Гатя Симеонова - Азбучник на названията и самоназванията на етнографските групи и групите българско население

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЗБУЧНИК НА НАЗВАНИЯТА И САМОНАЗВАНИЯТА НА ЕТНОГРАФСКИТЕ ГРУПИ И ГРУПИТЕ БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ

Гатя Симеонова

web | Групи българско население...

АЗКОВЦИ

Младенов, Стефан. Към въпроса за езика и националната принадлежност на Ново село (Видинско). // СбНУ. Том ХVІІІ. София, 1901, с. 471-506.

АЛЕМАНЧИЦИ

Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. // СбНУ. Том XLI. София, 1936, с. 19-22.

АПОВЦИ (ЧИТАЦИ)

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 59.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 42.

АРНАУТИ (АРБАНАСИ, "МАЛЕСОР"= ТОРБЕШИ-АРНАУТИ)

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 1-43.

Георгиев, Михаил. Арнаути и мърваци в Брацигово (етнографски бележки). // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 117-140.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974, с. 364, 398-501.

Иширков, Анастас. Македония. Име и граници. // Македонски преглед, 1927, № 1, с. 1-22.

Милетич, Любомир. Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език. // Периодическо списание, 1900, № 61, с. 623-666.

Младенов, Максим. Селища и население в Югозападна България. // БДА. Том 3. Част 2. София 1975, с. 15.

Яранов, Димитър. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през ХV до ХІХ век. // Македонски преглед, 1932, № 2-3, с. 63-118.

АХРИЯНЕ (АЙРЯНЕ, АХРЯНЕ, АХРЯНИ, ХРЯНИ)

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 10, с. 23.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974, с. 453.

Константинов, п. Христо. Из Родопите. // Периодическо списание, 1888, № 23-24, с. 656.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 121.

Страшимиров, Антон. В Южните земи. София, 1918, с. 93.

Шишков, Стою. Животът на българите в Средна Родопа. 1886.

БАБЕЧАНЕ (БАБЕЧЕНЕ, БАБУНИ, КАУРИ, СКАРНАВЦИ)

Константинов, п. Христо. Краището Бабек в Родопските планини. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 718.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІІ. София, 1895, с. 270

Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. // СбНУ. Том LІV. София, 1973, с. 75.

БАБУНИ

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 62.

БАЛКАНДЖИИ (БАЛКАНЦИ, ПЛАНИНЦИ, ГОРНЕНЦИ, ОТВЪДЕШНИ, ОТЕЙОВЧАНИ, ОТЕЮЗЛИИ, ВАРИКЛЕЧКОВЦИ, НАШЕНЦИТЕ, КОЛИБАРИТЕ)

Ангелова, Милица. Хърцоите в Разград и Разградско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7, 120-180.

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, 236-257.

Василева, Маргарита. Демографски процеси в Добруджа от края на ХІV до 40-те години на ХХ век. // Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, 1974, с. 9-21.

Василева, Маргарита. Характер и развитие на обичайната система в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 167.

Велева, Мария. Двупрестилчената носия. София, 1963, с. 11

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 147.

Георгиев, Георги. Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ 1877-1900. София, 1979, с. 21.

Иречек, Константин. Етнографически променения в България от основаването на Княжеството. // СбНУ. Том V. София, 1891, с. 509.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 302.

Капанци. Бит и култура на старото българско население в Североизточна България. Етнографски и езикови проучвания. София, 1985, с. 5-8.

Коев, Иван. Облекло и жилище на старото българско население в Разградско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1948, № 8-9, с. 47-119.

Мантов, Димитър. Зла земя. София, 1980, с. 196.

Милетич, Любомир. Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език. // Периодическо списание, 1900, № 61, 625-627.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 21.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 56-57.

Михайлова, Ганка. Специфични черти и развитие на материалната култура в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 175.

Сефтерски, Райко. Орнаментирани годенишки яйца от с. Конак, Търговищко. // Българска етнография, 1980, № 4, с. 42.

Симеонова, Гатя. Характеристика на основните етнографски групи в Русенско. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 25-36.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 122.

Славейков, Петко. Писмо на Славейков до Раковски от 1858 г. // Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 123, бел. 32.

Стоин, Елена. Музикалният фолклор на Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 132.

Субашки, Васил. Някои социологически и социално-психологически аспекти на живота в стария Троян. // Проблеми на културата, 1971, № 2, с. 60.

Тодоров, Делчо. Жанров състав, развитие и съвременно състояние на фолклора в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 124.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

БАНАТЧАНИ (БАНАТСКИ БЪЛГАРИ, ПАВЛИКЯНИ)

Блъсков, Илия. Българите в Банат. // Въсток, год. 2, № 1, 1 януари 1874.

Блъсков, Илия. Българите в Банат. // Извори за българската етнография. Том 1. Из българския възрожденски печат. София, 1992, с. 158-159.

Кауфман, Николай. Музикалният фолклор на малоазийските, бесарабските и банатските българи. // Фолклор, език и народна съдба. София, 1979, с. 97-101.

Телбизов, Карол. Традиционен бит и култура на банатските българи. // СбНУ. Том LI. София, 1963, с. 3.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

БАНДОВЦИ (БЯНДОВЦИ, БЪНДОВЦИ)

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1861, с. 21-22.

Веркович, Стефан. Описание битът на Македонските българи. Кюстендил, 1884, с. 27.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София. 1900, с. 35.

БЕЖАНЦИ

Георгиева, Величка. Бежанци от Одринска Тракия в Търновско. // Първа национална конференция на младите историци. София, 1977, с. 409-415.

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. Български диалектен атлас. // БДА. Том 1. Част 2. София, 1964.

Маринов, Васил. Население и бит на Средните Родопи. // Комплексна научна Родопска експедиция през 1953 г. София 1955, с. 39.

Мельов, Антон. Етнодемографски изменения в Пиринския край в резултат на Освободителната война. // Българска етнография, 1978, № 3-4, с. 91-92.

Райчевски, Стоян. Настаняването на бежанците във Василиковско (Мичуринско) и Малкотърновско. // Известия на музеите от Югоизточна България. Том 6. Пловдив, 1983, с. 81-88.

Райчевски, Стоян, Черкезова, Марина. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на ХІХ до началото на ХХ век. // Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, с. 15.

Райчевски, Стоян. Историческа и етнографска характеристика. // Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. София, 2002, с. 7-19.

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 18-19.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

БЕЛОМОРЦИ

Страшимиров, Антон. В южните земи. Предговор. София, 1918, с. 1.

БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИ

Демиденко, Лариса. Сватбата на българите от Болградски район. // Българска етнография, 1975, № 2, с. 25.

Р. С. и В. К. Бесарабските българи. // Българска пчела, 1, № 29, 13 дек. 1863.

Р. С., В. К. Бесарабските българи. // Извори за българската етнография. Том 1. Из възрожденския печат. София, 1992, с. 87-88.

