат" духовната одежда на вечния живот. С други думи много души няма да открият своите нетленни тела, поради това, че те са унищожени от греховете много преди Страшния съд.

Освен същността на хората в Арчеланд съществува същността на всяко нещо от Вселената, което е познато или непознато за човеците - планети, природа, същества, държави... Но, разбира се, има и известни разлики между това, което е познато от Земята, и Арчеланд.

Изследователите на Библията например коментират, че в Небесния Йерусалим липсва храм, защото храмът всъщност е свидетелство за присъствието на Небесното царство и на Земята. Между Едем и Небесния Йерусалим има известни разлики, но те несъмнено са част от Небесното царство или Рая. Според свидетелствата там ще се озоват онези, които са праведни или чиито грехове са опростени от Бог. Избраните. Всъщност Йерусалим е нещо като столица на Небесното царство.

Според традицията на северните народи, откъдето Толкин и Луис черпят своето вдъхновение, "Narn" означава вид скръбна поема, епически разказ, като например "Децата на Хурин" от Толкин. "Хрониките на Нарния" дават основание да бъдат тълкувани и през призмата на точно такъв вид устен фолклорен жанр. Но разликата е, че от началото до финала в поредицата на Луис присъства християнството. Печалният финал звучи сякаш успокоително и обнадеждаващо, че нищо не е свършило, а тепърва предстои. И тъй като Иисус казва, че Царството Небесно принадлежи на децата, чрез "Хрониките на Нарния" Луис е изнамерил подходящата формула, за да отправи своето послание за съществуването на вечния живот. Съчетавайки митологичното и приказното, но през призмата на християнската философия. Ето защо във финала героите от поредицата се озовават в Арчеланд или Рая.

А Нарния, макар и попаднала в ръцете на калорменците в другата реалност, в Арчеланд си е съвсем непокътната. По същия начин е непокътнат Небесният Йерусалим, докато неговата земна проекция през вековете е била завладявана, разрушавана и отново съграждана, променяна... Защото Йерусалим предварително е избран, за разлика от човеците например, които тепърва ще бъдат изпитвани... Могъществото и силата на закрилата на Небесния Йерусалим са установени от Бог, но колкото повече вярва човек, толкова повече спомага за правилното разпределение и благотворното влияние на Божествената сила върху земния свят. Ето защо, дори да падат градове, крепости и храмове, вярата е духовната сила, която крепи надеждата за спасение, изцеление и възстановяване. Защото човекът сам по себе си е храм и чрез силата на своята вяра дава възможност много уж разрушени неща, да бъдат наново изградени, сякаш не са били разрушавани. В това е същността на Възкресението. Същото се отнася за душите и телата на човеците. Това е християнското послание, което Луис е втъкал в подплатата на своята поредица.

Ако Рим е мястото, където Бог има "свой представител" в лицето на папата, то Константинопол е мястото, където този вид представителство е заменено чрез идеята за Небесния Йерусалим, който се намира в сърцето и ума на човек, чрез вярата в Бог. Чрез присъствието на Бог в духа и тялото на човек, доколкото е допуснат от самия човек. А Земният Йерусалим е част от същността на Небесния Йерусалим, негова проекция на Земята. Йерусалим е Невестата, чиито сватбени обувки са едновременно червени и сини - в различните преводи на Св. Писание (Алмалех 2004: 41-43), за да създадат представата за пурпурния царски цвят от своето смесване. Място, където връзката между Небето и Земята по отношение на Божественото е най-осезаема. Място, с което са свързани всички други места, където е имало намеса на Божията сила и свидетелства за Чудесата. И ако всички те са важни портали, то Йерусалим е централният. Утвърден и засвидетелстван от трите аврамически религии.

