БИБЛИОГРАФИЯ

Гатя Симеонова

web | Групи българско население...

Българи

А

Албания и албанските идентичности. Сборник. София, 2000.

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 1-43.

Алексиев, Божидар. Балкански употреби на идеята за прогреса в дискурси и представи за "другите". // Български фолклор, 2005, № 1, с. 22-29.

Алексиев, В. Малоазийските българи. // Славянска беседа, 1940, № 4, с. 182-195.

Алтънов, Иван. Междусъюзнишка Тракия. София, 1921.

Алтънов, Иван. България и тракийският въпрос пред конференцията в Лозана. // Македонски преглед, 1926, № 1, с. 77-106.

Анастасова, Екатерина. Старообредците в България. Мит. История. Идентичност. София, 1998.

Анастасова, Екатерина. Международна научна дискусия "Еркечки Великден", Поморие, 2006. // Български фолклор, 2007, № 4, с. 119-120.

Ангелов, Ангел, Илков, Ани. Културната ситуация на бежанския социум в град София (По спомени от 80-те години). // Български фолклор, 1994, № 4, с. 3-13.

Ангелова, Милица. Хърцоите в Разград и Разградско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7, с. 120-180.

Антонов, Стоян. Когато Балканът се премества: За модернизацията в Черешово - едно балканджийско село в Разградско. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 32-38.

Антова, Светлана. Реалии на социалистическото всекидневие: житейски разкази на българите в Словакия. // Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на впекидневната култура. София, 2003, с. 217-223.

Антова, Светлана. Миграция на българите в Кипър и трансродителството. // Българска етнология, 2013, № 3, с. 353-368.

Арнаудов, Михаил. Северна Добруджа. Етнографски наблюдения и народни песни. // СбНУ. Том ХХХV. София, 1923

Арнаудов, Михаил. Селимински. Живот, дело, идеи. 1799-1867. София, 1938.

Артемьев, А. Списки населенниых мест Российской империи. Бессарабская губерния. Санкт Петербург, 1861.

Асенов, Илия. Българчетата в Куба. // Славяни, 1980, № 7, с. 40.

Асимилаторската политика на турските завоеватели. Сборник от документи за помохамеданчвания и потурчвания ХV-ХІХ век. Съст. Петър Петров. София, 1962.

Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите. Том 2. София, 1992.

Атанасов, Петър. Българи в Приазовието. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 389-408.

Атанасова, Катя. Обредната роля и значението на трапезата в коледните празници на българи и ръмънци. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Том 3. София, 1994, с. 48-79.

Атлас болгарских говоров в СССР. Вступительные статьи. Коментарии к картам (Под редакцией проф. С. Б. Бернштейна). Москва, 1958.

Аянов 1938: Аянов, Георги п. Странджа - етнографски, географски и исторически проучвания. София, 1938.

Аянов 2013: Аянов, Георги п. Странджа - етнографски, географски и исторически проучвания. // Родопски старини, 27.08.2013 <http://www.rodopskistarini.com/2013/08/1938.html> (22.03.2015).

Б

Байкушев, Кр. Доклад до Н.Ц.В. Фердинанд I-й Българский княз по една научна екскурзия в Македония. Пловдив, 1900.

Бакалов, Ганчо. Вести от Магдебург. // Славяни, 1980, № 7, с. 40.

Балабанова, Елисавета. Мотивът "Ибрахимова жертва" у българите мохамедани в областта на Горен Рупчос, Средните Родопи. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 1. София, 2000, с. 89-92.

Теодоров-Балан, Александър. България в Югозападно Моравско по И. фон Хан в 1858. София, 1917.

Баликси, Асен. Европа и българомохамеданите. // Българска етнология, 1997, № 1-2, с. 122-125.

Балканската миграционна култура: исторически и съвременни примери от България и Македония. Съст. Петко Христов. София, 2010.

Балкански, Тодор. Трансилванските (Седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии. Велико Търново, 1996.

Банатските българи. // Вечерна поща, № 605, 12 март 1903.

Банатските българи. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. (Банатските българи из Княжеството). София, 2002.

Барова, Вихра. Социална стратификация и младежки субкултури след 1989 година. // Българска етнология, 2011, кн. 1, с. 5-29.

Барова, Вихра. В "семейството" на различните. Субкултурни идентичности - стилове, идеологии, предразсъдици. // Българска етнология, 2012, № 3-4, с. 72-93.

Басанович, И. Материали за санитарната етнография на България. І. Ломски окръг. // СбНУ. Том V. София, 1891, с. 3-186.

Батюшков, П. Бессарабия. Историческое описание. Санкт Петербург, 1892.

Бежанци из Одринско. // Вечерна поща, № 699, 24 юни 1903.

Бежанци из Одринско. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002.

Бежанците. // Зорница, № 43, 23 октомври 1903.

Бежанците. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 48-49.

Бендерев, Анастас. Военная география и статистика Македонии и соседних с нею областей Балканского полуострова. Санкт Петербург, 1890. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 333-336.

Беновска, Милена. Кръгът като символ в Северозападна България. // Български фолклор, 1980, № 3, с. 75-82.

Беновска, Милена. Същност и исторически измерения на обреда Герман. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981, с. 235-255.

Беновска, Милена. За специфичното в системата от представи на българина за света. // Фолклор и история. София, 1982, с. 171-178.

Берберова, Саша. Да запазим българските традиции. // Славяни, 1977, № 1 (януари), с. 44-45.

Берберска, Ангелина. Говорът на село Ошане (Белоградчишко). // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7.

Берг, Л. Бессарабия. Петроград, 1918.

Берг, Л. Население Бессарабии. Этногафический состав и численость. Петроград, 1923.

Бернар, Роже. Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български. // Български език, 1962, № 6, с. 534-537.

Бернштейн, С. Б., Бунина, И. К. Предварительный отчет о диалектологической экспедиции в болгарские села Молдовской ССР и Измаильской области УССР. // Ученые записки Института славяноведения АНСССР. Том 1. Москва, 1949, с. 395-396.

Бернштейн, С. Б. Страница болгарской имиграции во время русско-турецкой войны 1828-1829 гг. // Ученые записки Института славяноведения АНСССР. Москва, 1949.

Бернштейн, С. Б. Отчет о диалектической поездке в болгарские села Молвадской ССР и Измаильской области УССР летом 1947. // Ученые записки Института славяноведения. Том 1. Москва, 1949, с. 387-391.

Бесарабските българи в постсъветското пространство. Култура, политика, идентичност. Съст. Женя Пимпирева. София, 2012.

Благоев, Горан, Кръстева-Благоева, Евгения. Идентичност и религия. Българските мюсюлмани. // Българска етнология, 2003, № 1, с. 44-54.

Благоев, Горан. Курбанът в традициите на българите мюсюлмани. София, 2004.

Блъсков, Илия. Гребенци. // Градинка, 1875, № 3, с. 2-5.

Блъсков, Илия. Българите в Банат. // Въсток, год. II, № 1, 1 януари 1874.

Блъсков, Илия. Българите в Банат. // Извори за българската етнография. Том 1: Из българския възрожденски печат. София, 1992, с. 177-179.

Богоров, Иван. Няколко деня разходка по българските места. Букурещ, 1868.

Боев, Петър. Произход на капанците и хърцоите по антропологични данни. // Българска етнография, 1984, № 3, с. 36-40.

Бойчев, Б. Вторично ударение на говора в с. Голица, Поморийско. // Български език, 1971, № 2-3.

Бойчев, Б. Еркечкият диалект в проучванията на Любомир Милетич и днешното състояние на говора (С оглед на някои фонетични особености). // Български език, № 1, 1984, 47-51.

Бокова, Ирена. Личностна идентификация и фолклор. // Български фолклор, 1993, № 1, с. 15-21.

Бонева, Таня. Власт и идентичност на Балканите (Предварителни бележки). // Анамнеза, год. I, 2006, кн. 1 <http://anamnesis.info/brio1/boneva.htm> (22.02.2015).

Бончева, Цветана. Към проблема за целибата при българските католици от Пловдивско през първата половина от ХХ век (По материали от с. Генерал Николаево). // Етнографски проблеми на народната култура. Том 6. София, 2000, с. 124-163.

Бончева, Цветана. Жизненият цикъл при българите-католици от Пловдивско между традицията и модерността. // Жизненият цикъл. София, 2000, с. 74-81.

Бончева, Цветана. Брачни забрани при българите-католици през първата половина на ХХ век. // Българска етнология, 2003, № 1, с. 26-43.

Бончева, Цветана. Брак и семейство при българите католици в Пловдивско през първата половина на ХХ век. София, 2005.

Борисова, Веска. Трета научна конференция "Народна култура на балканджиите". // Българска етнография, 1993, № 5-6, с. 171-173.

Ботик, Ян. Българите в аржентинската провинция Чако. // Българска етнология, 1995, № 4, с. 40-52.

Бочков, Пламен. Към въпроса за единството на българския фолклорен епос за юнаци (По материали на ислямизираното в миналото българско население в Разградско). // Български фолклор, 1987, № 2, с. 58-63.

Бошнакова, Милкана. Солунските българи в навечерието на Балканската война (Спомени на Георги Божков). // Българска етнология, 2003, № 2-3, с. 175-191.

Бояджиева, Йорданка. Кюстендилските полчани и техният говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7, с. 181-330.

Бояджиева, Стоянка. Из фолклора на българите-мохамедани: разкази и легенди за Хъзър. // Български фолклор, 1992, № 2, с. 42-51.

Бояджиева, Стоянка, Петкова, Светла. Ден за почитане на мъртвите при българите-мюсюлмани в Тетевенско. // Български фолклор, 2003, № 2-3, с. 43-69.

Бояджиева, Стоянка. Тържества в Ивайловградския край. (Конференция, организирана в Ивайловград от Тракийския научен институт в София по повод на 80-годишнината от преселението на малоазийските българи). // Български фолклор, 1994, № 6, с. 99-100.

Браянов, Т. Българи, бежанци от Тракия. Населени места с бежанци от Тракия по окръзи и наименуванията на селищата, откъдето са дошли бежанците. // Известия на Тракийския научен институт. София, 1970, № 2, с. 207-237.

Брунбауер, Улф. Мюсюлмански и християнски домакинства в Родопите от втората половина на ХІХ до първата половина на ХХ век. // Българска етнология, 1999, № 1-2, с. 44-69.

Бурмов, Тодор. Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите. // Български книжици, 1861, № 15, с. 17-23.

Бутович, В. Н. Материалы для этнографической карты Бессарабской губернии. Кишенев, 1916.

Българите в Румъния през ХVІІ-ХХ век. Документи и материали. София, 1994.

Българите в Северното Причерноморие. Том 6. В. Търново, 1997.

Българските емигранти в Северна Канада. // Търговски вестник, № 38, 11 април 1912.

Българските емигранти в Северна Канада. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 118.

Български фолклор от Северното Приазовие. Съст. Оксана Червенко. Бердянск, 2012.

Бързинска, Мария. Македонските студенти в България и българският паспорт: прагматизъм срещу емоции. // Български фолклор, 2009, № 2, с. 70-82.

Бъчваров, Стефан, Бъчваров, Иван. Възникване и разпространение на гурбетчийското градинарство на север от река Дунав. // Българска етнография, 1984, № 2, с. 19-26.

В

Вазов, Иван. Събрани съчинения. Том 12. София, 1977, с. 27-35.

Вайганд, Густав. Етнография на Македония. Лайпциг, 1924.

Вакарелски, Христо. Бит и език на тракийските и малоазийските българи. Том 1. София, 1935.

Вакарелски, Христо. Бит и език на тракийските и малоазийските българи. Том 1. Част 2. София, 1936.

Вакарелски, Христо. Няколко културни и езикови граници в България. // Известия на Българското географско дружество (ИБГД). Том 2. София, 1935, с. 58-100.

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, 236-257.

Вакарелски, Христо. Битовата веществена култура в Добруджа и промените в нея през последните десетилетия. // Комплексна научна Добруджанска експедиция през 1954 година. София. 1956, с. 19-55.

Вакарелски, Христо. Веществената народна култура в Странджанската област. // Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 година. София. 1957, с. 207-256.

Вакарелски, Христо. Кратки бележки по етнографията на българите. // Танцова самодейност, 1959, № 9, с. 1-29.

Васева, Валентина. "Мария Радна" - поклонническо място на банатските българи. // Етнографски проблеми на народната култура. Том 6. София, 2000, с. 71-123.

Васева, Валентина. Погребения на видни политици и общественици с бесарабски произход. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 56-65.

Васева, Валентина. Нощни бдения за мъртвец при българите в Румъния. // Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на Регионален етнографски музей - Пловдив. Том 6. Пловдив, 2011, с. 142-148.

Василева, Бойка. Бежанският въпрос и миграционните процеси в България (1944-1949). // Векове, 1980, № 1, с. 47-57.

Василева, Дария. Интелигенцията в големия град (Сопараджие: от "со пари" - название за българската интелигенция от Македония, която търси облаги в Княжеството). Цит. по: Славяни, бр. 110, 16 април 1985.

Василева, Дария, Касабова, Анелия. Тракиецът и неговият свят. // Българска етнография, 1996, № 1, с. 116-121.

Василева, Маргарита. Демографски процеси в Добруджа от края на ХІV до 40-те години на ХХ век. // Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, 1974, с. 9-21.

Василева, Маргарита. Характер и развитие на обичайната система в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 166-171.

Ватев, Ст. Български типове в антропологическо отношение. // Сборник в чест на професор Анастас Иширков. София, 1933, с. 139-147.

Ватев, Ст. Народни песни от Софийско. // СбНУ. Том XLIII. София, 1942, с. 593.

Велева, Мария. Двупрестилчената носия. София, 1963.

Велики, Константин. Ролята на българската емиграция в Румъния за културното възраждане на българите през периода 1800-1840 година. // Славянска филология. Материали за V Международен конгрес на славистите. Том 5. София, 1963.

Величков, Кирил. Доброволци на свободата. София, 1965.

Величков, Стефан. При българите в Милано. // Славяни, 1980, № 6, с. 43.

Велчева, Надя. Родопчанката. Щрихи от етносоциалния и етнопсихологическия й портрет. София, 1994.

Велчева, Надя. Народ без граници. Българския идентитет. Историко-етнографски очерк. София, 2000.

Велчева, Надя. Народ без граници. Българския идентитет. Историко-етнографски очерк. София, 2007.

Велчева, Надя. Преход и динамика на етническите процеси. София, 2009.

Велянов, Васил. Патриаршеско благословение на Акронската и Нюйоркската епархии, София, 1981.

Венедикова, Катерина. Българите в Мала Азия от древността до наши дни. София, 1998.

Венелин, Юрий. Древние и нынешние Болгаре в политическом, народопосном, историческом и религиозном их отношение к Россиянам. Историко-критические изыскания. Москва, 1829.

Венелин, Ю. Избрани съчинения. Пловдив, 1938, с. 32-37, 44-45.

Венелин, Ю. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 58-61.

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1861, с. 5-46.

Веркович, Стефан. Описание битът на Македонските българи. Кюстендил, 1884, с. 1-58.

Веркович, Стефан. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 204-212.

Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии. Санкт Петербург, 1889.

Веркович, Стефан. Веда Словенах. Том 2. Санкт Петербург, 1881, с. 1-11.

Вечева, Екатерина. Католическата църква и българската народност. // България 1300: Иституции и държавна традиция. Том 2. София, 1982, с. 443-447.

Виена китка с алтънче. Народни песни от Беломорска Тракия. София, 1999.

Витанов, Георги. Заселването на балканджиите в Поповския край. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 19-22.

Влахов, Кирил. Родопските българи мохамедани. София, 1961.

Воденичаров, П. "Абланица през вековете“ на Ибрахим Имам и Сенем Конедарева - един поглед отвътре. // Балканистичен форум, год. XIX, 2010, № 1, с. 330-334.

Воденичарова, Анастасия. Влиянието на католоцизма върху традиционните семейни обичаи на населението в Свищовско и Никополско. // Първа национална конференция на младите български историци. София, 1977, с. 464-472.

Воденичарова, Анастасия. Етнокултурни аспекти на съвременните миграционни нагласи у българите мюсюлмани в Родопския край. // Арнаудов сборник. Том З. Русе, 2003, с. 17-27.

Воденичар, Елена. Народната носия на българските преселници от село Чийши Украйна - етапи на историческото развитие. // Арнаудов сборник. Том 3. Русе, 2003, с. 145-152.

Воденичар, Елена. Авторитет на предците като фактор в опазването на традиционната календарна обредност (По материали от български селища в Бесарабия). // Стожери на народната традиция. Враца, 2008, с. 44-48.

Вонтер-Наумова, Тереза. Българската културно-просветна организация "Христо Ботев" в Полша (Из историята на българската колония). // Славяни, 1980, № 7, с. 42-43.

Вранчев, Николай. Българи мохамедани. София, 1948.

Вукадинов, Д. (записвач). Народни анекдоти от Софийско. // СбНУ. Том ХV. НУ-ІІ. София, 1898, с. 136.

Вуков, Николай. "Староседелци" и заселници - специфика на съхраняването и изразяването на родовата памет (По материали от селата в Кюстендилско). // Български фолклор, 2005, № 3, с. 40-46.

Вълчинова, Галина. "Мелнишкият гърцизъм": за брачните стратегии в конструирането на етнокултурните идентичности. // Българска етнология, 1999, № 3-4, с. 34-55.

Г

Габровски, Минко. Кръвната жертва на Коледа. // Българска етнография, 1975, № 1, с. 50-55.

Гавазов, Михаил. Българите в Олшанка - минало, бит, традиции. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 55-64.

Гаджанов, Димитър. Мохамедани, православни и сектите в Македония. // Македонски преглед, год. І, 1924-1925, № 4, с. 62.

Гандев, Христо. Преселението на тракийските българи и гърци в България през 1878-1879 г. // АПП, 1938,№ 2.

Ганева-Райчева, Валентина. Дунав: мост и граница между култури (Случаят на българите-католици от Свищовско). // Български фолклор, 2008, № 1, с. 42-48.

Ганчева, Даниела. Богородични и самодивски билки в представите, обредните действия и лечебните практики при капанците. // Етър. Етноложки изследвания. Том 3. Габрово, 1998, с. 65-71.

Ганчева, Даниела. Образът на св. Неделя в един фолклорен сюжет, разпространен сред преселниците-балканджии в Лудогорието. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 197-206.

Гарнизов, Васил. Недозабравеният език (Пътни бележки из Румъния). // Български фолклор, 1994, № 1, с. 84-89.

Генадиев, Г. Бежанците от Варненско (1878-1908). София, 1998.

Генчев, Стоян. Етнографски аспекти на ятовата граница. // Първи конгрес на Българското историческо дружество. Том 2. София, 1972, с. 145-148.

Генчев, Стоян. Болгарская народная и национальная культура. // Problemy kultury ludowej i narodowej. Warszawa-Poznan, 1976, с. 199-207.

Генчев, Стоян. Специфика и проблеми на регионалните етнографски проучвания. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 180-187.

Генчев, Стоян. Проблемът за общоетничното и регионалното в духовната народна култура. // Известия на българското историческо дружество (ИБИД). Том ХХХІ. София, 1977, с. 261-266.

Генчев, Стоян. Етнографски аспекти на народната култура. // ИБИД. Том ХХХІІ, София, 1978, с. 261-280.

Генчев, Стоян. Форми на съществуване и етнични функции на традиционната народна култура в съвременността. // Българска етнография, 1980, № 1, с. 3-15.

Генчев, Стоян. Етнографската група - носител на общи и регионални културни белези. // Българска етнография, 1984, № 2, с. 3-12.

Генчев, Стоян. Народна култура и етнография. София. 1984.

Генчев, Стоян. Конфесионални варианти на народната култура (Към постановката на проблема). // Българска етнология, 1991, № 4, с. 3-11.

Генчев, Стоян. Предговор. // Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1993, с. 5.

Георгиев, Галин. В търсене на "загорците": преображенията на традицията в съвременния всекидневен живот на група селища от Карнобатско и Сунгурларско. // История и култура на старопланинското население. По примера на общините Етрополе и Сунгурларе. София, 2013, с. 199-248.

Георгиев, Галин. Традицията през погледа на етнолога днес в контекста на връзката диаспора-метрополия (по материали от българската общност в Бесарабия). // Българска етнология, 2013, № 2, с. 68-84.

Георгиев, Галин. Гатя Симеонова - възгледи за етнографската група. Ролята на културните граници в и извън етноса. // По пътищата на етнологията. Сборник в чест на проф. дин Гатя Симеонова. София: АИ "Проф. Марин Дринов", 2016, с. 221-234.

Георгиев, Георги. Втори принос към изучаванията за историята на желязодобивната индустрия в Алиботуш и съседните й планини. Варна, 1946.

Георгиев, Георги. Железодобивната индустрия в Мървашко. Рударството в Югозападна българия и Югоизточна Македония. София, 1953, с. 1-126.

Георгиев, Георги. Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ 1877-1900. София, 1979.

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 133-200.

Георгиев, Георги. Еркечката етнографска област в миналото и сега. Бургас: Димант, 2013, 104 с.

Георгиев, Георги. Откъде са дошли "ваяците" в Североизточна България. Бургас: Димант, 2013, 92 с.

Георгиев, Иван. Последният опит на сръбската пропаганда в Скопие. // Български преглед, год. ІІІ, 1931, кн. 12, с. 76-104.

Георгиев, Иван. Македония неразделна. // Български преглед, год. ІV, 1932, кн. 2, с. 82-102.

Георгиев, Михаил. Арнаути и мърваци в Брацигово (етнографски бележки). // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 117-140.

Георгиев, Михаил. Говорът на малореканците в Дебърско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 201-304.

Георгиева, Величка. Бежанци от Одринска Тракия в Търновско. // Първа национална конференция на младите историци. София, 1977, с. 409-415.

Георгиева, Величка. Заселване на българи от Мала Азия в Свищовско. // Освобождението на България и развитието на българската народна култура. София, 1979.

Георгиева-Козарева, Венета. Смеховата култура на балканджиите през втората половина на ХХ век или феноменът Йордан Чуховски. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 240-247.

