Весела Фламбурари

web

Рано сутринта една малка трилистна детелинка кихна силно и гневно:

- На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да рабера как да ми порасне четвърто.

Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.

- Госпожо Мотико - проплака трилистната детелинка, - толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце, за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?

- Глупава си ти, това ще ти кажа! - отговори Мотиката. Виж се - живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача!..

- Е, да, но... - въздъхна трилистната детелинка, - но четирилистните...

- Глупава! Това е четирилистната детелина - прекъсна я Мотиката. - Ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?

- Не - промълви трилистната детелинка.

- Така си и знаех! - продължи Мотиката. - Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?

- Не-е-е... Аз... - обърка се детелинката и млъкна.

Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти. Но от време на време, в съня си, се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.

© Весела Фламбурари
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2009, № 12 (121)