 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Не е тъжно. Есента не е тъжна.
В нея има особена музика.
В нея има особен живот.
Капят листите, жълтите листи.
Нека капят, какво от това?
Слънцето е галещо и меко,
както винаги през есента.
Както винаги съм малко тъжна,
че дочаках тоя листопад
със мечта от миналата есен -
двама да обходим тоя парк.
Не е тъжно сред толкова слънце!
Не е тъжно, но аз съм сама.
Жълти листи се ронят наоколо.
Не е тъжно! Дали е така?
© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2019
Гатя Симеонова. Дървеса. Варна: LiterNet, 2019