Заключение

Видно е, че въз основа на значителен брой анализи, сравнения, интерпретации и тълкувания, на базата на позовавания на различни авторитетни източници, могат да бъдат направени различни изводи за устройството, същността и функциите на света на Нарния от "Хрониките на Нарния" на К. С. Луис. Което е солидно доказателство, че с настоящия текст темата "Нарния като алюзия към три свещени града (Константинопол, Рим и Йерусалим)" не се изчерпва, а начева и разширява рамките на изследователското поле не само в сферата на фантастиката, но и в световната литература, поради факта, че в архитектониката на всяка фентъзи творба присъстват множество детайли - "отломъци" от вече съществуващи текстове. Разбира се, това поставя жанра "фентъзи" на границата между модерността и постмодерността, провокирайки към размисъл как литературата отразява всяка епоха от развитието на света. Неслучайно високоразвитите цивилизации, които са изчезвали внезапно от лицето на Земята, могат да се разпознаят в Нарния. Ако археолозите и лингвистите, които са затруднени днес от накъсаните пасажи в парчетата от керамични, каменни, дървени и пергаментни находки, съберат всички тези отломки, то би се получила една калейдоскопична история от множество сюжети, каквито са "Хрониките на Нарния".

Присъствието на универсалния символ на Лъва и близостта на пустинята навеждат и на мисълта за библейския образ на Ниневия, чийто порти са пазени от огромни лъвове. Ниневия, която била толкова скъпа на Бога, че Той направил така, че Йона да бъде погълнат от огромна риба, поради нежеланието си да отиде да предупреди жителите ѝ да се покаят. Но Лъвът е само една алюзия - метафора, препратка, отключваща различни пътища за тълкуване на текста. Въпреки това, както проследява и доказва настоящият текст, Нарния като същност е най-близка до Златния век, в който хора и животни са живеели в хармония, до Лабиринта. А оттам, чрез боговете и митологичните същества, темите за християнството и различните препратки под формата на структури, съоръжения, форми, фигури и предмети до Константинопол, Рим и Йерусалим.

Свързвайки своята творба с произведенията на Древните мъдреци и свещените писания, Луис полага Нарния между съвремието и вечността.

БЕЛЕЖКИ

1. Терминът "утопия" е на Томас Мор. От гръцкото "не" и "място", "нереално място". В своята сатира той противопоставя островната държава Утопия, където всичко е идеално, на реално съществуващата държава. Държавата-остров Утопия и Атлантида на Платон са почти идентични. Според много съвременни критици чрез описанието на Атлантида Платон всъщност е описал първата държава Утопия. И това щеше да бъде вярно, ако загадката за Атлантида беше разбулена и ако беше доказано, че Атлантида не е съществувала, или поне не е била толкова идеална държава. В този смисъл Нарния е един "нереален идеален свят". Вж. Мор (1997: 227, бел. 2.). [обратно]

2. Във философията понятието "утопия" се употребява с малко по-различно значение от вид литературен жанр, особено след въвеждането на понятието "хетеротопия" (като понятие, противоположно на утопията, но съвсем не и идентично на понятието за действителност, а по-скоро като друг вид утопия) от Мишел Фуко. [обратно]

3. В своята книга "Изгубените еднорози на революцията" Николчина обяснява, че Фуко в имал предвид хетеротопията като "ефективно отиграна утопия" и доказва, че хетеротопията, въведена от него, дава възможност да се обяснят резултатите от протичането на различни процеси - в литературата и в действителността (Николчина 2012: 19). [обратно]

4. Златният век се споменава в съчиненията на Хезиод (Дела и дни), Платон (Диалози), Аристотел (Атинска полития), Вергилий (Енеида) и Овидий (Метаморфози). [обратно]

5. Думата е от елфически произход. Означава "разказ", "предание" - Кристофър Толкин в "Съставянето на текста" (Толкин 2007: 277-284); Пол Форд пише, че Луис се е натъкнал на името Нарния в стари римски анали. Имало няколко страни (области) и градове, известни под това име (Форд 2008: 363-364). В Раздел "Приказки" Форд (2008: 417) уточнява, че Луис много ценял разказвачеството. То било характерно за Нарния и Калормен. Децата от ранна възраст били обучавани на това изкуство. Следователно може да се направи извод, че връзката на произведението с Разказа и Преданието е в няколко от нивата на тълкуване, заложени в "Хрониките на Нарния". [обратно]