БОГОЙЦИ (МИЗИЙЦИ)

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 32-33.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 161.

БОГОМИЛИ

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 198.

Милетич, Любомир. Седмиградските българи. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 185.

Милетич, Любомир. Нашите павликяни. // СбНУ. Том ХІХ. София, 1903, с. 1.

БОИМЦИ

Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. // Македонски преглед, 1930, № 1, с. 68-69.

Шалдев, Христо. Народното пробуждане в Боймия. // Македонски преглед, 1930, № 4, с. 50-69.

БЪРЗАЦИ (БЪРЗЯЦИ, БЪРСЯЦИ)

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 1-43.

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македориню. Москва, 1861, с. 17-18..

Григоров, Марко. Говорът на малореканците в Дебърско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 201-304.

Дринов, Марин. Заселение Балканскаго полуострова славянами. Москва, 1873, с. 163.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915.

Иречек, Константин. История Болгаръ. Одесса, 1878.

Калоянов, Анчо. Български митове. София, 1979, с. 76.

Кънчов, Васил. Материали по географията и етнографията (Кичево и Пречиста). // Библиотека, 1894, № 3, с. 95

Кънчов, Васил. Град Крушево. // Библиотека, 1894, № 11, с. 2.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 30.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 300-301.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // Етнография на Македония. Извори и Материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 529-531.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 52.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 135, 177.

Шишманов, Иван. Принос към българската народна етимология. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 571.

БОЛГАРИ (БУГАРАШИ, БУГАР, БЪЛГАРИ, БЪЛГАРО-КАТОЛИЦИ, СЕДМИГРАДСКИ БЪЛГАРИ=ПРОТЕСТАНТИ=ШКЕИ)

Богоров, Иван. Няколко деня разходка по българските места. Букурещ, 1861, с. 24.

Демиденко, Лариса. Сватбата на българите от Болградски район. // Българска етногафия, 1975, № 2, с. 25.

Джиджев, Тодор. Функционално-интонационни типове в българските коледни песни. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981, с. 196-235.

Кауфман, Николай. Песните на българите мохамедани. // Известия на историческия музей. Том 8. София, 1962, с. 85-86.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 102-119.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 498.

Кауфман, Димитрина. Оплаквания (припявания) в Родопите. // Фолклор, език и народна събда. София, 1979, с. 192-196.

Кауфман, Николай. Оплакване на "Герман" у капанците (От плач към песен). // Известия на историческия музей (ИИМ). Том 13. София, 1969, с. 155-177.

Кауфман, Николай. Някои общи черти и различия между народната музика на бесарабските българи и добруджанците. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 151-156.

Кауфман, Николай и Димитрина. Оплаквания при смърт и при сватба в Родопите. // Български фолклор, 1977, № 1, с. 35-50.

Милетич, Любомир. Седмиградските българи. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 153-256.

Милетич, Любомир. На гости у банатските българи (Отделен отпечатък от "Български преглед", год. ІІІ, кн. 1-2). София, 1896, 44 с.

Милетич, Любомир. Заселване на католишките българи в Седмиградско и Банат. // СбНУ. Том ХІV. София, 1897, с. 284-544.

Милетич, Любомир. Преселението на малоазийските българи в Княжеството. // Български преглед, 1899, № 7, с. 14-103.

Милетич, Любомир. Книжнината и езикът на банатските българи. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 339-483.

Милетич, Любомир. Нашите павликяни. // СбНУ. Том ХІХ. София, 1903, с. 1-369.

Милетич, Любомир. Нови документи по миналото на нашите павликяни. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 1-155.

Милетич, Любомир. Павликянското нарачие. // СбНУ. Том ХХVІ. Дял І. София, 1910-1911, с. 1-28.

Милетич, Любомир. Разорението на тракийските българи през 1913 година. София, 1918.

Милетич 1925: Македония и македонските българи (Културно-исторически поглед). София, 1925.

Милетич, Любомир. Македонските българи и сърбите. // Македонски преглед, 1929, № 4, с. 71-108.

Милетич, Любомир. Из историята на българската католишка пропаганда в ХVІІ век. // Български преглед, год. І, кн. 11, с. 175.

Милетич, Любомир. Българи и румани и техните културно-исторически отношения. // Добруджа (География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение). София, 1918, с. 107-134.

Опришан, Хория Барбу. Няколко български фолклорни театрални прояви в румънския фолклор. // Български фолклор, 1979, № 3, с. 53-59.

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931.

ВАРИКЛЕЧКОВЦИ (БАЛКАНДЖИИ, РУМЕЛИЙЦИ)

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 190.

Милетич, Любомир. Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език. // Периодическо списание, 1900, № 61, с. 627.

ВЪЮВЦИ (ВАЙКОВЦИ, ВЪЙКОВЦИ, ВЪЙКОВЧАНИ, ВЪЯЦИ, ЕРКЕЧАНИ, ГОЛИЧАНИ, КАФАДАРЯ)

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 139.

Георгиев, Георги. Откъде са дошли "ваяците" в Североизточна България. Бургас: Димант, 2013, 92 с.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ГАГАУЗИ (ВЕХТИ БЪЛГАРИ, НАРЕЧЕНИ ГАГАУЗИ)

Богоров 1868: Богоров, Иван. Няколко деня разходка по българските места. Букурещ, 1868, с. 54.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 121-122.

Димитров, Страшимир. Етнически и религиозни процеси сред българската народност през ХV-ХVІІ век. // Българска етнография, 1980, № 1, с. 22.

Зеленчук, В. С. Население Молдавии. Кишенев, 1973.

Сефтерски, Райко. Културата на прабългарите в светлината на прабългарския език. // Проблеми на културата, 1979, № 6, с. 75.

Теодоров, Евгений. Остатъци от прабългарски фолклор в Североизточна България. // Български фолклор, 1980, № 1, с. 26.

Холевич, Йорданка. На колене пред народа. // Септември, 1980, № 11, с. 37-48.

ГАДЖАЛИ

ГАКЬУРКИ

Димитров, Лазар. Кратки етнографски бележки за Дебърско с оглед на говора в тоя край. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 263-274.

ГЛАВАНЦИ

Василева, Маргарита. Демографски процеси в Добруджа от края на ХІV до 40-те години на ХХ век. // Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. София, 1974, с. 19-21.

ГОЛОБЪРДЕНЦИ (ГАКЬУРКИ, УЛЬУФИ)

Димитров, Лазар. Кратки етнографски бележки за Дебърско с оглед на говора в тоя край. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 267-268.

ГОРАНИ (ГОРАЛИИ, ГОРЯНЦИ, ГОРНОРЕКАНЦИ, ТОРБЕШИ, ТУРЦИ)

Алексиев, Арсени. Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 32.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 42.

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 9.

Селищев, А. Днешната югозападна граница на българската говорна област. // Македонски преглед, 1930, № 1, с. 1-25.

