Владо Трифонов - Великденско послание към депутатството българско

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ КЪМ ДЕПУТАТСТВОТО БЪЛГАРСКО

Владо Трифонов

Един пазител на закона поискал от Христос съвет: "Как да живея, Господи, за да се спася?" "В закона що е писано?" - попитал го Христос. "Писано е възлюби Господа и ближния като себе си" - отговорил законникът. "Но кой е "ближния", Господи?" Тогава Христос разказал притчата за милосърдния самарянин.

Пътник бил нападнат от разбойници, ограбен, пребит и оставен на препичащото слънце. Минал един свещеник, погледнал съчувствено и отминал, тъй като бързал за служба. След него минал друг важен служител, погледнал и той, намерил си подходящо извинение и също отминал. Най-подир се задал самарянин, пътуващ за Йерусалим. Приближил до падналия, навел се над него и въпреки че онзи принадлежал към чуждо и враждебно племе, измил раните му и ги превързал, сетне го качил на магарето и го откарал в странноприемницата, където платил за неговото обгрижване.

Довършил притчата Христос, след което попитал законника: "Кой от тези тримата ти изглежда ближен на пребития?"

"Оня, който му стори милост."

"Иди и ти направи така" - рекъл Христос.

* * *

И така, уважаемо депутатство, вие от дясно, вие от ляво и вие по средата - направете като самарянина! Вдигнете затлъстелите си от ядене и пиене телеса и помогнете на изпадналия в беда народ. На онзи народ, когото не спират да тормозят разбойници, насилници, развратници, лъжци, добре облечени бизнесмени, греховни свещеници и полуграмотни медийни агитатори.

Вървете и разказвайте за Христос! Дайте на избирателите си от вашата вяра. Предложете им от вашето духовно богатство. Какво, не познавате Христос? Липсва ви вяра? Нямате духовно богатство? А какво имате? Само кеш? Тогава измъкнете го този кеш от бездънните си джобове и го раздайте: на майките със сакати деца, на бездомниците и сираците...

Надвийте за малко егоизма, укротете за малко апетита, потиснете за малко алкохолната жажда! Преди да заръфате великденските мръвки, си спомнете за сломеното от простотиите ви народонаселение и поискайте прошка - пък било то със закъснение. Дължите му го по ред причини, от които най-важната е, че продължава да ви търпи, вместо да ви натири с насинени задници в пустинята.

Не претакайте от пусто в празно (при това с груби граматически и стилистични грешки) и не бъдете ненаситни! Ако не искате да го направите заради другите, направете го заради себе си. Защото колкото повече се тъпчете, толкова по-зле изглеждате и по-болни ставате. Колкото повече имущество трупате, толкова повече се задълбочават психичните ви проблеми - истериите и неуравновесеното ви поведение в парламента са неопровержимо доказателство.

Един мой приятел, Сидхарта Гаутама, обича да казва, че страданието е резултат от трескавото вкопчване в живота и неговите материални блага. Тъй като по природа съм милостив и жаля за вас, ето един съвет от мен: не се вкопчвайте в привилегиите си, ограничете лакомията си, както и мераците си за власт, за да не протича животът ви болезнено и на халос.

И, драги мои, спрете да богохулствате, че Господ бил българин! Защото на него никак не му е приятно да чува такива приказки по свой адрес.