Жечо Жечев

web

Спусна се тиха радиоактивна нощ. Измитите от киселинния дъжд листа на дърветата бяха увиснали от натрупаните в тях тежки метали. Анемичната луна хвърляше бледа мършава светлина върху покритата с органично неразградими боклуци земна твърд. По тревата блестеше силно токсична роса. Половинметров щурец-мутант със зъби на акула и космата опашка свиреше нежно като бетонобъркачка, болна от фарингит.

Сред тази зловонна идилия Ламбо Чепика, фелдшер и джипи на село Чорбаджийска чушка - община Полски Тръмбеш (истинското му име беше Иларион Фъчев Делихуркин, а прякора си бе получил в казармата, когато бе намазал чепиците си с фитила на газената лампа, за да лъщят), гонеше трикрак розов алабаш-хищник и пъшкаше от напрежение. Спъна се в една къртичина, падна и... се събуди. Надигна натежалия си от хемороиди задник от пейката пред хоремага и се затътри ядосано към къщи. Работите не вървяха на добре. Ако не вземеше спешни мерки, коремната му обиколка щеше да намалее до критичните 180 см.

Пациентите на този корифей на медицинските науки бяха позастаряващи бамбини и тийнейджъри, отдавна прехвърлили пенсионна възраст. Лечението, което им прилагаше, беше просто и ефикасно, но напоследък все по-малко желаещи да бъдат лекувани идваха при него. Основните оплаквания на подопечните му същества бяха болки в стомаха и ставите и високо или ниско кръвно налягане. При болки в стомаха Ламбо Чепика предписваше напъхването на гореща тухла дълбоко в гащите. Тази процедура не можеше вече да им навреди; най-много да засмърди на опърлен цървул и толкова. Освен това им даваше и отвара от жълт кантарион, лайка и овчарска торбичка. За болки в ставите авторитетно ги мажеше със силна плодова, като преобладаващата част от донесеното за целта количество потъваше в гърлото му с доволно сумтене. При високо кръвно налягане им предписваше аналгин, а ниското кръвно въобще не лекуваше.

Всяко посещение при него беше придружено с донасянето на някой по-едър представител на местната флора или фауна. Второто беше за предпочитане. По този начин великият последовател на Хипократ се беше сдобил със завиден стопански двор.

Фелдшерът винаги беше пременен с избелял анцуг “Пума” със забодена на гърдите му значка “Мамо, татко, сложете коланите”, защото нямаше във вселената такава бяла престилка, която да побере могъщия му организъм. Същевременно притежаваше нежна и отзивчива душа, която се стремеше да изпълнява всички кулинарни желания на необятното тяло, в което се помещаваше.

Поради особеността на насрещната престация, която получаваше в натурални показатели за медицинските си услуги, лечителят Делихуркин бе станал собственик на солиден капитал - заплатата му генерираше лихви в една от отечествените ни банки. Въпреки този факт обаче Ламбо Чепика беше сериозно обезпокоен от липсата на посетители във фелдшерския му кабинет.

Проведе целия следващ ден в задълбочени размишления и в мозъка му се зароди нещо като план. Напълни две големи чанти с луканки, пастърми, суджуци и саздърма, взе една 20-литрова туба с отлежала гроздова, опита се да облече единствения си костюм и след като не успя, тръгна както си беше. Питомците от менажерията си Ламбо повери на съседката баба Писюр Глогинка, която се грижеше за тях като за свои, т.е. “колкото да не е без хич”.

Цяла седмица жителите на с. Чорбаджийска чушка бяха оставени сами на себе си. Интересното беше, че те се радваха на сравнително добро здраве въпреки медицинските напъни на селския лечител и от отсъствието му не изпаднаха в паника. Загрижеността на националното здравеопазване за жителите на страната им даваше възможност да си боледуват със здраве, необезпокоявани от никого.