Георгиева, Станка. Възникване и развитие на организирано емигрантско добруджанско движение в България (1919-1940). // Майски научни четения. Силистра. 1998, с. 174-177.

Георгиева, Тодорка. Състояние на еркечкия говор (Дипломна работа, защитена през 1977 г.; ръкопис). Цит. по Георгиев (2013).

Гешов, Иван. Задружното владеене и работене в България. // Периодическо списание, 1889, № 28-30, с. 539-549.

Гешов, Иван. Овчарите от Котленско и жътварите от Търновско. // Периодическо списание, 1890, № 32-33, с. 310-326.

Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при Кочанските български ІІ-ро класно и основно смесени училища през учебната 1905-1906 година. // ЦДИА, ф. 246, оп. 1, а.е. 266, л. 47-49, 71.

Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при Кочанските български ІІ-ро класно и основно смесени училища през учебната 1905-1906 година. // Извори за българската етнография. Том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, 1998, с. 69-71.

Гоневски, Христо. Бележити българи в Аржентина през 30-те години. // Славяни, 1978, № 1, с. 48-49.

Горов, Горо. Селища и население на Странджа. // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 година. София, 1957, с. 17-60.

Господинкин, Димитър. Трънчаните и трънския говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1921, № 4, с. 148-211.

Градева, Росица. Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 1995.

Градешлиев, Иван. Коледуването в с. Българево, Толбухински окръг, в сравнение с традициите на старото местно население от Североизточна България. // Български фолклор, 1987, № 1, с. 46-54.

Градиво за етнология на миграциите. Сборник студии. София, 2006.

Граматиков, Георги. Участието на търговците и занаятчиите-балканджии на Узунджовския панаир. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 36-44.

Григоров, Марко. Говорът на малореканците в Дебърско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 201-304.

Григорова-Кондова, Людмила. Хорото в Обретеник. // Български фолклор, 1989, № 4, с. 59-65.

Григорович, Виктор Иванович. Записка о пособиях к изучению южно-русской земли, находящихся в военно-ученом архиве Главного штаба. Одесса, 1876.

Григорович, Виктор Иванович. Собрание сочинений (1864-1876). Одесса, 1916.

Грозданова, Елена. Демографски промени в Русенско през ІІ половина на ХVІІ век. // Векове, 1975, № 5, с. 61-68.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979.

Гросул, Я. С. Крестьяне Бессарабии (1812-1861). Кишенев, 1956.

Гросул, Я. С., Будак, И. Г. Очерки истории народного хозяйства Бессарабии (1812-1866). Кишенев, 1967

Гулабчев, Спиро. Един оглед на етнографията на Македония. Габрово, 1887.

Гълъбов, Иван. За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. // Известия на Етнографски институт с музей. Том 6. София, 1963, с. 301-310.

Гюзелев, Васил. Българите в Мала Азия и техните селища (ХVІІ-първата четвърт на ХХ век). // Исторически преглед, 1989, № 12.

Д

Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония. Мит или реалност. София: Издание на Македонския научен институт в София, 1996.

Даскалов, Петър. Обиколката ми из Македония. (Из пътни бележки, поместени във в. "Вечерна поща" от 1 май до 14 септември 1904 г.). // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 56-83.

Даскалова-Желязкова, Невена. Кариоти. Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на ХІХ и началото на ХХ век. София, 1989.

Даскалова, Невена. Елховската сукманена носия - вариант на сукманената носия на балканджиите. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 104-110.

Делирадев, Павел. Родопите като селищна област и планинска система. София, 1937.

Делирадев, Павел. Принос към историческата география на Тракия. София, 1953.

Демиденко, Лариса. Сватбата на българите от Болградски район. // Българска етнография, 1975, № 2, с. 24-38.

Демирев, Владимир. Тракиецът-преселник и неговата етнокултурна самоопределеност. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 111-120.

Державин, Н. С. Болгарские колонии в России (Таврическая, Херсонская и бесерабская губернии). // СбНУ. Том ХХІХ. София, 1914.

Державин, Н. С. Болгарские колонии в России. Том 2. Петроград, 1915.

Дечев, В. Миналото на Чепеларе. Част 1. // Родопски старини, 1928, кн. 1, с. 55.

Динамика на националната идентичност и транслационните идентичности в процеса на европейската интеграция. Съст. Мирелла Дечева. София, 2008.

Джансъзов, Стоян. Описание на Драмската каза. // Македония, № 67, 20 юли 1870.

Джансъзов, Стоян. Описание на Драмската каза. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 244-245.

Джиджев, Тодор. Функционално-интонационни типове в българските коледни песни. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981, с. 196-235.

Джиджев, Тодор. Коледните обичаи у румънци и българи. // Български фолклор, 1987, № 4, с. 26-34.

Джиджев, Тодор. Някои общи белези на българските и румънските коледни песни. 1. Стихосложение и ритъм. // Български фолклор, 1988, № 2, с. 49-62.

Джиджев, Тодор. Някои общи белези на българските и румънските коледни песни. 2. Мелодика, темпо, амбитус, форма и начин на изпълнение. // Български фолклор, 1989, № 3, с. 3-47.

Джижев, Тодор. Българската коледна песен в теоретичен и сравнителен план. София, 1998.

Дивизиев, Иван. Елешница в миналото. София, 1977, с. 80-85.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894.

Димитров, Георги. Руско-турската война 1828-1829. // Известия на Варненското археологическо дружество. Том 5. Варна, 1912, с. 26-30.

Димитров, Лазар. Кратки етнографски бележки за Дебърско с оглед на говора в тоя край. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 263-274.

Димитров, Страшимир. Етнически и религиозни процеси сред българската народност през ХV-ХVІІ век. // Българска етнография, 1980, № 1, с. 16-31.

Димитрова, Таня. Памет за социализма сред първото поколение български емигранти в Гърция. // Българска етнология, 2011, № 1, с. 60-73.

Динев, Л. Преселнически движения в Дунавска България от началото на ХІХ век до днес. // Училищен преглед, год. ХІV, 1947, с. 222

Добрев, Петър. Стопанската история на прабългарите. София, 1986.

Добрева, Доротея. Анекдотите и чувството за групова идентичност. // Социологически проблеми, 1987, № 3, с. 87-95.

Добрева, Доротея. От София по-голема нема... Аспекти на идентичността в шопския хумор. // Български фолклор, 1994, № 4, с. 14-24.

Добрева, Надежда. Исторически и етнографски сведения за павликяните в Пловдивския край. // Годишник на Народния етнографски музей - Пловдив. Том 1. Пловдив, 1980, с. 39-65.

Добруджа - география, история, етнография, стопанство и държавно политическо значение. София, 1918.

Добруджанци. Художествено-документални разкази за герои и първенци в труда от Толбухински окръг. Съст. Любен Петков. София, 1982.

Добруски, В. Някои сведения за истурчването на родопските българи. // Периодическо списание, 1887, № 21-22, с. 332-338.

Добруски, В. Няколко историко-археологически бележки. // СбНУ. Том III. София, 1890, с. 41-47.

Дончев 1984: Дончев, Камен. За обичайното право у торлаците в Михайловградско (от Освобождението до средата на ХХ век). // Музеи и паметници на културата, 1984, № 2, с. 20-23.

Дописка във в. "Вечерна поща" от 27-30 март 1902 г. резюмира обнародваната брошура "Нашите колонисти" и кометнира въпроса за преселниците в България, времето и мястото на тяхното заселване по етнически и конфесионален белег, откъде идват, предоставените им икономически условия и държавната политика спрямо тях. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 29-33.

Дорев, Панчо. Народните борби в Македония. Българщината в Битолско (Според документи от турските държавни архиви). // Македонски преглед, год. Х, 1936, № 3-4, с. 1-18.

Доросиев, Лука. Българските колонии в Мала Азия. София, 1922.

Доросиев, Лука. Българските колонии в Мала Азия. София, 1940.

Дражева Цоня. Приемственост на еркечката култура през вековете. // Еркечки Великден. Сборник с материали от международна научна дискусия. Бургас, 2006.

Драцов, С. Зайчар и неговото население. // Периодическо списание, № 9, с. 95-96.

Дринов, Марин. Заселение Балканскаго полуострова славянами. Москва, 1873, с. 163.

Дрончилов, Крум. Материали за антропологията на българите. І. Македонските българи. // Годишник на Софийския университет (Историко-филилогически факултет - ГСУИФФ), 1920-1921, № 17, с. 137.

Дружинин, Н. М. Государственные крестьяне и реформа П. Д. Киселева. Том 1. Москва, 1946.

Дружинин, Е. И. Южная Украйна 1800-1825. Москва, 1970.

Дуйчев, Иван. Нови данни за католишката пропаганда в Македония през ХVІІ век. // Македонски преглед, 1938, № 1-2, с. 71-83.

Дуков, Любомир. Съвременни проучвания на традиционнната народна култура в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в севремнната национална култура. София, 1976, с. 161-165.

Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София, 1904.

Дяков, Тенчо. Имена и хора. Русе, 1998.

Дякова, Красимира. Етнодемографска характеристика на град Кърджали и интерпретация на фразата "как ние правим града и как градът прави нас". // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 8. Русе, 2004, с. 464-471.

Дякович, В. Бесарабска България. София, 1918.

Дякович, Вл. Българите в Бесарабия. София, 1930. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 3-118.

Е

Един българин. Дописка за търговията, числеността и населениено на град Солун. // Право, № 2, 27 март 1873.

Един българин. Дописка за търговията, числеността и населениено на град Солун. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 258.

Едмонде, Марияна. С български дух. // Славяни, 1980, № 1.

Езерский. Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата четиредесет и пет годишна епоха на настоящия век. София, 1890.

Елчинова, Магдалена. Религията: промяна и традиция (Образи на религиозното). // Български фолклор, 1999, № 4, с. 4-14.

Елчинова, Магдалена. Миграция и трансформиране на локалната общност (Сравнение между две рурални общности в България). // Български фолклор, 2009, № 2, с. 7-21.

Еничеров, Никола. Възпоменания и бележки. София, 1906.

Енчев, Видю. Стари и нови паметници в Добруджа. София, 1918.

Епанчин Н. Очерк похода 1829 года в Европейской Турции. Ч. III. Санкт Петербург, 1906, с. 58-60.

Еркечки Великден. Сборник с материали от международна научна дискусия. Бургас, 2006.

Еролова, Йелис. Смесените бракове като причина за и последица от съвременната българска емиграция в европейски и неевропейски страни. // Българска етнология, 2013, № 2, с. 180-194.

Етническата картина в България (проучвания 1992). София, 1993.

Етнография на България. Том 1. София, 1980.

Етнография на Македония. Извори за българската етнография. Том 3. София, 1998.

Етнографските области в България. // Клуб за български народни танци "Акцент", 2015 <http://www.aktsent.com/area> (13.03.2015).

Ефтимов, п. Александър. Сведения за село Аканджалай, Дойранско ...от 1909 г. // ЦДИА, ф. 246, оп.1, а.е. 329, л. 77, 78, 79.

Ефтимов, п. Александър. Сведения за село Аканджалай, Дойранско ...от 1909 г. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 97-98.

Ж

Желева, Нели. Заселване на балканджии в село Друмево, Шуменско. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 23-28.

Желева, Нели. Балканджии-грънчари в с. Писарево, Шуменско. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 39-43.

Желязкова, Антонина. Етно-религиозни промени в Македония и османската държавна традиция. // България 1300. Институции и държавна традиция. Том 2. София, 1982, с. 435-443.

Жечев, Николай. Към историята на изучаването на българските емигрантски заселища в Румъния през Възраждането (По случай 100 години от рождението на Стоян Романски). // Българска етнография, 1983, № 3, с. 51-60.

Живков, Тодор Ив. Народ и песен. София, 1977, с. 19-20.

Живков, Тодор Ив. Етнография и фолклористика. // Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 78-82.

Живков, Тодор Ив. Обредност и обредно изкуство. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981, с. 7-28.

Живков, Цанко. Граовци. София, 1978.

З

Забирова, Димитрина. Православно-краеведската експедиция "Село Калово" - задачи, цели, проблеми и резултати. // Есенни четения - Сборяново. Том 6. Варна, 2009, с. 272-277.

Забунов, И. Д. Болгары юга Росии и национальное болгарское возрождение в 50-70 гг. ХІХ века. Кишенев, 1981.

Занетов, Гаврил. Българските колонии в Русия. // Периодическо списание, 1891, № 37-38, с. 177-193.

Занетов, Гаврил. Българските колонии в Русия. // Периодическо списание, 1892, № 39, с. 377-386.

Занетов, Гаврил. Българските колонии в Русия. // Периодическо списание, 1895, № 48, с. 849-899.

Занетов, Гаврил. Българи на Морава. София, 1914, 67 с.

Занетов, Гаврил. Западните български земи и Сърбия. София, 1917, 165 с.

Занетов, Гаврил. Българи по долината на река Велика Морава. София, 1918, 75 с.

Захариев, Йордан. Кюстендилското краище. // СбНУ. Том ХХХІІ. София, 1918.

Захариев, Йордан. Каменица. // СбНУ. Том ХХХХ. София, 1935.

Захариев, Йордан. Чипровци. София, 1938.

Захариев, Йордан. Още нещо за шопите (Принос към въпроса за произхода на името "шоп"). // Известия на Българското историческо дружество (ИБИД), 1944, № 19-20, с. 142-160.

Захариев, Йордан. Пеянец. // СбНУ. Том ХХХХV. София, 1949.

Захариев, Стефан. Географско-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена, 1870.

Захариев, Стефан. Село Ковачовица, Неврокопско. // Родопски напредък, 1911, № 2-3, с. 62-64; № 4, с. 88-91; № 5-6, с. 116-119, 121, 123. Също: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 115-120.

Захариева, Виктория. Братя Митеви от село Владая - уникални носители на шопската музикално-фолклорна традиция. // Български фолклор, 2008, № 2, 114-123

Защук, А. Материлы для географии и статистики России. Бесарабская область. Част 1-2. Санкт Петербург, 1862.

Защук, А. Этнография Бессарабской области. // Записки Одесского общества истории и древностей. Том 5. Одесса, 1863.

Заяков, Нинко. Лазарските песни от Видинско - свидетелство за преселване на население от Средна северна и Северозападна България. // От Тимок до Искър. Регионални проучвания на българския фолклор. Том 1. София, 1989, с. 53-60.

Зеленина, Э. И. Сравнительный тематический словарь трех болгарских сел Молдавии. // Българска диалектология. Проучвания и материали, 1981, кн. 10, с. 5-7.

Зеленчук, В. С. Население Молдавии (Демографические процессы и этнический состав). Кишенев, 1973.

Зеленчук, В. С. Население Бессарабии и Поднестровья в ХІХ веке. Кишенев, 1979.

Златкова, Меглена. Локалните общности - подходи, гледни точки, интерпретации. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 164-165.

Златкова, Меглена. Градски общности и пространства на града - наследство и културно взаимодействие. // Български фолклор, 2004, № 1, с. 65-67.

И

Иванов, И. С. Краткий очерк болгарских колоний в Бессарабии. // Записки Бессарабского областного статистического комитета. Том 1. Кишенев, 1864.

Иванов, И. С. Из заметок об Южной Болгарии за время окупации ее русскими войсками в 1878-1879 гг. И о последующих собитыях в княжестве Болгарском. Кишенев, 1891.

Иванов, И. С. Несколько слов о донесении г. профессора Григоровича о болгарских училищах. // Сборник статей И. С. Иванова о некоторых выдающихся событиях в современной жизни Болгар. 1. Болгары русские; 2. Болгары княжеские. Кишенев, 1896.

Иванов, Йордан. Северна Македония. София, 1906.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915.

Иванов, Йордан. Населението в Югоизточна Македония. София, 1917.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 36-48.

Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, 1931.

Иванов, Йордан Н. Произход на мървашката терминология. // Български език, 1971, № 4, с. 329-344.

Иванов, Йордан Н. Български диалектен атлас (Българските говори от Егейска Македония - Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско). Том 1. София, 1972, с. 5-15.

Иванов, Йордан Н. Из мървашката топоминия. // Български език, 1975, № 3, с. 234-235.

Иванов, Йордан Н. Български преселнически говори. София, 1977.

Иванов, П. Описание на Ново село, Видинско. // Периодическо списание, 1891, № 36, с. 969-976.

Иванов, П. Описание на Ново село, Видинско. // Извори за българската етнография. Том 2: Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. София, 1999, с. 87-88.

Иванов, Румен. Следи от старите българи по света. 2006. // Страница за прабългарите, 21.03.2006 <http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov.htm> (07.03.2015).

Иванова, Евгения. Етнорелигиозните общности в Стара Загора от Освобождението до края на 40-те години на ХХ век. // Българска етнология, 2000, № 2, с. 54-61.

Иванова, Евгения, Кръстев, Велчо. Бежанците и местните в Старозагорско - поселения и взаимоотношения (1878-средата на 30-те години на ХХ век). // Българска етнология, 2008, № 4, с. 35-44.

Иванова, Елия. Руски съчинения за етническото самосъзнание на българите през Възраждането. // Векове, 1985, № 5, с. 13-20.

Из миналото на българите-мохамедани в Родопите. София, 1958.

Извори за българската етнография. Том 5: Българи-бежанци и етнокултурни традиции ХІХ-ХХ век. София, 2010.

Икономов, Васил. Сборник от старонародни песни, обичаи в Дебърско и Кичевство (Западна Македония). София, 1893.

Икономов, Васил. Сборник от старонародни умотворения из Дебърско, Кичевско и Охридско. Солун, 1895.

Икономов, Тодор. Пътни впечатления. // Турция, год. VII, № 21, 10 юли 1871.

Икономов, Тодор. Пътни впечатления. // Извори за българската етнография. Том 1: Из българския възрожденски печат. София, 1992, с. 139-142.

Илиев, Атанас. Българските предания за исполини, наречени елени, жидове и латини. // СбНУ. Том ІІІ. София, 1890, 179-206.

Илиев, Атанас. Българските предания за исполини, наречени елени, жидове и латини. // СбНУ. Том ІV. София, 1891, с. 231-257.

Илиев, Б., Друмева, Цв. Народни песни от Крайдунавска Добруджа в три тома. Том 1: Панорама на народния бит. София, 1991.

Илиев, Б., Друмева, Цв. Народни песни от Крайдунавска Добруджа в три тома. Том 2: Жива летопис. София, 1991.

Илиев, Б., Друмева, Цв. Народни песни от Крайдунавска Добруджа в три тома. Том 3: Песните на Крайдунавска Добруджа. Обзор и аналитичен разбор. София: НПС "Защита", 1992.

Илиева, Ана. Жанр и форма на добруджанския танцов фолклор. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 146-150.

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978.

Илиева, Величка. Жилището на балканджията и неговата уредба (По материали от Габровско). // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 87-94.

Илиева, Величка. Народните информаторки за чистотата и хигиената в балканджийското жилище. // Стожери на народната традиция. Враца, 2008, с. 270-274.

Имам, Ибрахим, Конедарева, Сенем. Абланица през вековете - един поглед отвътре. Благоевград, 2010.

Имиграцията в България. Съст. Анна Кръстева. София, 2005.

Инкова, Мариела. Вотивната практика на тракиеца. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 198-210.

Иречек, Константин. История Болгаръ. Одесса, 1878.

Иречек, Константин. Княжество България. Част 2: Пътyвания по България. Пловдив, 1899, с. 490.

Иречек, Константин. История болгар. // Българската история в трудовете на европейските учени. София, 1970, с. 146-147, 150.

Иречек, Константин. История болгар. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 288-289.

Иречек, Константин. Из пътни бележки. // Наука, 1, № 2, 3 май-юни 1881.

Иречек, Константин. Из пътни бележки. // Извори за българската етнография. Том 2: Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. София, 1999, с. 23-32.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 8.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 9.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 10.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 11.

Иречек, Константин. Помашки песни от Черинско. // Периодическо списание, 1884, № 8.

Иречек, Константин. Стари пътешествия по България от ХV-ХVІІІ столетие. // Периодическо списание, 1884, № 7.

Иречек, Константин. Етнографически променения в България от основаването на Княжеството. // СбНУ. Том V. София, 1891, с. 500-517.

Иречек, Константин. Княжество България. Част 2: Пътувания по България. Пловдив, 1899, с. 563, 568-569, 606-607.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974.

Иречек, Константин. Княжество България. Част 2: Пътувания по България. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, 526.

История и култура на старопланинското население. По примери от общините Етрополе и Сунгурларе. София, 2013.

Иширков, Анастас. Принос към етнографията на македонските славяни. София, 1907.

Иширков, Анастас. Сръбската етнографска карта на професора Дежардена. // Ден, № 1174, 14 април 1907.

Иширков, Анастас. Малко турска светлина върху македонския въпрос. // Пряпорец, 1907, № 8.

Иширков, Анастас. Западните краища на българската земя (бележки и материали). София, 1915, с. 87-89.

Иширков, Анастас. Броят на българите. // Известия на Народен етнографски музей. Том 1. София, 1921, с. 40-48.

Иширков, Анастас. Струмишко. Стопански чъртици. // Македонски преглед, 1924, № 1.

Иширков, Анастас. Географската връзка на Македония с България. // Македонски преглед, 1924, № 4, с. 27-35.

Иширков, Анастас. Областното име Загория. // Известия на народен етнографски музей. Том [?]. София, 1925, с. 5.

Иширков, Анастас. Македония. Име и граници. // Македонски преглед, 1927, № 1, с. 1-22.

Иширков, Анастас. Село Галата. // Ловеч и Ловчанско. Том 4. София, 1932, с. 201-208.

Иширков, Анастас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 320-321.

Й

Йовева-Димитрова, Снежана. Дискурсивните варианти в чуждоетнична среда (Речевите пространства на групи българи, живеещи в Словакия и Австрия). // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 5. София, 2008, с. 343-352.

Йовков, Милчо. За статута на павликяните през ХVІІ век. // България 1300. Институции и държавна традиция. Том 2. София, 1982, с. 447-451.

