ПОСЛЕСЛОВ

Гатя Симеонова

web | Групи българско население...

Да се изследват българските етнографски групи в тяхната историческа и географска всеобхватност при сегашното състояние на тяхната проученост, е непосилна задача, но това не би могло да се разбере от млад човек, който тепърва тръгва по пътя на науката. След 40-годишни научни главоблъсканици вече съм убедена, че задачата е трудна, но изпълнима, при положение че е единствената научна задача в професионалната реализация на учения. Тя изисква много време и усилия, както и навлизането в неразработени насоки на етнографската наука. С други думи, изисква всеотдайност. При това отново без гарантиран завършек и признание за принос.

Липсата на задълбочени проучвания по историческа етнография и историческа демография е причина за неясноти при определянето на произхода и името на една или друга от описаните вече етнографски групи. Опитите за обвързване на тяхното потекло или име с тракийски, славянски или прабългарски племена, населявали нашите земи, има характер на предположения. Не че подобна връзка е невъзможна, но тя не е доказана. Не знаем нищо за времевата устойчивост на групите. Възможно ли е подобна общност да просъществува хилядолетия? Каква е взаимозависимостта между общността и населяваната от нея територия, отразена в наименуванието? Дали наличието на едно и също име, открито в различни географски точки, се дължи на разселване, което води до разпръскване на групата и множене на нейното название или името странства във времето без групата си и се възприема от изначално необвързани с него носители. Или пък името на новозаселени обитатели възпроизвежда названието на обезлюдената завладяна територия?

Вероятно един коректен научен поглед в дълбочина би показал, че групирането и отпадането на предходни групирания е постоянен процес. Подсказват го дори емпиричните материали от ХІХ век насам. Групи възникват, групи отмират. Вторачването в описаните от ХІХ и началото на ХХ век групи и честата интерпретация на материали, свързани с тях, удължава техния живот ако не в обществената и културна практика, то в паметта. Науката, а и туристическата индустрия, която в търсене на примамки се насочва към някои типични за дадена общност/област традиционни форми на култура, осигуряват "дълговечност" на някои названия (шопи, торлаци, вайковци). Това има своята полезна научна или развлекателна страна, но прекаленото подчертаване на особеностите на дадена група може да има и отрицателен резултат (опити за етническо обособяване, вдъхновени отвън).

Проучването на отделната група е вид научна абстракция. Абсолютизирането на придобитите по такъв начин знания е неправомерно, защото явлението "група" би могло да се появи единствено при наличието от общност от най-малко две съставни части на едно цяло. Етнографските групи възникват там, където има отграничаване при осъзнато различие, но в обсега на по-обемната общност, каквато по същество е етносът. Всяко друго групиране е плод на външни класификации и авторско наименуване. В този смисъл е добре едно проучване на етнографските групи да даде отговор на въпроса на кой етап от проучването кои групи са регистрирани, как съжителстват те, докога продължава тяхното разграничаване, какви са етапите на отпадането му и какво следва - заличаване на всякакви културни различия или нови групи? Макар и съвсем бегло споменати, някои тенденции сочат, че не само миналото, но и съвременността ражда групи от типа "етнографски", но техните идентификационни белези са различни. Докато при традиционните етнографски групи белезите на разграничаването са очевидни чрез средствата на традиционната култура и имат в много случаи ясен териториален обсег, в съвременността членението на българите не е нито на териториален, нито на видимо изразен със средствата на материалната култура принцип. Групиранията са по възраст, по интереси, по зависимости, по възможности за ползването на определени средства за общуване и т.н. Като локализация тези групи са дисперсни, а като продължителност на съществуване може би ще се окаже, че са мимолетни и подвластни на преходни ситуации. Без тяхното познаване обаче, което ще рече без описание на съвременното състояние относно вътрешното членение на българите в обсега на българската етническа общност, няма да се постигне необходимата научна насоченост на изследванията за етнографските групи у нас.

Изследванията от края на ХХ и първите десетилетия на ХХІ век, както показва обогатената (но вероятно непълна) библиография, свидетелстват, че научният интерес към етнографските групи от нашето минало е умерен. Слабо са проучени и новите форми на членение. Засилен е интересът към българите в чужбина, без обаче да се засяга въпросът за етнографското членение на емигрантската общност по регионален произход, по принадлежност към различни миграционни вълни, каквито примери има според емпирични изследвания при бесарабските българи. Не се изследват отношенията между старата, новата и най-новата българска емиграция в Европа, Америка, Австралия. Там също има отграничаване - хронологично и в културен план.

Създава се впечатление за засилен интерес от страна на етнолозите към общностите на български граждани с исторически неуточнена спрямо българското потекло етническа идентификация (гагаузи, каракачани, власи), както и към чуждите етнически групи (турци, татари, евреи, арменци, руснаци). Това очевидно е продиктувано от моментната демографска ситуация с активни миграционни нагласи и от целенасочените опити за преосмисляне на идентификацията с цел обществени облаги.

Текстът на ръкописа "Групи българско население и етнографски групи", който се състои от публикувани, въведени в научно обръщение, но слабо познати и малко цитирани текстове, както и от библиография и списък на представените по азбучен ред назовани групи, има за цел да съхрани натрупванията на авторката във вид, който би могъл да се използва в по-сетнешни проучвания по темата, ако тя събуди нечий изследователски интерес.

22 септември 2014
Ден на Независимостта на България
София-Русе

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2015
Гатя Симеонова. Групи българско население и етнографски групи. Варна: LiterNet, 2015