ГОРНЕНЦИ (БАЛКАНЦИ, БАЛКАНДЖИИ, ПЛАНИНЦИ, ОТВЪДЕШНИ, ОТЕЙОВЧАНИ, ОТЕЮЗЛИИ)

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 21, с. 175,177.

ГОРНОПОЛЦИ (ШОПЬЕ)

Кепов, Иван. Народописни, животописни и езикови материали от с. Бобошево, Дупнишко. // СбНУ. Том XLII. София, 1936, с. 5.

ГРАОВЦИ (ГРАХОВЦИ)

Иванов, Йордан. Северна Македония. София, 1906, с. 2.

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

ГРЕБЕНЦИ (ЕРЛИЙЦИ, ЧЕРНИ БЪЛГАРИ)

Арнаудов, Михаил. Северна Добруджа. // СбНУ. Том ХХХV, София, 1923, с. 37-39.

Вакарелски, Христо. Битовата веществена култура в Добруджа и промените в нея през последните десетилетия. // Комплексна научна Добруджанска експедиция през 1954 г. София, 1956, с. 19.

Гавазов, Михаил. Българите в Олшанка - минало, бит, традиции. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 55.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Димитров, Страшимир. Етнически и религиозни процеси сред българската народност през ХV-ХVІІ век. // Българска етнография, 1980, № 1, с. 31.

Калоянов, Анчо. Български митове. София, 1979, с. 60.

Михайлова, Ганка. Специфични черти и развитие на материалната култура в Добруджа (гребенско население). // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 172.

Сефтерски, Райко. Културата на прабългарите в светлината на прабългарския език (гребенци или черни българи). // Проблеми на културата, 1979, № 6, с. 72.

Холевич, Йорданка. На колене пред народа. // Септември, 1980, № 11, с. 37-48.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ГЪРЦИ (ГЪРЧУЛЯ)

Богоров, Иван. Няколко деня расходка по българските места. Букурещ, 1868, с. 24.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1889, № 9, с. 121-122.

ДИПСИЗИ

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 59.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 49.

ДОБРУДЖАНЦИ

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, с. 236-257.

ДОЛНЕНИ

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 14.

ДОЛНОПОЛЦИ (ЦРНОДРЕШКОВЦИ)

ДОШЛЯЦИ

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 97.

ДРИМКОЛЦИ (ГАКЬУРКИ, УЛЬУФИ)

ДУЙКИ (ТОРЛАЦИ)

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 31.

ДУХЛЯЦИ (ДУХЛЕТА, МИША ВЯРА)

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1889, № 9, с. 110, 122.

ДЪРЗАЛЦИ (ДАРЗИЛЦИ, ДРАЗИЛОВЦИ)

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 28-29.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 35.

Шишманов, Иван. Принос към българската народна етимология. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 571.

ЕЗИКЛИЙЦИ

Арнаудов, Михаил. Северна Добруджа. // СбНУ. Том ХХХV. София, 1923, с. 35.

ЕЛИЙЦИ (ЕРЛИЙЦИ, ГРЕБЕНЦИ)

Милетич, Любомир. Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език. // Периодическо списание, 1900, № 61, с. 626.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ЕРКЕЧАНИ (ВЪЙОВЦИ, ВЪЯЦИ, ЕРКЕЧКА ЧЕРГА, ПЛАНИНЦИ)

Бойчев, Б. Вторично ударение на говора в с. Голица, Поморийско. // Български език, № 2-3, 1971.

Бойчев, Б. Еркечкият диалект в проучванията на Любомир Милетич и днешното състояние на говора (С оглед на някои фонетични особености). // Български език, № 1, 1984, с. 47-51.

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 133-200.

Георгиев, Георги. Еркечката етнографска област в миналото и сега. Бургас: Димант, 2013, 104 с.

Георгиева, Тодорка. Състояние на еркечкия говор. // Дипломна работа, защитена през 1977 г. (Ръкопис). Цит. по: Георгиев (2013).

Дражева, Цоня. Приемственост на еркечката култура през вековете. // Еркечки Великден. Сборник с материали от международна научна дискусия. Бургас, 2006.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ЕРЛИИ (ЕРАНЬОВЦИ, ВЕХТИ, ЙЕРЛИИ, СТАРИ, СТАРОВРЕМСКИ БЪЛГАРИ, ПОТУРНАЦИ, ЧИТАЦИ, ПОЛЯНЦИ, ХЪРЦОИ)

Горов, Г. Селища и население на Странджа. // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 20.

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 58.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 17, 21.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 5.

Сефтерски, Райко. Орнаментирани годенишки яйца от с. Конак, Търговищко. // Българска етнография, 1980, № 4, с. 42.

Симеонова, Гатя. Характеристика на основните етнографски групи в Русенско. // Българска етнография, 1978, № 2, с. 25-37.

Теодоров, Евгений. Остатъци от прабългарски фолклор в Североизточна България. // Български фолклор, 1980, № 1, с. 26, 27, 28.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ЕСТЕОВЦИ

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 34-35.

ЕСТИ

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 31.

ЗАГАРЦИ (ГАГОВЦИ, ГАЧЕТА, ГОЧОВЦИ)

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. // БДА. Том 1. Част 2. София, 1964.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 41.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 159-160.

ЗАГОРЦИ (РОМАНЦИ, ОТВЪДНЕНЦИ)

Ангелова, Милица. Хърцоите в Разград и Разградско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7, с. 120-180.

Арнаудов, Михаил. Северна Добруджа. // СбНУ. Том ХХХV. София, 1923, с. 35.

Гешов, Иван. Задружното владеене и работене в България. // Периодическо списание, 1889, № 28-30, с. 539-549.

Гешов, Иван. Овчарите от Котленско и жътварите от Търновско. // Периодическо списание, 1890, № 32-33, с. 311.

Горов, Горо. Селища и население на Странджа. // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 18, 54.

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 14.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средня Гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 8, с. 25.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 189, 240, 364, 794.

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. // БДА. Том 1. Част 2. София, 1964.

Кръстев, К. Пътеписни бележки за Странджанската експедиция. // Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 14.

Маринов, Димитър. Политическите движения и въстания в Западна България. // СбНУ. Том ІІ. София, 1890, с. 63.

Милетич, Любомир. Старото българско население на Североизточна България. София, 1902, с. 21, 28.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 56-57.

Младенов, Стефан. За пограничните говори в източна Сърбия. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 107.

Райчевски, Стоян. Черкезова, Марина. Историческа и етнографска характеристика на Странджа от средата на ХІХ до началото на ХХ век. // Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, с. 19-20.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1889, № 9, с. 106-124.

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

Урумова, Румяна. Етнографията на Странджа през погледа на Георги поп Аянов. // Странджанско-Сакарски сборник. Том 1. Малко Търново, 1984, с. 298.

