|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРАДСКА ИСТОРИЯБожидар Цендов Петър вървеше безгрижно по улицата, когато от близкия партиен клуб изскочи един партиен деец и го захапа за врата. Петър се изненада и главата му затрепери от тикове, което беше резултат хем на изненадата, хем на засегнатите жили. В поликлиниката лекарят го превързваше след обилната дезинфекция и цъкаше с език: - Тези партийни дейци са ги пуснали навсякъде напоследък, а отстрелът им е забранен. Няма справедливост вече в този свят. Петър кимна с глава, но веднъж, защото раната го защрака. - Върви си човек по улицата и си мисли, че има право да е там, но изскача опасен звяр и какво може да направиш? Нищо. Не можеш да се защитиш. Едни ръце имаш само, а отстрелът на партийни дейци е още забранен. Петър забрави за болката и пак кимна с глава, а болката се обади, защрака го и го накара да направи кисела физиономия. Лекарят се обиди, като помисли, че пациентът не е доволен и му даде само три дни болнични. Петър си взе болничния от сестрата, излезе на улицата и дълго време гледа поликлиниката като поскърцваше със зъби, но гледаше на една страна, защото лекарят, от притеснения за това колко гаден е светът, му беше стегнал прекалено силно превръзката. Прибра се вкъщи и се скара с жена си, защото нямаше на кого да си го изкара. Малко е справедливостта в този свят. После пък жената му вдигна скандал, че му е малка заплатата и е несправедливо съседката да се ветрее по улицата с френско манто, а на нея вятърът да й влиза под българско шлиферче. Петър я ухапа по врата. След няколко дни ухапа автомонтьора, защото беше платил за масло пълна синтетика, а му сложиха полусинтетика. Остави автомонтьора да ближе раните си, но на излизане от автосервиза го ухапа детето на автомонтьора. По прасеца, защото не можа да стигне врата му. След няколко седмици копнеещи за справедливост граждани се тълпяха на опашки пред стоматологичните кабинети. Едни, за да им бъдат изострени зъбите и сложени по-здрави и дълги импланти, а други, за да им бъдат заменени зъбите, останали във врата на някой по-лош от тях съгражданин. Дълги колони автомобили се редяха на изходите на града. Изнасящите се от града граждани се бяха оказали с най-слаби зъби и най-неспособни да защитят справедливостта. Зад тях остана само градът. Град, който вие да бъде сложен на къс повод с нашийник с бодли от вътрешната страна.
© Божидар Цендов |