 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Унилото смрачаване по здрач,
когато чут от нейде
звук на нечия хармоника
те пълни и засища от доволство...
Една мъничка месечина свети в теб
и въздуха трепти ефирно,
и сякаш всичко ти е ясно
и любов излъчва светлината...
Нагризаната ябълка в ръката,
изпуснатата обица и каната с кафе,
най-близките и малки нещица,
облъхнати от някаква далечност
мержелеят и сякаш няма как
да ги докоснеш.
Морето, свързано с простора,
сиянието, улицата и площада,
мъдростта на туй доволство
идва сякаш от това, че нищо
няма във недостиг или пък
не е излишно...
© Анна Мария Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2010, № 6 (127)