Точно след седем дни в 3 без 15 след обед, изнемощял, но обнадежден, стиснал мърляв вързоп под мишница, се завърна Делихуркин. Опържи си 12 яйца и ½ квадратен метър сланина и ги погълна стремително с помощта на една двулитрова “Каменица”. Излегна се на миндерчето в кабинета си и скоро добитъкът от съседните дворове се заобръща с укор към звънтящите стъкла на Ламбовата резиденция. Това беше в сряда. Четвъртъкът и петъкът минаха както обикновено: две-три разтривки и оплакване на сливиците с плодова, рецепта за една опаковка аналгин за кръвното, компрес с кромид лук за навехнат глезен и очакване на съботата.

В събота рано сутринта, т.е. към 9,30 часа, фелдшерът се избръсна, отвори мърлявия вързоп и извади от него нещо невиждано никъде по света: бяла престилка, която му ставаше! Трепетно я облече и дори успя да я закопчее. Седна в кабинета си, разтвори книгата за записване на пациенти, приготви нов кочан рецепти и с надежда се загледа през прозореца. Навън цареше обичайната за този час и сезон селска атмосфера, т.е. нямаше жива душа наоколо. Ламбо Чепика чакаше и се надяваше.

Около обяд в селото пристигна огромен лъскав джип FORD Explorer със затъмнени стъкла и спря пред кметството. От него излезе вдъхващ респект индивид, който съперничеше по габарити с медицинското светило Делихуркин.

- Бихте ли ми посочили, ако обичате, къде е приемната на д-р Делихуркин? - запита индивидът минаващата през мегдана баба Зюмбюла. - Искам да запиша час за тъщата, балдъзата и една братовчедка от столицата.

Горката бабичка не можа да каже и дума, само посочи с ръка и се хвана за щитовидната жлеза.

До вечерта пристигнаха още две BMW-та, едно Maserati, три Mercedes-а и една Lancia, пълни с желаещи да бъдат прегледани и лекувани от, както се оказа, “световноизвестния лечител, диагностик и фитотерапевт д-р Делихуркин”.

По-неочаквано и разтърсващо и от торнадо беше това, което се случи в неделя, в 3,00 часа сутринта.

Вратата на кмета на село Чорбаджийска чушка Петромил Гладипацулов насмалко не бе изтръгната от пантите от мощните удари на двама въоръжени до зъби гиганта. След като измъкнаха кмета изпод юргана, единият го хвана за яката, а другият за дъното на панталона и го занесоха пред спрелите до портата черен Jaguar и три черни Hummer-а. От Jaguar-а излезе дребно слабовато човече с очи като свредели. Взря се пронизително и прочете в погледа на Гладипацулов ясна индикация, че същият ще напълни гащите.

- Пуснете го! - каза човечето.

- Кажете ми - обърна се то към кмета - къде живее известният в цяла Европа и Северна Африка лекар-магьосник Herr Doktor Delichurkin? Пристигам от Мюнхен и ако не успея да си взема час за днес, може да бъде фатално. Бихте ли ми оказали любезността да ми съдействате? В противен случай къщата Ви ще бъде само спомен.

Кметът все пак напълни гащите и с провлачена походка поведе ескорта от Jaguar-a и Hummer-ите към “световно известната клиника на Меджик Делихуркин”. Събуди деликатно Ламбо Чепика и оказа съдействие за записването на пациента, след което се прибра и започна да пере на чешмата последиците от нощното посещение.

До неделя вечерта селото бе посетено от 37 лъскави задморски возила, сред които едно Lamborgini и две Porsche-та. Книгата за записване на пациенти на джипито на село Чорбаджийска чушка беше почти изцяло запълнена. Фелдшерът, уморен и доволен, реши да вечеря.

..................................................................................................................

Четири месеца след тези съдбовни почивни дни в ресторанта на хотел Шератън се бяха събрали съученици и празнуваха 20 и не знам коя си година от завършването. На централно място беше седнал внушителен, добре облечен и гладко избръснат господин. Той стана и каза:

- Уважаеми съученици. Старата народна поговорка “приятел в нужда се познава” се осъществява на практика и в наши дни. Аз, фелдшерът Делихуркин, благодарение на Вас, не само върнах старата си клиентела, но дори ми е трудно да намеря пролука в запълнения си график, за да се срещна с моите скъпи приятели и спасители. Благодаря Ви от все сърце. Позволете ми тазвечершният банкет да бъде за моя сметка. Наздраве!

© Жечо Жечев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2010, № 5 (126)