ЗНЕПОЛЦИ

Страшимиров, Антон. Българи, гърци и сърби. София, 1918, с. 52-53.

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

КАБАКОЛАЧАНЕ

КАМБАРБАЦИ (КУМБАЛБАЦИ)

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Мирчев, Димитър. Бележки по кукушко-воденския говор. // СбНУ. Том ХVІІІ. София, 1901, с. 426-470.

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 162.

КАМЕНИЧАНИ (МАКЕДОНЦИ)

Захариев, Йордан. Каменица. // СбНУ. Том ХХХХ. София, 1935, с. 134.

Захариев, Йордан. Пеянец. // СбНУ. Том ХХХХV. София, 1949, с. 132.

КАПАНЦИ

Габровски, Минко. Кръвната жертва на Коледа. // Българска етнография, 1975, № 1, с. 50.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Калоянов, Анчо. Български митове. София, 1979, с. 190.

Коев, Иван. Българската везбена орнаментика. Принос към историята на народния орнамент. // Трудове на Етнографския институт, № 1, 1951.

Коев, Иван. Капански народни песни. // СбНУ. Том 47. София, 1956, с. 467-538.

Коев, Иван. Следы быта и языка протоболгар в болгарской народной культуре. // Ученные записки НИИ при Совете министров Чувашкой АССР. 1969, № 47, с. 204-210.

Коев, Иван. Следи от бита и културата на прабългарите в нашата народна култура. // Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, 1971, с. 57-61.

Коев, Иван. Етнокултурни паралели между волжките и дунавските българи. // Първи конгрес на Българското историческо дружество. Том 1. София, 1972, с. 167-177.

Коев, Иван. Етногенетични аспекти в бита и културата на старото българско население "хърцои" и "капанци" в Разградски окръг. // Материали за Разград и Разградско. Разград, 1977, с. 51-63.

Коев, Иван. Капански и хърцойски тъкани в Разградски окръг. Културно историческо наследство (албум). София. 1980.

Михайлова, Ганка. Костюмът в българската обредност. // Обреди и обреден фолклор. София, 1981, с. 67.

Сефтерски, Райко. Културата на прабългарите в светлината на прабългарския език. // Проблеми на културата, 1979, № 6, с. 72.

Сефтерски, Райко. Орнаментирани годенишки яйца от с. Конак, Търговищко. // Българска етнография, 1980, № 4, с. 42.

КАРИОТИ

Даскалова-Желязкова, Невена. Кариоти. Етническа принадлежност и културно-битови черти в края на ХІХ и началото на ХХ век. София, 1989.

Иречек, Контантин. Пътувания по България. София, 1974, с. 755.

Попов, Д. Гърците в Елховско. // Архив за поселищни проучвания, 1938, № 3

КАУРИ

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІІ. Софиая, 1895, с. 270.

КЕКОВЦИ (КЕКЕВЦИ)

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 34-35.

КЕЦКАРИ

Иванов, Йордан. Българо-албанската етнична граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 44.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 31.

КОПАНОВЦИ

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 15-16.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 37.

КОПАЧАНИ (БЪРСЯЦИ)

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 1-43.

КОСТУРЧАНИ

Кузов, А. Костурският говор. С етнографични бележки върху костурчани. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1921, № 4, с. 86-126.

КОТЛЕНЦИ

КРАЙШЧАНИ (КРАЕШЧАНИ, ШОПИ, ТОРЛАЦИ)

Захариев, Йордан. Кюстендилското краище. // СбНУ. Том ХХХІІ. София, 1918, с. 86-89.

Захариев, Йордан. Каменица. // СбНУ. Том ХХХХ. София, 1935, с. 134.

Захариев, Йордан. Пиянец. // СбНУ. Том ХХХХV. София, 1949, с. 132.

КРАШОВАНЦИ (КРАШОВАНСКИ БЪЛГАРЕ, БАНАТСКИ БЪЛГАРЕ, ЮЖНООУНГАРСКИ БЪЛГАРЕ, ПАВЛИКЯНЕ)

Милетич, Любомир. Книжнината и езикът на банатските българи. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 340-341.

Телбиз, Георги. Крашованските българи. // Нация и политика, 1937, № 3-5, с. 68-71.

Цирбус, Гееза. Южноунгарските българе. // Периодическо списание, 1884, № 12, с. 67, 72, 73.

КУРКИ (ТОРБЕШИ)

Иванов, Йордан. Българо-албанската етнична граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 44.

КЪСЛЕФЧАНЕ

Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. // СбНУ. Том LXI. София, 1936, с. 19-22.

ЛАТИНИ

Иванов, П. Описание на Ново село, Видинско. // Периодическо списание, 1891, № 36, с. 969-976.

Иванов, П. Описание на Ново село, Видинско. // Извори за българската етнография. Том 2. Из българския следосвобожденски печат 1878-1900. София, 1999, с. 87-88.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 81,166, 344, 629, 661.

Младенов, Максим. Говорът на Ново село, Видинско. Принос към проблема за смесените говори. София, 1969, с. 9.

ЛОЗЕНГРАДЦИ

МАКЕДОНЦИ

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, 236-257.

Вакарелски, Христо. Битовата веществена култура в Добруджа и промените в нея през последните десетилетия. // Комплексна научна Добруджанска експедиция през 1954 г. София. 1956, с. 19.

Григоров, Марко. Говорът на малореканците (мияците) в Дебърско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 220.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 60-62.

Захариев, Йордан. Каменица (каменичани=македонци). // СбНУ. Том ХХХХ. София, 1935, с. 134.

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. Български диалектен атлас. // БДА. Том 1. Част 2. София, 1964, с. 19.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 258.

Маринов, Васил. Население и бит на Средните Родопи. // Комплексна научна Родопска експедиция през 1953 г. София, 1955, с. 39.

Милетич, Любомир. Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език. // Периодическо списание, 1900, № 61, с. 630.

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 162.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 21.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 175.

Яранов, Димитър. Въпросът за етническото потекло (етногенезиса) на българите от Западна България и Македония през последните 10 години. // Македонски преглед, 1933, № 1, с. 34.

МАЛЕШЕВЦИ

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

МАЛОАЗИЙЦИ

Доросиев, Лука. Българските колонии в Мала Азия. София, 1922; 1940.

Кънчов, Васил. Из Мала Азия (Пътуване из българските колонии). // Български преглед, год. V, кн. 8, 1899, с. 51-102.

Милетич, Любомир. Преселението на малоазийските българи в Княжеството. // Български преглед, 1899, № 7, с. 14-103.

Шишманов, Димитър. Необикновената история на малоазийските българи. // Книги за Македония, б.г. <http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/index.html> (13.03.2015).

МАРАЧИ (МЕРАЧАНИ)

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 331.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 191.

Младенов, Максим. Население и селища в Северозападна България. // БДА. Том 4. София, 1981.