Йовков, Милчо. Павликяни в Северозападна България. // Векове, 1983, № 2, с. 32-38.

Йонков-Владикин, Н. Зачатките на българската история. Татар-Пазарджик, 1901, с. 19, 38-47.

Йорданова, Жени. Някои механизми за създаване на нови обредни практики като обект на етномузикологията. // Български фолклор, 1986, № 2, с. 37-50.

Йосифова, М. Етнически фестивал в Аделаида. // Славяни, 1980, № 7, с. 41.

К

Калашников, Н. Етнокултурни връзки между бесарабските българи и молдованите (по данни на народното облекло). // Векове, 1978, № 6.

Калоянов 1979: Калоянов, Анчо. Български митове. София. 1979.

Калоянов, А. Народни песни и предания за потурчвания, записани в село Аспарухово, Варненско. // Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV до XVIII век. В. Търново, 1992, с. 510-530.

Калоянов, Анчо. Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс. // Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Том 1. Русе, 2000, с. 47-51.

Калоянов, Анчо. Названието на етнографската група хърцои и култа към бог Хърс. Варна, 2002. // LiterNet. 06.11.2002 <https://liternet.bg/publish/akaloianov/stb/hyrs.htm> (07.03.2015).

Каменова-Борин, Анюта. Календарни турлашки празници. // Епохи, 2013, № 1, с. 152-168.

Каменова-Борин, Анюта. Торлаците от Северозапада. // Народна култура на балканджиите. Том VIII. Габрово: Архитектурно-етнографски комплекс "Етър", 2010 <http://www.etar.org/izdania/nb2010-8-pdf/NB2010-71-83.pdf> (07.03.2015).

Канев, Константин. Миналото на село Момчиловци, Смолянско. София, 1975.

Каниц, Феликс. Дунайская Болгария и Балканский полуостров. Исторические, географические и этнографические путевые наблюдения 1860-1875. Санкт Петербург, 1876.

Капанци. Бит и култура на старото българско население в Североизточна България. Етнографски и езикови проучвания. София, 1985, с. 5-8.

Каравелов, Любен. Памятники народного быта болгар. Москва, 1861.

Каравелов, Любен. Из архива на Л. Каравелов. София, 1964, с. 339-495.

Каравелов, Любен. Путешествие (непубликуван очерк). // Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 128.

Каравелов, Любен. Записки за България и българите. // Знание, 15 март 1876-15 май 1878.

Каравелов, Любен. Записки за България и българите. Българите в Банат. // Въсток, год. II, № 1, 1 януари 1874.

Каравелов, Любен. Записки за България и българите. // Извори за българската етнография. Том 1. Из българския възрожденски печат. София, 1992, с. 188-189.

Караджов, М. Томчев, Ц. При изгубените българи в Татарстан. София, 1998.

Карайовов, Т. Материали за изучаване на Одринския вилает. // СбНУ. Том ХІХ. София, 1903.

Караманчев, Валентин. Мървашки песнивец. София, 1981.

Карамихова, Маргарита. В света на "другите" тракийци. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 106-110.

Карамихова, Маргарита. Брачна снимка от Кърджали. Кърджали, 1999.

Карамихова, Маргарита. Пиенето като етно-маркер за българите-емигранти в САЩ. // МИФ 8: Вино и култура. София, 2003, с. 212-240.

Карамихова, Маргарита. Социалните мрежи във време на интензивна миграция (Случаят "Сатовча"). // В света на човека. Том 1. София, 2008, с. 49-66.

Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на някои области в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. // СбНУ. Том ІV. София, 1891, с. 280-319.

Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на някои области в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 370-372.

Каранов, Ефрем. Описание на Кратовската кааза. // Периодическо списание, 1876, № ХІ-ХІІ, 124-129.

Каранов, Ефрем. Описание на Кратовската кааза. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 280-282.

Каранфилов, Ефрем. Антон Страшимиров и душевността на българина. София, 1979.

Каролев, Райчо. За богомилството. // Периодическо списание, год. І, № 3, с. 55-83, № 4, с. 52-73, № 5-6, с. 103-153, № 7-8, с. 75-107.

Касир, Снежана. Разказвачи на български фолклорни приказки - лична съдба и културна практика (По записи от Република Македония). // Български фолклор, 2001, № 2-3, с. 83-95.

Касир, Снежана. Религиозната вяра в автобиографичните разкази на бесарабските българи. // Култ и обредност. Годишник на асоциация "Онгъл". Том 2. София, 2001, с. 174-176.

Кауфман, Николай. Песните на българите мохамедани. // Известия на историческия музей. Том 8. София, 1962, с. 85-86.

Кауфман, Николай. Оплакване на "Герман" у капанците (От плач към песен). // Известия на историческия музей. Том 13. София, 1969, с. 155-177.

Кауфман, Николай. Някои общи черти и различия между народната музика на бесарабските българи и добруджанците. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 151-156.

Кауфман, Николай. Музикалният фолклор на малоазийските, бесарабските и банатските българи. // Фолклор, език и народна съдба. София, 1979, с. 97-101.

Кауфман, Николай и Димитрина. Оплаквания при смърт и при сватба в Родопите. // Български фолклор, 1977, № 1, с. 35-50.

Кауфман, Димитрина. Оплаквания (припявания) в Родопите. // Фолклор, език и народна събда. София, 1979, с. 192-196.

Кацаров, Георги, Дечев, Д. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София, 1949.

Кацарова-Кукудова, Райна. Днешното състояние на народната песен и танцовия фолклор в Добруджа. // Комплексна научна Добруджанска експедиция през 1954 година. София, 1956, с. 139-175.

Кацарова-Кукудова, Райна. Народни хора и игри в Странджа. // Комплексна научна Странджанска експедиция. София, 1957, с. 359-423.

Кеппен, Петр. Этнографическая карта Европейской России, составленния Петром Кепенном, издана императорским руссик географическим обществом. Санкт Петербург, 1851.

Кеппен, Петр. Об этнографической карте Европейской Росии. Санкт Петербург, 1852.

Кеппен, Петр. Девятая ревизия. Изследование о числе жителей в Росии в 1851 году Петка Кепенна. Санкт Петербург, 1857.

Кеппен, Петр. Хронологический указатель материалов для истории инородцев Европейской России. Санкт Петербург, 1861.

Кепов, Иван. Въстанието в Перущица през 1876 година. Пловдив, 1931.

Кепов, Иван. Народописни, животописни и езикови материали от с. Бобошево, Дупнишко. // СбНУ. Том XLII. София, 1936, с. 5.

Керемидарска, Екатерина. Съдбата и съхранените семейно-родови традиции на българите от Западните покрайнини. // В света на човека. Том 1. София, 2008, с. 95-104.

Керемидарска, Екатерина. Бит и култура на населението в Кюстендил от Освобождението до наши дни. // Известия на исторически музей - Кюстендил. Том 15. Велико Търново, 2010, с. 181-185.

Кирил 1968: Кирил, Патриарх Български. Принос към униатството в Македония след Освобождението (1879-1898). София, 1968.

Кирилова, Ани. Ние за себе си и другите за нас. // Лица за идентичност. София, 1999.

Кисимов, Петър. Принос към историята на Руско-турската война от 1828. // Българска сбирка, 1902, с. 566-568.

Клаус, А. Наши колонии. Санкт Петербург, 1869.

Клейманс, Мария. Празник в Белгия. // Славяни, 1979, № 5, с. 45-46.

Коев, Иван. Облекло и жилище на старото българско население в Разградско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1948, № 8-9, с. 47-119.

Коев, Иван. Българската везбена орнаментика. Принос към историята на народния орнамент. // Трудове на Етнографския институт, № 1, 1951.

Коев, Иван. Капански народни песни. // СбНУ. Том XLVII. София, 1956, с. 467-538.

Коев, Иван. Следы быта и языка протоболгар в болгарской народной культуре. // Ученные записки НИИ при Совете министров Чувашкой АССР. 1969, № 47, с. 204-210.

Коев, Иван. Следи от бита и културата на прабългарите в нашата народна култура. // Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, 1971, с. 57-61.

Коев, Иван. Етнокултурни паралели между волжките и дунавските българи. // Първи конгрес на Българското историческо дружество. Том 2. София 1972, с. 167-177.

Коев, Иван. Етногенетични аспекти в бита и културата на старото българско население "хърцои" и "капанци" в Разградски окръг. // Материали за Разград и Разградско. Разград, 1977, с. 51-63.

Коев, Иван. Капански и хърцойски тъкани в Разградски окръг. Културно-историческо наследство (албум). София, 1980.

Кожухаров, Георги. Старата селска къща в Северозападна България. // Научна комплексна експедиция в Северозападна България. София, 1958, с. 57-113.

Койчева, Елена. Загорие, Мизия и етнонимът "мизи" във византийските писмени паметници от края на VІІ до ХІІ век. // Старобългаристика, 1986, № 2, с. 56-67.

Колев, Николай. Българска етнография (учебник). Велико Търново, 1982, с. 92-103.

Колева, Елена. Исторически сведения за населението на Пловдивския край през периода на османското робство. // Известия на музеите от Южна България. Том 3. Пловдив, 1977, с. 163-174.

Колева, Елена. Историко-демографски преглед. // Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1986, с. 9-20.

Колева, Кр. Тремологичното местоимение в два балкански говора: тетевенски и еркечки (относно една хипотеза). // Български език, № 2, 1990, с. 148-152.

Колева Светлозара. Преселници от Еленския Балкан във Варненско. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 15-18.

Колева, Светлозара. Родилни обичаи на преселници-балканджии от с. Аспарухово, Варненско. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 181-185.

Колева, Татяна. Народная и национальная культура в Болгарии. Взаимоотношения с Освобождения до наших дней. // Problemy kultury ludowej i narodowej. Warszawa-Poznan, 1976, p. 207-217.

Коледаров, Петър. Духовният живот на Българите в Банатско. София, 1938.

Коледаров, Петър. Българщината в Мала Азия. София, 1940.

Коледаров, Петър. Българщината в Мала Азия. // [Българско историческо наследство]. София: Глобус-91, 1998, с. 3-20.

Коледаров, Петър. Духовният живот на българите в Банатско. // [Българско историческо наследство]. София: Глобус-91, 1998, с. 159-164.

Коледаров, Петър. Името Македония в историческата география. София, 1985.

Комитска, Анита. За някои характерни особености на миячката женска носия (По материали от фонда на националния етнографски музей). // Българска етнология, 1993, № 1, с. 81-90.

Комитска, Анита. Приказка за торлаците. // Българска етнология, 2007, № 1, с. 82-85.

Комитска, Анита. Традиционни женски носии но торлаците от Северозападна България (ХІХ-ХХ век). // Българска етнология, 2007, № 1, с. 90-104.

Конобеев, В. Д. Национально-освободительное движение в Болгарии в 1828-1830. // Ученные записки Института славяновидения АНСССР. Том 20. Москва, 1960.

Константинов, п. Христо. Из Родопите. // Периодическо списание, 1888, № 23-24, с. 654-682.

Константинов, п. Христо. Материал за изучаване на Родопското наречие. // СбНУ. Том I. София, 1889, с. 134-157; Том II. София, 1890, с. 269-285.

Константинов, п. Христо. Краището Бабек в Родопските планини. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 716-731.

Константинов, п. Христо. Чепино (Едно българско краище в северо-западните разклонения на Родопските планини). // СбНУ. Том ХV. София 1888, с. 222-266.

Константинов, п. Христо. Из Родопите. // Периодическо списание, 1899, № 58, с. 577-595; 1899, № 59, с. 779-791; 1899, № 60, с. 885-913.

Корени от Тракия (Сборник). Варна, 1996.

Костадинова, Елка. Великденски хлябове от селища по Долна Тунджа и Западна Странджа. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 181-188.

Костов, Стефан. Трънската носия. // Известия на Народен етнографски музей (ИНЕМ). Том 7-8. София, 1929.

Костов, Стефан. Белодрешковци в Северозападна България. // Известия на Народен етнографски музей. Том 10-11. София, 1930-1931, с. 73-102.

Костов, Стефан, Петева, Евдокия. Селски бит и изкуство в Софийско. София, 1935.

Костов, Стефан. Радомирската носия. // Известия на Нороден етнографски музей (ИНЕМ). Том 12. София, 1936.

Костов, Стефан. Останки от старото славянско облекло в България. // Сборник на ІV конгрес на славянските етнографи и географи. София, 1938.

Костов, Стоян. Писмо до Иван Гешов относно населението на Скопие от 1896 г. // НБКМ-БИА, ф. 272, оп. 4, а.е. 2037, л. 42-43.

Костов, Стоян. Писмо до Иван Гешов относно населението на Скопие от 1896 г. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 478

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. // Български диалектен атлас. Том 1. Част 2. София, 1964.

Круша, Захарий. Иван Шишманов. Нови студии върху българското Възраждане. София, 1926, с. 198.

Крушеван, П. А. Бессарабия. Москва, 1903.

Кръстев, К. Пътеписни бележки за Странджанската експедиция. // Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 година. София, 1957, с. 13-16.

Кръстева, Евгения. Няколко щрихи към образа на жената-балканджийка. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 124-126.

Кръстева, Евгения. Представите на балканджии и тракийци един за друг. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 97-105.

Кръстева-Благоева, Евгения. Традиции в избора на име при българските преселници в Румъния. // Жизненият цикъл. София, 2000, с. 162-167.

Кръстева-Благоева, Евгения. За имената и преименуванията на българските мюсюлмани (1912-2000). // Българска етнология, 2001, № 2, с. 126-148.

Кръстева-Благоева, Евгения. Българинът в криза - европеец или балканец? Аспекти на колективната идентичност. // Българска етнология, 2003, № 2-3, с. 129-148.

Кръстева-Ножарова, Гина. Домашно традиционно тъкачество и орнаментирани тъкани в България. София, 1981.

Кузов, А. Костурският говор. С етнографични бележки върху костурчани. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1921, № 4, с. 86-126.

Куманов, Георги. "Елен кладенец" - фолклорни и религиозни обредни практики на християни и мюсюлмани в Чепинско. // Култ и обредност. Годишник на асоциация "Онгъл". Том 2. София, 2001, с. 164-180.

Кунева, Мария. Взаимоотношенията в материланта култура между балканджиите от Троянско и населението от Ловешко в края на ХІХ и началото на ХХ век. // Известия на исторически музей - Ловеч. Том 1. Ловеч, 1995, с. 58-66.

Кусев, Методи. Нова инициатива. // Славяни, 1980, № 7, с. 42.

Кусев, Методи, Груев, Георги. Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique. // Курие д'Ориан, Цариград, 1878. Също: Scribd <http://www.scribd.com> (10.06.2015). Също: под загл. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. (на бълг. и фр. ез). София: Македонски научен институт, 1995.

Куцаров, Петър. Еркеч. Бургас, 2001.

Куцаров Петър. Еркеч и еркечани - история, култура, бит и дешевност. Бургас, 2009.

Кънчов, Васил. Една разходка по Солунско. // Книжици за прочит, 1889, № 2, 58-63; № 3, с. 21-28.

Кънчов, Васил. Една разходка по Солунско. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 323-328.

Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на гр. Велес. // Периодическо списание, 1892, № 39, с. 347-357.

Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на гр. Велес. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 398-399.

Кънчов, Васил. Великденска разходка по Поленинско. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 647-715.

Кънчов, Васил. Град Крушево. // Библиотека, 1894, № 11, с. 2.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том Х. София, 1894, с. 469-535; Том ХІ. София, 1894; Том ХІІ. София, 1895; Том ХІІІ. София, 1896.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 479-492.

Кънчов, Васил. Материали по географията и етнографията (Кичево и Пречиста). // Библиотека, 1894, № 3, 93-95, 99-107.

Кънчов, Васил. Материали по географията и етнографията (Кичево и Пречиста). // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 441-446.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІІ. София, 1895; СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896.

Кънчов, Васил. Етнографическа карта на Македония. София, 1898; Второ издание. София, 1918.

Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. София, 1898.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 4; Второ фототипно издание. София, 1996.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 533-540.

Кънчов, Васил. Дебърца. // НБКМ БИА, ф. 288, а.е. 6, л. 108-135.

Кънчов, Васил. Дебърца. // Извори за българската етнография. Том 3. Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, 1998, с. 16-30.

Кънчов, Васил. Турция и българите. Реч, държана от Васил Кънчов, Вратчански народен представител, по отговора на тронното слово на 2-й ноеврий 1899 година. София, 1899, с. 4-14.

Кънчов, Васил. Турция и българите. Реч, държана от Васил Кънчов, Вратчански народен представител, по отговора на тронното слово на 2-й ноеврий 1899 година. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 521-524.

Кънчов, Васил. Из Мала Азия (Пътуване из българските колонии). // Български преглед, год. V, кн. 8, 1899, с. 51-102.

Кюпер, Калина. Тържествено събрание. // Славяни, 1980, № 7, с. 41.

Кюркчиева, Ива. Между света на живите и мъртвите - обредните комплекси Мевлид и Мевлид на живо у българите-мюсюлмани в Тетевенско. // Българска етнология, 2000, № 1, с. 77-94.

Кюркчиева, Ива. Родствена мрежа и солидарност при българите мюсюлмани от Тетевенско. // Българска етнология, 2001, № 2, с. 149-179.

Кюркчиева, Ива. Светът на българските мюсюлмани от Тетевенско - преход към модерност. София, 2004.

Л

Лесов, Спас. Възникване и промени на някои фамилни имена в село Ръжево Конаре. // Българска етнография, 1980, № 2, с. 28-36.

Лилова, Иванка. Отношенията между мъжа и жената в балканджийското семейство (По материали от Габровско). // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 417-420.

Липранди, И. Восточный вопрос и Болгария. Москва, 1868, с. 8-13.

Липранди, И. Восточный вопрос и Болгария. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 212-214.

Лори, Бернард. Една забравена мюсюлманска общност: ловчанските помаци. // Българска етнология, 1993, № 2, с. 71-88.

Луков, Г. Елиногласните българи по Южното Черноморие. Бургас, 2006.

Лулева, Ана. Общности и граници по Южното българско Черноморие. // Българска етнология, 2006, № 2, с. 45-54.

Лучев, Детелин. Проблемът за "майчиния език" в българската етностатистика 1881-2001. Един етнологичен прочит. // Българска етнология, 2007, № 1, с. 36-65.

Лучев, Детелин. Проблемът за "вероизповеданието" в българската етностатистика в периода 1881-2001. // Българска етнология, 2007, № 2-3, с. 5-36

Любенова, Тоня. Кюстендилците в Търговище: поглед върху живота на кюстендилските преселници и дейността на Земляческия комитет на кюстендилците в Търговище. // Известия на Исторически музей - Кюстендил. Том 15. Велико Търново, 2010, с. 239-243.

Люлюшев, Марин. Просветното дело ва българската емиграция в Румъния през Възраждане. София, 1986.

М

Маджаров, Панайот. Клетва и анатема в бита и фолклора на странджанци. // Български фолклор, 1986, № 4, с. 45-50.

Маджаров, Панайот. Сборовете (Панагирето) в бита и фолклора на странджанци. // Български фолклор, 1988, № 1, с. 76-87.

Маджаров, Панайот. Вярата в предопроделението, поличбите и предсказанията в бита на фолклора на странджанци. // Български фолклор, 1994, № 3, с. 116-124.

Маева, Мила. Българските християнски църкви в Лондон и прекосяването на граници. // Българска етнология, 2013, № 2, с. 195-209.

Маждраков, П. Виенското българско дружество "Напредък". // Славяни, 1980, № 1, с. 48.

Макавеева, Люба, Мельов, Антон. Историко-демографски преглед. // Пирински край. София, 1980, с. 7-28.

Макушев, В. Очерки истории и современного положения задунайских славян - болгар и сербов. Варшава, 1876.

Малешкова, Анна. Сватбените обреди в съвременния бит на бесарабските българи. // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Том 10: Етнография. София, 1987, с. 118-128.

Манкова, Йорданка. // Етносоциална характеристика на населението от град Враца в края на ХІХ век. // Българска етнография, 1982, № 1, с. 23-28.

Манова, Цветана. Помещение за новобрачните от края на ХІХ и началото на ХХ век в Пернишко. // Българска етнография, 1975, № 2, с. 50-57.

Манолова, Галина. Етнопрякори или характеристика на другия (По материали от република Молдова). // Арнаудов сборник. Том З. Русе, 2003, с. 67-72.

Манолова, Галина. Прояви на оразличаване при българите и гагаузите в Бесарабия. // Арнаудов сборник. Том 4. Русе, 2006, с. 101-106.

Манолова, Галина. Прокълнатото злато в разказите на българските преселници в Бесарабия. // Съкровище и сакрална топография. София, 2008, с. 275-282.

Мантов, Димитър. Зла земя. София, 1980.

Маргос, Ара. Още по въпроса за албанците и "арнаутите" в Североизточна България. // Известия на Народния музей - Варна. Том 8. Варна, 1972, с. 306-308.

Маринов, Васил. Население и бит на Средните Родопи. // Комплексна научна Родопска експедиция през 1953 г. София, 1955, с. 21-76.

Маринов, Васил. Миналото на с. Девня, Провадийско с оглед на "арнаутите" в Североизточна България. // Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски (Сборник). София, 1960, с. 591-617.

Маринов, Димитър. Политически движения и въстания в Западна България. // Министерски сборник. Том ІІ. 1890, с. 61-114.

Маринов, Димитър. Жива старина. Книга 2. Русе, 1892, с. 129-158.

Маринов, Петър. Българите-мохамедани. София, 1994.

Маринска, Ружа. Битът на родопчаните и влиянието му върху някои особености на родопски диалекти. // Ethnoses and cultures on the Balkans. Sofia, 2000, с. 134-138.

Марков, Георги. Добруджанският въпрос и германо-съветските отношение (февруари-септември 1940). // Векове, 1981, № 3, 19-29

Маркова, Людмила. О проявлении этнической специфики в материальной культуре болгар. // Советская этнография, 1974, № 1, с. 45-59.

