ВРЕМЕТО

web

То е по средата между мен и теб,
между него и нея, между Ние и Другите.
Нещо средно между вчерашни новини
и утрешни дати, между истините и заблудите.
То е дребната разлика между болката и екстаза
между дух, разум и сетива.
То е делничното, незабележимото,
бъбриво като това и онова.
То е целувката между слънцето и реката,
съня и стенанията на
дълго потискана от студа упорита трева.
Нещо средно-статистическо
като право и задължение,
като народ без крака и глава.
То наподобява полуизпиването
на бутилка вино в средата на умората
и вечерите в чужда земя.
Много прилича на косите на мама,
която отдавна броди
по средно въртелива орбита
на средно ярка звезда.
То пробожда като нож гръдта ми,
когато ми изневеряват
средномесечно по веднъж
и само тогава сънят ми трака със зъби,
и от очите ми се излива средно проливен дъжд.
То със сигурност е табела за никъде,
враждебно окръглила бузи на средата на пътя
между раси и цветове,
между миг и протяжност,
между факт и илюзия,
между шепот и гласове.
Звучи като случайно оформена музика
от ръкопляскане, крясъци и тишина,
от грохота на войни, започнали
със семеен скандал и приключили
с химн на нова далечна страна.
То е светулка, блеснала на лятото
върху измития тезгях.
Звук от подритнато камъче,
внезапен смях и листа отронени.
Наизустени, неизпратени писма
между прелюдия и крах.
Върху масата - следи от прах...
И спомени.

© Цонка Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2010, № 7 (128)