Тодоров, Юрдан. Марашки села в Плевенско и произход на думата "мараш". // Български преглед, 1929, № 2, с. 288-292.

МЕГЛЕНЦИ

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 53.

МИЗИЙЦИ

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 31.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 143.

МИЯЦИ (РЕКАНЦИ, РЕКАЛИИ, МАЛОРЕКАНЦИ)

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 1-43.

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 6-13.

Григоров, Марко. Говорът на малореканците в Дебърско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 204.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 66.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 44.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 145.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 30-34.

Милетич, Любомир. Издигането на кравая в обреда на семейната "служба" и "слава". // Македонски преглед, 1931, № 1, с. 28-33.

Спространов, Евтим. Обичаи от Крушово. // СбНУ. Том ХV. София, 1898, с. 162.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, 300-301.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 52.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 177.

МОРАВЦИ

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 31.

Цонев, Беньо. Произход, име и език на Моравците. София: Културно-просветна дружба "Морава", 1918.

МЪРВАЦИ (МРВАЦИ)

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 30-42.

Георгиев, Георги. Втори принос към изучаванията за историята на желязодобивната индустрия в Алиботуш и съседните й планини. Варна, 1946, с. 3-4.

Георгиев, Георги. Железодобивната индустрия в Мървашко. Рударството в Югозападна българия и Югоизточна Македония. София, 1953, с. 1-126.

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Иванов, Йордан Н. Произход на мървашката терминология. // Български език, 1971, № 4, с. 329-344.

Иванов, Йордан Н. Български диалектен атлас. Том 1. София, 1972, с. 5-15.

Иванов, Йордан Н. Из мървашката топоминия. // Български език, 1975, № 3, с. 234-235.

Иванов, Йордан Н. Български преселнически говори. София, 1977, с. 15.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 498, 845.

Караманчев, Васил. Мървашки песнивец. София, 1981.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том Х. София, 1894, с. 502.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІІ. София, 1895.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 351-352.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 479-492.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. Второ фототипно издание. София, 1996, с. 37.

Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, 1943.

Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. // СбНУ. Том LІV. София, 1973, с. 11.

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 18-19.

Цонев, Беньо. Диалектни студии. // СбНУ. Том ХХ. София, 1904, с. 45.

НИНКОВЦИ

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 145, 331.

НИШАВЧАНИ

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

ОБЯЛИ (ОБЯЛА)

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 44.

ОВАЛИЙЦИ (ТРАКИЙЦИ)

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 13-15.

ОДРИНЦИ

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 21.

ОСМАНЛИИ (ТУРЦЕ, ПОМАЦИ)

Константинов, п. Христо. Чепино. // СбНУ. Том ХV. София, 1898, с. 248.

ОТВЪДНЕНЦИ

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 190.

Мантов, Димитър. Зла земя. София, 1980, с. 219.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 21.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 56-57.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с.110.

ПАВЛИКЯНИ (БЪЛГАРИ-КАТОЛИЦИ, БЪЛГАРО-КАТОЛИЦИ, БАНАТСКИ БЪЛГАРИ)

Богоров, Иван. Няколко деня расходка по българските места. Букурещ, 1868, с. 23-26.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 112-119.

Димитров, Страшимир. Етнически и религиозни процеси сред българската народност през ХV-ХVІІ век. // Българска етнография, 1980, № 1, с. 30-31.

Добрева, Надежда. Исторически и етнографски сведения за павликяните в Пловдивския край. // Годишник на Народния етнографски музей Пловдив. Том 1. Пловдив, 1980, с. 39-65.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 189, 192, 197, 198, 331, 630.

Милетич, Любомир. Седмиградските българи. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 158-159.

Милетич, Любомир. Заселване на католишките българи в Седмиградско и Банат. // СбНУ. Том ХІV. София, 1897, с. 295.

Милетич, Любомир. Книжнината и езикът на банатските българи. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 339-483.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902.

Милетич, Любомир. Нашите павликяни. // СбНУ. Том ХІХ. София, 1903, с. 1-369.

Милетич, Любомир. Нови документи по миналото на нашите павликяни. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 1-155.

Милетич, Любомир. Павликянското нарачие. // СбНУ. Том ХХVІ. Дял І. София, 1910-1911, с. 1-28.

Младенов, Максим. Селища и население в Югозападна България. // БДА. Том 3. Част 2. София, 1975, с. 14.

Телбизов, Карол. Традиционен бит и култура на банатските българи. // СбНУ. Т. LI. София, 1963, с. 3.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ПИЯНЦИ (ПИЯНЧАНИ)

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 18-20.

Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии. Санкт Петербург, 1889, с. 222.

Захариев, Йордан. Пиянец (пиянчани). // СбНУ. Том XLV. София, 1949, с. 51, 132.

Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Шишманов, Иван. Принос към българската народна етимология. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 571.

ПЛАДНИНЦИ

Вукадинов, Д. (записвач).Народни анекдоти от Софийско. // СбНУ. Том ХV, НУ-ІІ. София, 1898, с. 136.

ПЛАНИНЦИ (РУПЦИ, ЗАПАДНИ ПОМАЦИ)

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 139.

Георгиев, Георги. Освобождението и етнокултурното развитие на българския народ. София, 1979, с. 21.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 11, с. 16.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974, с. 522, 804.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 21, 65.

Панов, Тодор. Психологията на българския народ. София, 1914, с. 93.

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 68, 83.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 21, 38.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923.

ПОДРИМЦИ (УЛЬУФИ)

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 300-301. Също: Етнография на Македония. Извори и Материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 529-531.

ПОЛЯНИ (ПОЛЯНЕ, ПОЛЧАНИ, ПОЛЯНЦИ)

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 1-43.

Бояджиева, Йорданка. Кюстендилските полчани и техният говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7, с. 181-330.

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, 236-257.

Василева, Маргарита. Характер и развитие на обичайната система в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 167

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 14-15.

Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии. Санкт Петербург, 1889, с. 222.

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 138 .

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Захариев, Йордан. Кюстендилското краище. // СбНУ. Том ХХХІІ. София 1918, с. 86.

Захариев, Йордан. Пеянец. // СбНУ. Том ХХХХV. София, 1949, с. 137.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 66.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 44.

Капанци. Бит и култура на старото българско население в Североизточна България. Етнографски и езикови проучвания. София, 1985, с. 7.

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. // Български диалектен атлас. Том 1. Част 2. София, 1964, с. 20.

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том Х. София, 1894, с. 502-503.

Мантов, Димитър. Зла земя. София, 1980, с. 196.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 2-5.

Славейков, Петко. Писмо на Славейков до Раковски от 1858 г. // Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 123, бел. 36.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 18, 38.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923.