6. Приказките на Беатрикс Потър са сред любимите четива на К. С. Луис. [обратно]

7. Според Августин Блажени Божият град се намира на Земята. Неговите жители са всички хора, които вярват в Бога и са добродетелни, макар да живеят сред невярващи. Позитивното и полезното трябва да се запази, за да послужи, а лошото и нечистото да се отхвърли. [обратно]

8. "Според принципа на йерархията, чиито корени откриваме едновременно в библейското и гръцкото философско мислене (авторът се е позовал на Аристотел "За душата", б.м., Г.З.), има възходящ ред на благородството на различните създания взависимост от техния начин на съществуване. Превъзходството на децата като синове на Адам и дъщери на Ева и като хора; разграничението между Говорещите зверове и безсловесните зверове; важността на законната власт и признаването ѝ с чест, покорство и вежливост - всички тези елементи в "Хрониките на Нарния" ни позволяват да зърнем една вселена, построена в съгласие с принципите на йерархията. В "Лъвът, Вещицата и дрешникът" въпросът за човешкото наследство е поставен пред децата три пъти: първо, при срещата на Тумнус и Луси; второ, когато Едмънд се натъква на Бялата вещица; и накрая, при запознанството им с госпожа Бобър." (Форд 2008: 281). [обратно]

9. Неслучайно Дантевият Ад има формата на фуния. [обратно]

10. Според Менсес Крит е имал кръгла форма, подобна на чертежите на Лабиринт, в центъра на който е бил разположен по-късно избухналият вулкан Тера, отделен с няколко водни ивици (канали), които имали формата на окръжности (Менсес 2013: 412). [обратно]

11. Това е понятието, което използва Г. Бакалов за съоръжението хиподрум (Бакалов 2006: 179). [обратно]

12. Според Пол Форд (2008: 493) името на този бог е производно на "tash" или "tach" - "леке" на шотландски. Но в звукописа на името на този бог има гръцко звучене на Таш(ос) - едно от диалектните произношения на Танатос - бога на смъртта. Противоположни на това име са (А)танасий - "(Без)смъртен" и Анастасий - "Възкръснал". Погледнато през тази оптика, Таш е бог на Смъртта, което отговаря и на описанието, дадено от Луис, за жертвоприношенията. Следователно калорменците, които се покланят на този бог и които назовават своята столица Ташбаан, са причинители на смърт. Това се случва и в "Последната битка". [обратно]

13. Из "Посланията на Ап. Павел". [обратно]

14. Дуализмът и други характеристики, считани за еретически. [обратно]

15. Много oт критиците на творчеството на Луис твърдят, че въпреки че е западен човек, неговите изводи по определени въпроси се доближават до възгледите в православието (Уеър 2011: 129). [обратно]

16. Иисус Христос казва, че Царството небесно принадлежи на децата. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Библия 1995: Библия, Сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. София: Св. Синод на Българската православна църква, 1995.

Августин 2005: Августин Блажени. За Божия град. Том 1. София: Захарий Стоянов, 2005.

Августин 2008: Августин Блажени. За Божия град. Том 2. София: Захарий Стоянoв, 2008.

Алмалех 2004: Алмалех, Мони. Новият Рай - Небесният/ Новият Ерусалим. "Старият" [шеол] и "новият" ад [гей-(х)ином]. // Съпоставително езикознание, 2004, № 1.

Бакалов 2006: Бакалов. Георги. Византия. Лекционен курс. София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006.

Барсело, Тачева, Делев 1992: Педро Барсело, Маргарита Тачева, Петър Делев. История на древните общества. Благоевград: ЮЗУ "Неофит Рилски"; София: УИ "Св. Климент Охридски", 1992.