Маркова, Людмила. О влиянии смешанных браков на процес ассимиляции национальных груп (Болгары Закарпатья). // Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковиые контакты. Москва, 1975, с. 255-263.

Марушиакова, Елена. Етнически процеси при малките етнически групи, изостанали в историческото си развитие. // Българска етнография, 1990, № 4, с. 26-36.

Марушиакова, Елена. Класификация на малките етнически групи. // Векове, 1990, № 4, с. 15-22.

Материали по изучаването на Македония. София, 1896.

Матов, Димитър. Кратка разправия по етнографията на Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, София, год. VІІ, 1890, кн. 34, с. 425-474; 1890, кн. 35, с. 675-717.

Матов, Димитър. Сръбско-българската етнографска препирня пред науката. София, 1893.

Матов, Димитър. Македония според най-новите вести. // Български преглед, год. ХІІ, 1895, № 2.

Мельов, Антон. Етнодемографски изменения в Пиринския край в резултат на Освободителната война. // Българска етнография, 1978, № 3-4, с. 83-94.

Мельов, Антон. Бежански миграционен поток и традиционната народна култура на населението от Пиринския край. // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Том 10: Етнография. София, 1987, с. 206-209.

Меморандум относно промяната на статута на Западните покрайнини. София, 2003.

Методий, митрополит Охридский и Преспанский. Общ годишен рапорт от 1907 г. // ЦДИА, ф. 246, оп.1, а.е. 296, л. 27-28. Също: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 50-51.

Мещерюк, И. И. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел в южной Бессарабии (1808-1856). Кишенев, 1970.

Миков, Васил. Помаците по долините на р. Искър и Витоша. // Зора, 1932, № 3934.

Миков, Васил. Етнографска карта на българите през последните години преди Освобождението. София, 1937.

Миков, Васил. Българите мохамедани в Тетевенско, Луковитско и Белослатинско. // Родина, 1941, № 3, с. 61-63.

Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, 1943.

Миков, Любомир. Българинът от Сазхоломбата. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 90-95.

Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Из българското минало по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, 1985. Също: Книги за Македония, б.г. <http://promacedonia.org/cm/index.html> (11.03.2015).

Миланов, Зорачно. Традицискиот народен календар на Шопско-Брегалничката етнографска целина. Скопие, 2006.

Милев, Никола. Католическата пропаганда в България през ХVІІ век. София, 1914.

Милев, Никола. Исторически връзки между българи и поляци. София, 1923.

Милетич, Любомир. Седмиградските българи. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 153-256.

Милетич, Любомир. На гости у банатските българи (Отделен отпечатък от "Български преглед", год. ІІІ, кн. 1-2). София, 1896, 44 с.

Милетич, Любомир. Нови влахо-български грамоти от Брашов. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 3-152.

Милетич, Любомир. Заселване на католишките българи в Седмиградско и Банат. // СбНУ. Том ХІV. София, 1897, с. 284-544.

Милетич, Любомир. Ловчанските помаци. // Български преглед, 1899, № 5, с. 66-78.

Милетич, Любомир. Преселението на малоазийските българи в Княжеството. // Български преглед, 1899, № 7, с. 14-103.

Милетич, Любомир. Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език. // Периодическо списание, 1900, № 61, с. 623-666.

Милетич, Любомир. Книжнината и езикът на банатските българи. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 339-483.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902.

Милетич, Любомир. Нашите павликяни. // СбНУ. Том ХІХ. София, 1903, с. 1-369.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 1-102.

Милетич, Любомир. Нови документи по миналото на нашите павликяни. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 1-155.

Милетич, Любомир. Павликянското нарачие. // СбНУ. Том ХХVІ. Дял І. София, 1910-1911, с. 1-28.

Милетич, Любомир. Разорението на тракийските българи през 1913 година. София, 1918.

Милетич, Любомир. Македония и македонските българи (Културно-исторически поглед). София, 1925.

Милетич, Любомир. Женската носия в Галичник (Дебърско). // Македонски преглед, 1926, № 2, с. 103-107.

Милетич, Любомир. Македонските българи и сърбите. // Македонски преглед, 1929, № 4, с. 71-108.

Милетич, Любомир. Към въпроса за българската семейна "служба" и сръбската "слава". // Македонски преглед, 1930, № 3, с. 1-10

Милетич, Любомир. Издигането на кравая в обреда на семейната "служба" и "слава". // Македонски преглед, 1931, № 1, с. 28-33

Милетич, Любомир. Най-старият днес български говор е в Македония. // Македонски преглед, 1938, № 1-2, с. 44-62.

Милетич, Любомир. Из историята на българската католишка пропаганда в ХVІІ век. // Български преглед, год. І, кн. 11, с. 175.

Милетич, Любомир. Българи и румани и техните културно-исторически отношения. // Добруджа (География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение). София, 1918, с. 107-134.

Минков, Игнат. Локалното и микроетничното в съвременната българска национална култура. // Тракиецът и неговият свят. София 1997, с. 79-96.

Минков, Игнат. Етноси и глобализационни общности. Етническите общности в България - в националната епоха и в процесите на глобализация. София, 2011.

Минкова, Лиляна. Константин Петкович и неговата студия за сватбените обичаи на македонските българи. // Български фолклор, 1980, № 3, с. 52-68.

Минчева, Елка. "Случаят Якоруда" - между самоидентификацията и държавната политика. // Българска етнология, 2005, № 2, с. 70-87.

Минчева, Елка. "Случаят Якоруда" - между държавната политика и самоидентификацията. 2. "Македонци" и "Турци" - 90-те години на ХХ век. // Българска етнология, 2005, № 3-4, с. 82-101.

Минчева, Елка. "Болгары - иностранцы" (Наблюдения от експедиция Бесарабия 2007). // Стожери на народната традиция. Враца, 2008, с. 72-89.

Мирчев, Димитър. Бележки по кукушко-воденския говор. // СбНУ. Том ХVІІІ. София, 1901, с. 426-470.

Мирчев, Димитър. Принос за изучаването бита на българите в Македония. // СбНУ. Том ХХІІ-ХХІІІ. Дял ІІ. София, 1906-1907.

Мирчев, Милко. За протестантската пропаганда в Шуменско преди Освобождението. // Известия на Народен музей - Шумен. Том 4. Варна, 1967, с. 159-165.

Мисирков, Кръстю. За македонските работи. София, 1903.

Михайлов, Манол. Злодеяние и песен в културната системност на Странджанци. // Демоните - образи и символи в миналото и днес. Бургас, 2008, с. 200-214.

Михайлова, Ганка. Специфични черти и развитие на материалната култура в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 172-179.

Михайлова, Ганка. Костюмът в българската обредност. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981, с. 52-84.

Михайлова, Катя. Фолклор на български градинари в Чехия. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 111-117.

Михнева, Румяна. Българските преселници на служба в Русия през 30-те и 40-те години на ХVІІІ век. // Векове, 1979, № 6, с. 74-75.

Мишев, Атанас. Бойт около Брацигово в 1876 година. Пловдив, 1881.

Младенов, Максим. Названия и прозвища на групи българско население. // Известия на Института за български език, 1965, № 12, с. 199-222.

Младенов, Максим. Говорът на Ново село, Видинско. Принос към проблема за смесените говори. София, 1969.

Младенов, Максим. Селища и население в Югозападна България. // БДА. Том 3. Част 2. София 1975, с. 12-19.

Младенов, Максим. Население и селища в Северозападна България. // БДА. Том 4. София, 1981.

Младенов, Максим. Из българската етнографонимика. // Българска етнография, 1992, № 2, с. 49-60.

Младенов, Максим. Сватбени обичаи на българите в Румъния. Диалектни текстове. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Том 3. София, 1994, с. 19-47.

Младенов, Стефан. Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско). // СбНУ. Том ХVІІІ. София, 1901, с. 471-506.

Младенов, Стефан. За пограничните говори в източна Сърбия. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 101-116.

Младенов, Стефан. За произхода на хърцои? // История на българския език. Берлин, Лайпциг, 1929, с. 320-321.

Младенов, Стефан. За произхода на хърцои? // Родна реч, 1934, с. 118.

Молерови, Димитър и Константин. Народописни материали от Разложко. // СбНУ. Том XLVIII. София, 1954, с. 6-17.

Момчилов, Димчо, Тошев, Мирослав, Чакърова-Кръстева, Наталия, Банчева, Елена, Димитрова, Мария. Карнобатските балканждийски села Чубра и Славянци. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 60-81.

Мороз, Йосиф. Към въпроса за прародината на народа "булгар". // Проблеми на културата, 1979, № 5, 87-102.

Мумджиев, Т. Кратко описание на града Балчик. // Светлина, 1898, № 7, с. 13-14.

Мумджиев, Т. Кратко описание на града Балчик. // Извори за българската етнография. Том 2: Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. София, 1999, с. 127-129.

Н

Народната култура в София и Софийско. София, 1985.

Народен събор на ваяшки и други народни певци и свирачи в м. Гермето, с. Голица, община Долни Чифлик, област Варна. 2012. // Община Долни Чифлик, 2012 <http://dolni-chiflik.acstre.com/subsection-192-11.html> (13.03.2015).

Народни песни на малоазийските българи в Новопазарско. Народни песни от Нови пазар и с. Еньово, Новопазарско; Капански народни песни. Ред. Стоян Романски. // СбНУ. Том XLVII. София, 1956.

Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. Петър Петров. София, 1993.

Ненов, Николай. Чезнещи села, живи гробища, места на паметта (Добруджанците в с. Ястребово и с. Семерджиево). // Известия на Исторически музей - Русе. Том 7. Русе, 2002, с. 102-110.

Ненов, Николай. Етнически другите и националната култура. Градът като поле за диалог на етнонацията и мултикултурните общности. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 8. София, 2009, с. 142-148.

Ненов, Николай. Локално наследство и традиционни ценности. Общуване с наследството. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 3. София, 2003, с. 68-71.

Ненова, Цветана. Облекло, атрибути, взаимодействия. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 131-134.

Нешев, Георги. Характерни черти и изяви на българската култура от първите векове на османското владичество. // Проблеми на културата, 1979, № 6, с. 87.

Нидерле, Лубор. Македонският въпрос. София, 1902.

Нидерле, Лубор. За етническите граници, езиковите особености и етнографските групи на българите (Niederle, L. La race slave. Paris, 1916). // Българската история в трудовете на европейските учени. София, 1970, с. 227-237.

Нидерле, Лубор. За етническите граници, езиковите особености и етнографските групи на българите. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 138-139.

Николова, Мария. Обуването при старото местно българско население на Варненски окръг в края на ХІХ и началото на ХХ век. // Известия на народния музей - Варна. Том 12. Варна, 1976, с. 147.

Николова, Мария. За липсата на елемента "гащи" в еркечката носия. // Известия на народния музей - Варна. Том 13. Варна, 1977, с. 202-205.

Николчовска, Мария. Принадлежност на българите от Източните Родопи към две големи етнографски групи. // Известия на музеите от Южна България. Том 7. Пловдив, 1981, с. 99-106.

Николчовска, Мария. Тъканна и везбена орнаментика у малоазийските българи, заселени в Ивайловград. // Известия на музеите от Южна България. Том 8. Пловдив, 1982, с. 109-122.

Николчовска, Мария. Пасхалната традиция на ислямизираното българско население на Източните Родопи. // Български фолклор, 1986, № 4, с. 39-44.

Николчовска, Мария. Малоазийските българи в Ивайловградско (Спомени и предания за основаването и съществуването на българските села в Мала Азия). // Български фолклор, 1993, № 1, с. 22-34.

Няголова, Мариана, Цветков, Димитър. Исследование личностных особенностей некоторых групп болгарского этноса. // Ethnoses and cultures on the Balkans, Sofia, 2000, с. 279-294.

О

Общности и идентичности в България. Съст. Анна Кръстева. София, 1998.

Огнянова, Елена. Не сме от сега. Житейската философия на един шоп. София, 1983.

Огнянова, Елена. Ние, шопето. София, 1985.

Опришан, Хория Барбу. Няколко български фолклорни театрални прояви в румънския фолклор. // Български фолклор, 1979, № 3, с. 53-59.

Офейков (псевд. на Шопов, Атанас Петров). Българе под стените на Цариград. // Периодическо списание, 1887, № 21-22, с. 480-499.

П

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931.

Панов, Тодор. Психологията на българския народ. София, 1914.

Патърчанова, Р. Преселване на българи от Западна Македония и Албания в Панагюрския край от ХV-ХІХ век. // Музеи и паметници на културата, 1969, № 4.

Пачов, Драгомир, Кацев, Данаил. Ромънските жестокости над отвлеченото добруджанско население в Молдова. София, 1918. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 4-38.

Пейчева, Лозанка. "Ние сме едни от най-чистите българи в света". // Български фолклор, 1992, № 1, с. 98-100.

Пелин, Елин. Събрани съчинения. Том 10. София, 1959.

Пенев, Боян. Нашата интелигенция. // Златорог, 1924, № 1, с. 3-20.

Пенев, Петър. Празник на културата в Монтевидео (Уругвай). // Славяни, 1979, № 10, с. 41.

Пенчев, Владимир. Архиви разказват за банатските българи. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 77-83.

Пенчев, Владимир. Меморати на чешките българи. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 102-110.

Петканова, Донка. "Латини" и "немци" в старобългарската литература и в българската народна песен. // Български фолклор, 1984, № 4, с. 28-34.

Петкова, Елена. Социалистическата модернизация и българките мюсюлманки в Смолянски окръг 1959-1989. // Българска етнология, 2010, № 1, с. 50-60.

Петкова, Елена. Школа за жени активистки на Отечественият фронт в град Смолян (Опит за модернизиране на всекидневието на българките-мюсюлманки в Средните Родопи). // Град-етнология-социализъм. Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 16. Русе, 2012, с. 178-183.

Петкова, Светла. Руски учени за бита и културата на населението в Югозападна България през ХІХ век. // Единство на българската фолклорна традиция. София, 1989, с. 409-432.

Петреска, Весна. Пролетните обичаи при две верски групи от мияците в Република Македония. // Български фолклор, 1995, № 1-2, с. 143-150.

Петров, Гьорче. Материали по изучаването на Македония. София, 1896. Също: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 492-494.

Петров, Димитър, Николов, Цветан. Българи в Южна Америка. София, 1988.

Петров, Петър. Съдбоносни векове за българската народност. София, 1975.

Петров, Петър. "Звездата на Кутлеш е символ на македонския народ... българите си имат за символ конската опашка". За производството на етнически различия. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 78-93.

Петров, Петър. Боравейки с чуждостта. За някои адаптивни стратегии на "завръщенци" в България. // Ethnoses and cultures on the Balkans. Sofia, 2000, с. 58-73.

Петров, Стоян. Народната песенна култура на банатските българи. // Известия на Института за музика. Том 11. София, 1965, с. 79-148.

Петрова, Лидия. Пролетни обичаи у преселниците от Североизточна Тракия във Варненско. // Българска етнология, 1998, № 1-2.

Петрова, Лидия. Етнодемографска характеристика на населението в Североизточна България с оглед проучването на народната медицина. // Известия на народния музей - Варна. Том 34-35. Варна, 2003, с. 303-316.

Пешев, Петър. Особености и съвременни проблеми на кюстендилската фолклорна традиция. // Фолклор и общество. София, 1977, с. 23-30.

По бежанците. // Зорница, № 47, 20 ноември 1903.

По бежанците. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 49-50.

Положението на бежанците в България. // Вечерна поща, 1904, № 904, 28 януари.

Положението на бежанците в България. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 50-51.

Попов, Рачко. Природата в представите на тетевенските балканджии. // Българска етнография, 1993, № 5-6, с. 82-91.

Попов, Филип. Из дейността на българите в Будапеща. // Славяни, 1977, май, с. 42.

Попов, Филип. Среща на българските специалисти в Будапеща. // Славяни, 1981, № 10, с. 48-49.

Попстоилов, А. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. София, 1979.

Пригарин, Александр. К вопросу о содержании термина "этноконфесиональная группа" (на материалъх русских старообрядцев Балкан). // Ethnoses and cultures on the Balkans. Sofia, 2000, с. 80-93.

Примовски, Анастас. Българо-мохамеданите в нашата народностна общност. Историко-етнографски бележки. София, 1940.

Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. // СбНУ. Том LІV. София, 1973.

Първова, Фани. Чувството за хумор, отличителна черта в душевността на балканджията. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 248-251.

Пърличев, К. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915). София, 1916. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 4-48.

Пътник. "Дневник" в провинцията. Економическа анкета на в. "Дневник". Дубница. // Дневник, № 129, 19 септември 1902.

Пътник. "Дневник" в провинцията. Економическа анкета на в. "Дневник". Дубница. // Извори за българската етнография. Том 4: Из българския следосвобожденски печат 1900-1912. София, 2002, с. 40-41.

Р

Р. С. и В. К. Бесарабските българи. // Българска пчела, 1, № 29, 13 дек. 1863.

Р. С., В. К. Бесарабските българи. // Извори за българската етнография. Том 1. Из възрожденския печат. София, 1992, с. 87-88.

Радев, Ж. Географска и етнографска Македония. // Македонски преглед. 1924, № 2, с. 15-38.

Радойнова, Диана. Към проучването на пространството и времето в обредната песен (По материали от обредния цикъл на рупците). // Български фолклор, 1992, № 1, с. 69-81.

Радойнова, Диана. Личностната идентичност във фолклора (По материали от обредния цикъл на рупците). София, 1995.

Радулов, Сава. Постановления за българските колонии. Болград, 1864.

Разбойников, Анастас. Обезбългаряването на Западна Тракия. 1919-1924. София, 1940. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 5-44.

Раздолов, Атанас. Понятие за македонците. Сливен, 1896.

Райчевски, Стоян. Рупците в Странджа. // Родопи, 1978, № 10, с. 16-19.

Райчевски, Стоян. Настаняването на бежанците във Василиковско (Мичуринско) и Малкотърновско. // Известия на музеите от Югоизточна България. Том 6. Пловдив, 1983, с. 81-88.

Райчевски, Стоян. Рупците в българската народна култура. // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Том 10. Етнография. София, 1987, с. 311-318.

Райчевски, Стоян. Принос към етнодемографската характеристика на Странджа от края на ХV век до 1878 година. // Известия на музеите от Югоизточна България. Том 9. Пловдив, 1988, с. 73-86.

Райчевски, Стоян. Етнодемографски процеси в Одринско през и след Илинденско-Преображенското въстание. // Осемдесет години Илинденско-Преображенско въстание. София, 1988, с. 523-530.

Райчевски, Стоян. Етнодемографска характеристика на Югоизточна Тракия през ХІХ век и до Съединението. // Сборник 100 години от Съединението на Южна и Северна България. Стара Загора, 1989, с. 75-84.

Райчевски, Стоян. Етнографските (регионалните) групи в Странджа. // Българска етнография, 1991, № 2, с. 34-40.

Райчевски, Стоян. Родопските костници и погребалните обичаи в Южна Тракия. // Българска етнография, 1992, № 4, с. 12-18.

Райчевски, Стоян. Проучванията върху култа на Дионис в традиционните обичаи с маскирани изпълнители от Тракия. // Български фолклор, 1993, № 2, с. 68-73.

Райчевски, Стоян, Фол, Валерия. Кукерът без маска. София, 1993, с. 7-94.

Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения ХV-ХХ век. София, 1994.

Райчевски, Стоян, Черкезова, Марина. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на ХІХ до началото на ХХ век. // Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, с. 7-21.

Райчевски, Стоян. Българите-мохамедани. София, 1999.

Райчевски, Стоян. Историческа и етнографска характеристика. // Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. София, 2002, с. 7-19.

Райчевски, Ст. Крайбрежна Стара планина. София, 2007.

Райчевски, Стоян. Бежанците от Царибродско и техните организации. // Везни, 2008, № 4, с. 79-91.

Райчевски, Стоян. Царибродските българи. София, 2008.

Райчевски, Стоян. Странджа. София: Захари Стоянов, 2008.

Раковски, Г. С. Преселение в Русия или руската убийствена политика за българити. Букурещ, 1861. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 1-28.

Раковски, Георги. Ключ българскаго язика. // Раковски, Георги. Съчинения. Том 4. София, 1988, с. 252-253.

Ракшиева, Светла. Истинските тракийци. // Българска етнология, 2000, № 2, с. 5-29.

Рангочев, Константин. Фолклор и религия: за някои конституентни елементи на българската менталност - конфесионалният проект vs. политическият проект. // Етнологията в България. История, методи, проблеми. София, 2012, с. 187-198.

Раш, Густав. За етническите граници на българите. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 263.

Рашкова, Наталия. "Пръстани сме българите - едни наляво, други надясно!" (Българи в Унгария). // Български фолклор, 1994, № 1, с. 96-101.

Рашкова, Наталия. Побратим. Българи по чешките земи. София, 1994.

Ройдева-Григорова, Яна. Някои особености в семейните празници на балканджиите от района на Централна Стара планина през втората половина на ХХ век. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 170-180.

Романски, Стоян. Народописна карта на нова ромънска Добруджа. // СпБАН, 1915, № 11.

Романски, Стоян. Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етническа граница между българи и ромънци. София, 1918.

Романски, Стоян. Славяни на Дунава. // Български преглед, 1929, № 1.

Романски, Стоян. Българите във Влашко и Молдова. София, 1930.

Романски, Стоян. Българско население около Каракалъ в Ромъния. // Македонски преглед, 1935, № 3-4, с. 77-93.

Романски, Стоян. Прародина и разселение на славяните. София, 1938.

Романски, Ст. Турско-български речник. София, 1952.

Ронков, Йаку. История на българите от Банат (на румънски с превод). Тимишоара, 1938. Също: Българско историческо наследство. Фототипно издание. София, 1998.

Руменов, Вл. Българите в Македония под гръцка власт. // Македонски преглед, 1941, № 4, с. 55-94.

С

Савов, Васил. Ловчанските помаци и техният говор. // Известия на Семинара по славянска филология при университета в София. Том 7. София, 1931, с. 1-35.

Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи (в две части). Пловдив, 1906, с. 14-16, 18, 49-51.

Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи (в две части). // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 34-37.

