Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОВЕРИЕ
web
Аз теб от необятните представи на другите
ще изолирам - да си моя.
Свисти над мен в ръцете на архангела
безплодно слънце - златна гилотина.
Във мрака любих те... безцелно, безпристрастно...
Не бях ли и развратникът в семейната идилия?
Но днес крещя - троши слънца гласът ми -
не опияняват моя дух лъжите никога.
Извезват думите най-шарената ризница
с покой и ярост. Агресивен, мрачен,
ще вярвам в непрестанното обричане,
във тъжните очи на разказвачите.
В това да те предам на другия - да не посмее
да изолира светлината в тази стая.
Но днес крещя - троши слънца поверието -
измамните лица на любовта ти.
© Динко Динков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2010, № 7 (128)
Други публикации:
Динко Динков. Морска колония. Бургас, 2010.
|