ЕДИН РЕТРОСПЕКТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ НА СОСЮР

Весела Белчева

web

Книгата на Д. Веселинов "Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр" е значим принос в полето на лингвокултурната и лингводидактическата археология на познанието и убедително се вписва в епистемологическия контекст на придобилите популярност в края на 20. век нови понятия матрица на историята (Рикьор), археология на познанието (Фуко) и културна екология (Лихачов). След "История на обучението по френски език в България през Възраждането" (2003) и "Възрожденският урок по френски език" (2005) това е третата книга на проф. Д. Веселинов. Още в самото начало авторът определя задачите си: да издири и публикува за първи път оригиналната Програма по обща лингвистика на Фердинанд дьо Сосюр от 1906 г., да издири достатъчно количество архивни документи, които свидетелстват за присъствието на български студенти в Женевския университет, посещавали лекциите на видния швейцарски учен, и да представи прозопографски идентификационен апарат на българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр, който би позволил издирването и откриването на нови записки от курсовете му.

В първа глава - Женевският университет и България, авторът въвежда читателя в академичната атмосфера на Женевския университет, превърнал се в края на 19. и началото на 20. век във водещо международно средище за студенти от цяла Европа. Високото качество на обучението, академичната свобода, липсата на излишни административни формалности и не на последно място прекрасната природа превръщат този университет в притегателно място за изучаване на филологически и социални науки. В този културноисторически контекст Д. Веселинов подробно проследява и описва историята на Женевския университет, реформата от 1886 г., която му донася известност в Европа, както и цялостната академична ситуация, довела до утвърждаването му като авторитетен европейски университет. Логично е младата и амбициозна българска интелигенция по това време да не остане безразлична към престижа на женевската диплома, към добрите условия за работа, а и към либералното отношение на университетската администрация. Авторът изчерпателно представя на читателската аудитория по-известните български студенти (повече от 130), учили в Женевския факултет по филологически и социални науки. Впечатляващ е списъкът от именити наши сънародници, сред които се открояват Иван Шишманов, Лидия Драгоманова, Моско Москов, Михаил Джумалиев, Мара Белчева, Иванка Ботьова, Теодора (Дора) Габе и много други.

Във втора глава - Фердинанд дьо Сосюр и началото на съвременното филологическо образование, Д. Веселинов проследява университетската кариера на бележития женевски учен. Изключително интересни са пикантните подробности около процедурата по неговото назначаване във Филологическия факултет на Женевския университет, както и публикуваната в тази глава встъпителна лекция на Фердинанд дьо Сосюр, изнесена през ноември 1891 г. Авторът запознава читателя с нелекото начало на научната кариера на видния лингвист, който е принуден постоянно да доказва своя авторитет, талант и научен потенциал в една недотам добронамерена академична и колегиална среда. Не по-малко любопитна е и придружената от остра полемика предистория на новия и елитарен за времето си Курс по обща лингвистика, в която Д. Веселинов въвежда читателя. От особена значимост за съвременната научна общност е публикуваната в книгата хронологично и логически реконструирана програма на Курса по обща лингвистика в автентичния й вид.

Третата глава - Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр, е основен акцент в книгата. Тази глава Д. Веселинов започва с думите "България съвсем не е непозната за Фердинанд дьо Сосюр" (с. 109), като отбелязва, че това твърдение може да се стори смело на някои от неговите изследователи, но запазеният списък на Сосюровите студенти е недвусмислено свидетелство за това, че амбициозните български младежи, посещавали прочутите три курса по обща лингвистика, са на второ място по брой след швейцарските студенти. Според автора тази група студенти е останала в неизвестност вероятно поради стремежа на швейцарските изследователи да насочат вниманието най-вече към швейцарските следовници на Сосюр, а не към неговите чуждестранни ученици. В тази връзка трябва да се изтъкне, че Д. Веселинов прави първото по рода си прозопографско изследване на българските студенти на Сосюр, като проследява съдбата и индивидуалния им път на развитие. Авторът предлага подробен списък на българските студенти на женевския учен, любопитни биографични и регистрационни данни и академични справки за всеки един студент по семестри и учебни години. Д. Веселинов подчертава, че всички тези млади и предприемчиви българи, макар и в непозната за тях държава и университет, бързо се ориентират в лабиринта на филологическата наука и се включват в курсовете на Сосюр по санскрит, фонология, фонология и стихосложение, съпоставителна граматика, готически и старосаксонски и обща лингвистика.

В четвърта глава - Българската рецепция на Фердинанд дьо Сосюр, се проследява възприемането и разпространението на Сосюровите идеи в България. Забележителни са паралелите, които авторът прави, между съдбата и научния път на двамата езиковедски колоси - Фердинанд дьо Сосюр и Александър Теодоров-Балан. Особено ценно в тази глава е прозрението на автора, че "двудялбата ‘език-реч’ на Александър Теодоров-Балан трябва да се разглежда не като резултат от Сосюрово влияние (както твърдят Константин Попов, Русин Русинов и Живко Бояджиев), а като резултат от оригинален теоретичен модел, разработен от Балан, върху благоприятна национална езикова основа, съчетана с широко разпространени в европейската наука предпоставки за изграждане на дихотомии" (с. 335).

Монографията на Д. Веселинов е значима с това, че представя непознати фактологични детайли от академичния живот в Женевския университет и от биографията на една от най-забележителните личности на модерното езикознание, а също и с това, че дава възможност на читателя да се докосне пряко до събитията от една отминала епоха и да се почувства част от интелектуалната европейска история. Емблематично за книгата е умелото съчетание на богато разнообразие от текстове - архивни материали от края на 19. и началото на 20. век, биографични справки, регистрационни данни, програми, заглавия и откъси от книги, имена на градове и улици, чрез които се реконструират факти, събития и исторически обстоятелства, изграждат се и се допълват образи на личности, обобщават се спомени, създават се транскултурни мостове. В това е и ключът на нейното въздействие - да предизвика носталгична съпричастност, да даде нови познания, да стимулира изследователско дирене, да подтикне към откриване на неоткритото. Това я прави стойностна както за специалистите - езиковеди, историци и културолози, така и за всеки интересуващ се от живота и идеите на бележития швейцарски учен и неговите български следовници. Книгата е поднесена на достъпен език и същевременно е изключително дълбока, книга, която е трудно да се преразкаже, а трябва да се прочете.

© Весела Белчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2010, № 2 (123)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.