Сантова, Мила. Идентичността: православни и протестанти. Примерът на Банско. // Български фолклор, 2005, № 1, с. 5-11.

Сарафов, М. Народностите в западната част на Княжеството. // Периодическо списание, 1884, № 8, с. 46-47.

Сахатчиев, Живко. Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година. Пловдив, 1996.

Сборник за народни умотворения. Том I. София, 1889.

Сборник за народни умотворения. Том ХV. София, 1898.

Сведения за населението на Гевгелийска каза и неговия поминък, извлечени от ревизионен рапорт за българските селски училища през учебната 1908/1909 г. // ЦДИА, ф. 246, оп. 1, а.е. 372, л. 195, 196, 223.

Сведения за населението на Гевгелийска каза и неговия поминък, извлечени от ревизионен рапорт за българските селски училища през учебната 1908/1909 г. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 91-93.

Селимински, Иван. Народно братство в град Сливен и големото преселение в 1830 година, написани в Кишеневе в 1855 г. // Библиотека д-р Иван Селимински. Кн. 9. Разни статии. София, 1929.

Селимински, Иван. Живот, дело, идеи (1799-1867). София, 1938.

Селищев, Афанасий. Очерки по македонской диалектологии. Казань, 1918.

Селищев, Афанасий. Очерци по македонска диалектология. Фототипно издание. София, 1981.

Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. София, 1929.

Селищев, Афанасий. Полог и неговото българско население. Фототипно издание. София, 1981.

Селищев, Афанасий. Семейната "служба" (курбан) в България и Македония и сръбската "слава". // Македонски преглед, 1929, № 2, с. 33-78.

Селищев, Афанасий. Днешната югозападна граница на българската говорна област. // Македонски преглед, 1930, № 1, с. 1-25.

Селищев, Афанасий. К изучению "службы" и "славы". // Македонски преглед, 1930, № 4, с. 1-12.

Селищев, Афанасий. Славянское население в Албании. София, 1931. Славянското население в Албания. Фототипно издание. София, 1981.

Селищев, Афанасий. Македонская диалектология и сербские лингвисты. // Македонски преглед, 1933, № 1, с. 53-88; 1934, № 2, с. 57-88; 1935, № 3-4, с. 21-55.

Серафимов, Л. Тетовско и дейците по Възраждането му. Пловдив, 1900.

Серафимова, Емилия. Православната църква и съвременния балканджия. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 252-256.

Сефтерски, Райко. Културата на прабългарите в светлината на прабългарския език. // Проблеми на културата, 1979, № 6, с. 65-80.

Сефтерски, Райко. Орнаментирани годенишки яйца от с. Конак, Търговищко. // Българска етнография, 1980, № 4, с. 39-48.

Сефтерски, Райко. Софийските шопи като историческо-етнографска формация в светлината на последните изследвания. // Народната култура в София и Софийско. София, 1984, с. 55-66.

Симеонов, Владислав. Езикови наблюдения върху преселническия фолклор в с. Кръстевич, Пловдивски окръг. // Български фолклор, 1980, № 4, с. 83-91.

Симеонова, Гатя. Характеристика на основните етнографски групи в Русенско. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 25-37.

Симеонова, Гатя. Етническо самосъзнание - самосъзнание за принадлежност към етнографската група (Доклад, изнесен на Националната конференция на българските етнографи в Благоевград, непубликуван). Благоевград, 1980.

Симеонова, Гатя. Групи българско население и етнографски групи. // Българска етнография, 1987, № 3, с. 55-63.

Симеонова, Гатя. Преглед на проучванията върху етнографските групи. // Пета национална конференция на българските етнографи. Габрово, 1988, с. 201-232.

Симеонова, Гатя. Етнографските групи и тяхната връзка с единството и многообразието на българската народна култура. // Етнология, 1993, № 1, с. 139-152.

Симеонова, Гатя. Относно някои особености на урбанизацията в Родопската област. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 69-78.

Симеонова, Гатя. Научно разследване относно изследователския обект "Дропла". // Известия на българските архиви. Том 99. София, 2010, с. 3-31.

Симеонова, Гатя. Историко-демографска и икономическа характеристика на населението от Родопската област. // Съвременни етнокултурни процеси в Родопската област. Ръкопис, 1983, с. 4-11.

Сиракова, Илина, Табакова, Елена. Тракийски преселници в Русе - социална идентичност. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 121-125.

Сиракова, Илина, Табакова, Елена. Преселници-балканджии в Русенско. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 28-31.

Сиракова, Илина. Представи за смъртта. Погребални обичаи и обреди от Русенско. // Известия на Иснорически мезей - Русе. Том 7. Русе, 2002, с. 35-52.

Скальковский, А. Болгарския колинии в Бессарабии и Новоросийском крае. Одесса, 1848.

Славейков, Петко. Писмо на Славейков до Раковски от 1858 г. // Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 123.

Славейков, Петко. За българските народни училища в Бесарабия. // Македония, № 8, 11 декември 1869.

Славейков, Петко. Рупското и рупаланското българско население и наречие. // Наука, 1882, № 5, с. 463-473.

Славейков, Петко. Рупското и рупаланското българско население и наречие. // Извори за българската етнография. Том 2. Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. София, 1999, с. 37-43.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 106-124.

Славейков, Петко. Рупци. // Периодическо списание, 1885, № 14-15. Също: Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 123.

Славейков, Петко. Един поглед към миналото. // Периодическо списание, 1888, № 23-24.

Солун. Сборник. София, 1934.

Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1993.

Снегаров, Иван. Българският дух на Охридско-Преспанската епархия преди освобождението на България (1878 г.). // Македонски преглед, 1943, № 4, с. 1-26.

Спасов, Радослав. Католическата общност в Русе през Възраждането (ХVІІІ-ХІХ в.). // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 9. Русе, 2005, с. 308-317.

Спространов, Евтим. Обичаи от Крушово. // СбНУ. Том ХV. София, 1898, с. 162.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 300-301.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 529-531.

Спространов, Евтим. По македонските работи. София, 1901.

Средкова, Соня. Етноложки проучвания за бесарабските българи. // Етнологията в България. История, методи, проблеми. София, 2012, с. 286-293.

Стаменова, Живка. Етносоциални аспекти на бита в Източните Родопи през 70-те-80-те години. Перник, 1995.

Станимиров, Свилен. Политическата дейност на българите-католици през 30-те-70-те години на ХVІІ век. Към история на българската антиосманска съпротива. София, 1988.

Степанова, Л. И. Вклад Росии в подготовки болгарской интеллигенции в 50-70-е гг. ХІХ в. Кишинев, 1981.

Стефанова, Стефана. Тяхната истинска родина (Българите в Австралия). // Славяни, 1976, № 2, с. 44.

Стоин, Елена. Музикалният фолклор на Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 132-145.

Стоин, Елена. Музикалният фолклор в Кюстендилски окръг. // Фолклор и общество. София, 1977, с. 144-151.

Стоин, Елена. За музикално-фолклорните диалекти в България. // Фолклор, език и народна съдба. София, 1979, с. 43-49.

Стойков, Руси. Селища и демографски облик на Североизточна България и Южна Добруджа през втората половина на ХVІ век. // Известия на Варненското археологическо дружество (ИВАД), 1964, № 15, с. 97-118.

Стойков, Руси. Османо-турски данъчни документи. // Известия на Народна библиотека "Васил Коларов", 1959. Том 1. София, 1961.

Стойков, Стойко. Днешнто състояние на еркечкия говор.//Известия на института за български език, С., 1956.

Стойков, Стойко. Българска диалектология, С., 1956.

Стоянов, Х. Протестанските мисии в България през ХІХ век (дисертация). София, 1977.

Стоянова, Веска. Празнични традиции и душевност на преселниците от Източна Тракия във Варненско. // Известия на народния музей - Варна. Том 30-31. Варна, 1994-1995, с. 270-286.

Стоянова, Параскева. Обичаят "Сивойница" у балканджиите в Търговищки окръг. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 139-142.

Стоянова, Параскева. Сирни заговезни у преселени от Тревненско и Еленско балканджии в Търговищка област. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 186-190.

Страшимиров, Антон. Днешните българи. // Културно единство. Солун, 1908.

Страшимиров, Антон. В Южните земи. София, 1918.

Страшимиров, Антон. Българи, гърци и сърби. Народоведска студия. София, 1918.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918.

Страшимиров, Антон. Вихър. С шопите към Цариград. Част 1-2. София, 1922.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923.

Страшимиров, Антон. Рупци. // Известия на Народен етнографски музей. Том 1. 1923, с. 22-32.

Субашки, Васил. Някои социологически и социално-психологически аспекти на живота в стария Троян. // Проблеми на културата, 1971, № 2, с. 59-66.

Съботинова, Донка. Булчинското облекло на населението от Силистренско. // Известия на народния музей - Варна. Том 13. Варна, 1977, с. 197-202.

Съботинова, Донка. Мястото на преселниците балканджии в народната култура на Добруджа. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 29-35.

Съботинова, Донка. Тракиецът в Добруджа и Силистренско. // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 126-130.

Съботинова, Донка. Детски игри на преселниците-балканджии в Силистренско. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 128-164.

Сюпюр, Елена. Българската емингрантска интелигенция в Румъния през ХІХ век. София, 1982.

Сырку, П. Рупаланы или Рупци. Заметки по болгарской диалектологии. Воронеж, 1883.

Т

Табаков, Димитър. Хоризонт на познанието. София, 1999.

Табаков, С. Историята на град Сливен. Том 2. София, 1924.

Такела, Д. Шопите. // Светлина. Месечно илюстровано списание, 1892, № 10-11.

Такела, Д. Някогашните павликяни и сегашните католици в Пловдивско. // СбНУ. Том ХІ. 1894, с. 103-134.

Тачева, Маргарита. Никополис ад Иструм при северите по епиграфски данни. // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 9. Русе, 2005, с. 50-55.

Ташева, Стефка. Родината не забравя своите чеда (Българите в Чехословакия). // Славяни, 1976, № 2, с. 42-43.

Ташева, Стефка. Българският клуб "Кирил и Методий" в Швейцария. // Славяни, 1976, юни, с. 46.

Ташева, Стефка. Гостенки от Турция. // Славяни, 1976, ноември, с. 48-49.

Телбиз, Георги. Кършовските българи. // Нация и политика, 1937, № 3-5, с. 68-71.

Телбизов, Карол. Традиционен бит и култура на банатските българи. // СбНУ. Том LI. София, 1963.

Телбизов, Карол. Български търговски колонии в Трансилвания през ХVІІІ век. София, 1984.

Тенчов, Христо. Из рапорта на училищния инспектор от 1908 г. // ЦДИА, ф. 246, оп.1, а.е. 331, л. 92, 93, 102, 103, 119.

Тенчов, Христо. Из рапорта на училищния инспектор от 1908 г. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 78-80.

Теодоров-Балан, Александър. Арнаутите в Брацигово. // Периодическо списание, 1882, № 3, с. 142-145.

Теодоров-Балан, Александър. Българи в югозападно Моравско по И. фон Хан в 1858. София, 1917.

Теодоров, Евгени. Остатъци от прабългарския фолклор в Североизточна България. // Български фолклор, 1980, № 1, с. 25-39.

Теплов, В. Греко-болгарский церковный вопрос по неизданным источникам. // СПб, 1889.

Титоров, Йов. Българите в Бесарабия. София, 1903.

Тодоров, Делчо. Жанров състав, развитие и съвременно състояние на фолклора в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 123-131.

Тодоров, Николай. Турската колонизация и демографските промени в българските земи. // Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, 1971, 69-74.

Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. // СбНУ. Том XLI. София, 1936, с. 19-22.

Тодоров, Цветан. Населението между Тимок, Искър и Стара планина. // СпБАН, 1957.

Тодоров, Юрдан. Марашки села в Плевенско и произход на думата "мараш". // Български преглед, 1929, № 2, с. 288-292.

Тодоров-Хиндалов, Вл. Един арабски ръкопис от 1153 година за азиатските българи. // Мир, бр. 10547, 14 септември 1935.

Тодорова, Диана. Традиционни есенни и зимни празници и обичаи в Провадийския Сърт. // Известия на народния музей - Варна. Том 25. Варна, 1989, с. 126-134.

Тодорова, Диана. Традиционни пролетни и летни празници и обичаи в Провадийския Сърт. // Известия на народния музей - Варна. Том 26. Варна, 1990, с. 208-221.

Тодорова, Диана. Традиционни "домашни" накити на балканджиите от Източна Стара планина. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 120-123.

Тодорова, Диана. Орнаментални и сюжетни композиции по декоративни тъкани на преселници-тракийци във Варненско. // Тракиецът и неговият свят. София 1997, с. 163-166.

Тодорова, Диана. Празнуване на Тодоровден във Варнанско. // Известия на Народния музей - Варна. Том 36-37. Варна, 2000-2001.

Тодорова, Диана. Разделените семейства - границата в спомените на преселниците от Западните покрайнини. // Българска етнология, 2006, № 1, с. 71-76.

Тодорова, Диана. Малоазийските българи във Варненско - етнографски аспекти на поминъка им. // Известия на народния музей - Варна. Том 34-35. Варна, 2009, с. 297-302.

Тодорова-Пиргова, Ивета. "Богоизбраният народ" на Балканите. // Български фолклор, 1999, № 4, с. 44-53.

Тодорова-Пиргова, Ивета. От Дунава до Делауеър. Миграционни процеси, етнокултурна идентичност и фолклор. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 106-128.

Тонев, Велко. Гръкоманите по българското Черноморие през Възраждането. // Българска етнография, 1993, № 2, с.32-45.

Тонев, Велко. Някои данни за преселническото движение в Източна България през 1861 година. // Известия на народния музей - Варна. Том 9. Варна, 1973, с. 185-195.

Тонев, Велко. Добруджа през Възраждането. Варна, 1973.

Тончева, Веселка. Оплакванията на българските мохамедани от Тетевенско. // Български фолклор, 1998, № 3, с. 61-73.

Тончева, Веселка. Представи за "отвъдното" на българите-мохамедани от Тетевенско. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 1. София, 2000, с. 96-99.

Тончева, Веселка. Фолклорната обредна система на българите-мохамедани от Тетевенско - ислям и християнството. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 1. София, 2000, с. 137-140.

Тончева, Веселка. Аспекти в еволюцията на словесното съдържание на песните на българите-мохамедани от Тетевенско. Стихосложение и смислово-ритмически типове. // Арнаудови четения. Сборник доклади и съобщения. Том 1. Русе, 2000, с. 113-117.

Тончева, Веселка. За днешното състояние на музикалния фолклор на българските мохамедани от Тетевенско. // Български фолклор, 2001, № 1, с. 46-48.

Тончева, Веселка. Българомохамеданската сватба от Тетевенско. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 2. София, 2001, с. 160-163.

Тончева, Веселка. За епическата песенна традиция на българите-мохамедани от Тетевенско. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 2. София, 2001, с. 215-218.

Тончева, Веселка. Песента в общността на българите-мохамедани от Тетевенско (Музиката като универсален език на общуването). // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 3. София, 2003, с. 119-121.

Тончева, Веселка. Инструменталният съпровод в песните на българите-мохамедани от Тетевенско (Особености на вокално-инструменталния синтез). // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 3. София, 2003, с. 174-177.

Тончева, Веселка. Историческата песен у българските мюсюлмани в Тетевенско - словесно и музикално съдържание. // Български фолклор, 2003, № 1, с. 50-64.

Тончева, Веселка. Музиката в сватбения обред на българите-мюсюлмани от Тетевенско. // Български фолклор, 2003, № 2-3, с. 147-164.

Тончева, Веселка. Българите-мюсюлмани - идентичност и музикален фолклор. // Български фолклор, 2005, № 1, с. 42-48.

Тончева, Веселка. Младите българи, музикалният фолклор и националната идентичност във Виена. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 5. София, 2008, с. 257-269.

Тончева, Веселка. Българите от Голо Бърдо, Република Македония. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 8. София, 2009, с. 119-129.

Тончева, Веселка. Сватба и сватбени песни от областта Голо Бърдо, Република Албания. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 9. София, 2011, с. 119-135.

Тончева, Веселка. Непознатата гора. София, 2012.

Тончева, Веселка. "Муж ми е на гурбет...". За гурбетите и печелбарството на гораните в Косово и Албания. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 12. София, 2013, с. 31-46.

Тотев. А. Състояние на земеделската пренаселеност в България. София, 1940.

Трайчев, Георги. Мариово. София, 1923.

Трайчев, Георги. Преспа. София, 1923, с. 9-29.

Трайчев, Георги. Преспа. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 180-182.

Трайчев, Георги. Духовните качества на македонските българи. София, 1928.

Трайчев, Георги. Спомени от моето 40-годишно учителство (1889-1929). София, 1930, с. 8-9.

Трайчев, Георги. Спомени от моето 40-годишно учителство (1889-1929). // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 346-347.

Трайчев, Георги. Книга за мияците (Историко-географски очерк). София, 1941, с. 1-121.

Трайчев, Георги. Книга за мияците (Историко-географски очерк). // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 2. София, 1992, с. 316-319.

Трифонов, Стайко. Комитет за свободата на Тракия. // Векове, 1981, № 4, с. 51-61.

Трифонов, Юрдан. По произхода на името "шоп". // СпБАН, 1921, № 22, с. 122-158.

Троева, Евгения. Религия, памет, идентичност: българите мюсюлмани. София, 2011.

Трофимов, А. Български и чувашки нагръдни шевици. // Българска етнография, 1979, № 3-4.

Труфкин, Петър. Бежанците. София, 1969; 1983.

Трънски край (Принос към изучаването на западните български краища). София, 1940.

Тумангелов, Борис. Етнографското картографиране и историко-етнографският атлас на България. // Българска етнография, 1976, № 1, с. 5-19.

У

Умленски, Иван. За някои езикови особености, отразени във фолклора на Кюстендилски окръг. // Фолклор и общество. София, 1977, с. 162-168.

Урбан, Зденек. Чехи и българи. София, 1980.

Урумова, Румяна. Етнографията на Странджа през погледа на Георги поп Аянов. // Странджанско-Сакарски сборник. Том 1. Малко Търново, 1984, с. 296-300.

Урумова, Румяна. Еркечкото облекло в края на ХІХ и началото на ХХ век. // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 111-115.

Урумова, Румяна. Всекидневна храна и хранене в Карнобатско (По материали от селата Везенково, Бероново и Есен). // Тракиецът и неговият свят. София, 1997, с. 173-180.

Ф

Фадеев, А. В. Россия и восточный кризис 20-х гг. ХІХ века. Москва, 1958.

Фигурите на бежанеца. Съст. Анна Кръстева. София, 2006.

Филипов, Никола. Българско изселване в чужбина от падането на България под турска власт до ново време. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 13-19.

Фолклор, език и народна съдба. София, 1979.

Х

Хаджийски, Мишо. Българи в Таврия. София, 1943.

Хаджиниколов, Веселин. Теоретико-методологически проблеми на етнографската наука. Велико Търново, 1979.

Хаджиниколов, Веселин. Етническото единство и регионалното разнообразие на българската народна култура. // Исторически преглед, 1984, № 1, с. 3-19.

Хаджиниколов, Веселин. Проблеми на етнографската изучаване на София и Софийско. // Народна култура в София и Софийско. София, 1984, с. 11-12.

Хаджиниколова, Елена. Българските преселници в южните области на Русия. 1856/1877. София, 1987.

Хаджиниколова, Елена. Българите в Южна Македония. София, 1999.

Хакщок, Снежана. Пикник край Мелбърн. // Славяни, юни 1897, с. 46.

Халачева, Мария. Традиционни и съвременни елементи в родилните обичаи на католическото население в град Раковски. // Известия на музеите от Южна България. Том 2. Пловдив, 1975, с. 139-156.

Халачева, Мария. Традиционната сватба в някои селища от Пловдивско. // Известия на музеите от Южна България. Том 3. Пловдив, 1977, с. 141-161.

Халачева, Мария. Традиционни родилни обичаи на българите-католици от Северна България. // Известия на музеите от Южна България. Том 6. Пловдив, 1980, с. 97-114.

Халачева, Мария. Селища с българи-католици и демографски промени в техните предели през ХІV-ХІХ век. // Известия на музеите от Южна България. Том 7. Пловдив, 1981, с. 73-82.

Халачева, Мария. Традиционните родилни обичаи и обреди на българите-католици. // Известия на музеите от Южна България. Том 11. Пловдив, 1985, 99-133

Хараланова, Бета. Тракийският квартал в Шумен. Минало и съвремие. // Град - етнология - социализъм. Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 16. Русе, 2012, с. 258-268.

Хинева, Мариана. Три поколения за етническия характер на Добруджа. // Майски научни четения. Силистра, 1998, с. 169-173.

Холевич, Йорданка. На колене пред народа. // Септември, 1980, № 11, с. 37-48.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

Христов, Петко. Общности и празници. София, 2004, с. 160-222.

Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 259-325.

Христова, Мариела. Гребенци, капанци, хърцои - опит за сравнително-типологична характеристика на инструменталния им фолклор. // Български фолклор, 1995, № 5, с. 112-119.

Христова-Клейманс, Мария. Едногодишна родолюбива дейност (Българите в Белгия). // Славяни, 1980, № 3, с. 44.

Хърцои. Коледни песни. Съст. Тодор Моллов. Русе, 2013.

Ц

Цанева, Елия, Попов, Рачко. Предговор. // Родопи. Традиционна, народна, духовна и соционормативна култура. София, 1994, с. 5-6.

Цанева, Елия. Българската празничност в оцеляването на сънародниците ни в "Долната земя". // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 271-280.

Цанков, Слави. Сеново - моя гордост и съдба (Географски, исторически и етнографски проучвания). Пловдив, 2008.

Цанкова, Татяна. Олелийнята в живота на балканджията-габровец (края на ХІХ-40-те години на ХХ век). // Народна култура на балканджиите. Том 1. Габрово, 1996, с. 143-149.

Цанкова, Татяна. Балканджията-габровец - скъперник или пестеливец? // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 233-239.

