Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Дървеса
Мечтая за мечта!
Каква да бъде тя на моите години?
Да бъде нещо, свързано с градина,
където аз садя цветя!
Където ги отглеждам, а после ги бера!
*
Зрелостта на ябълката червенее
във листака на крайпътните дървета.
*
Зелено е!
Все още е зелено
с един нюанс, клонящ към есен.
*
Вървя под листопад,
а миналото на дърветата ми шушне нещо,
умирайки ведно с листата.
Вървя под листопад,
заслушана в гласа на падащи листа,
които се опитват нещо да ми кажат.
*
Сухи листа
прелитат покрай прозореца
на път към зимата.
*
Забравено от Бога и от хората дърво
чернее в центъра на бяла пустош.
Това е образът на зимата в момента.
А той се движи пред очите ми
и някак радва, но и натъжава мисълта!
*
И тук-таме самотна птица зъзне
на оголялото дърво край пътя,
белязала върха му със присъствие.
*
Подхванато от вятъра,
дървото всеки миг ще тръгне.
Но коренът не позволява.
Държи го здраво.
*
Сиво небе.
Облак - още по-сив и развлечен.
И дърво, което се кани да полети,
упътено от вятъра.
*
Цъфнали вишни.
Спомени бели.
Детство невинно.
*
Жужене огласява цъфналата вишна -
бял ухаещ рай за пчели
до прецъфтяването.
*
Вишнево дърво,
обезлистено от есенния вятър,
в очакване на пролетен цъфтеж.
*
Покрив до покрив.
Градски пейзаж.
И самотно дърво,
оцеляло все още!
*
В средата на лятото
листата на конския кестен опадаха.
По голите му клони
си правят срещи
все още зреещите плодове
и цветовете на повторния цъфтеж.
*
Септември!
Началото на есента.
Вятърът брули първите кестени.
*
Самотно дърво -
спомен от градска градина,
пресреща погледа на минувач,
ослепял за миналото.
*
Във сянката
на самораслото дърво
си мисля за гората.
*
Прегазвам сенки на дървета,
налягали по пътя.
Когато вече с бясна скорост съм отминала
те продължават да лежат невъзмутимо.
*
Но първо е цветът.
А после пролетта пристъпва във зелено
по клоните на старото дърво!
И възрастта е заличена
с това въртене на сезоните.
© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2019
Гатя Симеонова. Дървеса. Варна: LiterNet, 2019
|