Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕН
web
Плачеше на мойто рамо
пожълтяла есента,
питаше:
- Кажи ми само
със какво е Пролетта
по-красива, по-богата,
с цветове ли, плодове
или облачна позлата,
с ветрове и дъждове?
Като нея и аз имам
кичур побелял от сняг!
Преждевременната зима
закъснява с нея пак...
Аз съм по-добра, по-мъдра,
аз не лъжа, не крада,
Женствена съм, целомъдра...
Но... обичана е тя!
Слушах тази мъка славна
как шумеше с листопад...
Есен, Есен, нямаш равна
в безнадеждния си ход!
1997
© Даниела Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2011, № 2 (135)
|