Царева, Юлиана. Регионални и локални специфики на народната култура и бит, отразени във възрожденската книжнина (Съобщение на V национална конференция на етнографите). б.г.

Цветанов, Цветалин. Да запазим миналото - дарения на българи-преселници от Северна Добруджа. // Исторически музей Исперих. Сб. Есенни четения Сборяново. Том 1. Варна, 2003, с. 104-106

Ценова, Искра. Наричат ги белодрешковци. // Тема, 2001-2015 <http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=11&aid=119> (14.06.2015).

Цепенков, Марко. За Мориовците, записано от Прилепско. // СбНУ. Том V. НУ-ІІ. София, 1891, с. 201-202.

Цирбус, Гееза. Южноунгарските българи (етнографическа скица). // Периодическо списание, 1884, № 12, с. 65-73; 1885, № 13, с. 31-50; 1885, № 14, с. 230-256.

Цонев, Беньо. Увод в историята на българския език. А. Преглед върху българските говори. // СбНУ. Том ХVІІІ. София, 1901, с. 354-426.

Цонев, Беньо. Диалектни студии. // СбНУ. Том ХХ. София, 1904, с. 1-96.

Цонев, Беньо. Произход, име и език на Моравците. София: Културно-просветна дружба "Морава", 1918.

Цонев, Беньо. Диалектни студии по Северозападна България (Кратко известие за научното ми пътуване по северозападна България през летните ваканции 1903 г.). // История на българский език. Том 3. София, 1937.

Цухлев, Димитър. История на град Видин и неговата област. София, 1936.

Ч

Чакърова-Кръстева, Наташа. Женска носия на главанци от Карнобатските села Есен, Бероново и Везенково. // Тракиецът и неговият свят. София 1997, с. 156-162.

Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия. София, 1918.

Чанков, Ж. Населението на България. София, 1935.

Чешко, Е. В. Отчет о диалектической поездке в болгарское село Тараклю МССР и село Табаки Измаильской области УССР. // Ученные записки Института славяноведения. Том 1. Москва, 1949 с. 391-394.

Чикхей, Ленке. Българските юнашки песни на фона на унгарските исторически събития. // Първи конгрес по българистика. София 1981, с. 142-150.

Чилев, П. Обиколка из албанските селища на Прищенско. // Известия на Народен етнографски музей. Том 6. б.г.

Ш

Шабашов, А., Шабашова, Ю. Система на кръвното родство при българите от Южна Украйна (По материали от Одеска и Николаевска област). // Български фолклор, 1993, № 3, с. 71-78.

Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. // Македонски преглед, 1930, № 1, с. 49-82

Шалдев, Христо. Народни обичаи в Боймия. // Македонски преглед, 1930, № 1, с. 101-122.

Шалдев, Христо. Народното пробуждане в Боймия. // Македонски преглед, 1930, № 4, с. 50-69.

Шапкарев, Кузман. Описание на Кукуш. // Македония, 4, № 48, 9 май 1870.

Шапкарев, Кузман. Описание на Кукуш. // Извори за българската етнография. Том 1. Из българския възрожденски печат. София, 1992, с. 127-128.

Шапкарев, Кузман. Описание на Кукуш. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 238-242.

Шапкарев, Кузман. Руссалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в южна Македония. Пловдив, 1884.

Шаранска, Ферие. Българо-мохамеданската свабта в Якорудско. // Българска етнология, 1996, № 4, с. 88-101.

Шербан, Стелу. Политики срещу етничност. Случаят рудари от Варненска област. // Български фолклор, 2009, № 1, с. 87-107.

Шивачев, Борис. Сребърната река (Сборник разкази за българите в чужбина). София, 1986.

Шивачев, Борис. Писма от Южна Америка. София, 1932.

Шишков, Стою. Животът на българите в Средна Родопа. 1886.

Шишков, Стою. Прикаски... смешни от Ахъръ-Челебийско. // СбНУ. Том І. НУ-ІІ. София, 1889, с. 141.

Шишков, Стою. Българи край Мраморно море (Етнографски бележки). // Родопски напредък, 1907, № 6, с. 243-255.

Шишков, Стою. Помаците в трите български области: Мизия, Тракия и Македония. // Родопски напредък, 1914.

Шишков, Стою, Геогриев, п. Йордан. Българите в Серското поле. Второ издание. Пловдив, 1918.

Шишков, Стою. Беломорска Тракия през Освободителната война през 1877-1878 година. Пловдив, 1929.

Шишков, Стою. Българо-мохамеданите. Пловдив, 1936.

Шишманов, Димитър. Необикновената история на малоазийските българи. София, 2000.

Шишманов, Димитър. Необикновената история на малоазийските българи. // Книги за Македония, б.г. <http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/index.html> (13.03.2015).

Шишманов, Иван. Принос към българската народна етимология. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 569-571.

Шишманов, Иван. Студии из областта на Българското възраждане. В. И. Григорович, неговото пътешествие в Европейска Турция, (1844-1845) и неговите отношения към българите. // СбБАН. Том VІ. София, 1916, с. 1-122.

Шопов, Атанас. Списък на селата в Кукушката околия за от каква народност са населени и кое Духовно началство припознават (статистически данни от 1885 г.). // НА-БАН, ф. 41, а.е. 222, л. 1-3. Също: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 293-294.

Шопов, Атанас. Народността и езика на Македонците. Пловдив, 1888.

Шопов, Атанас. Статистика на народонаселението на Енидже-Скеченската и Гюмюрджинската кази. // Периодическо списание, 1889, № 31, с. 122-130. Също: Извори за българската етнография. Том 2. Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. София, 1999, с. 77-83.

Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, 1893. Също: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 406-421.

Шопов, Атанас. Из новата история на българите в Турция. Пловдив, 1895

Шопов, Атанас. Два санджака от Източна Македония. // Периодическо списание, 1889, № 37-38, с. 5-18. Също: Scribd Inc., 2015 <http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4> (14.06.2015).

Шулева, Лиляна. Традиционната женска мървашка носия от края на ХІХ и началото на ХХ век (По материали от бежанци в Пазарджишко). // Българска етнография, 1983, № 3, с. 31-42.

Шулева Лиляна. Традиционно мъжко мървашко облекло от края на ХІХ и началото на ХХ век. // Българска етнография, 1987, № 1, с. 10-20.

Шулева, Лиляна. Традиционна мървашка сватба от края на ХІХ и началото на ХХ век. // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Том 10: Етнография. София, 1987, с. 15-23.

Щ

Щерионов, Щелян. Към въпроса за историко-етногафската характеристика на село Гърляно. // Известия на Исторически музей - Кюстендил. Том 2. Кюстендил, 1990, с. 93-102.

Ю

Юруков, Данаил. Брацигово. София, 1931.

Юфу, Златка. Пролетни български обичаи в селата Валя Драгулуй и Княжа (област Илфов), СР Румъния. // Известия на Етнографски институт с музей. Том 15. София, 1974, с. 217-238.

Я

Янков, Ангел. Богоявленски обичаи и обреди у българите-католици. // Българска етнология, 1997, № 1-2, с. 153-158.

Янков, Ангел. Празнични шествия в календара на българите-католици от Пловдивско. // Българска етнология, 2000, № 2, с. 62-67.

Янков, Ангел. Традиционният празничен календар на българите католици - опит за диахронен анализ. // Арнаудови четения. Сборник доклади и съобщения. Том 1. Русе, 2000, с. 104-107.

Янкова, Венета. Миграции, мигранти и конструиране на общностна митология (По биографични разкази на българи от Унгария). // Българска етнология, 2013, № 2, с. 163-179.

Яранов, Димитър. Антропометрични изучавания на населението в Разлог. // Македонски преглед, 1932, № 4, с. 25-47.

Яранов, Димитър. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през ХV до ХІХ век. // Македонски преглед, 1932, № 2-3, с. 63-118.

Яранов, Димитър. Въпросът за етническото потекло (етногенезиса) на българите от Западна България и Македония през последните 10 години. // Македонски преглед, 1933, № 1, с. 31-52.

Яранов, Димитър. Беломорска Тракия и Приморска Македония. // ГСУИФФ. Том 34. София, 1938, с. 3-6.

Яранов, Димитър. Народностният състав на населението в Беломорската област през последните осемдесет години. // Беломорски преглед, 1942, № 1, с. 291-317.

Яръмов, Димитър. Залък за утре. София, 1978.

Българите в чужбина

Албания и албанските идентичности. Сборник. София, 2000.

Антова, Светла. Българската етническа общност в Словакия. Опит за хронология и типологичен анализ. // Българска етнология, 2002, № 1, с. 66-80.

Антова, Светлана. Реалии на социалистическото всекидневие: житейски разкази на българите в Словакия. // Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на впекидневната култура. София, 2003, с. 217-223.

Антова, Светлана. Смесени бракове между българи и словаци. // Българска етнология, 2004, № 1, с. 28-39.

Антова, Светлана. Тук живеем. Тукашен хляб ядем. Етнокултурна идентичност на българите в Словакия. София, 2007.

Антова, Светлана. Миграция на българите в Кипър и трансродителството. // Българска етнология, 2013, № 3, с. 353-368.

Атанасов, Петър. Българи в Приазовието. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 389-408.

Бадаланова, Флорентина. За един възможен контакт между създателите на руския героичен епос и волжко-камските българи. // Български фолклор, 1984, № 1, с. 30-44.

Бадаланова, Флорентина. Фолклорна реплика към "Празници бабини или о бабих баснехъ" (Ръкописни календари на българските преселници в Бесарабия и Таврия. Тестове и коментари). // Български фолклор, 1990, № 3, с. 95-109.

Бадаланова-Покровска, Флорентина. Кой е свети Никола? (Фолклорните хипостази на един светец - материали от селата на българските преселници в Таврия). // Български фолклор, 1992, № 3, с. 61-72.

Бадаланова, Флорентина. BIBLIA FOLKLORICA (Фолклорна конфесионална конвенция на българите в Бесарабия и Таврия). // Български фолклор, 1994, № 1, с. 5-21.

Балекси, Асен, Стоянова-Бонева, Бонка. Балкански бизнесмени от Канада (Българо-македонска етническа група в Торонто към средата на века). София, 1993.

Балкански, Тодор. Трансилванските (Седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии. Велико Търново, 1996.

Бесарабските българи в пост-съветското пространство - култура, политика, идентичност. Съст. Женя Пимпирева. София, 2012.

Благоев, Горан. Традиционни празници и обичаи на българите мюсюлмани от Голо Бърдо (Източна Албания). // Българска етнология, 1999, № 3-4, с. 100-114.

Бонева, Таня. Българите в Бесарабия: власт и идентичност (историко-етнографско проучване). // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 18-35.

Бончева, Цветана. На гости у банатските българи. // Българска етнология, 1998, № 3-4, с. 146-148.

Ботик, Ян. Българите в аржентинската провинция Чако. // Българска етнология, 1995, № 4, с. 40-52.

Бошнакова, Милкана. Солунските българи в навечерието на Балканската война. // Българска етнология, 2003, № 2-3, с. 175-191.

Бояджиев, Пирин. Първата румънска монография за българския фолклор. // Български фолклор, 1995, № 5, с. 147-148.

Българите в Северното Причерноморие. Том 5. Велико Търново, 1997.

Бъчваров, С. Българското градинарство (Исторически бележки). София, 1986.

Български фолклор от Северното Приазовие. Съст. Оксана Червенко. Бердянск, 2012.

Васева, Валентина. "Мария Радна" - поклонническо място на банатските българи. // Етнографски проблеми на народната култура. Том 6. София, 2000, с. 71-123.

Васева, Валентина. Адаптивност на погребалните обичаи на преселническите общности. // Българска етнология, 2001, № 4, с. 10-28.

Васева, Валентина. Нощни бдения за мъртвец при българите в Румъния. // Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на Регионален етнографски музей - Пловдив. Том 6. Пловдив, 2011, с. 142-148.

Величков, Кирил. Доброволци на свободата. София, 1965.

Венедикова, Катерина. Българите в Мала Азия от древността до наши дни. София, 1998.

Воденичар, Елена. Зимни празници в с. Городнее (Чийший), Болградски район, Южна Украйна. // Българска етнология, 1998, № 3-4, с. 131-143.

Воденичар, Елена. Народната носия на българските преселници от село Чийший, Украйна - етапи на историческото развитие. // Арнаудов сборник. Том 3. Русе, 2003, с. 145-152.

Воденичар, Елена. Пролетарската култура - мит и реалност в традиционния календар на българските преселници в Бесарабия. // Българска етнология, 2004, № 1, с. 5-17.

Воденичар, Елена. "Прътът" в с. Чийший, Украйна - песенно-танцов комплекс от великденската обредност на бесарабските българи. // Българска етнология, 2005, № 1, с. 80-84.

Воденичар, Елена. Маскарадната обредност при българите в Бесарабия. // Българска етнология, 20061 № 4, с. 44-59.

Габе, П. Нашите колонисти. София, 1902.

Гавазов 1978: Гавазов, Михаил. Българите в Олшанка - минало, бит, традиции. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 55-64.

Ганева-Райчева, Валентина. Българите в Унгария - проблеми на културната идентичност. София, 2004.

Ганчев, Александър. Българите от Украйна - студенти в България. Миглация или емиграция. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 86-98.

Гарена, Камен. Българският кръст в Таврия. Кърджали, 2004.

Гарена, Камен. Етнически и религиозни взаимодействия в Одринска Тракия и Източните Родопи. Кърджали, 2004.

Гарнизов, Васил. Недозабравеният език (Пътни бележки от Румъния). // Български фолклор, 1994, № 1, с. 84-89.

Георгиев, Галин. Песенност и прояви на културна памет и идентичност при българите в Украйна днес. // Българска етнология, 2008, № 1, с. 36-57.

Георгиев, Галин. Една сватба от с. Хасан-Батър в Украйна. Общностни образи на паметта и идентичността във всекидневния живот на българите от Бесарабия днес. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 76-95.

Георгиев, Галин. За вярата на баба Тодорка от с. Хасан-Батър в Украйна. Религията в постсоциалистическото всекидневие на бесарабските българи. // Българска етнология, 2012, № 1-2, с. 71-86.

Геогриев, Галин. Теренното етнологично изследване като фактор при определяне и изява на идентичност (по материали от експедициите на екип от ИЕФЕМ - БАН сред българите от Украйна и Молдова). // Епохи, 2013, № 1, с. 11-34.

Геогриев, Галин. Традицията през погледа на етнолога днес в контекста на връзката диоспора-метрополия (по материали от българската общност в Бесарабия). // Българска етнология, 2013, № 1, с. 68-84.

Георгиева, Иваничка. Кримските българи - история и култура. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 46-51.

Грънчарова, Евгения. Танцът в обредно-празничната система на българите в Румъния. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 129-140.

Димитрова, Таня. Памет за социализма сред първото поколение български емигранти в Гърция. // Българска етнология, 2011, № 1, с. 60-73.

Дончев, Слави. Булгари и богомили в Италия и епохата, предшествала Ренесанса. // Квантов преход, 24.01.2015, бр. 57 <http://www.kvantov-prehod.org/article/441> (16.03.2015).

Дякович, Вл. Бесарабска България. София, 1918.

Дякович, Вл. Българите в Бесарабия. София, 1930. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 3-118.

Еролова, Йелис. Смесените бракове като причина за и последица от съвременната българска емиграция в европейски и неевропейски страни. // Българска етнология, 2013, № 2, с. 180-194.

Жалов, Алексей. Български песни от с. Стеблово, Голо Бърдо, Албания. (Предварително съобщение). // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 6. София, 2008, с. 329-336.

Жечев, Николай. Към историята на изучаването на българските емигрантски заселища в Румъния през Възраждането (По случай 100 години от рождението на Стоян Романски). // Българска етнография, 1983, № 3, с. 51-60.

Извори за българската етнография. Том 5. Българи-бежанци и етнокултурни традиции ХІХ-ХХ век. София, 2010.

Йовева, Снежана. Етномаркери в комуникативните пространства на българските градинари в Словакия с идеята за святост. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 1. София, 2000, с. 33-36.

Йовева, Снежана. Антова, Светлана. Фолклорната обредност на българската общност в Словакия. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 2. София, 2001, с. 156-159.

Йовева-Димитрова, Снежана. Дискурсивните варианти в чуждоетнична среда (Речевите пространства на групи българи, живеещи в Словакия и Австрия). // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 5. София, 2008, с. 343-352.

Карабенчева, Катерина. Етнокултурна идентичност на банатските българи в Румъния. // Български фолклор, 2005, № 1, с. 74-80.

Караджов, М. Томчев, Ц. При изгубените българи в Татарстан. София, 1998.

Карамихова, Маргарита. Пиенето като етномаркер за българите-емигранти в САЩ. // Вино и Култура. МИФ 8. София, 2003, с. 212-240.

Касабова, Анелия. Сред "най-екзотичните" кухни във Виена. "Ресторантът за истинските български специалисти". // Българска етнология, 2008, № 3, с. 34-45.

Касир, Снежана. Религиозната вяра в автобиографичните разкази на бесарабските българи. // Култ и обредност. Годишник на асоциация "Онгъл". Том 2. София, 2001, с. 174-176.

Керемидарска, Екатерина. Съдбата и съхранените семейно-родови традиции на българите от Западните покрайнини. // В света на човека. Том 1. София, 2008, с. 95-104.

Кметова, Татяна. Български фолклористи в чужбина. Асен Николов. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 125-128.

Кметова, Татяна. Биографични разкази за живота в емиграция (по материали от Банско). // Български фолклор, 1994, № 6, с. 42-47.

Колев, Йордан. Българите извън България. 1878-1945. София, 2005.

Коледаров, Петър. Българщината в Мала Азия. София, 1940. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 3-20.

Коледаров, Петър. Духовният живот на българите в Банатско. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 159- 164

Конева, Ярослава. Динамиката на фолклорните образи в епическите песни на българското население в УССР. // Български фолклор, 1988, № 4, с. 63-73.

Краско, Наталия. Обредните песни на таврийските българи: културни традиции в чуждоетнична среда. // Епохи, 2013, № 1, с. 62-74.

Лазаров, Валентин. Лозарството и винарството у българските преселници в Бесарабия - традиции и иновации. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 127-135.

Любенова, Милена. Българската общност в Дудеш-Чопля (Букурещ). // Български фолклор, 2008, № 1, с. 49-57.

Люлюшев, Марин. Просветното дело ва българската емиграция в Румъния през Възраждането. София, 1986.

Маева, Мила. Българските християнски църкви в Лондон и прекосяването на граници. // Българска етнология, 2013, № 2, с. 195-209.

Малешкова, Анна. Сватбените обреди в съвременния бит на бесарабските българи. // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Том 10: Етнография. София, 1987, с. 118-128.

Малешкова, Анна. Някои аспекти на колективните празници сред българите в бесарабските села. // Българска етнография, 1988, № 2, с. 33-37.

Манихарт, Кристина. Българска танцова култура в Будапеща. // Български фолклор, 1996, № 5-6, с. 108-112.

Манолова, Галина. Етнопрякори или характеристика на другия (По материали от република Молдова). // Арнаудов сборник. Том З. Русе, 2003, с. 67-72.

Маркова, Людмила. Сельская община у болгар в ХІХ в. с приложением "Землеползование у болгар и гагаузов в Бессарабии в ХІХ в.". // Славянский этнографический сборник. Труды Института этнографии АНСССР (Новая серия). Том 62. Москва, 1960.

Маркова, Людмила. Некоторые осебоности развития культуры и быта болгар юго-западных районов СССР. // Доклады советской делегации на Первом конгрессе балканских исследователей. Москва, 1966.

Маркова, Людмила. Типы болгарского жилища в Прутско-Днепровском междуречьи. // Этнография и изкуство Молдавии. Кишенев, 1972, с. 61-74 .

Маркова, Людмила. О проявлении этнической специфики в материальной культуры болгар. // Советская этнография, 1974, № 1, с. 45-58.

Маркова, Людмила. О влиянии смешанных браков на процес ассимиляции национальных груп (Болгары Закарпатья). // Славянское и балканское языкознание. Проблемы интерференции и языковиые контакты. Москва, 1975, с. 255-263.

Маркова, Людмила. Традиции и иновации в устройстве и использовании жилища болгар западных районов Одесской области УССР. // Культурно-бытовые процессы на юге Украины. Москва, 1979, с. 126-149.

Маркова, Мира. Житейски истории и миграция - новите български емигранти в Австрия. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 99-105.

Матеева, Ваня. Българи гагаузи - единство и различие (По теренни материали от Молдова). // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 36-45.

Матеева, Ваня. Женски образи на българската идентичност в Словакия. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 73-85.

Меморандум относно промяната на статута на Западните покрайнини. София, 2003.

Мещерюк, И. И. Болгарские и гагаузкие поселения в Бессарабии в 20-х годах ХІХ столетия. // Ученные записки Кишеневского государственного университета. Том 2. Кишенев, 1950.

Мещерюк, И. И. Антикрепостническая борьба гагаузов и болгар Бессарабии в 1812-1820 гг. Кишенев, 1957, с. 24-29.

Мещерюк, И. И. Из истории болгарских и гагаузских поселений в Бессарабии. // Комунист Молдавии, 1958, № 3.

Мещерюк, И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1928-1934. Кишенев, 1965.

Мещерюк, И. И. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел в южной Бессарабии (1808-1856). Кишенев, 1970.

Миков, Любомир. Българинът от Сазхаломбата. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 90-95.

Минчева, Елка. Жилището на българите в Бесарабия (Етнографски бележки от една експедиция). // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 106-126.

Минчева, Елка, Георгиев, Галин. Етнографски експедиции в Бесарабия (Молдова и Украйна). Теренна работа по проект на МОН - май-юни и септември 2009. // Българска етнология, 2009, № 4, с. 134-143.

Минчева, Елка. Жилището на бесарабските българи в руската и постсъветската историография. // Епохи, 2013, № 1, с. 53-61.

Михайлова, Катя. Фолклор на български градинари в Чехия. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 111-117.

Михнева, Румяна. Българските преселници на служба в Русия през 30-те и 40-те години на ХVІІІ век. // Векове, 1979, № 6, с. 74-75.