Холевич, Йорданка. На колене пред народа. // Септември, 1980, № 11, с. 37-48.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ПОЛЯЦИ (ПОЛЦИ)

Вукадинов, Д. (записвач). Народни анекдоти от Софийско. // СбНУ. Том ХV, НУ-ІІ. София, 1898, с. 136.

Иречек, Константин, Пътувания по България. София, 1974, с. 146.

Каранов, Ефрем. Описание на Кратовската каза. // Периодическо списание, 1876, № 11-12, с. 127.

ПОМАЦИ

Вазов, Иван. Събрани съчинения. Том 12. София, 1977, с. 298.

Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии. Санкт Петербург, 1889, с. 68, 78, 222.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 109-112.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 10, с. 13; № 11, с. 13, 16.

Иречек, Константин. Помашки песни от Черинско. // Периодическо списание, 1884, № 8.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974, с. 153, 178, 406, 519, 527.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 59.

Иванов, Йордан. Населението в Югоизточна Македония. София, 1917, с. 13.

Константинов, п. Христо. Чепино (Едно българско краище в северо-западните разклонения на Родопските планини). // СбНУ. Том ХV. София, 1898, с. 248.

Круша, Захарий Икономович. Етнография на България. Том 1. София, с. 119-120.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1915, с. 41.

Милетич, Любомир. Ловчанските помаци. // Български преглед, 1899, № 5, с. 66-78.

Савов, Васил. Ловчанските помаци и техният говор. // Известия на Семинара по славянска филология, 1931, № 7, с. 1-35.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 106-124.

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 18-19.

Шишков, Стою. Помаците в трите български области: Мизия, Тракия и Македония. // Родопски напредък, 1914.

ПОСТРУМЦИ (БЕЖАНЦИ)

Мельов, Антон, Етнодемографски изменения в Пиринския край в резултат на Освободителната война. // Българска етнография, 1978, № 3-4, 91-92.

ПОТУРНЯЦИ (ПОМАЦИ, ТОРБЕШИ, БЪЛГАРОМОХАМЕДАНИ)

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 58.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1915, с. 41.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том 16-17. София, 1900, 300-301.

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 93.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 47.

Цанева, Елия. Попов, Рачко. Предговор. // Родопи. Традиционна народна духовна и соционормативна култура. София, 1994, с. 5-6.

ПРЕЗПЛАНИНЦИ

Кожухаров, Георги. Старата селска къща в Северозападна България. // Научна комплексна експедиция в Северозападна България. София, 1958, с. 57-113.

ПРЕКУДРИМЦИ

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том 16-17. София, 1900, с. 300-301. Също: Етнография на Македония. Извори и Материали в два тома. Том 1, София, 1992, с. 529-531.

ПРЕСЕЛНИЦИ (ИЗСЕЛНИЦИ)

Кръстев, К. Пътеписни бележки за Странджанската експедиция. // Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 54.

Демиденко, Лариса. Сватбата на българите от Болградски район. // Българска етнография, 1975, № 2, с. 24-38.

Державин, Н. С. Болгарские колонии в России (Таврическая, Херсонская и бесерабская губернии). // СбНУ. Том ХХІХ. София, 1914.

Зеленчук, В. С. Население Молдавии. Кишенев, 1973.

Кацарова-Кукудова, Райна. Днешното състояние на народната песен и танцовия фолклор в Добруджа. // Комплексна научна Добруджанска експедиция през 1954 г. София, 1956, с. 139.

Кръстев, К. Пътеписни бележки за Странджанската експедиция (преселнически състав). // Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 14.

Лесов, Спас. Възникване и промени на някои фамилни имена в село Ръжево Конаре. // Българска етнография, 1980, № 2, с. 35.

Михайлова, Ганка. Специфични черти и развитие на материалната култура в Добруджа (преселници-тракийци). // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 174.

Яранов, Димитър. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през ХV до ХІХ век. // Македонски преглед, 1932, № 2-3, с. 109.

ПРОТЕСТАНТИ

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 130-144.

ПУЛИВАКОВЦИ

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 22-28.

Кънчов, Васил. Великденска разходка по Поленинско. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 650.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1915, с. 35.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 300-301.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Том 1. София, 1992, с. 529-531.

ПУРЯЦИ

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1915, с. 31.

РАЗМЕТЧАНИ

РЕКАНЦИ (РЕКАЛИИ, МАЛОРЕКАНЦИ, МИЯЦИ, ОБЯЛА)

Георгиев, Михаил. Говорът на малореканците в Дебърско. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, с. 201-304.

РОДОПЧАНИ

Велчева, Надя. Родопчанката. Щрихи от етносоциалния и етнопсихологическия й портрет. София, 1994.

Изследователска програма "Родопи". Социологическо изследване на начина на живот на родопското население.

РОМАНЦИ (РОМЪНЦИ, ЗАГОРЦИ, ОТВЪДНЕНЦИ)

Гешов, Иван. Задружното владеене и работене в България. // Периодическо списание, 1889, № 28-30, С. 548.

Гешов, Иван. Овчарите от Котленско и жътварите от Търновско. // Периодическо списание, 1890, № 32-33, с. 311, 326.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 189.

Славеойков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 110.

РОМЪНИ (УНИЯТИ, БЪЛГАРИ ОТ СЕДМИГРАДСКО)

Милетич, Любомир. Седмиградските българи. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 158-159.

РУПЦИ (РУПАЛАНИ, РУПАЛИИ, РУПЧЕНЦИ)

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, с. 236-257.

Вакарелски, Христо. Веществената народна култура в Странджанската област. // Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г. София. 1957, с. 238.

Горов, Г. Селища и население на Странджа (рупци). // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 19, 54.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Иречек, Константин. Пътни бележки за Средна гора и за Родопските планини. // Периодическо списание, 1884, № 10, с. 22.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974 с. 452, 522.

Колева, Елена. Историко-демографски преглед. // Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1986, с. 9-20.

Константинов, п. Христо. Из Родопите. // Периодическо списание, 1888, № 23-24, с. 655-657.

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. Български диалектен атлас. // (БДА). Том 1. Част 2. София, 1964.

Кръстев, К. Пътеписни бележки за Странджанската експедиция. // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 14.

Маринов, Васил. Население и бит на Средните Родопи. // Комплексна научна Родопска експедиция през 1953 г. София 1955, с. 38-39.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 56-57.

Райчевски, Стоян. Рупците в Странджа. // Родопи, 1978, № 10, с. 16-19.

Райчевски, Стоян. Рупците в българската народна култура. // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Том 10. София, 1987, с. 301-309.

Райчевски, Стоян. Принос към етнодемографската характеристика на Странджа от края на ХV век до 1878 година. // Известия на музеите от Югоизточна България. Том 9. Пловдив, 1988, с. 73-86.

Райчевски, Стоян. Етнодемографски процеси в Одринско през и след Илинденско-Преображенското въстание. // Осемдесет години Илинденско-Преображенско въстание. София, 1988, с. 523-530.

