ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Гатя Симеонова

web | Групи българско население...

Моите научни занимания с етнографските групи имат дълга и изпълнена с множество поврати история. Началото им датира от 1974 година, когато избрах за район на етнографските проучвания Русенско. Въпреки че съм родена и расла в този край, не бях запозната с факта, че там живеят две основни групи българско население - балканджии и хърцои (ерлии). Впрочем разликите, доколкото се бяха запазили в паметта и в практиката, се установяваха само при целенасочено научно изследване. Етнографските групи обаче не бяха темата на моята дисертация. Те бяха споменати в качеството им на фактор при усвояването на градското влияние. На този етап единственият резултат от етнографското проучване беше статията "Характеристика на основните етнографски групи в Русенско".

Самостоятелните мои занимания по темата "етнографски групи" започнаха в края на 1978 и началото на 1979 г. след защитата на дисертационния ми труд. Подтик за това ми даде проведеният по това време в Етнографския институт с музей при БАН Теоретико-методологичен семинар, посветен на етнографските различия на българите. Обширното изложение, което подготвих за семинара, по-късно прерасна в студията "Преглед на проучванията върху етнографските групи". По този начин постигнах библиографска осведоменост за състоянието на проучванията до края на 70-те години на ХХ век. Трупаните в продължение на повече от век (от средата на ХІХ почти до последните десетилетия на ХХ век) материали и мнения по въпроса ми послужиха като основа, за да изкажа някои предположения относно същността на явлението "етнографска група", да изтъкна факта, че не всяка назована общност от българи е етнографска група, да наблегна върху необходимостта да се прави разлика между етнографска област и етнографска група и да не се поставя знак на равенство между колективния субект и обитаваната от него наименувана територия. В доклади на Националните етнографски конференции (в Благоевград и Габрово) засегнах въпросите за съзнанието и самосъзнанието на групите и връзката им с етническото самосъзнание, за названията и самоназванията на групите, както и за авторските названия и тяхното вторично въздействие върху членението на българското население. Особен интерес за мене представляваше и ролята на етнографските групи в създаването и поддържането на българското културно многообразие. Плод на тези умувания са няколкото статии с теоретична насоченост, изградени върху публикуван вече емпиричен материал, които в продължение на години залежаваха в "Българска етнография". Без да бъде табуизирана, темата беше съзнателно премълчавана по неизвестни за мене причини. След 9-годишно чакане в нашето списание се появи "Групи българско население и етнографски групи", а години по-късно, и то в периодично издание, което няма нищо общо с ЕИМ, излезе статията "Етнографските групи и тяхната връзка с единството и многообразието на българската народна култура".

Издателските неволи станаха причина за дълго да престана да пиша за етнографски групи. Продължих обаче да събирам библиография, а в етнографските си проучвания винаги съм се стремяла да представям носителя на културата чрез неговата групова принадлежност. В тази връзка добавям статии и студии (някои от които неиздадени) като потвърждение на несекващия ми интерес към темата.

Завършекът на тези 40-годишни усилия се свежда до опита ми да допълня библиографията за групите българско (и отчасти с небългарско самосъзнание) население. Убедена съм, че тази библиография е непълна, че тя би могла и може да бъде допълнена, но моите сили стигат дотук. Същото може да се каже и за Азбучника. В този ръкопис съм събрала целия си натрупан и осмислен опит по споменатата тема с мисълта, че в науката не е особено резултатно винаги да се започва от самото начало, а трябва да се надгражда. Без да възприемам скромните си и непълни натрупвания като принос, бих искала да ги споделя с онези мои духовни наследници, които биха се посветили на главоболната и трудоемка проблематика, насочена изцяло към българските етнографски групи - отмрели, отмиращи, настоящи, зараждащи се и бъдещи.

ЛИТЕРАТУРА

Симеонова 1978: Симеонова, Гатя. Характеристика на основните етнографски групи в Русенско. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 25-37.

Симеонова 1980: Симеонова, Гатя. Етническо самосъзнание - самосъзнание за принадлежност към етнографската група (Доклад, изнесен на Националната конференция на българските етнографи в Благоевград, непубликуван). Благоевград, 1980.

Симеонова 1983: Симеонова, Гатя. Историко-демографска и икономическа характеристика на населението от Родопската област. // Съвременни етнокултурни процеси в Родопската област (християни и българомохамедани - сунити и шиити, католици-унияти, протестанти, арнаути, франгаджии - българи християни от Средните Родопи, граждането - чиновници от Стара България, валичане - хора от Пазарджишко, заселени в Ракитово, бежанци - македонци, малазианци/малазенци, тракийци=маджири, маджури). Ръкопис, 1983, с. 4-11.

Симеонова 1987: Симеонова, Гатя. Групи българско население и етнографски групи. // Българска етнография, 1987, № 3, 55-63.

Симеонова 1988: Симеонова, Гатя. Преглед на проучванията върху етнографските групи. // Пета национална конференция на българските етнографи. Габрово, 1988, с. 201-232.

Симеонова 1993: Симеонова, Гатя. Етнографските групи и тяхната връзка с единството и многообразието на българската народна култура. // Етнология, 1993, № 1, с. 139-152.

Симеонова 1997: Симеонова, Гатя. Относно някои особености на урбанизацията в Родопската област. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 69-78.

Симеонова 2010: Симеонова, Гатя. Научно разследване относно изследователския обект "Дропла". // Известия на българските архиви. Том 99. София, 2010, с. 3-31.

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2015
Гатя Симеонова. Групи българско население и етнографски групи. Варна: LiterNet, 2015