Младенов, Максим. За етнонима сърби (sirbi) `българи` в румънския език и румънската топонимия. // Българска етнография, 1985, № 3, с. 3-11.

Младенов, Максим. Сватбени обичаи на българите в Румъния. Диалектни текстове. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Том 3. София, 1994, с. 19-47.

Мороз, Йосиф. Към въпроса за прародината на народа "булгар". // Проблеми на културата, 1979, № 5, с. 87-102.

Народни песни на малоазийските българи в Новопазарско. Народни песни от Нови пазар и с. Еньово, Новопазарско; Капански народни песни. Ред. Стоян Романски. // СбНУ. Том XLVII. София, 1956.

Наулко, В. И. Развитие межэтнических связей на Украине. Киев, 1975.

Нягулов, Благовест. Банатските българи - история на една малцинствена общност във времето на националните държави. София, 1999.

Парзулова, Мариана. Фамилната именна система на българите в Бесарабия. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 136-142.

Пачов, Драгомир, Кацев, Данаил. Ромънските жестокости над отвлеченото добруджанско население в Молдова. София, 1918. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 4-38.

Пенев, Петър. Празник на културата в Монтевидео (Уругвай). // Славяни, 1979, № 10, с. 41.

Пенчев, Владимир. Архиви разказват за банатските българи. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 77-83.

Пенчев, Владимир. Меморати за чешките българи. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 102-110.

Пенчев, Владимир. Българо-чешки фолклористични контакти през Възраждането. София, 1994.

Пенчев, Владимир. Типология на българските общности в чужбина. // Съвременната социокултурна ситуация и проблемът за общностите. Варна, 2004, с. 56-64.

Первая всеобщая перепись населения Российской империи 1897 г. Том 3. Санкт Петербург, 1904-1905.

Петков, Иван. Пчеларството у банатските българи. // Българска етнология, 1992, № 2, с. 79-81.

Петкова, Адриана. Изследователски институт на българите в Унгария. // Български фолклор, 1998, № 3, с. 92.

Петров, Димитър, Николов, Цветан. Българи в Южна Америка. София, 1988.

Пимпирева, Женя. Аспекти на идентичността на бесарабските българи в Украйна. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 7-17.

Попов, Филип. Из дейността на българите в Будапеща. // Славяни, май 1977, с. 42.

Попов, Филип. Среща на българските специалисти в Будапеща. // Славяни, 1981, № 10, с. 48-49.

Попова, Илонка. Гладът на бесарабските българи от Южна Украйна през 1946-1947 година. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 66-75.

Поспишилова, Яна, Бохкова, Хелена. Българи в чужбина. Сто години българска общност в Бърно. // Българска етнология, 2007, № 1, с. 10-35.

Прилипко, Я. П. Етнокультурни звязки болгар и схидних словян. Кишинев, 1964.

Пърличев, К. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915). София, 1916. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 4-48.

Разбойников, Анастас. Обезбългаряването на Западна Тракия. 1919-1924. София, 1940. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 5-44.

Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения ХV-ХХ век. София, 1994.

Райчевски, Стоян. Царибродските българи. София, 2008.

Раковски, Г. С. Преселение в Русия или руската убийствена политика за българити. Букурещ, 1861. Също: София, 1886. Също: Българско историческо наследство. София, 1998, с. 1-28.

Рашкова, Наталия. "Пръснати сме българите - едни наляво, други надясно". // Български фолклор, 1994, № 1, с. 96-101.

Рашкова, Наталия. Побратим. Българи по чешките земи. София, 1994.

Рашкова, Наталия. Църковните песни на банатските българи. // Български фолклор, 2001, № 1, с. 13-21.

Романски, Стоян. Българите във Влашко и Молдава. София. 1930.

Романски, Стоян. Българско население около Каракалъ в Ромъния. // Македонски преглед, 1935, № 3-4, с. 77-93.

Ронков, Йаку. История на българите от Банат. Тимишоара, 1938 (на румънски с превод). Също: Българско историческо наследство, София, 1998.

Селимински, Иван. Народно братство в град Сливен и големото преселение в 1830 година, написани в Кишеневе в 1855 г. // Библиотека д-р Иван Селимински. Кн. 9. Разни статии. София, 1929.

Скальковский, А. Болгарския колонии в Бессарабии и Новоросийском крае. Одесса, 1848.

Средкова, Соня. Трудовото всекидневие на бесарабските българи в Украйна. // Българска етнология, 2008, № 3, с. 64-79.

Средкова, Соня. Българите в Бесарабия - традиция и съвременност. Етноложки аспекти. // Българска етнология, 2008, № 3, с. 118-120.

Средкова, Соня. Съвременната семейна празнично-обредна трапеза в Бесарабия. // Българска етнология, 2009, № 1-2, с. 96-105.

Средкова, Соня. Етноложки проучвания за бесарабските българи. // Етнологията в България. История, методи, проблеми. София, 2012, с. 286-293.

Средкова, Соня. Криза и гурбет в постсоциалистическия период (По материали за бесарабските българи). // Епоха, 2013, № 1, с. 45-52.

Станчев, Васил. Общоселска служба в с. Мусул, Босилевградско. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 60-61.

Степанов, Вячеслав, Петренко, Марина. Надгробни паметници от село Кирпички, Одеска област. // Българска етнология, 1998, № 3-4, с. 124-130.

Степанова, Л. И. Вклад Росии в подготовки болгарской интеллигенции в 50-70-е гг. ХІХ в. Кишинев, 1981.

Стефанова, Стефана. Тяхната истинска родина (Българите в Австралия). // Славяни, 1976, № 2, с. 44.

Стоименова, Вукица. Народни песни от Босилеградско. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 62-63.

Стоименова-Иванова, Вукица. Девойче бело и цървено. Сборник народни песни от Босилеградско (Събрала и подготвила Вукица Иванова-Стоименова). Ниш: Братство, 1990.

Стоянов, Петър. Български народни песни и хора от с. Карагач, Южна Бесарабия. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 35-59.

Стоянова, Галина. К вопросу о консервации традиции в полиэтнической среде (На материалах родильной и похоронной обрядовой практики болгар Южной Бессарабии). // Епохи, 2013, № 1, с. 35-44.

Събева-Юрихкай, Ася. Материали за народния календар на българите градинари в Унгария. // Българска етнология, 1992, № 1, с. 80-86.

Сюпюр, Елена. Българската емингрантска интелигенция в Румъния през ХІХ век. София, 1982.

Табаков, С. Историята на град Сливен. Том 2. София, 1924.

Телбизов, Карол. Български търговски колонии в Трансилвания през ХVІІІ век. София, 1984.

Титоров, Н. Българите във Влахия след Руско-турската война 1828-1929 година. София, 1980.

Тодорова-Свиленкова, Зденка. Жената в някои народни песни от Царибродско. Български фолклор, 1994, № 1, с. 64-66.

Тончева, Веселка. Младите българи, музикалният фолклор и националната идентичност във Виена. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 5. София, 2008, с. 257-269.

Тончева, Веселка. Непознатата Гора. София, 2012.

Тончева, Веселка. "България" във Виена - места, музика, идентичности. // Български фолклор, 2009, № 1, с. 36-50.

Фадеев, А. В. Россия и восточный кризис 20-х гг ХІХ века. Москва, 1958.

Филипов, Никола. Българско изселване в чужбина от падането на България под турска власт до ново време. // Българско историческо наследство. София, 1998, с. 43.

Хаджиниколова, Елена. За произхода на българските селища в Бесарабия и в Южна Русия. // Българска етнография, 1983, № 4, с. 14-22.

Хаджиниколова, Елена. Българските преселници в южните области на Русия 1856/1877. София, 1987.

Хакщок, Снежана. Пикник край Мелбърн. // Славяни, юни 1897, с. 46.

Христова-Клейманс, Мария. Едногодишна родолюбива дейност (Българите в Белгия). // Славяни, 1980, № 3, с. 44.

Цанева, Елия. Какво и как празнуват българите в Австралия. // Българска етнология, 2005, № 1, с. 35-47.

Цанева, Елия. Българската празничност в оцеляването на сънародниците ни в "Долната земя". // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 271-280.

Цанева, Люба. Експедиция Добруджа 2008 в Румъния. // Исторически музей Исперих. Том 6. Варна, 2009, с. 421-438.

Царева, Юлиана. Сведения за селища в Одринска епархия според рапорта на училищните инспектори от началото на ХХ век. // Българска етнология, 2008, № 3, с. 92-99.

Цветкова, Христина. Някои специфични черти на обредите за викане на дъжд сред българските преселници в Бесарабия и Таврия. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 29-34.

Чангова, Пенка. Български родове и родствени отношения в Унгария. // Български фолклор, 1996, № 5-6, с. 101-107.

Чешко, Е. В. Отчет о диалектической поездке в болгарское село Тараклю МССР и село Табаки Измаильской области УССР. // Ученные записки Института славяноведения. Том 1. Москва, 1949, с. 391-394.

Чикхей, Ленке. Българските юнашки песни на фона на унгарските исторически събития. // Първи конгрес по българистика. София, 1981.

Шабанов, А., Шабанова, Ю. Система на кръвното родство при българите от Южна Украйна (По материали от Одеска и Николаевска област). // Български фолклор, 1994, № 3, с. 71-78.

Шивачев, Борис. Сребърната река (Сборник разкази за българите в чужбина). София, 1986.

Шивачев, Борис. Писма от Южна Америка. София, 1932; 1958.

Шишков, Стою. Българи край Мраморно море (Етнографски бележки). // Родопски напредък, 1907, № 6, с. 243-255.

Юфу, Златка. Пролетни български обичаи в селата Валя Драгулуй и Княжа (област Илфов), СР Румъния. // Известия на Етнографски институт с музей. Том 15. София, 1974, с. 217-238.

Юфу, Златка. Български народни песни от селата Кяжна и Валя Драгулий - Румъния. София, 1991.

Юфу, Златка. Изследвания върху "емигриралия" в Румъния български песенен фолклор. // Български фолклор, 1994, № 1, с. 67-76.

Янкова, Венета. Миграции, мигранти и конструираната общностна митография (По биографични разкази на българи от Унгария). // Българска етнология, 2013, № 2, с. 163-179.

Забележка: Български общности зад граница - историческо минало и настояще. Ролята на "другата България" в българското Възраждане. Дискусия, организирана от Сдружението "Асоциация български детски и младежки парламент", Държавна агенция за българите в чужбина и ИЕФЕМ на 9 ноември 2013 г. в ИЕФЕМ. Присъстват младежи от Украйна, Молдова и Румъния. Това е част от международен проект "Прозорец към другата България".

Групи с нееднозначна идентичност

101 песни на армъните в България. Национален музикално-фолклорен съюз. Съст.: Никола Янев, Зоя Минкова. София: Агато, 2001.

Анастасова, Екатерина. От кукуруза към астрала (Поглед към културата на власите в съвременността). // Български фолклор,1999, № 1-2, с. 40-46.

Антов, Стоян. Някои особености на манталитета на власите от Видинско. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 128-135.

Антропологическое иссседование гагаузов Молдавской СССР. // Краткие сообщения Института этнографии АН СССР. Том 15. Москва, 1952.

Армъните в България. Сборник. София, 1998.

Баев, Кр. Па въпроса за етногенезиса на гагаузите. // Известия на Археологическото дружество в град Сталин. Том 9. Сталин, 1953.

Балкански, Тодор, Попеску, Р. Арумъните от българските Родопи и техният говор. (С резюме на български). Крайова, 1995.

Безиранова, Сашка. Някои статистически данни за селата с влашко население във Видинско. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 93-97.

Боев, Емил. Сургучите - реалност и приумици. // В света на човека. Том 1. София. 2008, с. 1-12.

Божидарова, Десислава. Вампирите във вярванията и представите на власите от Видинско. // Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на Регионален етнографски музей - Пловдив. Пловдив, 2011, с. 231-234.

Бонина, Женя. Съвременното каракачанско семейство. // Българска етнография, 1981, № 3-4, с. 39-49.

Бонина, Женя. Сходства и разлики в традиционната българска и каракачанска сватби. // Първа национална конференция на младите български историци. София, 1977, с. 440-450.

Бояджиев, Румен. Gagauzi u Bugarskoj (дипломна работа). Beograd, 1974.

Вайганд, Густав. Аромъне. Етнографическо-филологическо историческо издирване на тъй наречения народ македоно-ромъне или цинцаре. Варна, 1899.

Васева, Валентина. Откъде са дошли власите (Според устната традиция на населението във Видинско и Оряховско). // Българска етнология, 1995, № 5, с. 98-106.

Градешлиев, Иван. Гагаузите. Добрич, 1993.

Гребенарова, Славка. "Оня свят" за българи и власи - измислица, надежда или цел. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 159-168.

Григоров, Григор. Мистификация и етноутвърждаваща идея и първата гагаузка история. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 12. София, 2013, с. 64-75.

Отзив за книгата на Михаил Чакир "История гагаузов Бесарабии". // Страницы истории и литературы гагаузов. Кишинеу, 2005.

Губогло, М. Н. Этническая принадлежность гагаузов. // Советская этнография, 1967, № 3.

Губогло, М. Н. Малые тюркоязычные народы Балканского полуострова (К вопросу о происхождении гагаузов). Москва, 1967.

Губогло, М. Н. Этнокультурные данные о кочевом прошлом гагаузов. // Археология, этнография и искуствоведения Молдавии. Кишенев, 1968.

Губогло, М. Н. Гагаузская терминология по скотоводству. // Тюркская лексикология и лексикография. Москва, 1971.

Губогло, М. Н. Языковые контакты и элементы этнической идентификации (Гагаузи). Москва, 1973.

Губогло, М. Н. Развитие двуязычия в Молдавской ССР. Москва, 1979.

Даскалова-Желязкова, Невена. Кариоти (Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на ХІХ и началото на ХХ век). София, 1989.

Денчева, Румяна. Даждията във вярванията на гагаузите от Вълчидолско, Варненска област, в края на 80-те години на ХХ век. // Демоните - образи и символи в миналото и днес. Бургас, 2008, с. 136-147.

Державин, Н. С. О наименовании и этнической пронадлежности гагаузов. // Советская этнография, 1937, № 1, с. 80-87.

Димитров, Г. Гагаузи (Потеклото им и на думата). // Известия на Варненското археологическо дружество (ИВАД). Том 2. Варна, 1909, с. 15-32.

Еролова, Йелис. Смесените бракове като причина за и последица от съвременната българска емиграция в европейски и неевропейски страни. // Българска етнология, 2013, № 2, с. 180-194.

Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 28-51.

Зеленчук, В. С., Филимонова, М.Ф. Национальная гагаузская одежда и ее бытование в настоящее время (по материалам сел Вулкашевского, Чимишлейского и Чадырлунгского районов). // Материалы и исследования по археологии и этнографии Молдавской ССР. Кишенев, 1964.

Зеленчук, В. С. Маруневич, М.В. Некоторые стороны процесса сближения культуры гагаузского населения МССР с культурами соседних народов. // Археология, этнография и искуствоведения Молдавии. Кишенев, 1968.

Иванова, Миглена. Писмени свидетелства за варненските гагаузки и техните шалвари. // Български фолклор, 2004, № 3, с. 83-94.

Иречек, Константин. Няколко бележки върху остатъците от печенези, кумани, както и върху тъй наречените народи гагаузи и сургучи в днешна България. // Периодическо списание, 1889, № 32-33, с. 211-241.

Иширков, Анастас. Дакорумъните в Балканския полуостров. // Известия на Народен исторически музей, 1921, № 2.

Кабакчиев, Ст. Спомени за града Варна от времето на Кримската война (1853-1856). // Известия на Варненското археологическо дружество. Том 3. Варна, 1910, с. 31-48.

Квилинкова, Елизавета. Заговоры, магия и обереги в народной медицине гагаузов. Кишинев, 2012.

Квилинкова, Елизавета. Элементы материальной культуры через призму гагаузкого песенного фольклора. Фольклор как историко-этнографический источник. // Епохи, 2013, № 1, с. 75-99.

Кирилова, Ани. Родовата памет на армъните. // Армъните в България. София, 1998, с. 24-50.

Кирилова, Ани. Ние за себе си и другите за нас. // Лица за идентичност. София, 1999.

Кръстева-Благоева, Евгения. Сватбени обичаи на гагаузите в България. // Българска етнология, 2000, № 1, с. 46-51.

Кръстева-Благоева, Евгения. Етноопределящи функции на брака при власите. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 150-158.

Курогло, С. С. Гагаузские обряды, связанные с рождением ребенка (ХІХ-нач. ХХ вв.). // Известия АН СССР. Серия Общественных наук, 1973, № 2, с. 91-93.

Курогло, С. С. Личные имена гагаузов. // Историческая ономастика. Москва, 1977.

Курогло, С. С. Семейная обрядность гагаузов в ХІХ-начале ХХ века. Кишенев, 1980.

Манов, А. Потеклото на гагаузите, техните обичаи и нрави. Варна, 1938.

Манолова, Галина. Прояви на оразличаване при българите и гагаузите в Бесарабия. // Арнаудов сборник. Том 4. Русе, 2006, с. 101-106.

Маринов, Васил. Принос към изучаването на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България. София, 1956.

Маринов, Васил. Гагаузи. // Журнал "География", 1963, № 4, с. 4-6.

Маринов, Васил. По въпроса за произхода на гагаузите. // Икономгеографски и етнографски сборник в чест на член-кореспондент Йордан Захариев. София, 1964, с. 157-166.

Маринов, Васил. Принос към изучаването на бита и културата на каракачаните в България. София, 1964.

Марков, Г. Е. Материалы по этнографии гагаузов. // Краткие сообщения Института этнографии. Том 19. Москва, 1953, с. 55-67.

Маруневич, М. В. К вопросу о пережиточных формах заключения брака у гагаузов. // Известия АН МССР, 1965, № 2.

Маруневич, М. В. Народное жилище гагаузов Чадыр-Лунгского района Молдавской ССР (на материалъх сел Баурчи, Гайдары, Беш-Гиоз, Джолтай, Казаклия). // Археология, этнография и искуствоведение Молдавии. Кишенев, 1968.

Маруневич, М. В. Традиционная свадебная обрядность у гагаузов МССР. // Этнография и изкуство Молдавии. Кишенев, 1972, с. 177-186.

Маруневич, М. В. Народное жилище гагаузов Днепровско-Прутского междуречья (ХІХ- нач. ХХ вв.). Кишенев, 1977.

Маруневич, М. В. Некоторые особености материальной культуры гагаузов Одесской области УССР. // Культурно-бытовые процессы на юге Украине. Москва, 1979, с. 150-173.

Маруневич, М. В. Поселения, жилище и усадьба гагаузов Южной Бессарабии в ХІХ-начале ХХ в. Кишенев, 1980.

Матеева, Ваня. Образи и представи за гагаузите. // Българска етнология, 2000, № 1, с. 26-44.

Матеева, Ваня. За билингвизма на гагаузите във всекидневната култура. // Български фолклор, 1998, № 3, с. 43-52.

Матеева, Ваня. Поглед върху етноложките изследвания за фолклора на гагаузите. // Български фолклор, № 1-2, с. 103-112.

Матеева, Ваня. Гагаузите - още един поглед. София, 2006.

Матеева, Ваня. За (само)названието на гагаузите. // В света на човека. Том 1. София. 2008, с. 13-20.

Милетич, Любомир, Агура, Димитър. Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. // СбНУ. Том IX. София, 1893, с. 211-391.

Милетич, Любомир. Най-нови изследвания по етнографията на гагаузите. // Периодическо списание, 1905, № 66, св. 3-4, с. 256-274.

Мишев, Д. Куцовласите в Македония (Статистичен етнично-църковно-училищен оглед). София, 1918.

Младенов, Максим. Влашкото население в България. (Разпространение, произход, топонимия). // Българска етнология, 1995, № 5, с. 7-27.

Мошков, В. А. Материалы к изучению гагаузского наречия тюрского языка. Казань, 1895.

Мошков, В. А. Гагаузы Бендерецкого уезда. Этнографические очерки и материалы. // Этнографическое обозрение, кн. 44, 48, 49, 51, 54, 55, 1900-1903.

Мошков, В. А. Образцы народной литературы тюркских племен. // Наречия бессарабских гагаузов. Санкт Петербург, 1904.

Николов, Иван, Ракшиева, Светла. Власите - портрет и автопротрет. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 107-120.

Николова, Маргарита. Дий - име на град Видин и влашкото население във Видинско. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 88-92.

Новак, Александр. Самосознание и традиционнная культура славян-мусульман в Албании: сохранение идентичности (Материалы експедиций 2008-2010 гг.). // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 12. София, 2013, с. 76-89.

Нягулов, Благовест. Проблемът за власите в България между двете световни войни (Политически фактори и аспекти). // Българска етнология, 1995, № 5, с. 52-75.

Пимпирева, Женя. Каракачанската номадска община. // Български фолклор, 1992, № 2, с. 26-37.

Пимпирева, Женя. Традиционните родилни обичаи на каракачаните в България. // Българска етнология, 1993, № 1, с. 67-80.

Пимпирева, Женя. Номадската община на власите-армъни и каракачаните в България. // Армъните в България. София, 1998, с. 313-341.

Пимпирева, Женя. Каракачаните в България. София, 1995; 1998.

Пимпирева, Женя. Родствени отношения при гагаузите в България. // Българска етнология, 2000, № 3, с. 75-88.

Пимпирева, Женя. Формиране на семейство и домакинство при гагаузите в Североизточна България през първата половина на ХХ век. // Българска етнология, 2006, № 1, с. 16-25.

Пимпирева, Женя. Каракачаните в постсоциалистическа България. // В света на човека. Том 1. София, 2008, с. 83-94.

Покровская, Л. А. Народные песни гагаузов Молдавии и Украины. Москва, 1966; София, 1971.

Покровская, Л. А. Отражение фонетических и грамматических схождений балканских языков в турецких и гагаузских диалектах. Москва, 1974.