Райчевски, Стоян. Етнодемографска характеристика на Югоизточна Тракия през ХІХ век и до Съединението. // Сборник 100 години от Съединението на Южна и Северна България. Стара Загора, 1989, с. 75-84.

Райчевски, Стоян. Етнографските (регионалните) групи в Странджа. // Българска етнография, 1991, № 2, с. 34-40.

Славейков, Петко. Рупското и рупаланското българско население и наречие. // Наука, 1882, № 5, с. 463-473.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 121.

Славейков, Петко. Рупци. // Периодическо списание, 1885, № 14-15.

Славейков, Петко. Рупци. // Етнография на България. Том 1. София, 1980, с. 123.

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 18-19.

Страшимиров, Антон. Българи, гърци и сърби. Народоведска студия. София, 1918, с. 52-53.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 23.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София. 1923, с. 129-134.

Страшимиров, Антон. Рупци. // Известия на Народен етнографски музей. Том 1. София, 1923, с. 22-32.

Сырку, П. А. Рупаланы или рупци. Заметки по болгарской диалектологии. Воронеж, 1883.

Шишманов, Иван. Принос към българската народна етимология. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 572.

СЕВЕРНЯЦИ (ТОРЛАЦИ)

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 14.

Субашки, Васил. Някои социологически и социално-психологически аспекти на живота в стария Троян. // Проблеми на културата, 1971, № 2, с. 59-66.

СЕРАКОВЦИ (СИРАКОВЦИ)

Веркович, Стефан. Описание быта болгар, населяющих Македонию. Москва, 1868, с. 30.

СКАРНАВЦИ (БАБЕЧАНЕ)

Константинов, п. Христо. Краището Бабек в Родопските планини. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 716-731.

СРЕДНОГОРЦИ

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 9.

СТАРОПЛАНИНЦИ

СТАРОСЕДЕЛЦИ (ТОРЛАЦИ)

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 13, 97.

СТРАНДЖАНЦИ (СТРАНДЖЕНЦИ)

Кацарова-Кукудова, Райна. Народни хора и игри в Странджа. // Комплексна научна Странджанска експедиция. София, 1957, с. 359, 370.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 10.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 106.

ТАКАВАКОВЦИ

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, 300-301.

ТЕТЕВИЧАНИ (ТЕТЕВЕНЧАНИ, БЪЛГАРИ ПРЕСЕЛНИЦИ)

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 97-98, 100, 102, 115.

ТИКВЕШАНИ (ТИКВЕШАНЕ)

Иванова, Йордан. Българите в Македония. София, 1915, с. 66.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 53.

ТИМОЧАНИ

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 24, 95.

ТОКУНЦИ

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 145.

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

ТОРБЕШИ

Алексиев, Арсени, Етнографски бележки за поляните, мияците и бърсяците. // СбНУ. Том ХХХ. София, 1914, с. 41.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 59.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 42-44.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 41.

Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. София, 1929.

Селищев, Афанасий. Полог и неговото българско население. Фототипно издание. София, 1981, с. 29.

Селищев, Афанасий. Днешната югозападна граница на българската говорна област. // Македонски преглед, 1930, № 1, с. 23.

Спространов, Евтим. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 300-301.

ТОРЛАЦИ (ТУРЛАЦИ)

Арнаудов, Михаил. Северна Добруджа. Етнографски наблюдения и народни песни. // СбНУ. Том ХХХV. София, 1923, с. 37.

Арнаудов, Михаил. Селимински. Живот, дело, идеи. 1799-1867. София, 1938, с. 39.

Беновска, Милена. Кръгът като символ в Северозападна България. // Български фолклор, 1980, № 3, с. 75-82.

Берберска, Ангелина. Говорът на село Ошане (Белоградчишко). // Известия на Семинара по Славянска филология, 1931, № 7, с. 81.

Гешов, Иван. Овчарите от Котленско и жътварите от Търновско. // Периодическо списание, 1890, № 32-33, с. 311.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Дорев, П. Народните борби в Македония. // Македонски преглед, 1936, № 3-4, с. 1-18.

Захариев, Йордан. Кюстендилското краище. // СбНУ. Том ХХХІІ, София, 1918, с. 86-89.

Иванов, Йордан. Българите в Македония (Издирвания и документи). София, 1915, с. 66.

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 14.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 549

Иречек, Константин. Княжество България. Част 2. Пътyвания по България. Пловдив, 1899, с. 490.

Кожухаров, Георги. Старата селска къща в Северозападна България. // Научна комплексна експедиция в Северозападна България. София, 1958, с. 96.

Костов, Стефан, Петева, Евдокия. Селски бит и изкуство в Софийско. София, 1935, с. 11.

Кънчов, Васил. Великденска разходка по Поленинско. // СбНУ. Том ІХ. София, 1893, с. 650.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 31.

Маринов, Димитър. Политически движения и въстания в Западна България. // Министерски сборник (МСб=СбНУ). Том 2. София, 1890, с. 63.

Младенов, Максим. Население и селища в Северозападна България. // БДА. Том 4. София, 1981.

Младенов, Стефан. За пограничните говори в източна Сърбия. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 107-111.

Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931, с. 13, 58, 74, 88, 98, 102, 112, 115, 116.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 106-124.

Страшимиров, Антон. Българи, гърци и сърби. Народоведска студия (българи, цинцари, куцовласи и албанци, власи и старинно торлашно население). София, 1918, с. 52-53.

Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. // СбНУ. Том XLI. София, 1936, с. 19-22.

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

ТРАКИЙЦИ

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, с. 236-257.

Горов, Г. Селища и население на Странджа. // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 50.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 7.

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 9, 14.

Маринов, Димитър. Политически движения и въстания в Западна България. // Министерски сборник. Том ІІ. 1890, с. 63.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 21, 65.

Михайлова, Ганка. Специфични черти и развитие на материалната култура в Добруджа. // Фолклорът и народните традиции в съвременната национална култура. София, 1976, с. 174.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 18.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 120-125.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ТРОНКОВЦИ (ТРОНКИ)

Горов, Г. Селища и население на Странджа. // Комплексна научна странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957, с. 57.

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 845.

Кочев, Иван. Населението на Югоизточна България. Български диалектен атлас. // БДА. Том 1. Част 2. София, 1964.

ТРЪНЧАНЕ

Господинкин, Димитър. Трънчаните и трънския говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1921, № 4, с. 148-211.

ТУКАНИ

ТУНДЖАНЛИИ

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 15.

ТУРЦИ (ОСМАНЛИЕ, ПОМАЦИ)

Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи. София, 1915, с. 58.

Иванов, Йордан. Българо-албанската етническа граница. // Македонски преглед, 1925, № 4, с. 42.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 42, 49.

Примовски, Анастас. Българо-мохамеданите в нашата народностна общност. Историко-етнографски бележки. София, 1940.

Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. // СбНУ. Том LІV. София, 1973, с. 67.

ТУШНИЦИ

Младенов, Максим. Население и селища в Северозападна България. // БДА. Том 4. София, 1981, с. 14, 32.

УЛЮФИ

Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи. София, 1915, с. 56.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 31.

Спространов, Евтим. Приказки из челядния и обществения живот от Крушово. // СбНУ. Том ХVІ-ХVІІ. София, 1900, с. 300-301.

УТМАНИ

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 629.

ХАБРАЛИИ

Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974, с. 166.

ХЪРЦОИ (ЪРЦОИ, ЕРЛИИ, ВЕХТИ, СТАРИ)

Велева, Мария. Двупрестилчената носия. София, 1963.

Габровски, Минко. Кръвната жертва на Коледа. // Българска етнография, 1975, № 1, с. 50.

Костов, Стефан, Петева, Евдокия. Селски бит и изкуство в Софийско. София, 1935, с. 11.

Мантов, Димитър. Зла земя. София, 1980, с. 258.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 25.

Милетич, Любомир. Източните български говори. // СбНУ. Том ХХІ. София, 1905, с. 56-57.

Холевич, Йорданка. На колене пред народа. // Септември, 1980, № 11, с. 37-48.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

Цонев, Биньо. Диалектни студии. // СбНУ. Том ХХ. София, 1904, с. 31.

ЦРНОДРЕШКОВЦИ

ЧЕШЛИИ (ЧЕЧЕНЦИ)

Делирадев, Павел. Принос към историческата география на Тракия. София, 1953, с. 144-145.

Иречек, Константин. Пътувания по България. Второ издание. София, 1974, с. 522.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 53.

Примовски, Анастас. Бит и култура на родопските българи. Материална култура. // СбНУ. Том LІV. София, 1973, с. 68.

ЧИТАЦИ (АПОВЦИ)

Иванов, Йордан. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 58.

Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 42.

ЧИФЛИЧАНИ

Георгиев, Георги. Еркечаните и техния говор. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1907, № 2, 133-200.

ЧОКИНЦИ

Страшимиров, Антон. В южните земи. София, 1918, с. 18-19.

ШАРЛИЙЧАНЕ

Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. // СбНУ. Том Х. София, 1894, с. 502.

ШИКОВЦИ

Арнаудов, Михаил. Северна Добруджа. Етнографски наблюдения и народни песни. // СбНУ. Том ХХХV. София, 1923, с. 37-39.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 32.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София, 1923, с. 144.

Холиолчев, Христо. Населението в Североизточна България. // БДА. Том 2. Част 2. София, 1966, с. 11-23.

ШКЕИ (БОЛГАРИ, БЪЛГАРИ-ПРОТЕСТАНТИ В СЕДМИГРАДСКО)

Милетич, Любомир. Седмиградските българи. // СбНУ. Том ХІІІ. София, 1896, с. 158-159.

Нешев, Георги. Характерни черти и изяви на българската култура от първите векове на османското владичество. // Проблеми на културата, 1979, № 6, с. 87.

ШОПИ

Вазов, Иван. Събрани съчинения. Том 12. София, 1977, с. 28, 42-43, 50-51.

Вакарелски, Христо. Групи на българската народност от битово гледище. // ИБГД. Том 10. София, 1942, с. 236-257.

Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии. Санкт Петербург, 1889, с. 222.

Грозданова, Елена. Българската селска община през ХV-ХVІІІ век. София, 1979, с. 159.

Димитров, Георги. Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение. Част 1. София, 1894, с. 10, 16.

Димитров, Страшимир. Етнически и религиозни процеси сред българската народност през ХV-ХVІІ век. // Българска етнография, 1980, № 1, с. 31

Добруски, В. Няколко историко-археологически бележки. // СбНУ. Том ІІІ. София, 1890, с. 43.

Захариев, Йордан. Кюстендилското краище. // СбНУ. Том ХХХІІ. София, 1918.

Иванов, Йордан. Северна Македония. София, 1906, с. 42.

Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи. София, 1915.

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 13.

Иречек, Константин. Пътувания из България. София, 1974, с. 145.

Каравелов, Любен. Памятники народного быта болгар. Москва, 1861.

Каравелов, Любен. Записки за България и българите. // Знание, 15 март 1876-15 май 1878.

Каравелов, Любен. Записки за България и българите. Българите в Банат. // Въсток, 2, № 1, 1 януари 1874.

Каравелов, Любен. Записки за България и българите. // Извори за българската етнография. Том 1. Из българския възрожденски печат. София, 1992, с. 188-189.

Каранов, Ефрем. Материали по етнографията на някои области в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. // СбНУ. Том ІV. София, 1891, с. 280-319.

Костов, Стефан, Петева, Евдокия. Селски бит и изкуство в Софийско. София, 1935, с. 11-28.

Круша, Захарий. Иван Шишманов. Нови студии върху българското Възраждане. София, 1926, с. 198.

Кънчов. Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 38.

Маринов, Димитър. Политически движения и въстания в Западна България. // Министерски сборник. Том ІІ. София, 1890, с. 63, 64.

Милетич, Любомир. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 25.

Младенов, Стефан. За пограничните говори в източна Сърбия. // Известия на Семинара по Славянска филология, 1905, № 1, с. 107-112.

Панов, Тодор. Психология на българския народ. София. 1914, с. 239.

Пелин, Елин. Събрани съчинения. Том 10. София, 1959, с. 253-254, 430, 435.

Сефтерски, Райко. Софийските шопи като историческо-етнографска формация в светлината на последните изследвания. // Народната култура в София и Софийско. София, 1984, с. 55-66.

Славейков, Петко. Няколко думи за шопите. // Периодическо списание, 1884, № 9, с. 106-124.

Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. София, 1993, с. 5.

Страшимиров, Антон. Българи, гърци и сърби. Народоведска студия. София, 1918, с. 51-53.

Страшимиров, Антон. Книга за българите. София, 1918, с. 10.

Страшимиров, Антон. Вихър. С шопите към Цариград. Част 1-2. София, 1922.

Страшимиров, Антон. Нашият народ. София. 1923, с. 135-178.

Такела, Д. Шопите. // Светлина. Месично илюстровано списание, 1892, № 10-11, с. 243.

Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. // СбНУ. Том ХІ. София, 1894, с. 310-312.

Яранов, Димитър. Антропометрични изучавания на населението в Разлог. // Македонски преглед, 1932, № 4, с. 45.

Яранов, Димитър. Въпросът за етническото потекло (етногенезиса) на българите от Западна България и Македония през последните 10 години. // Македонски преглед, 1933, № 1, с. 31-52.

ЯКАЛИЙЦИ

Илиева, Ана. Народни танци от Средногорието. София, 1978, с. 13.

© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2015
Гатя Симеонова. Групи българско население и етнографски групи. Варна: LiterNet, 2015