Богданов 2007: Богданов, Богдан. Литература на елинизма. Четвърто, електронно издание. София: НБУ, 2007 <http://www.bogdanbogdanov.net/pdf/9.pdf> (05.02.2021).

Витгенщайн 1988: Витгенщайн, Лудвиг. Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1988.

Григориев 1998: Григориев, Владимир. Религиите по света. София: Хемус, 1998.

Дерида 1998: Дерида, Жан. Писмеността и различието. София: Наука и изкуство, 1998.

Исаева 1972: Исаева, Магдалена. Лабиринтът на Минотавъра. // Космос, 1972, кн. 5.

Камбъл 2003: Камбъл, Джозузеф. Маските на Бога. Том 1: Първобитна митология. София: Рива, 2003.

Камбъл 2006: Камбъл, Джоузеф. Маските на Бога. Том 3: Западна митология. София: Рива, 2006.

Камбъл 2007: Камбъл, Джоузеф. Маските на Бога. Том 4: Творческа митология. София: Рива, 2007.

Ковачев 2004: Ковачев, Огнян. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. София: Еднорог, 2007.

Купер 1995: Купер, Джеймс. Энциклопедия символов. Книга ІV. Москва: Ассоциация духовного единения "Золотой век", 1995.

Луис 2006: Луис, Клайв Степълс. Четири пъти любов. София: Нов човек, 2006.

Луис 2009: Луис, Клайв Степълс. Космическа трилогия. Том 1-3. София: Сиела, 2009.

Менсес 2013: Менсес, Гавин. Изгубената империя Атлантида. София: Сиела, 2013.

Михайлов 2007: Михайлов, Калин. Християнство и идентичност. София: Нов човек, 2007.

Мор 1970: Мор, Томас. Утопия. София: Партиздат, 2007.

Николчина 2012: Николчина, Миглена. Изгубените еднорози на революцията. София: Литературен вестник, 2012.

Пенков 2008: Пенков, Димитър. Античната теология на Сократ, Платон и Аристотел. София: СУ "Св. Климент Охридски", 2008.

Предание 1994: Предание за Нишанската шаманка. Прев. Светла Къртева. София: Шамбала, 1994.

Толкин 2001: Толкин, Джон Роналд Руел. Властелинът на пръстените. София: Бард, 2001.

Толкин 2007: Толкин, Джон Роналд Руел. Децата на Хурин. София: Бард, 2007.

Толкин 2010: Толкин, Джон Роналд Руел. Силмарилион. София: Бард, 2010.

Томов 2012: Томов, Тома. Византия - позната и непозната. София: НБУ, 2012.

Уеър 2011: Митрополит Калистос Уеър. Господ според Отците на църквата. К. С. Луис и Източното християнство. // Християнство и култура, 2011, № 1.

Форд 2008: Форд, Пол. Нарния. Пътеводител. Магическия свят на хрониките на Нарния. София: Бард, 2008.

Фрейзър 1984: Фрейзър, Джеймс. Златната клонка. София: Издателство на Отечествения фронт, 1984.

Хаджикосев 2010: Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература. Част 6. София: Сиела, 2010.

Шаму 1979: Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София: Български художник, 1979.

Foucault 1984: Foucault, Michel. Of Other Spaces (1967), Heterotopias <https://foucault.info/documents/heterotopia/foucault.heteroTopia.en> (05.02.2021).

Lewis, Lewis 2010: Lewis, Clive Staples, Lewis, Warren Hamilton. Boxen: Childhood Chronicles Before Narnia. Introduced by David Gresham. Harper Collins, 2010.

Ruland, Bradbury 1991: Ruland, Richard, Bradbury, Malcolm. From Puritanism to Postmodernism. New York: Penguin Books, 1991.

Turnbull 2004: Turnbull, Stephen. The Walls of Constantinople AD 324-1453. Fortress. Illustrated by Petter Dennis. Oxford: Osprey Publishing, 2004.

© Гергана Златкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2021, № 2 (255)