Покровская, Л. А. Мусульманские элевенты в системе християнской религиозной терминологии гагаузов. // Советская этнография, 1974, № 1, с. 139-144.

Покшишевски, В. В. Гагаузы юга Молдавской ССР. // Памяти академика Л. С. Берга. Сборник работ по географии и биологии. Москва-Ленинград, 1955, с. 383-399.

Попов, Рачко. За празничната система на българи и власи. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 136-149.

Попова, Ася, Меслин, Мариане. Идентификация на чужденеца през призмата на окосмеността. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 76-87.

Радунчев, Боян. Самоопределение на власите и степен на идентификация в обществото. // Българска етнология, 1995, № 5, с. 121-127.

Ракшиева, Светла. Представи на номадите арумъни за усвоената територия. // Българска етнология, 1998, № 1-2, с. 59-67.

Ракшиева, Светла. Етническа идентичност на арумъните в България. // Българска етнология, 2001, № 4, с. 29-45.

Ракшиева, Светла. Следи от присъствие на арумъни-пастири по Централния Балкан. // Народна култура на балканджиите. Том 2. Габрово, 2001, с. 5-11.

Ракшиева, Светла. Въобразяване на идентичността. Из житието на армъните в социалистическа България. // Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на впекидневната култура. София, 2003, с. 209-216.

Ракшиева, Светла. Нощни духове и същества в културната традиция на армъните. // Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на Регионален етнографски музей - Пловдив. Пловдив, 2011, с. 274-278.

Рене, Мари-Пиер. Каракачаните: между Гърция и България. // Български фолклор, 2002, № 1, с. 83-87.

Робев, Никола. Тракийските гагаузи. // Векове, 1988, № 3, с. 36-42.

Романски, Стоян. Разпространението на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония. София, 1917.

Романски, Стоян. Македонските ромъни. // Македонски преглед, 1925, № 5-6, с. 63-97.

Романски, Стоян. Ромъните между Тимок и Морава. // Македонски преглед, 1926, № 1, с. 33-68.

Сачев, Евгений. Български турци и гагаузи (Етногенетични проблеми). // Известия на народния музей - Варна. Том 19. Варна, 1983, с. 52-63.

Сачев, Евтений. Проучване на традиционните сватбени обичаи на гагаузите и българските турци (По материали от с. Изворник, Варненски окръг). // Известия на народния музей - Варна. Том 20. Варна, 1984, с. 185-198.

Средкова, Соня. На трапеза при гагаузите. // Българска етнология, 2000, № 1, с. 62-76.

Среднова, Соня. Гагаузката къща. // Българска етнология, 2006, № 1, с. 26-39.

Стаменова, Живка. Гагаузите. Проучвания и обща характеристика. // Българска етнология, 2000, № 1, с. 5-25.

Стаменова, Живка, Средкова, Соня, Пимпирева, Женя, Кръстева-Благоева, Евгения, Мирчева, Дарина, Таниелян, Сирануш. Гагаузите в България. Записки от терена. София, 2007.

Тоадер, Раду. Вярвания и представи за душата: проучвания на власи-румъни от южния бряг на Дунава. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 68-72.

Тодорова, Диана. Изследвания на чужди историци и лингвисти за произхода на гагаузите. // Втора национална школа на младите историци 1980. Историческа българистика в чужбина. Част 2. Етнография и лингвистика. София, 1981, с. 141-149.

Тодорова, Диана. Календарни празници и обичаи на гагаузите във Варненско. // Известия на народния музей - Варна. Том 23. Варна, 1987, с. 177-185.

Тодорова, Диана. Маскирани игри при гагаузите. // Известия на народния музей - Варна. Том 34-35. Варна, 2003, с. 292-296.

Тодорова, Диана. Делници и празници на гагаузите от с. Етулия, Молдова. Поглед отвън. // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 288-296.

Тълкуване на природни явления, разни народни вярвания и прокобявания от Оряхово. Даскалов, Христо (зап.). // СбНУ. Том IX. София, 1893, НУ-ІІ, с. 127-128.

Чакир, Д. Биографический очерк рода и фамилии Чакир. Кишинев, 1899.

Шербан, Стелу. Власите в България - между "голямата" и "малката" история. // Български фолклор, 2005, № 1, с. 59-73.

Thede Kahl. Промяната на етническите модели на идентичност при българските армъни и нейните последствия. // Българска етнология, 2001, № 1, с. 5-25.

Не-българи

Алексиев, Божидар. Мотивът за змееборството при хетеродоксните мюсюлмани у нас. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 17-27.

Алексиев, Божидар. Фолклорните профили на мюсюлманските светци в България. София, 2005.

Алтънов, Велислав, Беновска-Събкова, Милена. Протестантската конверсия сред ромите в България: между глобалното и локалното. // Българска етнология, 2010, № 1-2, с. 32-50.

Анастасова, Екатерина. При некрасовците в България. // Български фолклор 1992, № 2, с. 56-59.

Анастасова, Екатерина. Земята, земният живот и еволюцията в културната система на некрасовците в България. // Българска етнология, 1993, № 3, с. 24-33.

Анастасова, Екатерина. Некрасовиците в България - езици на културата. // Българска етнология, 1995, № 2, с. 45-52.

Анастасова, Екатерина. Диалогът между Бога и човека в културата на некрасовците-старообредци в България. // Български фолклор, 1995, № 1-2, с. 40-50.

Анастасова, Екатерина. Старообредците в България. Мит - история - идентичност. София, 1998.

Антов, Стоян. Градската култура и конструирането на татарството. // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 8. Русе, 2004, с. 472-486.

Антонов, Стоян. Татарите в България. Добрич: Наврез, 2004.

Антонов, Стоян. Град и етничност. Татарският пример. // Градът. Известия на регионолин исторически музей - Русе. Том 8. Русе, 2004, с. 472-486.

Артюнян-Топак башан, Ахавни Саркис. Арменска колония в Русе в края на ХІХ и началото на ХХ век. Историко-демографски характеристики. // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 14. Русе, 2011, с. 364-372.

Бакърджиева, Теодора. Да посрещнеш смъртта. Мюсюлманска погребална обредност - символна система и съжителство между догмата и народната традиция. // Известия на Исторически музей - Русе. Том 7. Русе, 2002, с. 53-67.

Благоев, Горан. Канонични кръвни жертви в традицията на българските мюсюлмани. // Български фолклор, 1996, № 3-4, с. 70-83.

Бозова, Тинка. Празници и обичаи на циганите бургуджии от Варненския край. // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 471-480.

Ботик, Ян. Словаците в България (Бележки за тяхното историческо и етнокултурно развитие). // Българска етнология, 1995, № 2, с. 31-44.

Българските алиани. Съст. Иваничка Георгиева. София, 1991.

Бърчева, Мариана. Основни насоки на германското икономическо проникване в Русе между двете световни войни. // Известия на Исторически музей - Русе. Том 7. Русе, 2002, с. 128-135.

Василев, Гено. Участието на младежки бригади от чужбина в строителството на ж.п. линията Ловеч-Троян. // Известия на исторически музей - Ловеч. Том 4. Ловеч, 1999, с. 135-141.

Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. София, 1994.

Вълев, Илия. Средища на култов живот при алевийско-бекташийската и източноправославната общност по българските земи. // Исторически музей Исперих. Сб. Есенни четения Сборяново. Том 7. Варна, 2011, с. 340-362.

Гаврилова, Невена. Животът на представителите на мюсюлманските секти през призмата на тяхната религиозна доктрина. // Български фолклор, 1993, № 3, с. 69-79.

Галанова, Мария. Легенците - западноевропейци на балканите (Български фолклорни етностереотипни представи). // В света на човека. Том 1. София, 2008, с. 67-82.

Георгиева, Елена. Сватбените обичаи в Ловешко (По теренни наблюдения). // Известия на исторически музей - Ловеч. Том 8. Ловеч, 2008, с. 180-191.

Гергинова, Вася. Обредна храна на арменците (По материали от град Пазарджик). // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 8. Русе, 2004, с. 487-496.

Гергинова, Вася. Всекидневната храна на българските арменци (По материали от град Пазарджик). // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 439-449.

Гилигян, Агоп. Арменски надгробия в Русе (Надгробни плочи и паметници в двора на арменската църква "Сурп Аствадзадин" ("Света Богородица") - ХІІ-ХІХ век. // Известия на Исторически музей - Русе. Том 7. Русе, 2002, с. 68-77.

Гребенарова, Славка. "История и култура на ромите" в българското училище. // Българска етнология, 2000, № 3, с. 89-99 .

Григорова, Мария. Обредната храна при мюсюлманите-сунити в селата Лилян и Беломорци, Търговищко. // Исторически музей Исперих. Сб. Есенни четения Сборяново. Том 6. Варна, 2009, с. 264-271.

Груев, Михаил. Между петолъчката и полумесеца. Българските мюсюлмани и политическият режим (1944-1959). София, 2003.

Груев, Михаил, Кальонски, А. "Един от възможните пътища". Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, 2008.

Дадова, Юлина. Сценичност и музикална продукция като аспект на еврейската идентичност в България след 1989 г. // Българска етнология, 2009, № 3, с. 91-107.

Дечева, Мирелла. Облеклото на циганите рома в България. София, 2004.

Дякова, Красимира. Етнодемографска характеристика на град Кърджали и интерпретация на фразата: "Как ние правим града и как градът прави нас". // Градът. Известия на регионолин исторически музей - Русе. Том 8. Русе, 2004, с. 464-471.

Етническата карта в България (Проучвания 1992). София, 1993.

Жечев, Николай. Пътувания на румъни из България преди един век. // Исторически преглед, 1960, № 2, с. 82-86.

Здравков, Здравко. Семейни и родствени структури при циганските групи в България. Велико Търново, 2013.

Иванова Евгения, Кръстев, Велчо. "По дългия път"... Живот с другите. История, етнонационална структура, бит и култура на циганите от старозагорски регион. Стара Загора: Кота, 2006.

Иванова, Евгения. Традиционни празници на циганите от Старозагорско. // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 462-470.

Иванова, Евгения, Кръстев, Вълчо. Ромската жена - пространства и граници в живота. Стара Загора, 2008.

Иванова, Евгения, Кръстев, Велчо. Циганите - вярвания и представи, обреди и обичаи в нощта. // Нощта в народните вярвания и представи. Годишник на регионален етнографски музей - Пловдив. Том 6. Пловдив, 2011, с. 161-174.

Каракушева, Славка. Проекции на родината в представите на турците, преселници от България в района на Бурса, Р Турция. // Българска етнология, 2011, № 1, с. 44-59.

Кауфман, Николай. Евреите и балканската градска песен. // Български фолклор, 1995, № 5, с. 9-41.

Кауфман, Димитрина, Кауфман, Николай. Оплакванията на покойници у някои другоезични групи в България. // Български фолклор, 2003, № 1, с. 12-26.

Керен Цви. Еврейската общност в Русчук от периферията на османската империя до столицата на Дунавския вилает (1788-1878). София, 2009.

Керен, Цви. Между сефарад и ашкеназ: лутането на семейството ми, следвайки междуетническите напрежения. // Известия на Регионален исторически музей Русе. Том 17. Русе, 2013, с. 57-66.

Кметова, Татяна. "Лонджа" - специфична форма на парична взаимопомощ сред циганите в София. // Български фолклор, 1992, № 2, с. 68-73.

Кметова, Татяна. Сладкото в традиционната и съвременната кухня на турците в Североизточна България. // Български фолклор, 1996, № 3-4, с. 62-69.

Коларска, Ирина. Чехи в България - една неизчерпаема тема. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 148-150.

Комитска, Анита. Свещеният път. Из живота на българските евреи. // Българска етнология, 1998, № 1-2, с. 160-163.

Комитска, Анита. Арменците в България. // Българска етнология, 2000, № 3, с. 116-118.

Критска-Иванова, Екатерина. Наблюдения върху сватбения фолклор на руските села Казашко, Варненски окръг, и Татарица, Силистренски окръг. // Български фолклор, 1977, № 2, с. 44-51.

Кузманова, Магдалена. Някои сведения за татарите в България през ХІV-ХІХ век. // Българска етнология, 1995, № 2, с. 53-63.

Куманов, Георги. Представи и образи за ислямизацията в Чепинския район. // Български фолклор, 2000, № 2, с. 88-97.

Лица за идентичност. София, 1999.

Лозанова, Галина. Евлиите в наративната традиция на българите-мюсюлмани. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 28-39.

Лозанова, Галина. Иса и краят на света (каймет) в разказите и светогледа на българските мюсюлмани. // Български фолклор, 2000, № 1, с. 63-71.

Лозанова, Саша. За еврейското гробище в София - погребална практика и паметници (Минало и настояще). // Български фолклор, 2004, № 3, с. 95-107.

Маева, Мила. Образът на турците в Р Турция през погледа на българските турци преселници. // Българска етнология, 2002, № 4, с. 42-55.

Маева, Мила. Език и етнокултурна идентичност на българските турци преселници в република Турция. // Българска етнология, 2004, № 2, с. 59-74.

Маргос, Ара. Арменската колония в Хаджиоглу Пазарджик през османското владичество. // Известия на народния музей - Варна. Том 18. Варна, 1982, с. 119-126.

Марушиакова, Елена. Класификация на малките етнически групи. // Векове, 1990, № 4, с. 15-22.

Марушиакова, Елена. Етнически процеси при малки етнически групи, изостанали в историческото си развитие. // Българска етнология, 1990, № 4, с. 26-35.

Марушиакова, Елена. Родилни обичаи в една циганска група. // Български фолклор, 1992, № 2, с. 60-67.

Марушиакова, Елена, Попов, Веселин. Циганите в България. София, 1993.

Матанова, Таня. Форми на общуване в две етнични младежки организации в България. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 12. София, 2013, с. 90-107.

Матеева, Ваня. Сакралното във фолклорната култура на изповядващи исляма в България. // Български фолклор, 1995, № 1-2, с. 167-180.

Мигнев, Иван. Обичаят "наврез" у кримските татари в България. // Българска етнология, 1997, № 3-4, с. 152-156.

Мизов, Максим. Ромите в социалното пространство. София, 2003.

Миков, Любомир. Алиански карнавални игри (По материали от Североизточна България). // Български фолклор, № 2, с. 66-73.

Миков, Любомир. За етнорелигиозния произход на казълбашите от Североизточна България. // Българска етнология, 1997, № 3-4, с. 65-79.

Миков, Любомир. Култът към огъня у алианите в Североизточна България. // Български фолклор, 1992, № 2, с. 13-25.

Миков, Любомир. Алиански гробници в Източните Родопи. // Български фолклор, 1996, № 3-4, с. 38-61.

Миков, Любомир. Ритуалното пиене на алкохол при хетеродоксните мюсюлмани в България. // Български фолклор, 1998, № 3, с. 28-36.

Миков, Любомир. Типологично сходство между културните традиции на ахаите от Анадола и на хетеродоксните мюсюлмани в България. // Български фолклор, 2009, № 1, с. 108-132.

Минчева, Елка. Циганите в България или научните дирения на Елена Марушиакова и Веселин Попов. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 151-153.

Михайлова, Катя. Етническият стереотип за българина сред поляците, живеещи в България. // Български фолклор, 1999, № 1-2, 58-70

Мицева, Евгения. Арменците в България и техния фолклор. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 94-102.

Мицева, Евгения. Кюрдите - нова имигрантска общност. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 122-128.

Мицева, Евгения, Папазян-Таниелян, Сирануш. Арменците разказват за себе си. София, 2007.

Ненов, Николай. Руснаците в Русе. 1945. // Годишник на асоциация "Онгъл". Том 3. София, 2003, с. 203-205.

Парла, Айше. Работници без документи или етнически родственици? Трудова миграция от България към Турция след 1990 година. // Български фолклор, 2009, № 2, с. 49-69.

Парушева, Добринка. Към професионалната структура на населението в Пловдив. Мястото на арменците и евреите в края на ХІХ и началото на ХХ век. // Годишник на Етнографски музей - Пловдив. Пловдив, 1998, с. 161-178.

Пейчева, Лозанка. Музикалният полилингвизъм на циганите в България (Наблюдения върху 84 аудиокасети). // Български фолклор, 1995, № 6, с. 58-72.

Пейчева, Лозанка. "Цигания" и българска идентичност (Аксиологични аспекти). // Български фолклор, 1998, № 1-2, с. 132-141.

Пейчева, Лозанка. Към историята на циганската музика в България. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 47-57.

Пейчева, Лозанка. Душата плаче - песен излиза (Ромските музиканти и тяхната музика). София, 1999.

Пенчев, Владимир. Парадоксът за не(битието) или за "българските словаци". // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 71-77.

Пенчев, Владимир. Парадоксът на би(идентичността) или още веднъж за "българските" словаци. // Български фолклор, 1999, № 4, с. 15-22.

Пенчев, Владимир. Паралакс в огледалото или за мигрантските общности в чуждоетничса среда. София, 2001.

Песни на българските словаци, събрани от Ян Михалко. Съст.: Владимир Пенчев, Катерина Седакова. София, 2008.

Петифър, Джеймс. Гърците. Страната и народът след Втората световна война. София, 1998.

Петканова, Донка. "Латини" и "немци" в старобългарската литература и в българската народна песен. // Български фолклор, 1984, № 4, с. 28-34.

Петров, Петър. Невроз - повече от празник. За конструирането на единство и идентичност в кюрдската диаспора. // Български фолклор, 1998, № 1-47.

Петрова, Лидия, Колева, Светлозара. Животът на старообредците-казаци в село Казашко, Варненско. // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 450-461.

Поликар, Сами. Евреите по българските земи. // Български фолклор, 1999, № 1-2, с. 136-141.

Попов, Димитър. Гърците в Елховско. // Архив за поселищни проучвания. Год. І. София, 1938.

Попов, Рачко. Евреите и възрожденската градска култура в Самоков (По материали от "Хрониката на семейство Арие"). // Българска етнология, 1996, № 2, с. 17-30.

Пригарин, Александър. Пътища на спасението в историческата памет на липованите край Дунава. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 11-27.

Радойнова, Диана. Символна интериоризация на гръцкото градско жилище по българското Черноморие. // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 13. Русе, 2008, с. 127-138.

Рашкова, Наталия. "Всичко българско беше тяхно, всичко словашко - пак тяхно" (Словашките реемигранти от България - един личностен поглед). // Български фолклор, 2009, № 2, с. 97-115.

Романски, Стоян. Италианци в Добруджа. // Македонски преглед, 1935, № 3-4, с. 129-133.

Рошкева, Ренета. Погребалните обичаи (и храните, свързани с тях) при евреи, турци и арменци в Русе. // Известия на Исторически музей - Русе. Том 7. Русе, 2002, с. 78-90.

Седакова, Ирина. Родство при русите старообредци в България и Румъния: фолклорни манифестации. // Български фолклор, 2008, № 1, с. 28-41.

Сечков, Румян. Взаимопомощ у ромите в съвременна България. // Българска етнология, 2001, № 1, с. 87-93.

Славкова, Магдалена. Турските цигани в България и евангелското движение. // Българска етнология, 2004, № 3, с. 30-49.

Славкова, Магдалена. Циганите-евангелисти в България. София, 2007.

Стоянов, Илия. Италианци във Върбешница. // Стожери на народната традиция. Враца, 2008, с. 157-162.

Стоянов, Костадин. Репатрирането на бившите руски военнопленници от България и разположението на пребиваващата у нас Врангеловска армия. (Из преписката на руския вицеконсул във Варна с руска военна мисия в София 1920-1921 г.). // Известия на Народния музей - Варна. Том 2. Варна, 1966, с. 109-122.

Страшимиров, Антон. Българи, гърци и сърби (народоведска студия). София, 1918.

Съботинова, Донка. На една земя, под едно небе. Празници и обичаи на българи, арменци, руси, старообредци, турци и цигани. Варна, 2009.

Тахиров, Шукри. Етнокултурни процеси сред българските турци. // Българска етнография, 1980, № 4, с. 3-16.

Тихолова, Десислава. Жената в съвременните цигански общности. // Известия на Регионален исторически музей - Русе. Том 17. Русе, 2013, с. 203-212.

Тодорова, Олга. Образът на "нечестивия" евреин в българската книжнина от ХVІІІ-началото на ХІХ век и във фолклора. // Български фолклор, 1994, № 3, с. 10-22.

Традиционно знание, представи и практики на мюсюлманите в България. // Български фолклор, 2006, № 2.

Троева, Евгения, Маева, Мила. Приемственост и трансформация в религиозния живот на имигрантки мюсюлманки в България. // Българска етнология, 2010, № 3, с. 5-19.

Черновежд, Н. Няколко думи за караманците. // Периодическо списание, № 39, с. 435-456.

Шиваров, Стоян. Помаците и наследството на българите християни в селата на Северозаподен Анадол. Теренни проучвания 2009. // Библия, култура, диалог. Интеррелигиозният диалог в европейска перспектива. София, 2010, с. 104-117. Също: Блог на Драган Бачев, 19.06.2012 https://draganbachev.wordpress.com> (18.03.2015).

Шопова, Славка, Аврамова, Анна. Евреите в живота на Пловдив. През погледа на печата. // Годишник на Етнографски музей - Пловдив. Пловдив, 1998, с. 209-226.

Щерева, Татяна. Евреите във Варна и техните календарни празници. // Делници и празници в живота на българина. Варна, 2006, с. 434-438.

Щерева, Татяна. За вековната традиция, съхранена в поколения евреи. // Стожери на народната традиция. Враца, 2008, с. 126-128.

Щерионов, Щелян. Гръцката етническа общност в Кюстендил през ХІХ век (в периода до Освобождението) и мястото й в стопанската структура на региона. // Известия на Исторически музей - Кюстендил. Приложение 1. Кюстендил, 2000, с. 28-35.

Щерионов, Щелян. Пространствена насоченост в миграционните движения на гърците, обитаващи югозападните български земи през ХVІІІ-ХІХ век (до 1878 г.). // Известия на Исторически музей - Кюстендил. Том 16. Велико Търново, 2010, с. 129-138.

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2015
Гатя Симеонова. Групи българско население и етнографски групи. Варна: LiterNet, 2015